№ 2478
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501555 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 12231/02.06.2021г., депозирана от Д. М.
СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************, действащ чрез
пълномощника си адв. М.К. от ВАК, срещу Разпореждане № 6076/01.06.2021г., постановено
по ч. гр. д. № 7474/2021г. по описа на ВРС, 10-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от
частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Т. М. М., ЕГН ***********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************, за
падежирали вземания за издръжка в размер на 1400 лева месечно за периода от м. 09.2020г.
до м. 05.2021г., както и за бъдещите задължения за месечна издръжка, считано от
01.06.2021г. до навършване на 35-годишна възраст на получаващия издръжка Д. М. СТ. или
до настъпване на основание за изменението/прекратяването , ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от последните.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. По-
конкретно се изразява несъгласие с извода на ВРС за липса на годен изпълнителен титул
поради липсата на нотариална заверка на подписите на страните в приложеното към
заявлението споразумение от 01.09.2020г., сключено между страните, обективиращо
процесното вземане. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по
същество, с което да се уважи подаденото заявление.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Относно допустимостта на частната жалба:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненския окръжен съд намира частната жалба за частично
основателна по следните съображения:
Производството по ч. гр. дело № 7474/2021г. по описа на ВРС, 10-ти състав, е
образувано по заявление на Д. М. СТ. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Т. М. М. за падежирали вземания за издръжка в размер на 1400 лева
месечно за периода от м. 09.2020г. до м. 05.2021г., както и за бъдещите задължения за
месечна издръжка, считано от 01.06.2021г. до навършване на 35-годишна възраст на
получаващия издръжка Д. М. СТ. или до настъпване на основание за
изменението/прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
последните.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че
представеното споразумение от 01.09.2020г. не представлява годен изпълнителен титул, тъй
като същото би следвало да има нотариална заверка на подписите или задължението да
произтича от влязъл в сила съдебен акт.
Издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от сезирания съд
предпоставя съобразяване на изискванията за местна подсъдност по чл. 411, ал.1 от ГПК,
наличие на положителните предпоставки по чл. 410 от ГПК и отсъствие на отрицателните
такива по чл. 411, ал.2 от ГПК, като преценката на заповедния съд е ограничена именно в
така посочените предели. Доколкото целта на производството по чл. 410 от ГПК е да
провери дали процесното вземане е спорно, а не да установи съществуването или не на
последното, то в това производство съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността на
искането, за разлика от хипотезата, в която е сезиран с искане за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, е ограничена до проверка на изложените в заявлението
твърдения и по-конкретно до това дали процесното вземане е надлежно индивидуализирано
по основание и размер, с оглед осигуряване възможността на длъжника да прецени дали да
изпълни или да оспори вземането (изцяло или отчасти) с възражение по чл. 414 или чл. 414а
от ГПК. Предвид това, липсата на реквизити на евентуално приложени към заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК писмени доказателства не би могла да
се отрази върху редовността/основателността на последното.
Следва да се съобрази обаче, че доколкото самата цел на заповедното производство е
да се създаде изпълнително основание, то заявителят трябва да твърди изискуемо вземане.
Това е така, тъй като докато вземането не е изискуемо, кредиторът не може да иска
доброволно изпълнение, а на още по-малко основание – принудително изпълнение (в този
смисъл "Българско гражданско процесуално право", проф. д-р Живко Сталев, девето
преработено и допълнено издание, изд. "Сиела", 2012г., стр. 854; Определение № 17 от
12.01.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 734/2009г., II т. о., ТК; Определение № 497 от 21.06.2010г.
на ВКС по ч. т. д. № 292/2010г. , I т.о., ТК и др.). С оглед на това, ако със самите твърдения
за обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане са въведени данни от които
е видно, че вземането не е изискуемо, то подаденото заявление следва да се отхвърли.
2
В настоящия случай е налице формална редовност на заявлението от външна страна
така, както изисква законът, но наред с падежиралите вземания за издръжка за периода м.
09.2020г. – м. 05.2021г., заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и за
бъдещите задължения за месечна издръжка, считано от 01.06.2021г. до навършване на 35-
годишна възраст на получаващия издръжка Д. М. СТ. или до настъпване на основание за
изменението/прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
последните.
Доколкото самият кредитор в т. 14 от заявлението изрично е посочил, че една част от
вземанията не са изискуеми, то в частта, досежно бъдещите задължения(вноски) за месечна
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от тях, заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се отхвърли. В останалата част,
отнасяща се до падежиралите задължения за месечна издръжка, настоящият въззивен състав
намира доводите за частния жалбоподател за неправилност на атакуваното разпореждане за
основателни, поради което в тази част първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
отменен, а заявлението на частния жалбоподател – уважено за претендираните вземания за
издръжка в размер на 1400 лева месечно за периода от м. 09.2020г. до м. 05.2021г.
По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в
заповедно производство, не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 278 от ГПК,
съставът на Варненския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6076/01.06.2021г., постановено по ч. гр. д. № 7474/2021г.
по описа на ВРС, 10-ти състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено депозираното от Д. М.
СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************, действащ чрез
пълномощника си адв. М.К. от ВАК, заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Т. М. М., ЕГН ***********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************,
за падежирали вземания за издръжка в размер на 1400 лева месечно за периода от м.
09.2020г. до м. 05.2021г.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление на
Д. М. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************, действащ чрез
пълномощника си адв. М.К. от ВАК, срещу Т. М. М., ЕГН ***********, с адрес: гр. Варна,
ул. *****************, за падежирали вземания за издръжка в размер на 1400 лева месечно
за периода от м. 09.2020г. до м. 05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6076/01.06.2021г., постановено по ч. гр. д. №
7474/2021г. по описа на ВРС, 10-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено депозираното
от Д. М. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************, действащ чрез
пълномощника си адв. М.К. от ВАК, заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Т. М. М., ЕГН ***********, с адрес: гр. Варна, ул. *****************,
3
за бъдещи задължения /вноски/ за месечна издръжка, считано от 01.06.2021г. до навършване
на 35-годишна възраст на получаващия издръжка Д. М. СТ. или до настъпване на основание
за изменението/прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
от последните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4