Решение по дело №36459/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21938
Дата: 3 декември 2024 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20241110136459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21938
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110136459 по описа за 2024 година
Ищецът „Ч.“ООД претендира от ответника „Д.З.“АД сумата в размер на 3988,87лв.
дължима по договор за имуществено застраховане „Каско“, за Полуремарке „***” е per.
номер *** и V1N номер *** сключен със застрахователна полица № *** валидна към датата
на застрахователното събитие. Ищецът твърди, че ответникът с писмо изх.№********* от
17.10.2023г. го е уведомил, че на 06.07.2023г. на основание цитираната полица № *** от
05.06.2023г. с начало на покритие от 17.06.2023г. по доброволна застраховка “Каско на
МПС”, Протокол за ПТП № 1784946 ог 06.07.2023г. и "Искане за оценка”, в
застрахователното дружество е заведена ликвидационна преписка номер 21 1518295 / 2023г.
за изплащане на застрахователно обезщетение за увредено при ПТП полуремарке. Посочва,
че, застрахователят ответник е приел, че вследствие на настъпилото ПТП е налице тотална
загуба на застрахованата вещ и е определил, че дължимото обезщетение е в размер на
70%застрахованата вещ. Сочи, че в съответствие с т.90 от Общите Условия по "КАСКО НА
МПС" на "Д.З." АД е предвидено в хипотезата на тотална щета на застрахования е дадена
възможност да избере дали да прекрати регистрацията на увреденото МПС, като представи
доказателства за това или да отремонтира същото и да не прекратява регситрацията. Ищецът
сочи, че е избрал да не прекратява регистрацията на полуремкарето, като счита, че в този
случай, застраховятелят дължи сумата от 10500лв. представляваща 70% от
застрахователната стойност на автомобила. Посочва, че застрахователят му е платил сумата
от 6511.13лв., като претендира разлика до сумата от 10500лв., която по негови твърдения и в
съответствие с общите условия, застрахователят дължи. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „Д.З.“АД дава становище за неоснователност на
ищцовите претенции. Заявява, че ищецът е поискал обезщетението да бъде определено по
експертна оценка, като същата е в размер на 6689лв., а след приспадане на дължимите
застрахователни премии възлиза на 6511,13лв. Ответникът оспорва изложените твърдения от
ищцовата страна за наличието на „тотална щета“ на процесното ППС. Посочва, че съгласно
т. 89, от ОУ, щетата е тотална, когато стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, като
стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на: извършена експертна оценка или издадена от сервиз проформа
1
фактура. В настоящия случай не се установява, наличието на увреждания в такива размери,
които да характеризират процесното ПТП като попадащо в хипотезата на „тотална щета“.
Видно от извършената експертна оценка, стойността на вредите е определена в размер от
6689 лв.. а застрахователната сума, за която е застраховано ППС-то е на стойност 15000 лв.
Твърди, че доколкото е платил суматата от 6511,13лв. не Ищецът „Ч.“ООД претендира от
ответника „Д.З.“АД сумата в размер 100 лв. – частичен иск от иск в размер на 3988,87лв.
дължима по договор за имуществено застраховане „Каско“, за Полуремарке „***” е per.
номер *** и V1N номер *** сключен със застрахователна полица № *** валидна към датата
на застрахователното събитие. Ищецът твърди, че ответникът с писмо изх.№********* от
17.10.2023г. го е уведомил, че на 06.07.2023г. на основание цитираната полица № *** от
05.06.2023г. с начало на покритие от 17.06.2023г. по доброволна застраховка “Каско на
МПС”, Протокол за ПТП № 1784946 ог 06.07.2023г. и "Искане за оценка”, в
застрахователното дружество е заведена ликвидационна преписка номер 21 1518295 / 2023г.
за изплащане на застрахователно обезщетение за увредено при ПТП полуремарке. Посочва,
че, застрахователят ответник е приел, че вследствие на настъпилото ПТП е налицетотална
загуба на застрахованата вещ и е определил, че дължимото обезщетение е в размер на
70%застрахованата вещ. Сочи, че в съответствие с т.90 от Общите Условия по "КАСКО НА
МПС" на "Д.З." АД е предвидено в хипотезата на тотална щета на застрахования е дадена
възможност да избере дали да прекрати регистрацията на увреденото МПС, като представи
доказателства за това или да отремонтира същото и да не прекратява регситрацията. Ищецът
сочи, че е избрал да не прекратява регистрацията на полуремкарето, като счита, че в този
случай, застраховятелят дължи сумата от 10500лв. представляваща 70% от
застрахователната стойност на автомобила. Посочва, че застрахователят му е платил сумата
от 6511.13лв., като претендира разлика до сумата от 10500лв., която по негови твърдения и в
съответствие с общите условия, застрахователят дължи. Претендира разноски. В срока за
отговор ответникът „Д.З.“АД дава становище за неоснователност на ищцовите претенции.
Заявява, че ищецът е поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка, като
същата е в размер на 6689лв., а след приспадане на дължимите застрахователни премии
възлиза на 6511,13лв. Ответникът оспорва изложените твърдения от ищцовата страна за
наличието на „тотална щета“ на процесното ППС. Посочва, че съгласно т. 89, от ОУ, щетата
е тотална, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от
действителната стойност на МПС към датата на събитието, като стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа
на: извършена експертна оценка или издадена от сервиз проформа фактура. В настоящия
случай не се установява, наличието на увреждания в такива размери, които да
характеризират процесното ПТП като попадащо в хипотезата на „тотална щета“. Видно от
извършената експертна оценка, стойността на вредите е определена в размер от 6689 лв.. а
застрахователната сума, за която е застраховано ППС-то е на стойност 15000 лв. Твърди, че
доколкото е платил суматата от 6511,13лв. не дължи други суми на ищцовата страна.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка "...; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в
причинна връзка с това събитие вреди; изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до
изключване или намаляване на отговорността му, както и, че е погасил претендираното
вземане в случай, че твърди това.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
2
всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и
некасаещи неговия размер, доколкото с доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК в отношенията между страните са обявени
обстоятелствата, че на 05.06.2021 г. между „Д.З.“ АД и „Ч.“ ООД е сключена застраховка
„Каско на МПС'“, клауза „Пълно каско“ по отношение на полуремарке Кайзер „***“ с per. №
***, с период на застрахователно покритие от 17.06.2023 г. до 16.06.2024 г., както и че
ответникът е изплатил в полза на застрахования сумата от 651 1,13 лв. остойностсни
имуществени вреди по увредения в резултат на процесното събитие полуремарке Кайзер
„***" с per. № ***, като плащането е направено на 31.10.2023 г.
По отношение размера на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на САТЕ, заключението на която
съдът намира за компетентно и задълбочено изготвено, поради което и го кредитира, в което
се посочва, че към датата на процесното ПТП размерът на нанесените на полуремарке
КАйзер ***, с рег. № ***, възлиза на 17610,48лв. Вещото лице посочва, че предвид размера
на вредите по средни пазарни цени е налице тотална щета. Отразено е, че действителната
стойност на процесното полуремарке възлиза на 14850, като при условията на тотална щета
стойността възлиза на 10395лв. Вещото лице е извършило оглед на полуремаркетои и е
констатирало, че не са установени употребени и заложени части втора употреба. Посочва, че
ремонтът е извършен във сервиз на дружеството-ищец. Новите части са взети като нови от
алтернативни доставчици, като влагането им не е влошило техническите характеристики и
функционалност на полуремаркето. Отразено е в експертизата, че стойността на ремонта,
по средни пазарни цени при вземане предвид цените на авточастите- втора употреба и
алтернативни части възлиза на 10489,60лв., като и при това изчисление е налице тотална
щета спрямо процесното ремарке.
Не се оспорва между страните, че процесното полуремарке не е дерегистрирано.
Доказа се от приетата по делото САТЕ и от проведения в съдебно заседание разпит на
вещото лице, че полуремаркето е отремонтирано в сериз на ищцовото дружество.
Спорът между страните е концентриран в това каква е действителната стойност на
щетите и дали се касае за тотална щета.
От представените и неоспорени от ищеца писемни доказателства писмо от
„Д.З.“"АД с изх. № 30008405/17.10.2023г. се установява, че ответното дружество е заявило,
че след извършени огледи и остойностяване на констатираните увреждания, е налице
„Тотална загуба на МПС“, като са изискани доказателства за прекратяване на неговата
регистрация и копие от перфорираното свидетелство за регистрация. Горното писмо доказва,
че ответното дружество е приело, че е налице тотална щета на застрахованото имущество
вследствие на настъпилото ПТП, като наведените в отговора фактически твърдения, че това
не е така, не се покрепят както от писмените доказателства, така и от приетата САТЕ.
3
Доколкото не е спорно по делото, че процесното полуремарке не е дерегистрирано,
е налице хипотезата на чл.91 от Общите условия на застрахователя действали към момента
на сключване на застраховката и настъпването на ПТП-то, а именно, че при непредставяне
на доказателства за прекратяване на регистрацията, застрахователят изплаща 70% от
действителната стойност на МПС към датата на събитието.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че стойността на
разходите за необходимия ремонт на процесния автомобил надвишава 70 % от
действителната му стойност. Поради това се налага извод, че е налице тотална щета на
автомобила по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При това положение ответното дружество
дължи на ищцата застрахователно обезщетение, равняващо се на действителната стойност
на Полуремарке „***” е per. номер ***.
Установява се от заключението на САТЕ, че действителната стойност на процесното
полуремарке възлиза на 14850лв., като при условията на тотална щета стойността възлиза на
10395лв. От тази стойност следва да се приспадне вече изплатеното обезщетение от
6511,13л., като искът се явява основателен за сумата от 3883,87лв, а до пълния предявен
размер от 3988,87лева следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира сума в общ размер от 1610лв. – разноски по делото – държавна
такса в размер на 160лв., депозит за вещо лице – 250лв. и адвокатски хонорар в размер на
1200лв. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени заседания
и предприети процесуални действия на адвоката на ищеца. Същото следва да бъде намалено
на 900лв. Съразмерно на уважената част от иска ответното дружество дължи сумата от
1275,52.
Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв, което съдът по правилата на чл-78,ал-8 ГПК намалява на 200лв, кякто и сумата от 310 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата
дължи сумата от 10,79лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: ***да заплати на „Ч.“ООД, с ЕИК ***, с
адрес:*** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата 3883,87лв. лева - застрахователно
обезщетение за причинени щети на лек автомобил Полуремарке „***” е per. номер *** и
V1N номер ***, вследствие на настъпило на 06.07.2023 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 26.02.2024 г. до
окончателното плащане и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1275,52лв. – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3988,87лв.
ОСЪЖДА Ч.“ООД, с ЕИК ***, с адрес:*** да заплати на „Д.З.“АД, с ЕИК *** и
адрес: *** сумата от 10,79лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4