№ 905
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520100851 по описа за 2021 година
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че
на 26.09.2019г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
ответницата Договор за стоков кредит № 3869668, по силата на който първия отпуснал на
втората сумата от 997.00 лева, представляваща цената на стоката, която
кредитополучателката закупила от търговски обект – в случая компютър. Кредитодателя
превел тази парична сума по банкова сметка на търговеца, от където била закупена стоката
на 26.09.2019г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер на
кредита е 1 213.92 лева, включващ главницата и еднократна застрахователна премия от
67.36 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата, фиксирана за
целия период на договора в размер на 149.56 лева. Така общият размер на кредита станал
1 213.92 лева, който ответницата се задължила да върне на 12 броя месечни погасителни
вноски в размер на 101.16 лева всяка – първата вноска с падеж 01.11.2019г., а последната с
падеж на 01.10.2020г. Кредитополучателката не е изпълнила задължението си за заплащане
в срок на погасителните вноски, но кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за
всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника
била начислена лихва за забава в размер на 71.17 лева за периода 02.11.2019г. до
12.11.2020г. На 20.05.2020г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с
1
Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 02.11.2018г., между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за
стоков кредит № 3869668/26.09.2019г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил
до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/3869668 от 02.06.2020г.,
изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, но същото се върнало в
цялост като неполучено. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 5302/2020г. по описа на РРС. Срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК обаче ответницата е подала
възражение за недължимост на сумите по нея, поради което и било указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Р.Д., че му дължи сумите от 1 064.36 лева,
представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 3869668/26.09.2019г. за
периода 01.11.2019г. до 01.10.2020г.; 126.04 лева, представляваща договорна лихва за
периода 01.11.2019г. до 01.10.2020г. и 71.17 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 02.11.2019г. до 12.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.11.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5302/2020г.
по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези
направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата Р. К. Д. в срока за отговор не е представила такъв, не се явява в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата
молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от
ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения положителен установителен иск следва да се уважи изцяло, като се
признае за установено по отношение на Р.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите от
1 064.36 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит №
3869668/26.09.2019г. за периода 01.11.2019г. до 01.10.2020г.; 126.04 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.11.2019г. до 01.10.2020г. и 71.17 лева, представляваща лихва
2
за забава върху главницата за периода 02.11.2019г. до 12.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.11.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5302/2020г.
по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5302/2020г. по описа на РРС,
разноски в размер на 75.23 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело
разноски в размер на 274.77 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. Д. от гр.Русе, ул. В**** с ЕГН:
**********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, сумите от 1 064.36 лева /хиляда шестдесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит
№ 3869668/26.09.2019г. за периода 01.11.2019г. до 01.10.2020г.; 126.04 лева /сто двадесет и
шест лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 01.11.2019г. до
01.10.2020г. и 71.17 лева /седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 02.11.2019г. до 12.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 12.11.2020г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5302/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. К. Д. от гр.Русе, ул. В**** с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин”
10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 75.23
лева /седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ - направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 5302/2020г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Р. К. Д. от гр.Русе, ул. В**** с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин”
3
10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 274.77
лева /двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ - направени по
настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4