Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10 май 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧОЛАКОВ
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Василева и с участието
на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от съдия Тодорова
ч.н.дело № 461 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане
на финансова санкция, издадено в държава-членка на Европейския съюз, по смисъла
на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – решение /наказателно постановление/ № 8043 Js 214/18 от 23.04.2018 г., постановено
от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия, влязло в сила на
07.12.2018 г., налагащо задължение в тежест на българския гражданин И.Д.Т. ***,
роден на *** г. в гр. Бобов дол, за плащане на финансова санкция, за извършено
от последния административно нарушение на територията на издаващата държава.
Решението за налагане на финансова санкция, както и придружаващите го
документи, са изпратени от издаващата държава на настоящия съд по
компетентност, съобразно правилата за родова и местна подсъдност на делото,
установени в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п.
намира искането на издаващата държава за допустимо и основателно, като счита,
че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на наложената с него
финансова санкция на засегнатото лице.
Засегнатото физическо лице – И.Д.Т., редовно призован пред настоящата
инстанция, не се явява. В последното проведено съдебно заседание, не се явява и
упълномощеният му защитник – Д.К., редовно уведомена.
Софийски окръжен съд
в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон, определяща правоприлагането на
българското законодателство в настоящия случай, като се запозна с приложените
по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
Получено е решение /наказателно постановление/ от №
8043 Js 214/18 от
23.04.2018 г., постановено от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия,
влязло в сила на 07.12.2018 г., налагащо задължение в тежест на българския
гражданин И.Д.Т., за плащане на финансова санкция от 1 500 евро и разходи
по съдебно-административното производство в размер на 77,00 евро, за извършено
на територията на издаващата държава, административно нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция
по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено
в съдебно-административно производство в държава – членка на Европейския съюз,
от компетентен съдебен орган – Районен съд Битбург, ФР Германия.
Представеното решение за налагане на финансова санкция
е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от
съответния орган, който отговаря за изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция – Bundesamt fur Justiz – гр.Бон,
ФР Германия, и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията
на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.
СОС, в
настоящият му състав, констатира наличието на условията, предвидени в
разпоредбата на чл.30 от Закона, за признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция.
Решението за
налагане на финансова санкция представлява по смисъла на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на глоба, за извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение според законодателството на издаващата държава,
описано като поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. В
удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС е посочено, че административното
нарушение попада в хипотезата на чл.30 ал.2, т.1 от същия закон, за което
деяние цитираната разпоредба не поставя изискване за наличието на „двойна
наказуемост”.
В приложеното удостоверение,
наложеното задължение за плащане е посочено в размер на сумата от 1500 евро,
която представлява паричната стойност на финансовата санкция, както и сумата от
77,00 евро, представляваща разходи по съдебното и административното
производство, или общо сумата от 1577,00 евро. С оглед на това не се открива
наличие на изборното основание за отказ по чл.35 т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
Равностойността на финансовата санкция от 1500
евро в български лева е 2933,75 лв., а равностойността на направените
разноски от 77 евро - 150,60 лв. - по фиксирания курс на Българската народна
банка към 10.05.2021 г. – деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава /чл.16, ал.8 вр. чл.32, ал.1 от Закона/.
Установява се, че засегнатото лице има местоживеене в
Република България на адрес: гр.Костинброд, Софийска област, което
обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от Закона за признаване на
решението за налагане на финансова санкция.
В представеното удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС е
посочено, че решението е било връчено лично на засегнатото лице, че
производството срещу него е било писмено, и че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител
относно правото си да обжалва и сроковете за обжалване на постановеното срещу
него решение. Отбелязано е също и, че по
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не
е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние, и че няма такова
решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата
държава. Предвид на това не са налице посочените в разпоредбата на чл.35, т.2,
т.3 и т.9 от ЗПИИРКОРНФС, основания за факултативен отказ за признаване и
изпълнение на процесното решение за налагане на финансова санкция.
По всички гореизложени съображения и на основание
чл.16, ал.7, т.1 вр. чл.32, ал.1 и чл.36 и чл.22, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови
санкции, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение № 8043 Js 214/18, постановено на 23.04.2018 г.
от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия, влязло в сила на
07.12.2018 г., с което е наложена финансова санкция на И.Д.Т. ***, роден на ***
г. в гр. Бобов дол – сумата от 1500.00 евро (равностойни на 2933.75 лв.) и направени разноски в съдебното и
административното производство – в размер на 77.00 евро (равностойни на 150.60 лв.), за извършено от същия административно нарушение на
разпоредбите за движение по пътищата.
ИЗПРАЩА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 8043 Js 214/18, постановено на
23.04.2018 г. от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия, ведно с препис от настоящето решение на
Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр.София в 7-дневен срок, считано от днес.
Да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава, че решение № 8043 Js 214/18, постановено на 23.04.2018 г. от Районен съд Битбург,
Федерална Република Германия, е признато
и изпратено за изпълнение на Националната агенция за приходите на Република
България.
Копие от уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.