Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
08,04,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2342/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Община Б."
с ЕИК ********, представлявана от кмета К. В.против НП № 446627- F483654 / 08,07,
2019 г. на директора на ТД НАП Пловдив, с което на Общината - жалбоподател е
наложена на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 4500
лева.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата и писменото
становище съображения.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, поддържа становище за правилност и незаконосъобразност на НП и
иска то да се потвърди.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 30,01,2019г. дружеството „Б.2014" ЕАД подало заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 37,
ал.2 и 3 от ДОПК били изискани документи и обяснения във връзка с подаденото
заявление и по този повод представени от заявителя на 05,02,2019г. касова книга
за 2018г.; извлечения от три банкови сметки; 34 фактури; получени фактури за
покупки, договор за възлагане на обществена поръчка АРД-88/11.12.2017г. Община Б." като възложител
и „Б.2014" ЕАД като изпълнител.,
договор за кредит, споразумения и писмени обяснения.
При проверката на представените
документи св. Н. - главен инспектор по приходите към ТД НАП Пловдив констатирала:
от една страна -основанията за регистрация на дружеството- заявител, но от
друга - нарушения, свързани с плащанията
по представения договор за обществена поръчка. Тя установила, че общата
стойност на Договора е 959639.14лв. с ДДС, а в раздел II, т. 2.5. от него било
предвидено плащанията да се извършват по банков път.
Към договора бил сключен Анекс от
08.01.2018г., според който общата стойност можела да достигне 1193924.03лв. с
ДДС, като в раздел II, т. 2.4. също било изрично упоменато, че плащанията се
извършват по банков път.
Една от представените от„Б.2014"
ЕАД със заявлението за регистрация по
ЗДДС фактури била ФАКТУРА № **********/27.12.2018г., с
която Община Б.извършила плащане в брой на сумата от 9000.00лв. в полза на „Б.2014" ЕАД, която сума представлявала част от парична престация по
Договора за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г...
Като проверила информацията от фискална касова
бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в Офис в гр. Б.,
ул. Орфей 4А и тази от аналитичния регистър на сметка 501 - „Каса в лева“ за
периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., св. Н. установила, че сумата по посочената
фактура в размер на 9000.00лв. е платена на 27.12.2018г., за което е издадена и посочената фискална бележка.
Датата на плащането - 27.12.2018г.,
приела за дата на извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото
посочената сума била част от цялата парична престация по договора за обществена
поръчка и била заплатена в брой.
Поради това и свидетелката
съставила АУАН за посоченото нарушение против Общината - жалбоподателя, който
бил надлежно предявен и връчен на законовия представител - кмета.
Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са основани на възражения за процесуално- правна и материално-правната
неизправност.
Основното възражение в
процесуален аспект касае достоверността на датата на съставяне на НП, като
същото се базира на периода от време, установен между посочената дата на
съставяне и датата на връчване - повече от четири месеца. През този период, се
твърди, била извършвана ревизия и обективно било възможно при установената по
този повод комуникация да бъде връчен санкционния акт, още повече, че били
издадени десет такива ( виж жалба на
л. 30). Последните факти не са спорни, но тяхното съществуване не обуславя
претендирания извод. От представените писма на
л. 69 и сл.- стана ясно, че на
10,06,19г. на ТД НАП Пловдив са били изпратени от офиса в Пазарджик 6 бр. административно-наказателни
преписки, вкл. и по процесния акт ( по п. ІV на л. 70) и на 11,07,19г. те са били върнати в офиса в Пазарджик .
За доказване достоверността на датата на
съставяне на НП са представени и разпечатки на регистрите (по поредни номера)
на издадените на 08,07,19г. НП-ия, вкл. и тези против Община Б.- л. 48 и сл. (
виж на л. 51, маркирано процесното НП).
