О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
639 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано
е по подадени както следва :
частна жалба на В.С.Г. от гр.Варна, и частна жалба О.В.Г. от гр.Варна, и двамата
действащи чрез адв.Д.П., срещу разпореждане №12295/28.03.18г.,
постановено по ч.гр.д. №4337/18г. по описа на ВРС, с което е допуснато
незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 2075/28.03.18г., издадена в
полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист.
В частните жалби се твърди неправилност на
обжалваното разпореждане. Излага се, че при издаване на заповедта съдът не се е
съобразил със задължителната практика на ВКС, както и че били налице
неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. В уточняваща молба навежда
доводи за нарушение на разпоредбите на чл.143, т.10 от ЗЗП и чл.58, ал.3 от ЗКИ
, в редакциите им в сила от 01.03.08г., както и че липсвали данни за настъпване
на предсрочната изискуемост в извлечението от
счетоводните книги. Предвид това моли да бъде отменено така обжалваното
разпореждане и да бъде обезсилен изпълн.лист.
Ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в дадения срок представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбите с
подробно изложени съображения.
Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирани
страни, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът намира жалбите за
неоснователни по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №4337 по
описа за 2018 година на ВРС, е образувано по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В.С.Г. и О.В.Г.,
и двамата от гр.Варна, по извлечение от сметка за парични задължения на
длъжниците по сключен Договор за кредит от 20.11.07г. и допълн.споразумения
към него, в размер на следните суми: сумата от 90186,85лв, представляваща
дължима главница по Договора за кредит и анексите към него; сумата от 3741,33лв-договорни
лихви за периода 10.10.16г. – 14.02.18г.; сумата от 1197,06лв – наказ.лихва за периода 10.10.16г.– 21.03.18г.; сумата от 166,11лв
– такси за периода 09.10.16г. -21.03.18г.; сумата от 466,95лв- нотар.такси и сумата
от 287,23лв –застраховки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда – 26.03.2018г. до окончателното й изплащане , както и разноските
по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер
на 1920,91лв. и адв. възнаграждение в размер на 2364,82лв. Въз основа на това заявление в полза на заявителя е издадено разпореждане № 12295 от 28.03.2018г., с което е
постановено незабавно изпълнение на осн. чл. 418,
ал.1 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение № 2075/28.03.2018г.
срещу длъжниците за заплащане на горепосочените суми.
Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение от длъжниците, като едновременно с възражението по чл. 414,
ал.2 ГПК са подадени и частните жалби, инициирали настоящото производство.
За постановяване на незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът следва да извърши проверка на документа от външна страна, както и на
обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане.
Съгласно разпоредбите на чл. 419, ал. 2
от ГПК частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение може да се
основава само на съображения , извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.
В депозираното заявление банката е
посочила, че вземането й произтича от извлечение от счетоводните книги, като е
обосновала изискуемостта на вземанията с факта на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. За да е
настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на
дълга следва да е налице упражнено от страна на банката потестативно
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е
уведомен / в този смисъл са и разясненията, дадени в т.18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013г./.
Видно от представените със заявлението документи са
приложени нотариални покани рег.№236, том 1, акт №18/12.02.18г. и рег.№235, том
1 , №17/12.02.18г.на Н-с С.Стойчева при РС-Варна, отправена от банката до длъжниците,
с която същите се уведомяват за упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. На същите е
удостоверено и връчването им лично и по реда на чл.46 ГПК на 14.02.18г. Така представените
доказателства удостоверяват надлежно факта на упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление преди подаване на заявлението
за незабавно изпълнение.
Новото правило на чл.411, ал.2, т.3 ГПК налага
служебно задължение на съда да приложи закрилни
императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията, а съобразно
разпоредбата на чл.419 , ал.3 ГПК / изм. ДВ бр.100/19г./ съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал. 2, изречение
първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител. Процесуалните норми нямат обратно действие и
действат занапред. В тази връзка, макар и тези норми да не са действали по
време на произнасянето на ВРС, като нови процесуални норми те следва да бъдат
съобразени от въззивния съд. В разглеждания случай
обаче при упражняване на служебното правомощие на съда в текста на договора и
приложенията към него не се констатират клаузи с очевидно неравноправен
характер, нито такива, обосноваващи вероятност за това, като се има предвид
формалния характер на преценката, която дължи съдът в заповедното производство.
От друга страна преценката за валидност е възпрепятствана и от бланкетния характер на предприетото оспорване, в което не
се съдържа позоваване нито на конкретни клаузи от договора и анексите към него,
които се оспорват като нищожни, нито на фактически твърдения, които да могат да
бъдат субсумирани под някой от предвидените в чл.143
от ЗЗП фактически състави, представляващи основания за недействителност, още
повече предвид вероятността да е налице индивидуално договаряне.
Ето защо, съобразявайки и дадените в т.18, ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК
разрешения съдът приема, че в настоящия случай настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора е надлежно
удостоверено, поради което обосновано следва да се приеме, че са налице
предвидените от закона основания за допускане на предварителното изпълнение на
издадената заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, в частта относно незабавното изпълнение, следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12295/28.03.18г.,
постановено по ч.гр.д. №4337/18г.
по описа
на ВРС, В ЧАСТТА, с
която е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 2075/28.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена в полза на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу длъжниците В.С.Г., ЕГН **********, и О.В.Г., ЕГН **********, и двамата от гр.Варна,
и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: