№ 890
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110208700 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*******“ ЕООД, представлявано от управителя
К.А.Г., против Наказателно постановление (НП) № 549981-
F553132/03.12.2020., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на основание
чл.185, ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба №
Н-18), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния
закон и по-конкретно, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС. Посочено е, че вследствие на установеното нарушение не
е настъпило неотразяване на приходи. Твърди се, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила и на материалния закон. Иска се цялостна отмяна на
атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП – София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Илиев, който оспорва жалбата и иска от съда да
я отхвърли като неоснователна и недоказана. Иска наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2020г., в 15:53 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП –
София – свидетелят ТР. Б. К. и колегата му Първанов извършили проверка на
търговски обект – магазин за хранителни добавки „Fitness 1 - bg”, намиращ се
адрес: ******. Същият бил стопанисван от „*******“ ЕООД. Служители на
приходната администрация се легитимирали и пристъпили към
осъществяване на контролната дейност, за нуждите на която изискали
документи, свързани с реализираната търговия.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) модел „DATECS WP – 50”, с инвентарен номер на ФУ: DT544706 и
инвентарен номер на фискална памет 02544706. То било регистрирано в НАП
- София на 29.03.2019г. Контролните органи изискали от И.И. – продавач –
консултант в обекта да състави писмен опис на наличните парични средства в
касата на обекта, за което той попълнил предоставена му бланка. В нея
отразил като фактическа наличност сумата от 486,15 лева. След това
контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от
фискалното устройство като от отразените в него данни установили, че
общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 792,93
лева, състоящи се както следва – в брой 29,00лв. и 763,93лв. кредит, служебно
изведени суми в размер на 0,00 лева или обща касова наличност 29,00 лева.
Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил
задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез
2
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, каквито
функции то притежавало. Установена била разлика между отчетената от ФУ и
фактически наличната суми, която възлизала на 457,15 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №
0460600 от 02.06.2020г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). След като преценил, че е извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18
на МФ от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, на 12.06.2020г. свид. Т.К. в
присъствието на управителя на търговеца К.А.Г. и на свидетелите Бисер
Иванов и Антон Демирев, съставил АУАН № F553132/12.06.2020г., в който
описал констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром
и словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на
управителя на търговеца след подписването му. В съответната графа К.А.Г.
не отразил възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП № 549981-
F553132/03.12.2020., издадено от Л.П.Х. – началник отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с
което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство
на финансите (Наредба № Н-18), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетеля Т.К.,
протокол за извършена проверка серия АА № 0460600 от 02.06.2020г, дневен
отчет от фискално устройство за 02.06.2020г. и опис на парите в касата от
същата дата, извлечение от Търговски регистър по партидата на дружеството
– въззивник, Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020г г. на изпълнителния
директор на НАП, писмо от ЦУ на НАП – София с изх. № 1739-
41/08.06.2021г. с приложения, както и пълномощни за процесуално
представителство.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
3
достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и материалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния преклузивен срок. Ето защо, спазени са всички срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в
АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и
обстоятелствата по неговото извършване, със съответната правна
квалификация. Липсата на конкретно обсъждане за наличието на
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът не
намира за съществен пропуск. С факта на издаване на процесното наказателно
постановление, наказващият орган ясно е обективирал волята си относно
реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се
ангажира имуществената отговорност на търговеца – въззивник. Изрично е
4
посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и
размерът на наложената имуществена санкция, както и конкретно е
ангажиран размер. Изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано
в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на
предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки
своята теза.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „*******“
ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС като
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, който е задължителен за лицата,
използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка разлика между наличните
и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили
от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци.
Установява се, че при извършената от контролните органи проверка е била
5
установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в
обекта в размер на 457,15 лв., представляваща въвеждане на пари в касата,
която не е била отбелязана във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“ суми. Налага се категоричният извод, че намерените в
повече парични средства съставляват оборотни такива и с тях се оперира за
нуждите на извършваната търговска дейност. С това нарушението на нормата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18 е извършено от обективна страна. Същото
е формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни
последици.
По делото се установи безспорно, че жалбоподателят „*******“ ЕООД не
е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното устройство с № на
памет 02544706 чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми, с каквито функции то разполага, което нарушение е установено в хода
на извършена на 02.06.2020г. проверка от органите по приходите в
стопанисвания от въззивника търговски обект. Разпоредбата на чл. 33 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се намира в Глава Четвърта „Издаване
на документ за продажба чрез фискално устройство” и е посветена на
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени
лица и тяхното регистриране. В ал. 1 от цитираната разпоредба е въведено
общото задължение за съответните лица по чл. 3 от Наредбата извън случаите
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ да бъде регистрирана във ФУ
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, т. е.
задължението е промяната в касовата наличност (независимо, дали
положителна или отрицателна) да бъде отразена чрез фискалната памет на
фискалното устройство, а не по друг начин, ако има работещо такова в
съответния търговски обект. В конкретния случай това изискване не е
съобразено, като е установена разлика възлизаща на сумата от 457,15 лева, с
които фактическата касова наличност е била повече от отчетената като
реализирана във фискалното устройство.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
6
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000
до 10 000 лева. Административнонаказващият орган обаче е наложил
предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика
поради какви причини и въз основа на какви обективни доказателства приема,
че с извършеното нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е
стигнало до неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ по
- високата санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че
разликата в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона.
Остава неясно, върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на
документално отразяване на паричните суми, непременно води до извод за
неотразяване на приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата
на първата алинея на чл. 185 от ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни
средства, а не печалба, въведени фактически в касата, без да бъдат отразени.
В тази връзка несъстоятелно е съждението на наказващия орган, че
търговецът не е представил никакви доказателства на какво се дължи
установената разлика.
Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган
следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 369,17 лева
във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. За
въззивника не възниква задължение, а право да представя доказателства,
ползващи тезата му. Наличността на средствата сама по себе си обаче не дава
възможност да се презумира, че като сума те са оборот от извършени
продажби в търговския обект, т. е. не може да се твърди еднозначно, че с
неотразяването на тази стойност в паметта на фискалното устройство се е
стигнало до неотразяване на приходи. В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице
може да носи административнонаказателна отговорност единствено, когато
„административното обвинение“ е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
7
457,15 лева представлява приход от извършени доставки на услуги (продажба
на стоки в търговския обект), то и не може да се приеме за обоснован изводът
на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи.
С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, а именно налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това, че с
извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.
Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя,
доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е
налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се
е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като
приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и
неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в
случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2
ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до
неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба
по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на
санкцията за извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. В случая е допустимо изменение от въззивния съд на
санкционната разпоредба за така извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС
в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Така и Тълкувателно решение
№ 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ОСК на ВАС, макар и да е
обсъждан друг случай на приложение на привилегирован състав на
нарушение (по чл. 415в, ал. 1 КТ), а също и решение № 3110 от 04.05.2015 г.
по адм. дело № 152/2015 г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав,
решение № 4895 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 5171/2018 г. по описа на
АССГ, I-ви касационен състав, решение № 3227 от 16.05.2018 г. по адм. дело
№ 1905/2018 г. по описа на АССГ, ХII-ти касационен състав и др.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
приема, че същата следва да бъде наложена в предвидения минимален размер,
тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на въззивника
обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения
минимум. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да
8
се измени, като се намали наложената на търговеца имуществена санкция от
3000 на 500 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР
№ 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от жалбоподателя
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК
следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 год., следва да се отнесе към така наречените формални
нарушения. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
касовата наличност посредством използването на функцията „служебно
въведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние в достатъчна степен е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че същото представлява
административно нарушение.
Доколкото спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – ЦУ
на НАП – София – наказателното постановление е в основната си част
9
потвърдено – на същата се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер съдът определи с
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид изхода му на
80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, 100 състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 549981-F553132/03.12.2020г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ НА НАП,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС на „*******“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на
3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18),
вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на
санкцията за така извършеното нарушение от чл. 185, ал. 2 ЗДДС на чл. 185,
ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД , ЕИК ***, да заплати по сметка на ЦУ на
НАП – София разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10