Информацията от електронния регистър установява, че на отразената в
процесното НП дата на издаването му са
издадени редица НП -ия против различни физически и юридически лица, вкл. и
такива против Община Б.( систематизирани в
списъка на л. 49). Прави
впечатление, че номерата на НП ( първите шестцифени са генерирани автоматично от системата - последователни и възходящи ,
а останалата част, която включва и буквен символ , и шестцифрен, последният
всъщност повтаря номера на АУАН ( виж
процесните НП и АУАН ). Така, че „ без да е защитена с материалната
доказателствена сила на официалните документи“ ( но не по изложените в жалбата
съображения!!!) датата на съставяне на НП е достоверна.
Тя е и в срока по чл. 34 от ЗАНН
като се има предвид датата, на която е установено нарушението и датата на
съставяне на акта. В последния изрично е отразено от съставителя му, че
нарушението е установено на 05,02,,19г., когато от дружеството „Б.2014“ ЕАД са
представени изискани във връзка със заявлението му за регистрация по ЗДДС документи по опис, вкл. и фактури ( сред
които процесната), установяващи плащане на суми по процесния договор за
обществена поръчка с Общината-жалбоподател. Тези обстоятелства са намерили
отражение и в самия акт за регистрация на посоченото дружеството - виж на л. 22.
АУАН е с дата на съставяне
23,04,19г., предявен и връчен на 08,05,19г. на законовия представител кмета на
Общината Б..
В акта като основание за неговото
съставяне се сочи чл. 40, ал.2 от ЗАНН, която хипотеза предвижда съставяне на
акта в отсъствие на нарушител, когато той е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за неговото съставяне. В процесния случай не са събрани
доказателства, че нарушителят е търсен за съставяне на акта ( с нарочна писмена
покана, или чрез покана по телефона) . От друга страна, описателната част на
акта, където се сочи, че нарушението е установено по повод на представени на
05,02,19 документи от „Б.2014“ ЕАД ( със заявлението за регистрация ) дава
основание да се счита, че съставителят е приел именно документите като
основание за съставяне на акта. В този смисъл са и допълнителните писмени
бележки на процесуалния представител на НАП. В акта изрично е посочено , че нарушението „е установено на 05,02,2019г.
при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на Б.2014 ЕАД по представени
от последното документи по опис“. Тоест има изрично отразяване, че въз основа на представените от дружеството със
заявлението му за регистрация по ЗДДС документи е установено нарушението. Освен
това тези документи, които са посочени и в акта за регистрация по ЗДДС, са
изброени по-долу в самия АУАН ( виж в долната част стр. 1 ) : процесния договор
за обществена поръчка, процесната фактура, по което е конкретното; посочени са
неконкретизирани фискални бонове и аналитичен регистър на сметка 501 ( каса в
лева). Договорът за обществена поръчка ( л. 11 и сл.)следва да получи своята
квалификация като официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК,
доколкото са налице всички елементи от
състава на дефинитивната норма. На първо място има строго регламентирана
процедура по ЗОП, за да се стигне до сключване на договор за обществена поръчка
- така, че има форма и ред ( предвидени реквизити - виж гл.ХІІІ, разд.ІІ на
Закона) за сключването му. На следващо място той е подписан от две длъжности
лица - съконтрахенти по него(л.18):
кмета на Общината като възложител и управителя на дружеството- изпълнител „Б.2014“
ЕАД ( виж решение на ВКС № 242/06 август
2014 г., КНД 626 /
2014). Фактурата
( л. 8) е издадена в съответствие с
изискванията за съдържание на първични счетоводни документи. Основанието за
процесното плащане на сумата от 9000 лева е договорът за обществена поръчка, а
доказателство за фактическото плащане е фактурата ( ведно с фискалния бон към
нея) . Като съставител на фактурата се сочи лицето М. Влашков - МОЛ за
дружеството - издател, тоест и длъжностно лице по смисъла на дефинитивната
норма на НК, а реквизитите на фактурата като на първичен счетоводен документ
следват изискванията на чл. 7 от ЗСчет. Тези
два документа правят напълно установимо плащането на процесната сумата,
останалите - само потвърждават формирания извод.
