Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин, 27.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря О.П., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 402 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от А.И.М. от гр.
Видин против ”ЗАД АРМЕЕЦ”АД – София, с която е предявен иск по чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 208 от КЗ.
Твърди се от ищеца, че е притежавал лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с рег. № ВН1037ВС, закупен на 02.12.2010г. Процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и доброволна застраховка „Каско на МПС”. Посочва се, че при сключването на договора представители на застрахователя са извършили оглед на автомобила като не са направени никакви забележки. Поддържа се, че автомобилът е бил паркиран в гр. София, кв. Банишора. На 16.03.2014г. в 20.00ч. ищецът е разбрал, че същият е откраднат, като на 17.03.2014г. е сигнализирал органите на полицията и застрахователя. Застрахователят е отказал за заплати застрахователно обезщетение на ищеца с мотива, че автомобилът не бил оборудван с алармена система, въпреки че този факт е бил известен на застрахователя още при сключване на застраховката.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9 500.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил.
Ответникът в срока за отговор е взел становище по иска.
Не е оспорил, че е налице застрахователно правоотношение между страните. Навел
е доводи обаче, че ищецът е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни
данни относно оборудването на автомобила с фабрична алармена система, каквато
се е оказало, че няма. При условията на евентуалност е направил възражение в
случай на уважаване на иска, да се извърши прихващане с дължимите вноски от
застрахователната премия.
С протоколно определение от 24.06.2015г. по искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал намаление в размера на предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 8105.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза, приложени са заверени копия от материалите по ДП № 716/2014г. по описа на 02РУП – СДВР.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че се намират в облигационни отношения по силата на Договор за автомобилна застраховка „Каско” и „Злополука” от 10.12.2013г., за което е издадена комбинирана застрахователна полица № 0306В097840 за лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с рег. № ВН1037ВС със застрахователна сума за автомобила 10170.32 лева със срок на договора от 00:00 часа на 11.12.2013г. до 24:00часа на 10.12.2014г. При сключване на договора, представител на застрахователя е извършил оглед на автомобила, което се установява от Протокол № ********** от 11.12.2013г.
Не се спори също, че на 17.03.2014г. ищецът е уведомил органите на полицията, че автомобилът е бил паркиран в гр. София, кв. Банишора, ул. Козлодуй за времето от 12.00 часа на 23.12.2013г. до около 20.00 часа на 16.03.2014г.. На 16.03.2014г. около 20.00 часа ищецът е установил липсата му. От приложените по делото материали, се установява, че е образувано ДП № 716/2014г. по описа на 02 РУП – СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. С постановление от 23.05.2014г. на прокурор при СРП, наказателното производство е спряно поради това, че извършителят на престъпното деяние не е открит.
Не се оспорва и факта, че на 17.03.2014г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че при ответното дружество – застраховател е заведена щета № 10014030107810.
С писмо изх. №100-4136/06.08.2014г. ответното дружество е уведомило ищеца, че съгласно ОУ, неразделна част от застрахователната полица задължително условие за покриване на рисковете по клауза „К” и „П” на МПС, е наличието на функционираща сигнално –охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, а процесният автомобил не е оборудван с такава и поради това според застрахователя не е налице застрахователно покритие и не е налице изплащане на застрахователно обезщетение.
Вещото лице по назначената съдебно- автотехническа експертиза, е посочило, че пазарната стойност на лекия автомобил към дата 17.03.2014г. възлиза на 8105.00 лева. В с.з. вещото лице е уточнило, че този автомобил никога не е притежавал монтирана заводска аларма, автомобилът има заводски имобилайзър. Вещото лице посочва също, че според каталога Шваке, този автомобил е с висок клас на оборудване.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно,
безпристрастно и кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.
По делото не са ангажирани доказателства ответното дружество да е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение по настъпилата щета.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта
на иска:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
По основателността на иска.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Право на кредитора е да прецени кой от способите си за удовлетворение ще ползва. В настоящия случай, ищецът претендира изпълнение на задължението, поради което искът с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.
208, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение за покритите рискове в уговорения
срок.
В настоящият
случай, ответното дружество е приело, че не следва да заплаща застрахователно
обезщетение, тъй като не е налице застрахователно покритие. Аргументите за това
са, че съгласно ОУ, лекия автомобил трябва да е оборудван с функционираща
сигнално –охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, а в
случая този автомобил няма такава сигнализация. Според застрахователя, ищецът
го е заблудил като е премълчал този
факт. Тези твърдения не кореспондират на събраните по делото доказателства. От
представеното предложение – декларация за сключване на застраховки Каско и
Злополука не се установява ищецът да е
декларирал неверни обстоятелства. Напротив, в графата дали автомобилът
притежава алармена система не е направено никакво отбелязване и това
обстоятелство не може да се тълкува във вреда на застрахования, както
застрахователя се опитва да убеди съда. Още повече, че при сключването на
застрахователния договор, представител на ответното дружество е извършил оглед
на автомобила и е констатирал, че автомобилът не притежава аларма, което
се установява от Протокол № ********** от 11.12.2013г., т.е
на ответното дружество му е било известно, че застрахования автомобил не е
разполагал със сигнално –охранителна система със светлинна и/или звукова
сигнализация. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че с подписването на полицата, застрахователят е
изразил съгласие да поеме носенето на риска, въпреки наличието на такива факти
и е недопустимо в последващ момент да ги релевира като основание за отказ от
изпълнение на задължението по чл. 208, ал. 1 от КЗ. Застрахователят по
имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт,
за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на
застрахователния договор. По този въпрос има постановена задължителна съдебна
практика по чл. 290 от ГПК - Решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 727/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова.
Застрахователният договор е сключен при действащите към момента ОУ. Сключеният застрахователен договор между страните дерогира изискванията на ОУ. След като е налице влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, следва са се осигури и застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. По делото е установено, че застрахователното събитие „кражба” е настъпило в периода на действие на застрахователния договор. Застрахованият ищец е изпълнил произтичащите от закона и от договора задължения за уведомяване на застрахователя и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 170.32 лева. Ответникът - застраховател е отказал изплащане на обезщетението като се е позовал на неизпълнение от страна на застрахования на специалните изисквания на т. 38.т.1 ОУ за снабдяване на застрахования автомобил функционираща сигнално –охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация. В застрахователната полица обаче, не е отбелязано автомобилът да е снабден с алармена система. Подписвайки застрахователния договор със знанието, че превозното средство не отговаря на специалните изисквания на т. 38.т.1 от ОУ, и приемайки платената от застрахования застрахователна премия, ответникът - застраховател се е съгласил да осигури застрахователно покритие срещу риска "кражба", въпреки липсата на сигнално –охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация. Поради това, той няма право да отказва изплащането на обезщетение за вредите от кражбата с аргумент, че застрахованият не е изпълнил произтичащите от ОУ задължения.
Уговорената в полицата застрахователна сума за риска "кражба" е 10 170.32 лева, но от заключението на автотехническата експертиза по делото се установява, че действителната стойност на застрахованото превозно средство към датата на застрахователното събитие е 8105.00 лева, каквато е и исковата претенция.
Основателно се явява възражението на ответника за прихващане на сумата в общ размер от 335.06 лева, представляваща неплатени от ищеца трета и четвърта вноска на застраховка „Каско” и „Злополука”. От представената комбинирана застрахователна полица, се установява, че е договорено разсрочено плащане на застрахователната премия на четири равни месечни вноски, всяка по 167.53 лева. Падежът на третата и четвъртата вноска, е настъпил съответно на 10.06.2014г. и 10.09.2014г. Ищецът не е представил доказателства за плащане на тези вноски. Поради това от дължимото застрахователно обезщетение от 8105.00 лева ще следва да се прихване сумата в общ размер от 335.06 лева, представляваща неплатени от ищеца трета и четвърта вноска на застраховка „Каско” и „Злополука”, като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 7769.94 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да
заплати и направените от ищеца разноски по делото в размер на 310.80 лева за
платена държавна такса, сумата от 80.00 лева –разноски за вещо лице, както и
сумата от 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р Е
Ш И :
ИЗВЪРШВА ПРИХВАЩАНЕ на дължимото на А.И.М. с ЕГН ********** *** застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306В097840 от 10.12.2013г. за настъпило застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с рег. № ВН1037ВС в размер на 8105.00 лева с неплатените от ищеца трета и четвърта вноска по застраховка „Каско” и „Злополука в общ размер от 335.06 лева до размера на по-малкото.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК121076907 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на А.И.М. с ЕГН ********** *** сумата
от 7769.94 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
комбинирана застрахователна полица № 0306В097840 от 10.12.2013г. за настъпило
застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”
с рег. № ВН1037ВС, ведно със
законната лихва, считано от 17.03.2014г. до окончателното издължаване, както и
разноски по делото в общ размер от 1390.80 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: