№ 2865
гр. Варна, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 2284/ 31.01.2022г от Ф. Р. К. с
постоянен адрес: гр.Варна ул.„У." № 29, постоянно пребиваваща в гр.Р., Р. щ. № 35, Ф.
област Б., ФРГ, чрез адв.Д.Д., срещу определението на ВРС-41с-в № 7419/12.11.2021г,
постановено по гр.д.№ 12570/2021г, в частта, в която е прието, че българският съд е
компетентен да се произнесе по предявения от ищеца иск за развод, на осн.чл.3 т. 1 б„б" от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност /Регламентът/.
В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на
обжалваното определение.
Излагат се доводи, че съдът не е приложил чл.3 б„а", предл.2-ро или 3-то от
Регламента. Въпреки, че на две самостоятелни основания компетентен да разгледа делото за
развод е германският съд, българският съд неправилно приел, че е компетентен.
Поради това моли определението да бъде отменено в обжалваната му част, като
вместо него въззивният съд постанови друго, с което да прогласи, че ВРС не е
международно компетентен да разгледа брачния иск и да прекрати производството по него.
В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба Р. Д. Г. е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като прецени, че подадената като въззивна жалба по съществото си
представлява частна такава, е депозирана в срок и при спазване изискванията на чл.275 ГПК.
Намира същата за неоснователна /съобразно дадените от Ас-Варна указания за
1
разглеждането й по същество/ по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС по искова молба от Р. Д. Г. ЕГН **********
и адрес гр.Варна ул.„У." № 29, чрез пълномощника му адв.Г.Н. - АК Варна, срещу Ф. Р. К.
ЕГН ********** и постоянен адрес с.Б., общ. В. дол, обл.Варна, ул.„С. р." № 13, с която е
предявен брачен иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване с развод на гражданския
брак, сключен между страните на 13.12.2017г, съединен с небрачните искове за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместно
съжителство преди брака деца Д. Р. Д., род.2.08.2011г, и В. Р. Д., род.6.02.2017г, на бащата,
определяне на режим на лични контакти между майката и децата и осъждане майката да
заплаща месечна издръжка в полза на децата в размер на 300лв за Д. и 280лв за В..
Със същото определение ВРС е прекратил производството по делото в частта
относно небрачните искове, касаещи личните отношения на родителите с децата и
издръжката на последните поради липсата на международна компетентност, тъй като са
приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/27.11.2003г на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, предвид установеното обичайно
местопребиваване на съпрузите на територията на различни страни-членки на ЕС.
Срещу тази прекратителна част на постановеното от ВРС определение няма подадена
жалба и същото е влязло в законна сила.
По отношение останалата част от производството, касаеща прекратяването на
брака между съпрузите - предмет на настоящото производство, за която е прието от ВРС, че
е международно компетентен да се произнесе по иска за развод и затова е задържал
делото пред себе си за произнасяне по същия, въззивният съд изцяло споделя мотивите на
РС. Правилно е прието, че същият е местно компетентен с оглед нормата на чл.3 §1 б.„б“ от
Регламента, определяща компетентността на съдилищата да разгледат делата за
прекратяване на брака според държавата-членка, чийто граждани са и двамата съпрузи.
В настоящия случай и двамата съпрузи са български граждани и това определя
българския съд като международно компетентен да разгледа иска за развод.
Процесният случай попада дори и под две от алтернативно посочените хипотези,
визирани в чл.3 §1 б.“а“ предл.5-то - ищецът да е живял поне една година непосредствено
преди предявяването на иска, или предл.6-то- ищецът да има обичайно местопребиваване,
ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и да е
гражданин на въпросната държава-членка, които отново определят българския съд като
международно компетентен да се произнесе по иска за развод.
Поради изложеното подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
2
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 2284/ 31.01.2022г
от Ф. Р. К., чрез адв. Д.Д. срещу определението на ВРС-41с-в № 7419/12.11.2021г,
постановено по гр.д.№ 12570/2021г в частта му, с която е приел, че международно
компетентен да разгледа спора досежно иска за прекратяването на брака между страните.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от т.9 б.в“ от ТР № 1/9.12.2013г
по тълк.д.№ 1/2013 на ВКС, ОСГТК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3