Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 08.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на девети
март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело N 1962 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Е.Е.С. АД срещу Б.С. ООД
искове, както следва:
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК
за установяване нищожността на решението по
т. 1 от дневния ред на общо събрание на ответното ООД, проведено на
26.09.2019 година, поради липса на изискуемата от закона форма по чл. 137, ал.
5 ТЗ и
- евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на посоченото решение по т. 1 от дневния ред на ОС от 26.09.2019
година и
- конститутивен иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна, като
незаконосъобразно, на решението по т. 2
от дневния ред на общото събрание на ответното ООД, проведено на 26.09.2019
година
поради: нарушения на законови разпоредби по чл. 137 ТЗ, регламентиращи процедурата по провеждане на
общото събрание и вземане на решенията /участие и гласуване на събранието от лице
без надлежна представителна власт – тоест, взетите решения са при проведено без
необходим кворум ОС и без наличието на мнозинство/, и поради несъответствие на решението по т. 1 с правилата,
установени в закона - чл. 126 ТЗ - за изключване на съдружник поради виновно
неизпълнение на негови имуществени или неимуществени задължения или на основни
дружествени цели и липса на материално
правните основания по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, обосноваващи решение за
изключване на съдружник.
Ищецът твърди, че на проведеното на 26.09.2019 година ОС,
свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ от управителя на дружеството, е взето
решение за изключване на ищеца като съдружник в ООД, на основание чл. 126, ал.
3, т. 3 ТЗ. По главния иск твърди, че поради неспазване на предписаната от
закона форма, решенията на ОС са нищожни. Намира, че предхождащата такава
клауза на дружествения договор не преодолява изискването по чл. 137, ал. 4 ТЗ,
което може да стане единствено с последващо взето решение за изменение на
дружествения договор в тази насока. Твърди, че присъствалото и гласувало
решенията от името на съдружника Г. лице не е притежавало изрично пълномощно,
съобразно законовите изисквания и в необходимата нотариално заверена форма.
Намира, че от една страна не е спазена процедурата по чл. 126 ГПК и не е
изпратено предупреждение със законовите реквизити и съдържание, нито пък е
предоставен срок за поправяне, а от друга обосновава и че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на съдружника по посоченото в решението
основание.
Ответникът намира исковете за неоснователни. Счита, че в
дружествения договор е предвидена облекчена форма по см. на чл. 137, ал. 4 ТЗ –
писмена такава и макар предвиждането да е преди изменение на чл. 137 ТЗ,
доколкото е в съответствие със закона е приложимо. Възразява и че пълномощното
на представляващия съдружника на ОС е изрично и съобразно изискуемата от закона форма. Отделно твърди и че е спазена и формата по чл. 137,
ал. 4 ТЗ. Сочи, че е спазена процедурата по чл. 126 ТЗ и са били налице
основанията за изключване на съдружника – действия против интересите на
дружеството и нарушение на чл. 25, ал. 4 от дружествения договор.
В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията,
за чиято отмяна са предявени исковете.
В тежест на ответника
е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, вкл.
по чл. 137, ал. 4 ТЗ и посоченото в дружествения договор за провеждане и
взимане на решения на ОС, както и че са били налице предпоставките за
изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и е спазена установената процедура
за това.
Като общоизвестни и съответно доказани в процеса са вписаните
в търговския регистър по партидата на ищеца и ответника обстоятелства, вкл. че
ищецът е съдружник в ответното ООД и размерът на притежаваните от него
дружествени дялове. Налице е съответно активна легитимация за провеждане на иска.
Налице е и правен интерес, доколкото приетото решение от ОС е задължително за всички
съдружници в дружеството с ограничена отговорност.
Видно от чл. 26, ал. 3 от обявения в търговския регистър
дружествен договор, е установено, че за обсъжданията и решенията на общото
събрание се води писмен протокол, който се подписва от присъствалите
съдружници. Тоест, в актуалния дружествен договор, вписан в търговския регистър
преди измененията на Търговски закон с ДВ бр. 105/2016 година, са въведени правила
за начина на водене на протокол от ОС, но няма предвидена писмена форма по см. на
чл. 137, ал. 4 ТЗ. Разпоредбите на чл. 26, ал. 3 от Договора не са такива по смисъла
на сочената законова норма. След измененията на ТЗ, за да се приеме, че не е приложима
формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, а облекчената писмена форма, ответното дружество е
следвало да измени Дружествения договор, като изрично предвиди писмената форма за
протокола по решенията, визирани в чл. 137 ТЗ /ясно и конкретно/. Следователно,
по отношение на дружеството е приложимо изискването за нотариално удостоверяване
на подписи и съдържание, при това, извършени
едновременно. Това изискване, видно от доказателствата, не е изпълнено. Съобразно
чл. 137, ал. 5 ТЗ, взетите решения в тази хипотеза са нищожни. Решението по т.
1 от дневния ред на общото събрание, предмет на настоящото производство попада
в обхвата на чл. 137, ал. 4 ТЗ и е нищожно.
Решението по т. 2 от дневния ред не е сред изброените в
чл. 137, ал. 4 от ТЗ и е спазена законоустановената форма за действителност на
протокола за взетото решение в тази му част. Предвид, обаче, изводите за нищожност на решението за изключване на
съдружника и доколкото решението по точка 2 от дневния ред е обусловено и във
връзка с него, същото се явява незаконосъобразно, поради липсата на дялове,
подлежащи на преразпределение между останалите съдружници и искът по чл. 74 ТЗ
за отмяната му е основателен.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който
ги е поискал своевременно, но в срок до края на устните състезания не е
представил доказателства за сторените разноски за адвокат /когато е
преклудирана тази възможност/, поради което следва да му се присъдят само тези,
сторени за заплащане па дължимата държавна такса по делото от 160 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Е.Е.С. АД, ЕИК:******** срещу „Б.С.”
ООД, ЕИК: ********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението, прието
и обективирано в протокол от общо събрание на „Б.С.” ООД от 26.09.2019г. по т.
1 от дневния ред – за изключване на съдружника Е.Е.С. АД - е нищожно на
основание чл. 137, ал. 5 ТЗ.
ОТМЕНЯ по иска, предявен от Е.Е.С. АД, ЕИК:******** срещу „Б.С.”
ООД, ЕИК: ********, с правно основание чл. 74 ТЗ, решението по т. 2 от дневния
ред на общото събрание на „Б.С.” ООД от 26.09.2019г. – за преразпределние на
дяловете на съдружника Е.Е.С. АД.
ОСЪЖДА
„Б.С.” ООД, ЕИК: ******** да заплати на Е.Е.С. АД, ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160 лв., представляваща
разноски за държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: