№ 51
гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20231500600143 по описа за 2023 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПКвъв вр. с
чл.157 от Закона за здравето. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Б. В.
К., ЕГН **********, подадена чрез повереника му адв.Е. Й. срещу Решение
№36 /24.02.2023 г. на КнРС, постановена по ЧНД № 79/2021 г. по описа на
съда, с което е по8становено задължителното му лечение за срок от 3
месеца,изпълнимо в следния порядък: 1 месец в стационарни условия при
МБАЛ“Д-р Никола Василиев“АД – гр.Кюстендил и 2 месеца с амбулаторно
проследяване, като за лице за информирано съгласие е назначен представител
на Общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на
общината лице. Релевирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност и необоснованост на решението поради липса и на двете
материално-правни предпоставки на чл.155 Закона за здравето за
задължително настаняване на лечение на жалбоподателя. По тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на решение, с което да се отмени решението на районния съд.
Доказателствени искания в жалбата не са направени.
С писмена молба преди съдебното заседание от защитника на лицето за
1
настаняване бяха представени писмени доказателства - Удостоверение от
НОИ, Справка-декларация от НОИ и Удостоверение от кметството на с.
Багренци, удостоверяващи периодична трудова заетост на лицето за
настаняване.
Представителят на КнОП оспорва жалбата и изразява становище за
потвърждаване на решението на районния съд.
Жалбата се поддържа в с.з. и се моли за уважаването й по съображенията в
жалбата и по съображения, че психическото му заболяване от десетки години
не дава основание за налагане на такава тежка санкция, предвид и влошените
отношения със съседите, рефлектирали върху настоящото производство. По
тези съображения защитата счита, че е недоказана едната от двете
кумулативни предпоставки за принудително лечение на жалбоподателя.
КнОС, след обсъждане на доводите в жалбата и становищата на страните,
както и след служебна проверка на събраните доказателства, намери жалбата
за допустима като подадена в срок, но за неоснователна по същество.
Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол е постановеното Решение № 36/24.02.2023 г.
на КнРС по ЧНД № 96/2023 г., с което е постановено по отношение на
жалбоподателя Б. В. К. задължително стационарно лечение за срок от 3
месеца в следния порядък: 1 месец в стационарин условия в Психиатрично
отделение при МБАЛ“Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил и 2 месеца
амбулаторно проследяване и за лице за информирано съгласие е назначено на
основание чл.162 ал.3 ЗЗ представител на Общинската служба по
здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на
лечебното заведение – гр.Кюстендил, като е посочено, че обжалването не
спира изпълнението на решението.
Делото пред КнРС е било образувано по искане на Кюстендилска районна
прокуратура за задължително настаняване в психиатрично заведение на ***
по реда на чл.155 във вр. с чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ.
В проведеното съдебно производство е разпитано лицето за настаняване,
както и свидетели – съседите на лицето свидетелите Е.иС.Б., майката на
лицето за настаняване св. Д. К.а и леля му св. Д.Д..
Изготвена и приета е СПЕ на лицето за настаняване с вх.№ 1816/22.02.2023
2
г., изготвена от в.л.д-р Вл.Разсолкова/ на л.31-34 от делото на
КнРС/.Експертизата сочи, че лицето за настаняване функционира изолирано и
единствено в семеен формат, в момента не работи. Въпреки че не се
регистрира тежко дезорганизирано поведение, лицето за настаняване и майка
му са психотично ангажирани. Това дава основание на вещото лице да
приеме, че лицето за настаняване е непредсказуем в реакциите си относно
съседите си/ свидетелите Е.иС.Б./ и предлага той да проведе лечение в
задължителен порядък в ПО на МБАЛ“Д-р Никола Василиев“ АД – гр.
Кюстендил за срок от 3 месеца, разпределени, както следва: 30 дни стационар
и два месеца амбулаторно проследяване, с оглед превенция на рисковото
поведение, дистанциране от семейната ситуация и подобряване на
личностното и когнитивно функциониране чрез провеждане на
медикаментозна терапия.
КнРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е
приел, че лицето страда от ***, с първи регистриран психотичен епизод през
2007 г., овладян в условията на стационар тогава. През всички следващи
години, поради липса на терапия, се регистрират последици от боледуването
по посока социалната изолация, влошена мотивационна активност, липса на
собствена среда. Поради данните за нелекуване на болестта и некритичност
към нея и данните за импулсивно рисково поведение към лица, с които
лицето за настаняване и майка му са психотично ангажирани, е налице
непредсказуемост в реакциите на лицето за настаняване спрямо съседите им
–свидетелите Е.иС.Б.. По тези съображения в СПЕ е предложено да се
проведе лечение в задължителен порядък в ПО на МБАЛ “Д-р Никола
Василиев“ АД – гр. Кюстендил за срок от 3 месеца, от които 30 дни стационар
и 2 месеца амбулаторно проследяване.
Базирайки се на събраните доказателства, описани по-горе и установяващи
гореизложената фактическа обстановка и най-вече на заключението на
експерта-психиатър правилно КнРС е приел, че Б. К. следва да проведе
предложеното в двата варианта задължително лечение в СПЕ.
Съгласно чл.155 ЗЗ на задължително лечение подлежат лицата по чл.146
ал.1 т.1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им, т.е. на признаци по
3
медицински и юридически критерии. Медицинският критерий у К. предвид
посоченото психично заболяване е налице - то принадлежи към категорията
на визираните такива от разп.на чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ. Налице е и юридическият
критерий. От всички доказателства е установено, че поради заболяването на
К. той с поведението си застрашава съседите си Е.иС.Б., както и има опасност
да извърши престъпление/ удрянето с чук по гаражната врата на съседите е
индиция за вероятност от извършване на престъпление по чл.216 НК/.
Като е постановил с решението си задължително настаняване при
посочената вариантност за срок от общо 3 месеца и е допуснал предварително
изпълнение на решението, КнРС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение. Съдът законосъобразно е определил и лицето за
информирано съгласие по чл.162 ал.3 ЗЗ.
Въззивният съд намери за необходимо да посочи, че доводите в жалбата на
освидетелствания, подадена чрез защитника адв.Й., не намират подкрепа в
доказателствата по делото. Гласните доказателства и СПЕ формират у съда
непоколебимото вътрешно убеждение, че в случая става въпрос за поведение,
провокирано от психичното заболяване „***“, което поради нелекуването му
през годините води до непредсказуемост на реакциите на освидетелстваното
лице. Не може да се сподели неконкретизирания защитен довод за
недоказване на едната от двете предпоставки на чл.155 ЗЗ. Както се посочи
вече, според настоящия състав са налице и двата критерия за настаняване на
принудително лечение. Следва да се посочи, че това лечение е постановено в
предложената от вещото лице вариантност, съчетаваща лечение в
психиатричното отделение на болницата и амбулаторно проследяване.
Именно тази вариантност е най-благоприятния вариант за лечение предвид
спецификата в състоянието на лицето за настаняване и в никакъв случай не
може да се приеме, че така постановеното с обжалваното решение
задължително настаняване за лечение би било изключително тежко за лицето,
както твърди защитата.
А представените във въззивното производство писмени доказателства,
удостоверяващи периодична трудова заетост на лицето за настаняване, са
положителна характеристика за него и сочат, че в известни периоди той е
упражнявал трудова дейност. Но този факт не променя с нищо горните
правни изводи и не оборва наличието на критериите по чл. 155 ЗЗ за
4
настаняването му на задължително лечение.
По тези съображения съдът не намери основание да постанови исканата
отмяна на решението и последното като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 338 НПК и във вр. с чл. 163 ал.1 и
вр. с чл. 162 ал.3 Закона за здравето, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/24.02.2023 г. на КнРС, постановено по
ЧНД № 79/2023 г. по описа на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от влязлото в сила решение за задължително настаняване да се
изпрати на Психиатрично отделение на МБАЛ “Д-р Никола Василиев“АД –
гр. Кюстендил, както и на Общинската служба по здравеопазване за
определяне на лице за информирано съгласие.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5