М О
Т И В И
към
присъда № 39/22.06.2017г. по НОХД N 622 по
описа за 2017 година
на
Районен съд град Монтана
С определение №33/ 07.04.2017г. по НД№ 371/ 2017г. на ВКС
делото е изпратено за разглеждане на РС-Монтана.
С обвинителен акт на РП – Видин
подсъдимият И.М.Я. - роден на xxxгxxx, област Видин, ул. Пета №12, българин
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за периода месец октомври -
месец декември 2014г. в град Видин, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у С.Н.И., Т.Н.К. xxx, и В.Н. xxx, че ще им
заплати по 20 лева /двадесет лева/ за един пространствен куб. метър дърва,
които ще отреже при извършването на санитарна сеч в наследствена гора на
горепосочените лица, находяща се в землището на село Пешаково, обл. Видин,
представляваща имоти със следните номера КН034087 и КН034088, за които те са му
предоставили скици, и с това им причинил имотна вреда в размер на 1200 лева
/хиляда и двеста лева/ - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както и в това че за периода месец октомври -
месец декември 2014г. в град Видин, пред И.В.М. - инженер частен лесовъд,
съзнателно се ползвал от неистински частни документи, а именно: Договор за
добив на дървесина от частен имот с КН 034087, находящ се в землището на село
Пешаково, обл. Видин, между С.Н.И. от една страна и С.Ц.М., съставен на
30.10.2014г.; Договор за добив на дървесина от частен имот с КН 034087, находящ
се в землището на село Пешаково, обл. Видин, между С.Н.И. и Х.Н.К., съставен на
30.10.2014г.; Договор за добив на дървесина от частен имот с КН 034088, находящ
се в землището на село Пешаково, обл. Видин, между С.Н.И. от една страна и С.Ц.М.,
съставен на 30.10.2014г.; Договор за добив на дървесина от частен имот с КН
034088, находящ се в землището на село Пешаково, обл. Видин, между С.Н.И. и Х.Н.К.,
съставен на 30.10.2014г., на които е придаден вид, че са подписани от С.Н.И.
като възложител, за да бъдат издадени разрешителни за сеч във въпросните имоти,
като от подсъдимия И.М.Я. за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
РП-Видин
известена не изпраща представител и не взема становище.
РП-Монтана чрез представителя си поддържа обвиненията в хода на съдебните прения, като навежда доводи, че е доказано по безспорен и
несъмнен начин участието на подсъдимия в престъпленията, за които е обвинен. Моли съда да му наложи наказание за всяко едно от
престъпленията.
До окриване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл.76 и чл.84 от НПК е приет
за съвместно разглеждане в съдебната фаза на наказателното производство
граждански иск от С.Н.И., Т.Н.К. и В.Н.Н. срещу подсъдимия И.М.Я. за сумата от
1 200.00 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
месец октомври 2014г. до окончателното изплащане.
Пострадалите са конституирани и в процесуалното
качество и на частни обвинители.
В
съдебно заседание гражданските ищци и частни
обвинители се представляват от упълномощен повереник адвокат Д.М. xxx.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
пледира за постановяване на осъдителна присъда, като се присъединява към
изложените аргументи на прокурора. Предлага на съда да постанови справедливо
наказание по негова преценка, а по отношение на гражданския иск намира същия за
доказан по основание и размер. Претендира и разноски.
Подсъдимият И.М.Я. - не се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения,
като дава подробни обяснения. Защитниците му- адвокат Л.И. и адвокат С.А. xxx в хода на съдебната прения молят съда
да постанови оправдателна присъда, като излагат
доводи за това.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият И.М.Я. не е осъждан за пхредстъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78А от НК, арг. справка за съдимост рег №. 797 от 22.06.2017г.,
лист 116 от делото.
Свидетелите С.Н.И., Т.Н.К. и
тяхната сестра В.Н.Н. притежават наследствена гора с обща площ от 29 декара, находяща се в
местността „Черни връх” в землището на село Пешаково, обл. Видин съставляваща имот
с № КН034087, в отдел „111”, подотдел „я” и имот с № КН034088, в отдел „111”, подотдел „к”. През есента на
2014 година тримата решили да дадат гората си за санитарна сеч срещу заплащане.
