Р Е Ш Е Н И
Е № 260290
гр. Пловдив, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, ХIХ граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20259 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, от С.Т.П. против Ж.Л.Г.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 5591,67 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 11.08.2016 г. до
11.08.2017 г. по договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2014 г.,
сключен между Ж.Л.Г. и А. Т. П., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 09.08.2016 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7534 от 19.08.2019 г., по
ч.гр.д. № 13463 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х гр.с.
Ищецът твърди, че на 11.08.2014 г. в
гр. ***** между ответника, от една страна, и А. Т. П. е сключен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно който ответникът се задължил
да плати сумата от 55000 лв., представляваща продажна цена на 6 броя
дружествени дялове от капитала на „Био Хейт“ ООД, на падеж – 10.08.2016 г.
Сочи, че на 09.08.2016 г. с договор за цесия посоченото вземане било
прехвърлено от А. Т. П. на ищцата, за което длъжникът бил надлежно уведомен на
10.08.2016 г. Във връзка с прехвърленото вземане, на 16.09.2016 г. ищцата и
ответника сключили споразумение, с което се уговорили сумата от 25 000 лв. да
бъде заплатена в срок до 25.11.2016 г., а сумата от 30000 лв. – да бъде
заплатена допълнително, по начин определен в допълнително споразумение.
Предвидено било също, че длъжникът няма да дължи лихва, ако изпълни при
уговорените в споразумението условия и срокове. До момента на подаване на
исковата молба ответникът не заплатил дори и частично своето задължение, поради
което на основание чл.86 ЗЗД, както и във връзка с т.4 от споразумението от
16.09.2016 г., ответникът дължал мораторна лихва от деня на забавата –
11.08.2016 г. Претенцията по настоящото дело е в размер на 5591,67 лв., за
периода от 11.08.2016 г. до 11.08.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7534/ 19.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 13463 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, Х гр.с. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава интерес
от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна Ж.Л.Г., чрез особения представител
адв. В.К., със становище за неоснователност на предявения иск. Възразява срещу
уведомяването на длъжника за извършената цесия от 09.08.2016 г. Оспорва
подписът, положен за „длъжник“ на представения протокол, да е на ответника.
Намира, че цесията не е произвела действие по отношение на длъжника и че ищецът
не е надлежен кредитор на вземането. Оспорва подписът, положен за „длъжник“ в
споразумение от 16.09.2016 г. да изхожда от ответника. Прави възражение за
погасителна давност за процесното вземане, като твърди, че същото се погасявало
с изтичането на тригодишен давностен срок, съгласно чл.111, б. „б“ ЗЗД. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 13463 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, Х гр. състав, образувано по депозирано от ищцата заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № 7534/ 19.08.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за изпълнение,
и тази, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.
По
основателността на предявения иск:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За основателността на претенцията на
ищцата следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: да съществува
основното задължение към ответника в твърдения от ищцата размер; задължението
да не е изпълнено в срок; забавеното изпълнение да е по вина на длъжника; да е
настъпил падежът на вземането; ищцата да е придобила процесното вземане по
силата на валиден договор за цесия и длъжникът да е уведомен за цесията. В
доказателствена тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства.
От ангажираните по делото доказателства
се установява, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
11.08.2014 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, А. Т. П. е
прехвърлил на Ж.Л.Г. притежаваните от него 6 дяла от капитала на „БИО ХИЙТ“ ООД
за сумата от 55000 лв., която сума следвало да бъде заплатена на прехвърлителя
в срок до 10.08.2016 г.
С договор за цесия от 09.08.2016 г. А.
Т. П. е прехвърлил на ищцата вземанията си по договора за покупко-продажба на
дружествени дялове в размер на 55000 лв.
Видно от протокол за уведомление за
сключен договор за цесия от 09.08.2016 г., ответникът е уведомен от цесионера А.
Т. П. за извършеното прехвърляне на вземането на 10.08.2016 г.
Със споразумение от 16.09.2016 г.,
сключено между ищцата и ответника, страните се споразумяват дължимата от
ответника сума в размер на 55000 лв. да се заплати на две части – сумата от
25000 лв. в срок до 25.11.2016 г., а за сумата от 30000 лв. следвало да се
сключи допълнително споразумение след изпълнение на първата част от
задължението. Съгласно т.4 от споразумението в случай на неплащане на сумата от
25000 лв. в уговорения срок, или след него, мораторна лихва за забава върху
вземането се дължала на общо основание, считано от датата на падежа по договора
за цесия.
В писмения отговор ответната страна
оспори автентичността на подписа, положен за Ж.Г. върху протокола за съобщаване
на цесията от 10.08.2016 г. и върху споразумението от 16.09.2016 г., за което
съдът с протоколно определение от 24.09.2020 г. откри по реда на чл. 193 ГПК производство
по оспорване на истинността на документите. От заключението на изслушаната по
делото съдебно-почеркова експертиза се установи, че в представените за
изследване протокол от 10.08.2016 г. и споразумение от 16.09.2016 г. подписите,
положени за длъжник са изпълнени от ответника Ж.Л.Г..
От всички събрани по делото
доказателства се установи настъпването на изискуемите юридически факти за
уважаване на предявения иск. Ищцата доказа материалноправната си легитимация, в
качеството си на цесионер за процесното вземане. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно
ал. 4 – прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Неоснователни
останаха възраженията на ответника, че уведомяването не е достигнало до
длъжника, доколкото подписът върху протокола от 10.08.2016 г. не бил на
ответника. Както се посочи по-горе, съдебно-поречковата експертиза даде
заключение, че подписът върху протокола изхожда именно от ответника. Това
заключение се кредитира от съда с оглед нормата на чл.202 ГПК, като обективно и
компетентно дадено. Затова, надлежен кредитор за вземането по договора за
прехвърляне на дружествени дялове в размер на 55000 лв. е ищцата.
Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
друго. От това следва, че ищцата е придобила процесното вземане в размер на
55000 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от настъпването на падежа –
10.08.2016 г. Цесионерът и длъжникът са сключили допълнително споразумение, с
което са уговорили допълнителен срок за изпълнение на части, а именно – за
сумата от 25000 лв. - до 25.11.2016 г., а за сумата от 30000 лв., следвало да
има допълнителна уговорка едва след изпълнение на първата част от вземането.
Уговорено е също, че при неспазване на този срок за частта от вземането от
25000 лв., отпадат уговорените облекчения за длъжника и последният следвало да
заплати и лихва за забава, считано от падежа по основния договор – 10.08.2016
г. По делото не се ангажираха доказателства за заплащане на сумата от 55000 лв.
(или на част от нея) на уговорената дата, поради което на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая, в договора за прехвърляне на дружествени дялове е
определена дата, на която вземането става изискуемо, поради което съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на този срок, т.е.
след 10.08.2016 г. Съдът приема, че от 11.08.2016 г. длъжникът е в забава и
дължи обезщетение за това. От изложените съображения следва, че искът е доказан
по своето основание.
Ответникът наведе възражение за
погасяване по давност на вземането, което съдът приема за частично основателно.
Съгласно нормата на чл.111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Ищцата претендира лихва за периода от
11.08.2016 г. до 11.08.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 14.08.2019 г. От този момент искът по
чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен. Поради това непогасени по давност са
вземанията за лихви за периода от три години преди подаване на заявлението, а
именно след 14.08.2016 г. Затова и искът е основателен за периода от 14.08.2016
г. до 11.08.2017 г., като за периода от 11.08.2016 г. до 13.08.2016 г.
вземането за лихва е погасено по давност.
Размерът на иска е определяем от съда с оглед
разпоредбата на чл.162 ГПК, посредством използването на он-лайн калкулатор. Установи
се, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 14.08.2016
г. до 11.08.2017 г. върху сумата от 55000 лв. възлиза на претендираната сума от
5545,84 лв. До този размер искът следва да се уважи, като до пълния му предявен
размер от 5591,67 лв. – подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК сторените в исковото производство разноски са за ДТ в размер на 111,33 лв.,
както и за депозит за особен представител от 474 лв., или общо 585,33 лв. От
тези суми по съразмерност следва да се присъди в полза на ищцата сумата от 580,53 лв. В полза на адвокат М.Г.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.,
като с оглед изхода на спора, следва да се присъди сумата от 605 лв. Доколкото ответникът се
представлява от особен представител, който не дължи разноски за производството,
депозитът за вещо лице в размер на 100
лв. е изплатен от бюджета на съда. Съгласно чл. 77 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Пловдив. Дължат се разноски и в заповедното производство, като за
тях съдът дължи изричен осъдителен диспозитив съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Доказа се да са сторените разноски за ДТ в размер на 111,83
лв., от която сума следва да се присъди 110,91
лв. Адвокат Г. също има право на адвокатско възнаграждение за заповедното
производство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 421,50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.Л.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** дължи на С.Т.П., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 5545,84 лв. (пет хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 14.08.2016 г. до 11.08.2017 г. по
договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2014 г., сключен между Ж.Л.Г.
и А. Т. П., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
09.08.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №7534 от 19.08.2019 г., по ч.гр.д. № 13463 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, Х гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 5545,84 лв. до 5591,67 лв. и за периода от
11.08.2016 г. до 13.08.2016 г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА
Ж.Л.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на С.Т.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 580,53
лв. (петстотин и осемдесет лева и петдесет и три стотинки) – разноски в
настоящото производство, както и сумата от 110,91
лв. (сто и десет лева и деветдесет и една стотинки) – разноски в
производството по ч.гр.д. № 13463 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х
гр.с.
ОСЪЖДА Ж.Л.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
основание чл.77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Пловдив сумата от 100 лв. (сто лева)
– разноски за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Ж.Л.Г., ЕГН: **********, адрес: *** на основание
чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл. 38, ал.2 ЗА да заплати на адв. М.В.Г., БУЛСТАТ: ****,
вписана в АК – Пловдив, адрес: гр. **** сумата от общо 1026,50 лв. (хиляда двадесет и шест лева и петдесет стотинки),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото и
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.