Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, в публичното заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
АННА НЕНОВА
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4882 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. И.Б., действаща със съгласието
на Д.К.Б.-майка, срещу решение от 02.08.2017 г. по гр.д. №2211/2008 г. на
Софийския районен съд, 139 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу И.З.Б. осъдителен иск с правно основание чл.82 ал.1 СК отм.
и чл.87 СК за разликата над сумата от 200,00 лв. до пълния предявен размер от
1100,00 лв., представляваща месечна издръжка, считано от 03.06.2007 г., с
изключение на периода 27.02.2009 г. - 01.10.2009 г., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, необосновано,
противоречащо на материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че детето няма специфични нужди. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна И.З.Б. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника И.З.Б. срещу решение от 02.08.2017
г. по гр.д. №2211/2008 г. на Софийския районен съд, 139 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на М. И.Б., действаща със съгласието на Д.К.Б.-майка,
на основание чл.82 ал.1 СК отм. и чл.87 СК сумата от 200,00 лв., представляваща месечна издръжка, считано от 03.06.2007
г., с изключение на периода 27.02.2009 г. - 01.10.2009 г., до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и държавна такса
по сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи,
че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал представеното и прието
писмено доказателство за извършен от ответника паричен превод в размер на
сумата от 600,00 англ. лири. Поддържа, че изводът на СРС, че нормата на чл.85 СК
отм. противоречи на чл.27 т.2 Конвенция за правата на детето е неправилен.
Твърди също, че по делото не са представени доказателства за получаваните от
ответника доходи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да определи размер на издръжката по действащите
критерии на СК и съобразно разпоредбата на чл.82 СК, и на Постановление
№38/1985 г., както и да отхвърли иска по чл.87 СК отм. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна М. И.Б., действаща със съгласието на Д.К.Б.-майка, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са
подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По жалбата на М. И.Б.:
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето, респ.
децата, и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Пред първоистанционният съд,
както и пред настоящата въззивна инстанция, не са представени доказателства за
материалните възможности на бащата-ответник. СРС е изготвил писмен доклад по
делото по реда на чл.312 ГПК, разпределил е доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, указал е на ищеца, че не сочи доказателства за
възможностите на ответника да им дава издръжки в претендираните размери за
релевантния период и е предоставил възможност на страните да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, съответно да предприемат
необходимите процесуални действия. Нито в законоустановения срок, нито
впоследствие, ищецът е ангажирал доказателства за материалните възможности на
ответника, обусловени от неговите доходи, имущество и професионална
квалификация /т.ІV от ППВС №5/16.11.1970 г./, да
им заплаща претендираните издръжки. Представените извлечения от банкова сметка ***.
При това положение, първоинстанционният съд, присъждайки в тежест на бащата
месечни издръжки за децата му в общ размер на 200,00 лв., се е ръководил
единствено от обстоятелството, че въззиваемият е в трудоспособна възраст,
поради което може да реализира доходи в размер на средните за страната за
задоволяване на собствените си нужди и тези на ищеца по делото.
Недоказани, респ. неоснователни,
са твърденията на ищеца, поддържани във въззивната жалба, че детето има
специфични нужди. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока,
като данни за наличието на такива не се съдържат и в приетия във въззивната
инстанция социален доклад, изготвен от АСП, дирекция „Социално подпомагане“ –
Слатина.
По жалбата на И.З.Б.:
По делото е
представен документ за паричен превод от 24.11.2007 г., от който се установява,
че ответникът е заплатил на Д.К.Б. – майка на ищеца, сумата от 600,00 англ.
лири. Доколкото в извършения превод не е посочено основание за превеждане на
сумата, то и настоящият въззивен състав намира, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е доказал положителния факт на плащането
на дължимата се на малолетното му дете издръжка за периода 03.06.2007 г. –
03.06.2008 г.
Съгласно чл.27 т.2 Конвенцията за
правата на детето на ООН /Обн. ДВ. бр.55 от 12.07.1991 г./, родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно т.3, държавите - страни по
конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите
възможности предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и
другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на
нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по
отношение на изхранването, облеклото и жилището. И най-накрая, съгласно т.4
изр.1, държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими мерки
за получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите
лица, които носят финансова отговорност за него, както на тяхна територия, така
и от чужбина. Посочената Конвенция е част от вътрешното право на държавата ни
от 1991 г. и следователно съдът при определяне размера на издръжката на детето
следва да се съобразява, както вече бе посочено по-горе, с неговите нужди и с
възможностите на родителите, и не е може да бъде ограничаван от други
предпоставки, вкл. и от подзаконови актове, определящи граници относно размера
на издръжката, и по-конкретно соченото от въззивника Постановление на МС
№38/01.07.1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите
пълнолетие депа по чл.85 ал.1 СК отм.
По отношение довода на въззивника
относно липсата на доказателства за получаваните от него
доходи съдът препраща към посочените по-горе мотиви, че ответникът е в
трудоспособна възраст, поради което може да реализира доход в размер на средния
за страната за задоволяване на собствените си нужди и тези на ищеца по делото.
Поради
изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №185850/02.08.2017 г., постановено по гр.д. №2211/2008 г. по описа на СРС,
ГО, 139 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.