За целта в периода месец октомври – месец ноември 2014г. свидетелката С.И. се
свързала със свидетеля С.Ц.М. xxx, с когото се познавали от ученическите
години, тъй като бил частен лесовъд. Уговорили си среща. На срещата освен свидетелката
С.И. и свидетеля С.М., присъствали и съпругът на И. - Иван С.И. и подсъдимият И.М.Я.,
който се занимавал с дърводобив. На тази среща свидетелката С.И. и подсъдимият Я.
се разбрали подсъдимият да извърши сечта в наследствената им гора. За целта
свидетелката И. дала на подсъдимите скици и нотариалния акт на гората, за да може той да се снабди с
необходимите документи за извършване на сечта. Уговорили се подсъдимия да
заплати на тримата собственици по 20 лв. /двадесет лева/ на добит пространствен
куб.м. дърва от гората им. Отивайки до въпросната гора подсъдимият Я. видял, че
същата е изрязана повече от половината, след което свидетеля С.М. маркирал
дърветата. В края на месец октомври били издадени 2 позволителни засеч,
съответно за 12 и 14 плътни кубика. Позволително за сеч с № 0206058 за 14
куб.м. плътна дървесина и позволително за сеч с №0206059 за 12 куб.м. плътна
дървесина. След като взел позволителните
подсъдимият Я. се срещнал отново със свидетелката С.И., показал
й ги, като й обяснил, че гората им е много изрязана и от горското са му
позволили да извършва сеч само в тази част, от която не е била изрярана и
съгласно уговорката им може да им плати 520 лева. Тогава предложил на
свидетелката И. да й докара дърва вместо пари, а именно по 5 /пет/ куб. м.
дърва за огрев. На срещата не присъствали свидетелите В.Н. и Т.К.. След около
седмица свидетелката И. се обадила на подсъдимия Я., като му казала, че брат й
– свидетеля К. е ходил в „Горското” и там са му казали,
че 26 плътни кубика се равняват на 52-53 пространствени кубика, както и че иска
да им плати за 52 кубика дърва в противен случай ще подаде жалба в полицията.
След
срещата, респективно телефонния разговор изминал, около месец. Подсъдимият Я.,
нито докарвал дърва на тримата свидетели, нито им дал договорените пари. Те
започнали да го търсят по телефона. Свидетелката С.И. се обадила и на свидетеля
С.М.. В началото подсъдимия Я. отговарял на всяко позвъняване на свидетелите,
като ги уверявал, че ще им заплати дървата, но да изчакат. При един от
разговорите им подсъдимия Я. им заявил, че от „Горското” са му разрешили от
гората им да отсече само 14 /четиринадесет/ пространствени куб.м. дърва и не
знае как да им ги раздели. Междувременно свидетелят Т.К. при проведен телефонен
разговор с подсъдимия му казал, че не желае да му кара 5 /пет/ куб. м. дърва за
огрев, а желае неговата част да му бъде заплатена, тоест „иска си парите”.
Свидетелите потърсили отново подсъдимия Я. по
телефона, като му казали, че са ходили в „Горското” и са разбрали, че ги лъже
за количеството дърва, които ще бъдат добити от гората им. Срещнали се отново. На
срещата подсъдимия им казал, че се е объркал. Уверил ги, че ще им заплати
добитите дърва така, както са се уговорили. След тази среща подсъдимия закарал
на свидетелката С.И. и на нейната сестра, свидетелката В.Н. по 5 /пет/ куб.м. дърва
за огрев. На свидетеля Т.К. подсъдимия не закарал дърва, тъй като той не искал
такива. Впоследствие подсъдимия Я. спрял да вдига телефона на тримата свидетели,
което обстоятелство накарало свидетелката С.И. да подаде две жалби до РДГ
Берковица. Свидетелят П.Й., в качеството си на контролен орган, на 16.12.2014 г. е извършил
проверка на документите касаещи разрешителния режим за извършване на сеч в
наследствените имоти с кад. №№ 034087 и 034088 за които има издадени
позволителни за сеч № 0206058 / 30.10.2014 г. и № 0206059/ 30.10.2014 г. Проверени били досиетата на
горните имоти, като не са констатирани пропуски. Позволителните за сеч били
издадени на основание договори за добив на дървесина от частни гори от 30.10.2014
г. Сечищата са освидетелствани с протоколи с №№ 0170095 и 0170096 от 11.11.2014
г., като са добити 27.6 плътни м3 или около 60 пр. м3.
Разликата между маркираната и добита дървесина била в рамките на допустимото. В
хода на проверката е установено, че през 2012 г. с позволителни за сеч с №
0048723 /15.06. 2012 и № 0047432 / 06.06.2012 г. свидетелите са ползвали имотите, като са добили около 60
пространствени м3.
На
14.01.2015 г. е извършена повторна проверка в присъствието на свидетелката И. и
свидетеля К.. При същата са проверени на място наследствените имоти описани по
горе в местността „Черни връх” в землището на село Пешаково общ. Видин. В
имотите е констатирана незаконна сеч. Дърветата са отрязани на височина 60-70
см от дънера. Нарушител към момента на проверката не бил открит. В останалата
част незасегната от нарушения отрязаните дървета са с поставена КГМ на дънера,
съответстваща на марката по позволителните за сеч. За констатираното при
проверките са съставени протоколи, копия от които свидетелите получили на
място.
Междувременно, за да се снабди
подсъдимия Я. с необходимите документи за издаване на позволителните за сеч, свидетелят С.М., в
качеството му на частен лесовъд, му предоставил два образеца на „Договор за добив на дървесина от
частен имот”.
/единият договор
се сключва между възложителя - собственик на имота и лесовъда - техник, а другият договор се сключва
между възложителя - собственик на имота и лицето, което издава
позволителното за сеч/. В образците на договорите свидетелят М. написал своите данни и се подписал на мястото на
„Изпълнител”. Посочените договори трябвало да се подпишат и от свидетелката С.И. в качеството
й на възложител - собственик на имота, поради което свидетеля М. ги предал на подсъдимия
Я..
В периода от месец октомври до
месец декември 2014г. подсъдимият Я. занесъл и предал на свидетеля И.М. - инженер частен лесовъд, всички
документи, необходими за издаване на позволително за сеч, включително следните
инкриминирани документи: Договор за добив на дървесина от частен имот, с КН
034087, находящ се в землището на село Пешаково, обл. Видин между С.Н.И. от
една страна и С.Ц.М., съставен на 30.10.2014г.; Договор за добив на дървесина
от частен имот, е КН 034087, находящ се в землището на село Пешаково, обл.
Видин, между С.Н.И. и Х.Н.К., съставен на 30.10.2014г.; Договор за добив на
дървесина от частен имот, с КН 034088, находящ се в землището на село Пешаково,
обл. Видин между С.Н.И. от една страна и С.Ц.М., съставен на 30.10.2014г.;
Договор за добив на дървесина от частен имот, с КН 034088, находящ се в
землището на село Пешаково, обл. Видин, между С.Н.И. и Х.Н.К., съставен на
30.10.2014г., на които е придаден вид, че са подписани за възложител от свидетелката
С.Н.И.. В резултат на това били издадени два броя позволителни за сеч, за общо
26 плътни куб. метра дървесина. Позволително за сеч с № 0206058 за 14 куб.м.
плътна дървесина и позволително за сеч с №0206059 за 12 куб.м. плътна
дървесина. След като подсъдимият се сдобил с позволителните започнал да реже и
извозва дървесината.
Свидетелката С.И. е
категорична, че подсъдимия Я. не й е давал за подпис и тя не е подписвала
процесиите договори.
По досъдебното производство е
назначена съдебно – почеркова /графическа/ експертиза, изпълнена от вещо лице Г.Н.Д.
със задачата да установи дали подписът в реквизита „възложител” в долен ляв
ъгъл на всеки един от четирите броя процесии договори, е изпълнен от свидетелката
С.Н.И.. От изготвеното експертно заключение е установено, че в нито един от
процесните договори в реквизита „възложител” подписите не са изпълнени от свидетелката
С.Н.И..
По досъдебното производство е назначена
и изпълнена лесотехническа експертиза от
вещо лице В.С.М.. От заключението на същата е установено, че: 1. в имот е №
КН034087, находящ се в землището на с. Пешаково, местност „Черни връх”, отдел
„111”, подотдел „я”, реалното количеството отсечена дървесина през 2014г. по
позволително за сеч с № 0206058, е 13 куб.м. плътна дървесина, което при коефициент на
превръщане на плътни в пространствени куб.м. 0,46, се равнява на 28 пространствени
куб.м.; 2. В имот с № КН034088, находящ се в село Пешаково, местност „Черни връх”, отдел „111”, подотдел
„к” реалното количеството
отсечена
дървесина през 2014г. по позволителни за сеч с №0206059, е 15 куб.м. плътна дървесина,
което при коефициент на превръщане на плътни в пространствени куб.м. 0,46, се равнява на 33
пространствени куб.м. Пазарната стойност към периода месец ноември - месец декември 2014г. на
реално добитите 28 пространствени куб.м. е 1413 лева /хиляда четиристотин и тринайсет
лева/, а на 33 пространствени куб.м. пазарната стойност за същия период е 1650
лева /хиляда шестстотин
и петдесет
лева/ или за общото количество от 61 пространствени куб.м. общата стойност е 3063 лева /три
хиляди шейсет и три лева/.
РП-Видин приела, че от гората
на гражданските ищци подсъдимия Я. е добил общо 28 куб. метра плътна дървесина,
която се равнява на 61 куб.м. пространствена дървесина. Общата сума, която подсъдимия
Я. трябвало да им заплати по уговорката между тях е именно 1200лв. /хиляда и
двеста лева/. Въпреки уговорката, подсъдимия не заплатил уговорената сума.
Единствената престация, която той направил е, че е закарал на свидетелката С.И.
и на нейната сестра В.Н. по 4 куб.м. дърва за огрев и то след, като те ходили в
„Горското” и разбрали какво е действителното количество дърва, което подсъдимия
е добил от гората им .
В подкрепа на горната фактическа обстановка
са събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
посредством обясненията на подсъдимия и разпита на гражданските ищци и частни обвинители,
депозирани непосредствено в хода на съдебното следствие.
Съдът изцяло кредитира
заключението на съдебно – почеркова /графическа/ експертиза, изпълнена
от вещо лице Г.Н.Д. и заключението на лесотехническата експертиза изпълнена
от
вещо лице В.С.М.. Заключенията на вещите лица са обективни и
компетентно дадени, кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, а още повече че не бяха оспорени и от страните в производството.
Съдът изцяло кредитира показания
на свидетелите С.Ц.М., И.В.М., Х.Н.К. и П.И.Й.. Същите са обективни, взаимно
допълващи се, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
както са и в унисон отчасти с показанията на гражданските ищци и частни
обвинители С.И., Т.К. и В.Н.. Нещо повече, показанията на тези свидетели не са
в противоречие и с обясненията на подсъдимия. Обясненията дадени от подсъдимия
в хода на съдебното следствие кореспондират с показанията на свидетелите С.Ц.М.,
И.В.М., Х.Н.К. и П.И.Й., експертните заключения, събраните по делото писмени
доказателства и не се отличават със същестмвено противоречие.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите С.Н.И., Т.Н.К. и В.Н.Н., граждански ищци и частни обвинители в
производството, с изключение на частта, в която твърдят, че подсъдимият е докарал
на двете свидетелки по 4 вместо по 5 куб.м. дърва за огрев, както и в частта
относно първоначалната уговорка за извършване на санитарната сеч. Твърдението
им, че са се договорили да им дъбат доставени по 5 куб.м. дърва, а са са
доставени 4 куб.м. дърва остана в процеса само като твърдение. От показанията
на свидетеля С.М., който е познат на С.И. още от ученическите години се
установява, че доставеното количество е по 5 куб.м. за двете свидетелки, като
той е видял и превозния билет издаден за това. Съдът не кредитира показанията
на гражданските ищци в частта на първоначалната договорка между св.С.И. и
подсъдимия Я., а именно да им заплати по 20.00 лева на кубик изсечена гора и им
достави по 5 куб.м. дърва за всеки един от тях, тъй като на въпросната среща
свидетелката Н. и свидетеля К. не са присъствали. На тази среща са присъствали
само свидетелката С.И., подсъдимия Я. и свидетеля С.Ц.М.. В тази им част
свидетелските показания не кореспондират със свидетелските показания на
свидетеля С.М. и Х.К., както и обаясненията на самия подсъдим, които се
подкрепят изцяло от заключението на вещото лице по извършената лесотехническа
експертиза. Изложеното налага извода, че в своята съвкупност тези показания
показват една трайна уговорка между подсъдимия Я. и свидетелката С.И. за
изрязване на 26 плътни куб.м. дърва за огрев по 20.00 лева на един кубичен
метър. На по–късен етап се включва братът на свидетелката И., Т.К. и нейната
сестра, В.Н.. Техните показания са коренно различни от показанията на свидетеля
С.М. и обясненията на самия подсъдим. На последно място, не е без значение
обстоятелството, че по водене на цялото ДП и тримата граждански ищци в
подаваните жалби, респективно разпити са променяли непрекъснато позициите си
във връзка с уговорката „били са се уговаряли да даде по 10 куб.м. на всеки от
наследниците и по 600.00 лева”, а гражданската ищца В.Н. въобще не е разпитвана
в качеството на пострадал и не е знаела за наказателното производство.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът приема, че така повдигнатото против подсъдимия И.М.Я. обвинение за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК е необосновано и извършеното деяние не съставлява престъпление по
следните съображения:
Съгласно чл.304 пр.последно от НПК съдът признава
подсъдимия за невиновен, когато деянието не съставлява престъпление. Тази
разпоредба предполага, че обвинението следва да бъде подкрепено от достатъчно
на брой както преки, така и косвени доказателства, които поотделно и в тяхната
съвкупност да докажат извършено конкретно противоправно деяние, което да
покрива признаците на престъпление по чл.9, ал.1 от НК.
Престъпният състав на чл.209, ал.1 от НК
предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от
обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тях
обуславя несъставомерността на извършеното деяние, което изключва и
санкционирането му посредством наказателна репресия.
За да бъде осъществен състава на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна следва деецът да
въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято
фактическа власт се намира определено имущество. От друга страна, е необходимо това физическо лице да притежава
фактическа власт върху определено имущество, независимо чия собственост е то и
след като в неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на
създаденото или поддържано заблуждение да последва противоправно разпореждане с
това имущество в полза на измамника.
От субективна страна е необходимо
извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. Необходимо е да бъде установено по несъмнен
начин от доказателствата по делото, че деецът съзнава, че вследствие на
неговото въздействия върху измамения у последния ще възникнат неправилни
представи, в резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на
имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде
увредено. Не на последно място е необходимо да е налице и специална, стояща
извън вината цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на явно
съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда. / В този
смисъл е и Решение № 264 от 17.04.1998г. по н.д.№ 74/98г. ІІ н.о. на ВКС./
В конкретния случай нито един от тези
задължителни елементи от състава на чл.209, ал.1 от НК не е налице.
По делото бяха събрани безспорни доказателства, че при
първоначалната среща между подсъдимия Я. и гражданската ищца С.И.
не са присъствали гр. ищци, свидетелите В.Н. и Т.К.. На тази среща свидетелката
С.И. и подсъдимият Я. се разбрали подсъдимият да извърши сечта в наследствената
им гора. За целта свидетелката И. дала на подсъдимия скици и нотариалния акт на
гората, за да може той да се
снабди с необходимите документи за извършване на сечта. Уговорили се подсъдимия
да заплати на тримата собственици по 20 лв. /двадесет лева/ на добит
пространствен куб.м. дърва от гората им, а при последваща уговорка да им закара
по 5 /пет/ куб. м. дърва за огрев.
С категоричност беше установено, че свидетелите В.Н. и Т.К. не са
имали каквато и да било уговорка с подсъдимия Я.. В последствие свидетелите са
разговаряли с подсъдимия, като свидетелят К. по телефона му е казал, че не
желае да му дава пет куб.м. дърва за огрев, а желае да получи полагащата му се
парична равностойност.
По делото бяха събрани и безспорни доказателства, че подсъдимия Я. първоначално е отговарял на
всяко позвъняване на гражданските ищци по телефона. Събраха се и безспорни
доказателства и за това, че е провел и втора среща с гражданските ищци, в
следствие, на която на свидетелките И. и Н. е закарал по пет куб. м дърва за
огрев.
Според съда в конкретния случай не може да
се говори за извършено престъпление от общ характер, тъй като обстоятелството,
че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно основание за
да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като
бъдат установени причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат от измамливи действия. / в този
смисъл е и Решение № 402 от 11.VІІІ. 1976г. по н.д.№ 382/76г. ІІ н.о. на ВС/. Нещо повече, договор е имало само
между подсъдимия Я. и гр.ищца С.И..
Приобщеният доказателствен материал по
делото с категоричност не доказва изначалните измамнически намерения у
подсъдимия- провел е
повторна среща и с тримата граждански ищци, след нея е закарал и уговореното
количество дърва на И. и Н., първоначално е отговарял на всички позвънявания на
свидетелите. С тези свой действия подсъдимият е манифестирал волята си да изпълни уговореното между него и
свидетелката С.И., а не да набавя за себе си облага. Нещо повече, в показанията си свидетелят П.Й. е
категоричен, че при направената от страна на РДГ Берковица проверка в процесните
два имота е била констатирана
незаконна сеч. Това обстоятелство се потвърждава и от вещо лице В.М.,
извършил лесотехническата експертиза. Потвърждава се и от гражданския ищец Т.К.,
при проведената очна ставка между него, гражданската ищца И. и подсъдимия Я.,
арг. лист 120 от делото. От
тези негови действия може да се направи извод за изначално отсъствие на
присвоително намерение, което обуславя и несъставомерността на деянието и от
субективна страна.
Съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства не може и не обуславя извода, че деянието/ престъплението измама/ на подсъдимия е извършено при форма на
вина пряк умисъл.
Цялата фактическа обстановка като
хронология от последователни действия оформя по категоричен начин извода, че
установените между страните отношения, респективно подсъдимия и свидетелката С.И. и възникналите впоследствие неуредици са
от чисто гражданско правен характер.
Фактически обстоятелствата по делото,
интерпретирани в контекста на правната норма на чл.209, ал.1 от НК, не
конкретизират извършените от страна на подсъдимия действия като измамливи, с
което именно да е въвел в заблуждение пострадалите И., К. и Н.. Липсват и не се събраха доказателства за наличието в
съзнанието на подсъдимия, чрез използване на установените с гражданския ищец и
частен обвинител С.И.
отношения на съставомерната,
измамлива цел по смисъла на НК и липсата изначално на каквото и да е намерение
и обективна възможност да изпълни поетото към нея задължение, респективно към тях задължение. Налице са данни единствено за
неизпълнение на поетите задължения от страна на подсъдимия. Ето защо следва да
се приеме, че не е осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а
са налице гражданско – правни отношения. / в този смисъл са и Решение № 64 от
05.03.2015г.по н.д.№ 2005/2014г. и Решение № 12 от 27.02.2014г. по н.д.№
2210/2013г. І н.о. на ВКС/.
При така изложеното от фактическа и правна
страна съдът намери, че внесеното обвинение против И.М. xxx за извършено
престъпление, е необосновано, поради което и същият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК, ведно
с произтичащите законови последици. Не
се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата
обстановка твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един
категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че за периода месец
октомври - месец декември 2014г. в град Видин, с цел да набави за себе си
имотна облага, подсъдимия Я. да е възбудил и
поддържал заблуждение у С.Н.И., Т.Н.К. xxx, и В.Н. xxx, че ще им заплати по 20
лева /двадесет лева/ за един пространствен куб. метър дърва, които ще отреже
при извършването на санитарна сеч в наследствена гора на горепосочените лица,
находяща се в землището на село Пешаково, обл. Видин, представляваща имоти със
следните номера КН034087 и КН034088, за които те са му предоставили скици, и с
това да им е причинил имотна
вреда в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/ .
По силата
на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в настоящето производство
подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже
обвинението по дела от общ характер лежи
върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението
повдигнато на подсъдимия И.М.Я. не е доказано по несъмнен начин.
На
основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е признат за невиновен
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Ето защо съдът не му възложи
разноските за вещо лице по изготвената на досъдебното производство
лесотехническа експертиза, касаеща обвинението по чл.209, ал.1 от НК, както и
тези направени в хода на съдебното следствие във връзка с изплатеното
възнаграждение на вещото лице.
По предявения граждански иск.
Гражданският иск в съдебната
фаза на наказателното производство е предявен от С.Н.И., Т.Н.К. и В.Н.Н. срещу
подсъдимия И.М.Я. за сумата от 1 200.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - месец октомври 2014г. до окончателното
изплащане. За уважаването на същия в наказателния процес следва безспорно да
бъде доказано наличието на деликт, вследствие на извършено инкриминирано
деяние.
Правното основание на гражданския иск в
наказателния процес е единствено на плоскостта на непозволеното увреждане по
чл.45, ал.1 от ЗЗД. За да бъде доказано основанието, по което е предявен,
следва съдът да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен в извършването на противоправно деяние, от което са настъпили вреди за
пострадалото лице.
С оглед изхода на делото в наказателната му
част, уважаването или отхвърлянето на гражданския иск зависи от установяването
на съда на деликтно обстоятелство, което да бъде безспорно установено в
наказателния процес чрез признаването на деeeца за виновен в извършване на
престъпление. Тъй като в случая деецът е оправдан, тъй като не е налице
деликтно поведение, а неуредени гражданско правни отношения между страните
съдът намира, че предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Съдът отхвърли и искането
подсъдимия Я. да заплати на гражданските ищци направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
По
отношение на обвинението на подсъдимия Я. за извършеното от него престъпление
по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК.
Като взе
предвид изложената по-горе фактическа обстановка и разгледа в съвкупност и
поотделно събраните и приобщени по делото доказателства, съдът от правна страна
намира, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Я. за извършеното от него
престъпление по чл.316 във вр. с чл.309
ал.1 от НК е безспорно и категорично доказано.
Следва да се отбележи, че
съставът на чл.309, ал.1 НК инкриминира документно престъпление, свързано със
съставянето или преправянето на частен документ. Субект на престъплението е
всяко наказателно отговорно лице, каквото в процесния случай е подсъдимият Я..
Изпълнителното деяние предопределя престъплението като двуактно – за да е
съставомерно деянието е необходимо едновремено наличие на два компонента:
съставяне на неистински частен документ и употребата му. Съставянето на
неистински частен документ по своята същност представлява изготвяне на
конкретно писмено изявление, без да е спазен определен ред и форма от лице,
което няма установено длъжностно качество. Това лице фактически за първи път
осъществява всички външни белези на документа, като такъв – написва се
текст и се поставят подписи. Съответно неистински е документът съставен и
подписан или само подписан от лице, различно от лицето, посочено в самия
документ за негов автор. Трайно установено в съдебната практика е схващането,
че предмет на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК могат да бъдат само
диспозитивните документи – тези, които съдържат първично изявление на автора
си. Отнасяйки установените фактически обстоятелства в процесния случай към
посочената теоретична постановка, съдът приема за безспорно доказано, че
посочените в обвинителния акт на РП Видин четири броя Договори за добив на
дърнесина са именно неистински документи, като тази тяхна неистинска същност е
доказана от заключението на вещото лице по изготвената графологична експертиза.
Причината за извършване на
престъплението, следва да се търси в недостатъчната правна култура у
подсъдимия, довела до незачитането на установените правила за документооборота.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия Я..
Отегчаващи обстоятелства в случая липсват. Не признаването на вината не може и
не следва да се третира, като отегчаващо вината обстоятелство.
Съдът отчита и фактите, че за
умишленото престъпление по чл.309 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
към момента на настоящото деяние и от
него не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на
подсъдимия И.М.Я. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание – глоба.
Предвид на това и на основание чл.78А ал.1 от НК, съдът след като освободи от наказателна
отговоронст Подсъдимия Я. счете, че на същия следва да бъде наложено административно наказание
– глоба
в размер от 1 000.00 /хиляда/ лева, платима в полза на държавата.
За да определи такъв размер на глобата,
съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално положение и
имотно състояние на извършителя и изходи от степента на вината.
Съдът възложи на подсъдимия И.М.Я. да
заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата от 126.90 лева разноски за назначена
съдебно-почеркова /графическа/ експертиза на досъдебното производство, а по
сметка на РС-Монтана сумата от 59.00 лева разноски по делото, възнаграждение на
вещо лице / пътни разноски, дневни и защита на заключение/ както и по 5.00 лева
държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: