№ 253
гр. Варна, 15.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600336 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе педвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Инициирано е по частна жалба от С. А. И. /саморъчно написана/, срещу определение
№ 871, постановено на 19.10.2022г. по ЧНД № 1028/22г. по описа на ВОС, с което на
осъдения С. А. И. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от 7 месеца и 8 дни от наложеното му наказание в размер на 5 години лишаване от
свобода. Чрез жалбата се навежда искане за преразглеждане на постановения
първоинстанционен акт.
Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – гр. Варна, в което се
изразява становище за неоснователност на заявената претенция за предсрочно
освобождаване.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото
материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално
допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на
изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради
следните съображения:
Жалбоподателят търпи общо определено наказание от 5 години лишаване от свобода.
Началото на изтърпяването е започнало на 27.11.2019г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е изтърпял 4 години, 4
1
месеца и 22 дни, от които 2 години, 10 месеца и 22 дни са изтърпени фактически, от
предварителен арест са зачетени 1 година и 6 месеца, а неизтърпеният остатък възлиза на 7
месеца и 8 дни.
От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на
постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от
свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното
от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.
Производството по реда на чл.440 от НПК, изисква наличието на реални и трайни
доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. Първоначалната оценка
на риска от рецидив на правонарушителя е сочела средно ниво – 78 т. Като проблемни зони
са били фиксирани: настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към
правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.
Индикирани са опасения във връзка с нарушения на задълженията и саморегулацията.
Последвало е ново преразглеждане отчело повишение – от 78т. до 87т. Засегнати са зоните–
настоящо правонарушение; отношение; начин на живот и обкръжение; междуличностни
проблеми; умения за мислене. Регистрираният регрес в поведението на И. е свидетелство за
липсата на доказателства за промяна в нагласите и мислене, изпълващи критерия по см. на
чл.70, ал.1 от НК. Видно от приложените доказателства в затворническото досие е, че л.св е
наказван 7 пъти, като три от санкциите са за извършени нарушения през текущата 2022г.
Липсват награждавания, както и участие в трудовия процес, обучения, програми за
въздействие. Според компетентните лица, И. неглижира собственото си противоправно
поведение. Налице са дефицити при самоконтрола, както и манипулативна насоченост; без
склонност за преразглеждане на проявите. Наблюдава се завишено дисбалансирано
самочувствие и потребност от поддържането му, както и трайно изразено криминално
мислене и нагласи. Цялостно, липсва и изпълнение на целите и задачите към плана на
присъдата.
За да може да се изведе несъмнен извод за поправяне и превъзпитание, то
доказателствата в тази насока следва да бъдат категорични и еднопосочни, за да може да се
приеме, че е настъпила трайна и положителна промяна в нагласите и мисленето.
Настоящият случай не е такъв. Видно от схемата за оценяване на вероятността от ново
увреждане, динамичните показатели като начин на живот и обкръжение и емоционални
проблеми са достигнали по-високи стойности. Именно динамичните стойности, не
статичните такива, следва да бъдат анализирани при преценка за постигнати цели. Прочитът
на доказателства, очевидно свидетелства за продължаваща проблематика в значимите зони.
Не без значение за настоящето производство и е факта, че по отношение на осъдения
са налагани седем дисциплинарни наказания. Това обстоятелство не води до извод за
липсата на негативни характеристики, каквито нормата на чл.70 от НК изисква, нито пък за
показано „добро поведение“ и „честно отношение към труда“.
Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до вътрешното убеждение,
2
че л. св. И. се е поправил трайно след осъждането му, и че по този начин са постигнати
целите визирани в чл. 36 от НК. Не е налична втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК
предпоставки.
С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява
законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на
АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 871, постановено на
19.10.2022г. по ЧНД № 1028/22г. по описа на ВОС, с което на осъдения С. А.
И. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от 7 месеца и 8 дни от наложеното му наказание в размер на 5
години „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3