№ 20
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Н. Н.-
управител на „ МАРТИНЕЛИ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“
Дебър“ № 7,ет.3,ап.9, ЕИК 103 805 344 срещу НП № 03-012879/18.06.2020 год. на директор
Дирекция „ Инспекция по труда“ Варна.
С жалбата се иска намаляване на наложената имуществена санкция към минимума
предвиден в закона, като се сочи, че дружеството е затруднено в изплащане на
възнагражденията поради икономическата криза и ковид пандемията. Сочи се и към жалбата
са приложени фишове, че към датата на жалбата са изплатени дължимите възнаграждения
дължими по отношение С.Б.Н..
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Д. Ошавкова, която моли
НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 03-012879/18.05.2020 год. срещу дружеството „ МАРТИНЕЛИ“ ООД
, ЕИК 103 805 344, затова, че не е било изплатено начисленото в разчетно-платежна
ведомост за месец марк 2020 год. възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през
1
месец март 2020 год. от лицето С.Б.Н. с ЕГН **********, на длъжност „ технически
ръководител строителство” , в уговорения срок, съгласно договорената периодичност на
изплащане на трудовите възнаграждения с трудов договор № 00000934/2106.2014 год. и
дадени писмени обяснения. Нарушението е извършено на 05.05.2020 г., в гр. Варна, ул.”
Дебър” № 7 – нарушение на чл.128,т.2 от КТ,вр.чл.177 от КТ.
Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което в графата за бележки и
възражения не е направило такива.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка АНО издал обжалваното НП , с което за извършено нарушение на
чл.128,т.2 от КТ,вр.чл.177 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.1 от КТ наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв..
В хода на съдебното производство от показанията на св.Д. се установява, че през месец
април 2020 год. заедно с колегата и М.М. извършили проверка на дружеството по повод
постъпил сигнал в Д ИТ Варна от С.Н., която твърдяла, че не и е било изплатено трудовото
възнаграждение за месец март . При анализа на представените от работодателя платежна
ведомост и справка се установило, че действително на Николова не е било изплатено
начисленото възнаграждение за месец март. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН. След неговото съставяне от страна на работодателя били представени доказателства,
че трудовото възнаграждение е изплатено.
Със съгласието на страната съдът е заличил св.М..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ”
Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
2
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и
адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл.177,ал.1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща
на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.
Предвид горното съдът намира НП за законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
В процесния случай става въпрос за бездействие от страна на работодателя да осъществи
определени действия, а именно: да изплатило трудово възнаграждение за 12 дни ползван
платен годишен отпуск на служителя С.Н. в срок. Нарушението е извършено на 05.05.2020
год. , до която дата е следвало да бъде изплатено обезщетението.
Дружеството – жалбоподател „ МАРТИНЕЛИ“ ООД се явява в качеството на работодател
по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително е
нарушила от обективна страна състава на разпоредбата чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със заплащането на
дължими суми по трудово правоотношение (от които зависи физическото оцеляване на
престиращото труд лице), като се касае и за сериозно забавяне ( два месеца ), поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а
не представлява маловажен случай.
Съгласно нормата на чл.414, ал.1 от КТ , работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
3
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
Не са налице и предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ . От една страна, за да се приложи
привилегированият състав, необходимо е нарушението да е отстранено незабавно, след като
бъде установено по надлежния ред (т.е. със съставяне на АУАН). В конкретния случай,
трудовото възнаграждение е изплатено два месеца след уговорения с трудов договор срок и
един месец след съставяне на АУАН. Отделно от това, размерът на дължимите суми и
периодът на забавянето са станали причина служителят на дружеството да подаде жалба до
Д ИТ Варна, поради което не е изпълнено и второто, кумулативно предвидено последствие
– да не са настъпили вредни последици за наетото лице.
В конкретния случай на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..
Състава на съда намира, че наведеното възражение по отношение на размера на наложената
имуществена санкция е основателно. Наказващият орган необосновано, според съда, е
наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от
1500 лева, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се
явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
Дружеството-жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски.
Предвид горното и като съобрази размера на отхвърлената част от иска, съдът намери, че на
Д ИТ Варна следва да се присъди следва да се присъди юристконсултско възнаграждение.
4
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в
която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.. Производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, като съразмерната част е в размер на
20 лв..
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-012879/18.06.2020 год. на директор Дирекция „ Инспекция по труда“
Варна, с което на „ МАРТИНЕЛИ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“
Дебър“ № 7,ет.3,ап.9, ЕИК 103 805 344 , представлявано от М. Н. Н.-управител за извършено
нарушение на чл. 128,т.2 от КТ, вр.чл.177,ал. 1 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
санкцията на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ МАРТИНЕЛИ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“
Дебър“ № 7,ет.3,ап.9, ЕИК 103 805 344 , представлявано от М. Н. Н.-управител да заплати
на Д ИТ Варна 20 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5