Но, тъй като фактурата не
съставлява официален документ, следва да се обсъди хипотетично и
отразеното в акта основание за неговото съставяне чл. 40, ал.2 от ЗАНН. При
липса на доказателства за надлежна покана за съставяне на акта (
актосъставителката само предполага, че може да се е обадила - виж показанията й
) следва фактът, че нарушителят не е
канен за съставяне на акта .
Въпросът е дали и в каква степен това нарушава
правата му. Тъй като не е спазено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН,
несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено. Защото:
участието на нарушителя при съставянето на акта
гарантира възможността му да узнае дали посочената в акта дата на
съставяне, място на съставяне и
съставител са достоверни. Така, ако нарушител не е бил канен за съставяне на
акт против него и не присъствал на съставянето му, но той впоследствие му е
надлежно предявен, напълно гарантирано е правото му на защита по фактите на
административно-наказателното обвинение, но не и това досежно достоверността на
датата, мястото и съставителя на акта.В процесния случай обаче тези реквизити (
дата, място, съставител) са напълно ( както се обсъди горе) доказани от представените
извадки от електронни регистри и писма за обмен на документи по
административно-наказателни производства между Офис Пазарджик и ТД НАП Пловдив.
Затова и дори и да се приеме, че
нарушителят не е поканен и не е присъствал на съставяне на акта, който е
доказано несъмнено , че е съставен на посочените в него дата и място, от
посоченото в него лице и впоследствие е
бил надлежно предявен, допуснатото нарушение
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е съществено, тъй като не е засегнало право
на защита ( а правото на възражение
против акта е и реализирано).
По същество
нарушението е напълно установено. Административно-наказателният състав на чл.
5, ал. 1 от ЗОБП ( застъпено в практиката на АС Пазарджик по редица решения,
сред които № 414/21.6.2019г., КАНД 390/
19) предвижда, че който извърши или
допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер на 25
на 100 от общия размер на направеното плащане, ако е физическо лице и/или
имуществена санкция в размер на 50 на 100 от общия размер на направеното
плащане, ако е юридическо лице.В процесния случай административно-наказателното
обвинение се основава на извършено от Общината - жалбоподател нарушение на чл.
3, ал. 1, т. 2 от ЗОБП, която норма регламентира, че плащанията на територията
на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност под 10 000 лева, когато
сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е
равна на или надвишава 10 000 лева. Субект на това задължение е субектът на
задължението за предаване на пари, който го е изпълнил - платецът на паричната престация, респективно
-той при неизпълнение може да бъде наказателно-отговорно лице. Съдебната
практика е установила, че единствената възможна форма на съставомерното изпълнително
деяние в случая е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията
на чл. 3 от ЗОПБ.
Конкретното нарушение е плащане в
брой от Общината- жалбоподател на сумата
от 9000 лв. по Фактура № 32/27.12.2018г. в полза на дружество, чиито капитал
еднолично притежава - „Б.2014“ ЕАД и с което
поради това се явява свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, букви „в“, „г“ и
„е“ от ДР на ДОПК. Процесното плащане на посочената сума е част от парична престация (тоест са свързани
плащания по смисъла на сега действащата норма ) с едно и също основание -
Договор за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г., изменен с
Анекс № АРД-4/08.01.2018г.
Размерът на конкретното плащане и
датата му са доказани от фактурата ( л.
8) ,в която, действително, основанието
за плащане не е индивидуализирано, но изрично е посочено, че се заплаща „СМР по
договор“, а вида и обема на редица СМР е представен и доказан с Протоколи ( л. 73
и сл.) обр. 19 от 25.06.2018г.; 20.09.2018г. и 14.10.2018г. , извършени по договор № АРД-4/08.01.2018г., който е анекс към
Договор № АРД-88/11.12.2017г.. Протоколите установяват и връзката на плащанията,
които са с едно и също основание.
Според констатациите от акта за
регистрация по ЗДДС на ЕАД „Б.2014“ има един единствен клиент - Община Б.,
плащанията от който формират оборота на дружеството, а всички те са реализирани
само и единствено по цитирания договор, тоест са свързани плащания и следва,
предвид общия им размер, да се извършват
по банков път.
