Решение по дело №1140/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260014
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20205220201140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…

гр. Пазарджик, 15.01.2021 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1140/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 13.14 от 01.07.2020 г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) гр. Бургас, с което е санкциониран за следното:

- за нарушение на чл.22 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на основание чл.64 ал.1 от ЗРА с глоба в размер на 100 лева;

- за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА на основание чл.70 ал.1 от ЗРА с глоба в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е извършено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява само в първото заседание, като поддържа депозираната жалба. По делото не е представено писмено становище по същество.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител само в първото с.з., който оспорва жалбата. По делото не е депозирано писмено становище.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 17.04.2020 г., в 16,45 часа, на яз. „К.“, находящ се в землището на с. К., общ. С., е извършвал любителски риболов с 1 брой въдица в работно положение, без да притежава валиден билет за любителски риболов и през период на забрана за риболов поради размножаване на рибата, съгласно Приложение №1 бук. „Г“ т.18 от ЗРА и Заповед № РД 09-350/15.05.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите

Всичко това съставлявало нарушения на чл.22 ал.1 и чл.32 ал.1 от ЗРА, поради което св. Н.Х.- гл. инспектор в отдел „Рибарство и контрол“ Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, съставила на жалбоподателя АУАН с бл. № В 0010928/17.04.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта нарушителят собственоръчно вписал, че нямал възражения срещу написания акт.

Въз основа на АУАН на 01.07.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 31.07.2020 г., видно от пощенска разписка (л.5). Жалбата била подадена лично от санкционирания чрез АНО до съда и била входирана в деловодството на ИАРА на 03.08.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Н.Х. и свидетелите С.Л.и Г.М.- свидетели на нарушението и съставянето на АУАН. Съдът кредитира в цялост показанията на тримата свидетели, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Макар първите двама свидетели да се намират в служебни отношения с АНО, това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че някой от тях има личен интерес да уличава жалбоподателя в нарушение, което той да не  извършил. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетели-очевидци. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Н.Х. е заемала длъжността главен инспектор в Сектор „Рибарство и контрол“ Пловдив към  Отдел „Риболовен контрол- Южна България“ при ИАРА и съгласно т.1.1 от Заповед № РД-09-1177/20.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е имала тази компетентност (виж заповед на л.6). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2. от Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните (л.7-8) потвърдена в тази си част със горецитираната заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник отдел „Рибарство и контрол“  при ИАРА.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, а именно- на 17.04.2020 г., в 16,45 ч., на яз. „К.“, в землището на с. К., общ-. С.. Нарушенията са описани точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетите правни квалификации. Посочено е, че лицето е извършвало любителски риболов – с 1 бр. въдица в работно положение и че е нямало валиден билет за такъв риболов, както и че последният е извършван през период на забрана, като са посочени и актовете въз основа на които е действала забраната. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложените санкционни разпоредби.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗРА, вменена на жалбоподателя за нарушена, любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов.

От гласните доказателства по делото, събрани посредством показанията на свидетелите Х., Л.и М. се установи, че на инкриминираната в НП дата жалбоподателят е извършвал любителски риболов на яз. „К.“, тъй като е бил установен от свидетелите да замахва с въдица и да я потапя във водата на язовира. Съгласно §1 т.27 от ДР на ЗРА „риболов- любителски“ е риболов по смисъла на т.26- дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. Съгласно т.26 на І1 от ДР на ЗРА „риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. В случая жалбоподателят е поставил въдица за улов на риба във водата и е извършвал тази дейност за развлечение.

Безспорно също се установи, че при извършената му проверка, жалбоподателят не е представил и не е имал издаден валиден ловен билет за любителски риболов.

С оглед на всичко това съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.22 ал.1 от ЗРА.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Вярно е, че нарушението е извършено за първи път и че няма настъпили други вредни последици, но следва да се има предвид, че риболовът е извършван през забранен период от време и ако не е била намесата на служителите при ИАРА, е било напълно възможно да се стигне и до улов на риба. Освен това следва да се има предвид, че са засегнати и охраняваните обществени отношения свързани със защитата и опазването на рибите и водните организми, а самото нарушение е свързано и със засягане на принципа за „отговорен риболов“ съгласно чл.1 ал.2 от ЗРА. Поради това съдът намира, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 бук. „а“ от ЗАНН. Наложената санкция е в минимален размер, поради което и съдът не разполага с възможност за коригиране на размера й.

На жалбоподателя е вменено и нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА, съгласно която във водните обекти по чл.3 ал.1 т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че яз. „К.“ попада в приложното поле на чл.3 ал.1 т.2 от ЗРА. Установи се също, че към 17.04.2020 г. вече е започнал пролетно размножителния период на рибата съгласно Приложение №1 бук. „Г“ т.18 от ЗРА, който трае от 15-ти април до 31-ви май. Според бук. „Г“ точка 18 от Приложение № 1 от ЗРА периодът на забрана за улов поради размножаване на риба в рибностопански обекти, намиращи се до 500 м надморска височина е от 15 април до 31 май. Според общоизвестната и общодостъпна информация за надморската височина на язовирите в РБ, яз. „К.“ е с надморска височина 258 м и попада във водните обекти, за които към датата на нарушението забраната е важала.

От показанията на разпитаните свидетели се установи безспорно, че жалбоподателят и още няколко човека се били по време на извършената проверка от инспекторите при ИАРА, съвместно със служители на РУ- С., като той и още едно лице са извършвали риболов. И тримата свидетели бяха категорични, че са наблюдавали жалбоподателя, който е бил с разпъната въдица, в работно положение, потопена във водите на язовира. Св. Л.дори уточни, че жалбоподателят и още един мъж са извършвали „замятания“ с въдиците, които е възприел докато ги е наблюдавал с бинокъл от мястото, където се е намирал. Св. М. също заяви, (е видял жалбоподателя и още едно момче, които са извършвали риболов. И тримата свидетели бяха категорични, че докато са слезли до групата, постоянно са ги наблюдавали и когато са били при тях, жалбоподателят и другото лице, които са извършвали риболов, вече били прибрали въдиците си в колата. Свидетелите Х. и Л.заявиха също, че когато жалбоподателят е извадил въдицата си от автомобила по тяхно разпореждане, по нея е имало следи от извършен риболов- била е мокра и с мирис на тиня.

При това положение не остана съмнение, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА, поради което и правилно е бил санкциониран на основание чл.70 ал.1 от ЗРА, която санкционна норма предвижда наказание глоба от 1 500 до 3 000 лева за лицата, които ловят риба и други водни организми в период на забраната по чл.30 ал.3 т.1 ал.4 и 5 и чл.32 ал.1. Наложена е санкция в минимален размер от 1 500 лева, като е отчетено че нарушението е извършено за първи път и не са настъпили вредни последици от извършения риболов.

Не зависимо от горепосочените две смекчаващи вината обстоятелства, не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като те сами по себе си не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следва да се има предвид, че наред с това нарушение е извършено и друго такова, което завишава степента на обществена опасност на дееца.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13.14 от 01.07.2020 г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) гр. Бургас, с което Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, е санкциониран за следното:

- за нарушение на чл.22 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на основание чл.64 ал.1 от ЗРА с глоба в размер на 100 лева;

- за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА на основание чл.70 ал.1 от ЗРА с глоба в размер на 1 500 лева, като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: