РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 806/9.5.2022г.
гр. Пловдив,
09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 447 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР
- Пловдив, представлявана от директора ст.комисар Д.Б., чрез юриск. Б., против
Решение № 47 от 07.01.2022г., постановено по АНД № 2021533024986 по описа за 2021г.
на Районен съд Пловдив, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба серия К № 4944842, издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на З.Г.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв. С постановеното от
РС – Пловдив решение е осъдена ОД МВР – Пловдив да заплати на З.Г.А. сума в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност.
Представя се доказателство – снимков материал, от който се твърди да е видно
разположението на техническото средство, използвано за заснемане на
нарушението, с оглед извода на първоинстанционния съд, за липса на такова
доказателство по делото. Касаторът прави възражение, прекомерност на адвокатско
възнаграждение на ответника по КЖ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът З.Г.А., чрез пълномощника си адв.И., с писмено становище, оспорва касационната жалба. Счита,
че РС - Пловдив правилно и законосъобразно е отменил процесния ЕФ, като се е
позовал на разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532/2015г./. Представеното
с КЖ доказателство, сочи като негодно да докаже извършеното нарушение, поради
липса на съответните реквизити. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че
решението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно, следва да се
отмени.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба
срещу ЕФ серия К № 4944842, издаден от ОДМВР Пловдив, с който З.Г.А. е
санкционирана за това, че на 12.04.2021г. в 15:34 часа, на път II-64 km 49 + 800, посока север,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак (ПЗ) В26 - 60 км и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, като водач на
МПС лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № ****, е извършила нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) вид ARH CAM S1, № S1 11743са, като при разрешена скорост 60
км/ч е установена скорост от 85км/ч и превишаване на разрешената скорост с 25
км/ч. На нарушителя е била наложена глоба в размер на 100 лева.
За да отмени електронния фиш, районният
съд е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на процесния ЕФ, което е основание за
неговата отмяна. Мотивирано е,че е налице нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532/2015г., според която
разпоредба протоколът по чл.10, ал.1 от посочената наредба се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, заснел нарушението. Такава снимка не е
представена при разглеждане на делото пред районния съд, което според същия
води до порок, който е накърнил правото на защита на санкционираното лице и е довел
до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Изцяло по тези съображения, процесният
ЕФ бил отменен от районния съд.
Иначе е прието,че ЕФ съдържа изискуемите
по чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е установено извършеното нарушение на
чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, както и че ограничението на скоростта с
пътен знак В26 на мястото на извършване на нарушението е доказано, с оглед
писмо с изх. № 11-00-814 от 01.10.2021г.
от Директор ОПУ-Пловдив. Прието е също така, че нарушението е заснето с АТСС от
одобрен тип, преминало метрологична проверка за годност, към датата на
нарушението, предвид наличните по делото Протокол от проверка от 28.09.2020г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Посочено е, че
използването на АТСС, което е мобилно (поставено върху преносима поставка -
т.нар. „триножник“), е удостоверено с Протокол с рег.№
1030р-12566/28.04.2021г., чието съдържание, съответства на времето и мястото на
извършване на нарушението. По преписката е била приложена и снимка към ЕФ на
заснетото в нарушение МПС с посочени регистрационен номер на автомобила,
посоката му на движение, географски координати, измерената скорост на движение
и ограничението на скоростта.
Решението е неправилно.
От отразеното в оспорвания ЕФ и според
събраните доказателства по делото, безспорно е установено мястото на заснемане,
а от тук и факта на извършване на нарушението.
Според ЕФ нарушението е извършено на път
II-64 km 49 + 800, което се
потвърждава при справка в www.google.com/maps по посочените
координати в наличната по делото снимка към ЕФ. От същата се установява по
категоричен начин и регистрационния номер на процесното МПС, а от данните към
снимката - локацията, посоката и скоростта на движение. Видно от приетото по
делото писмо от Директор ОПУ – Пловдив, се явява доказано и въведеното на
мястото на извършване на нарушението ограничение на скоростта с ПЗ В26 (60
км./ч).
Безспорно по делото е установен и
нарушителят – видно от справка за регистрация на МПС, З.Г.А. е собственик на
процесното МПС като не е представена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Изводът на съда, че при издаване на
процесния ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в
неизпълнение на нормата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015г., настоящият
състав намира за неправилен.
На първо място, районният съд, с оглед
принципа на служебното начало е следвало да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина, отчитайки,
че по делото не е налична информация, която да изпълни изискването на
посочената по-горе разпоредба от Наредба № 8121з-532/2015г. т.е. да даде
указания за попълване на преписката. Именно поради тази причина, едва пред
настоящата касационна инстанция, след като се е запознал с мотивите на
първоинстанционния, касаторът – ОД МВР е представил снимка на уреда, които се
следва да съпровождат протокола по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/2015г.
Като не е дал съответните указания по
попълване на делото с относимите към спора доказателства, районният съд сам е
поставил пречка за разкриване на обективната истина, и то единствено по
отношение на недоказването на мястото на разполагане на АТТС, с което е заснето
извършването на нарушението. Останалите факти и обстоятелства по нарушението,
са приети за доказани от районния съд като пред настоящата касационна инстанция
не се сочат възражения по отношения на тях.
Обстоятелството, че по делото не е
приложена снимка на разположението на АТСС, не съставлява достатъчно основание,
за да се приеме, че процедурата по издаването му е опорочена или че
материалният закон е приложен неправилно. В тази връзка, настоящият съдебен
състав намира, че не е налице твърдяното от РС - Пловдив съществено процесуално
нарушение, при издаване на процесния ЕФ,
водещо до извод за неговата отмяна.
Действително към КЖ е
приложена снимка за разположението на мобилно АТСС, която не може да се обвърже
с деня на осъществения контрол, в каквато насока са и доводите на ответника по
КЖ. Това обстоятелство обаче не съставлява достатъчно основание, за да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или че
материалният закон е приложен неправилно. Използването на мобилно АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г., който
като годно доказателствено средство установява точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен
режим, началото и края на работната смяна (съвпадащи като период с времето на
извършване на нарушението), ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен от мобилната АТСС. В тази връзка е доказано, че нарушението е
установено в границите на контролирания участък, при наложеното с ПЗ
ограничение на скоростта от 60 км/ч. и разположението на мобилното АТСС. Освен
това следва да се отбележи, че при използването на този тип АТСС, контролният орган няма възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта,
както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена,
регистрирана и записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се
отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. При това
положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал
установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в
приложената снимка, към издадения ЕФ, а от друга – местоположението на
използваното АТСС.
Следва да се добави, че с разпоредбата
на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015г. не са въведени изисквания за вида и
реквизитите на снимката на разположението на уреда, поради като се явяват
неоснователни възраженията на ответника в тази връзка.
По изложените съображения съдът намира, че
ЕФ неправилно е бил отменен от РС – Пловдив, поради което оспореното съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което
да се потвърди, издаденият от ОД МВР Пловдив ЕФ.
Предвид изхода на спора, в полза на касатора следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ
общо за двете инстанции.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 47 от 07.01.2022г.,
постановено по АНД № 20215330204986 по описа за 2021г. на Районен съд – гр.Пловдив
и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 4944842, издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на З.Г.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв.
ОСЪЖДА З.Г.А., ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.