Възраженията ( виж писмена защита на Общината-
жалбоподател), че процесният договор за обществена поръчка е „рамков“ и предвид
Указание
относно прилагането на ЗОПБ № УК-3/04.04.2011 г. на Министъра на финансите
указание на МФ е извън обхвата на чл. 3 и чл. 5 от Закона, са несъстоятелни.
Указанията на ресорен министър нямат статут и сила на нормативни правила и не
могат и да дават задължителни тълкувания на същите. Според действащата към момента на нарушението
норма на чл. 3, ал.1 т.2 от ЗОПБ „ плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са
на стойност под 10 000 лв., представляваща част от
парична престация, по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000
лв.“. С последното изменение на Закона с ДВ 94 / 29.11.2019 г. на тази норма
законодателят ясно изрази позицията си по отношение необходимостта от закрила
на регулираните с нея обществени отношения - затова сега текстът предвижда изрично, че „плащанията може и
да на стойност под 10 000 лв., но ако
могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на
едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000
лв., те са в обхвата на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона. В процесния случай , по
-горе в настоящото изложение, се разгледа именно връзката между отделните
плащанията по договора, които са под прага от 10 000 лева, но всички те са
с едно и също основание - договора за обществена поръчка и са несъмнено
свързани помежду си. Иначе, изводът
досежно елементите от състава на действащата към момента на нарушението норма (
преди изменението от 29,11,19) са още по-лесни и директни за процесното
плащане, което е част от общата сума , фиксирана като максимално възможен размер в договора ( „ може да достигне до ….“ - л. 16), но с
установени видове и суми от реализирани СМР по протоколи обр.19 от 25,06,19г.;
20,09,19г. и 14,10,19г. ( л. 73 и сл.) за суми съответно в размер на по
163 619,18 лв.; 66 885,82 ла. и 113 138,70 лева.
Напълно без
значение за съставомерността на процесното нарушение е фактът, че „дейностите
на общинското предприятие по саниране на инфраструктурата в общината били
обществен интерес, насочени не към реализирането на печалби, а към
задоволяването на обществените потребности“.
Напълно безспорно е , че в случая
има плащане и без значение за съставомерността
е , че то е с бюджетни средства. Както се посочи горе, от представените по
делото документи става несъмнено ясно, че има плащане на парична сума, а не
„парична транзакция, която не съставлявала плащане“ .
Посочените в писмената защита на
Общината-жалбоподател изисквания, поставени с чл. 4а ЗОПБ „Бюджетните
организации да могат да теглят средства
в брой от техни банкови сметки само за плащания, за които при конкретните
обстоятелства на дейността практически не е възможно извършването им чрез
платежен превод, както и по изключение, ако са налице наложителни обективни
причини, както и директно разходване от касата на бюдлсетната организация на
събрани средства в брой да се прилага само по изключение или когато поради
естеството на дейността прилагането на ал. 1 и 3 практически не е възможно“
са все нормативни изисквания в подкрепа на административно-наказателното
обвинение ( а не на защитата).
А последното е напълно доказано,
тъй като плащането в брой от Общината- жалбоподател на сумата от 9000 лв. по фактура 32/27.12.2018г.
в полза на „Б.2014“ ЕАД , която сума е част от парична престация (свързани
плащания) на едно и също основание - Договор за възлагане на обществена поръчка
№ АРД-88/11.12.2017г., изменен с Анекс № АРД-4/08.01.2018г. и която несъмнено е
над 10 000 лева ( виж писмо на л. 57 - абз. последен относно стойността на
изплатената сума по договора
1 245 043,15 лева ).
Основателно е ангажирана
отговорността на Общината-жалбоподател за нарушението по чл. 3, ал.1 т.2 от
Закона , като правилно е приложена санкционната норма на чл. 5 , ал.1 от Закона
и е наложена имуществена санкция в размер на 50% от плащането - в
случая 4500 лева. .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 446627- F483654 / 08.07. 2019 г. на директора на ТД НАП Пловдив, с
което на „Община Б." с ЕИК ********, представлявана от кмета К. В.е
наложена на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 4500
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: