Решение по дело №1126/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260010
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20195510101126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             14.2.2022 г.                                                       Град К.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав


На тридесет и първи януари

Година 2022


В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

гр. дело № 1126 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

 

            Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 69 от Закона за наследството.

            Производството е по реда на чл. 3** и сл. от ГПК във фаза след допускане на делбата.

            С влязло в законна сила Решение № 538 от 01.08.2019 г., съдът е допуснал съдебна делба между А.Р.А.,  ЕГН ********** *** и Г.Р.А., ЕГН **********,*** на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ ***, кв. ** по регулационния план на село Я., общ. М., обл. С.З., с площ от 764 кв. м, съгласно Заповед № 132 от 11.03.1991 г. на Община М., а по документ за собственост с площ от 755 кв. м, ведно с построените в имота едноетажна къща с площ от 50 кв. м и лятна кухня с площ от 40 кв. м при граници: север - УПИ ***и УПИ ***, изток - УПИ ***, юг - УПИ ***и запад – улица при квотиq  както  следва: 1/2 идеални части за А.Р.А. и 1/2 идеална част за Г.Р.А..

            С определение от 30.10.2019 г. съдът е конституирал като ищци по делото по силата на приемство в процеса наследниците на А.Р.А. неговите наследници по закон – Ю.С.А. и Р.А.А..

            Ищците Ю.А. и Р.А. чрез пълномощника си адв. Т. прави искане за възлагане на целия имот на ищеца Р.А..

            Ответникът Г.А. чрез адв. В. моли делото да бъде обявено за решаване, не взема становище по способа за извършване на делбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, взе предвид следното:

По извършване на делбата.

Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

В срока  по чл. 346 от ГПК ответникът не е предявил претенции по сметки.

В срока  по чл. 346 от ГПК ищците са предявили претенции за направените подобрения в имота.

В срока по чл. 349, ал. 4 във вр. ал. 2 от ГПК ищецът Р.А. е поискал възлагане на жилището, а ищецът Ю.А. е поискала изравняване на дела ѝ в пари.

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно - технически експертизи.

От  заключенията на съдебнотехническите експертизи, неоспорени от страните, се установява, че дворно място, представляващо УПИ ***, кв. ** по регулационния план на село Я., общ. М., обл. С.З., с площ от 764 кв. м, съгласно Заповед № 132 от 11.03.1991 г. на Община М., а по документ за собственост с площ от 755 кв. м, е поделяемо, като вещото лице е представил проект за разделение.

С влязъл в сила проект за изменение на план за регулация и кадастрален план е допуснато изменение на плана, като поземленият имот № 1376 се заличава и вместо него се образуват два УПИ, както следва: УПИ XX-1747 с площ 395 кв. м и УПИ XXII-1748 с площ 369 кв. м, разположени съответно на север и на юг.

От заключенията на съдебнотехническите експертизи се установява, че жилището, представляващо едноетажна къща с площ от 50 кв. м и лятна кухня с площ от 40 кв. м, са неподеляеми.

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий съгласно чл. 352 от ГПК, или чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, при който разделителен протокол не се съставя. Разпределението по реда на чл. 353 от ГПК има приоритет пред другите способи за извършване на делбата, когато  са налице законните предпоставки за това. Според утвърдената съдебна справка, обобщена с ПП 7-73, делбата се извършва чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето се е оказало невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато са допуснати до дела имоти, съществено различаващи се един от друг по площ и стойност и частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий е неудобно, когато то би довело до неудобство при изравняване на дяловете. При извършване на делбата по реда на чл.  353 от ГПК съдът трябва да вземе предвид, дали броят на реалните дялове на допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете, както и характерът, вида и стойността на делбените имоти и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

Съдът намира, че в конкретния случай делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като тегленето на жребий е невъзможно. Невъзможността се обуславя от различните квоти на съделителите и различието в обема и стойността на дяловете и претенцията за възлагане на неподеляемо жилище. В тази насока следва да се има предвид и т. 5 от ПП 7-73 г., съгласно която разпределението на посоченото основание се извършва, за да се избегне възможността съделител, който има по-малък дял, да получи по-голям дял. Чрез разпределението е възможно обезпечаването на реален дял съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, с което е спазен принципът на чл. 69, ал. 2 от ЗН, от който следва да изхожда съдът при разпределението по чл. 353 от ГПК (Р 1-00-І, Р 285-01-І и др.).

От представената декларация на ищецът Р.А., неоспорена от ответника Г.А., се установява, че той не притежава др. жилищни недвижими имоти и от датата на раждането му до откриване на наследството е живял с наследодателя.

В с.з. др. ищец Ю.А. е признала, че не отговаря на условията за възлагане на жилището и е поискала уравняване на дела ѝ в пари.

Следователно съдът приема, че ищецът Р.А. отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на неподеляемото жилище, от което следва, че в него дял следва да се постави и земята под постройките – новообазуваното УПИ XX-1747 с площ 395 кв. м и ПИ-1747 с площ 387 кв. м. Обратното би означавало поставяне на др. съделител в положението на „гол“ собственик на земята под постройките.

От показанията на свидетелите Славка Тодорова, Теньо Димов и Росица Иванова се установява, че ответникът Г.А. живял в чужбина и подобренията в имота са били направени от ищците и техния наследодател. Видът и стойността на подобренията са подробно описани и оценени от съдебнотехническите експертизи, които не се оспорват от ответника, като и не се оспорва извършените от ищците подобрения, нито отделния им принос, от което следва, че приносът им в подобренията е равен.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.

Следователно претенцията за искане по сметки за подобрения по чл. 346 от ГПК е основателна и всеки един от ищците има право на ½ от стойността на направените подобрения предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН.

            Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде извършено разпределение на допуснатите до делба имоти съгласно заключението на техническата експертиза с вх. № 260015 от 05.01.2022 г. както следва:

            В дял на Р.А. следва да бъде поставено УПИ XX-1747 с площ 395 кв. м и ПИ-1747 с площ 387 кв. м., ведно с жилището - едноетажна къща с площ от 50 кв. м и лятна кухня с площ от 40 кв. м на обща стойност 14300 лв. без подобренията (28400 лв. с подобренията).

            В дял на Г.А. следва да бъде поставено УПИ XXII-1748 с площ 369 кв. м и ПИ-1748 с площ 363 кв. м на стойност 5000 лв. без подобренията (6950 лв. с подобренията ограда от юг и външна тоалетна с навес).

            Предвид разликата в стойността на дяловете съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.

            Съгласно заключението на техническата експертиза с вх. № 260015 от 05.01.2022 г., което е най-актуално като пазарна оценка, общата стойност на целия имот, подлежащ на делба без подобренията е 19300 лв. (УПИ XX-1747 – земя - 4600 лв. и сгради – 9700 лв.; УПИ XXII-1748 – земя - 5000 лв.) , от което следва, че стойността на един дял при квоти по ½ е 9650 лв. без подобренията.

            Следователно ищците за уравняване на дяла на ответника Г.А. следва да му заплатят разликата между стойността на дяла без подобренията (9650 лв.) и стойността на УПИ XXII-1748 (5000 лв.) или всеки ищец следва му да заплати по 2325 лв., а ответника следва да заплати на всеки един от ищците по ½ от 1950 лв. (по 975 лв.), представляваща сума за подобренията в УПИ XXII-1748, с което се е увеличила стойността на имота.

            За уравняване в пари, ищецът Р.А. следва да заплати на ищецът Ю.А. сумата 4825 лв., представляваща ½ от стойността на дела наследодателя им без подобренията, както и ½ от стойността на подобренията на обектите в този дял (13955 лв.) или сумата от 6977,50 лв. (общо 11802,50 лв.).

            Заплащането на сумите за уравняване на дяловете следва да стане в 6-месечен срок съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК.

            Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси всеки от съделителите според разпределението, следва да заплати в по сметка на РС-К. държавна такса 4 % върху стойността на съответните квоти в дял или стойността на отделния дял и/или на уравнението в пари, както следва:

            Ищецът Р.А. – 511,10 лв. върху сумата 12777,50 лв. при квота ½ от дела на наследодателя им А.Р.А., ведно с подобренията.

            Ищецът Ю.А. – 511,10 лв. върху сумата 12777,50 лв., представляващо уравнение в пари при квота ½ от дела на наследодателя им А.Р.А., ведно с подобренията.

            Ответникът Г.А. – 386 лв. върху стойността на неговия дял с включено уравнение в пари без подобренията - 9650 лв.

            Контролна проверка на сумите по разпределение: 2х12777,50 лв. + 9650 лв. = 35205 лв.

            Контролна проверка по оценена стойност на обектите: 28255 лв. (стойност на земя, сгради и подобрения в УПИ XXVII-1747) + 6950 лв. (стойност на земя и подобрения в УПИ XXII-1748) = 35205 лв.

            В производството за делба всички страни са едновременно ищци и ответници, поради което всеки от съделителите дължи разноски, съобразно дяловете.

            По делото са били направени разноски за изготвяне на експертни заключения, които ползват еднакво двете страни и са били изцяло заплатени от страните по ½, съобразно дяловете им. Ето защо съдът намира, че не е необходимо да присъжда разноски за експертизи.

            Направените по делото разноски от ответника Г.А. – ДТ за заверен препис в размер на 12 лв. и такса за внасяне на одобрение на инвестиционен проект в Община М. в размер на 30 лв. са необходими разноски и изцяло ползват ответника, за което ищците не следва да бъдат осъждани, съобразно дела им.

            Всеки от страните е направил разноски за адвокат за процесуално представителство - ищците в размер на 1000 лв., а ответника в размер на 800 лв. Предвид характера на производството тези разноски остават за всяка страна така, както ги е направила.

            Относно искането на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., неоспорено по размер от ответника,  по молба за искания за сметки за подобрения по чл. 346 от ГПК, съдът намира същото за основателно, съобразно чл. 355, пр. II във вр. 78 от ГПК, поради което ответника следва да заплати на ищците тези разноски.

Водим от горните мотиви съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р.А.А. ЕГН ********** *** следните недвижими имоти: дворно място УПИ XX-1747 с площ 395 кв. м и ПИ-1747 с площ 387 кв. м в кв. ** по кадастралния и регулационен план на с. Я., общ. М. съгласно Заповед № 94 Г-682-1#2 от 16.04.2021 г. за изменение на ПР и кадастралния план на с. Я., общ. М., одобрен със Заповед № 132 от 11.03.1991 г., и му ВЪЗЛАГА ведно с горепосоченото дворно място жилището - едноетажна къща с площ от 50 кв. м и лятна кухня с площ от 40 кв. м при граници север - УПИ ***и УПИ ***, изток - УПИ ***, юг - УПИ XII-1748 и запад – улица. Пазарната стойност на този дял е 28400 лв.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г. Р. А. ЕГН ********** *** следните недвижим имот: дворно място УПИ XXII-1748 с площ 369 кв. м и ПИ-1748 с площ 363 кв. м в кв. ** по кадастралния и регулационен план на с. Я., общ. М. съгласно Заповед № 94 Г-682-1#2 от 16.04.2021 г. за изменение на ПР и кадастралния план на с. Я., общ. М., одобрен със Заповед № 132 от 11.03.1991 г. при граници север - УПИ XX-1747, изток - УПИ ***, юг - УПИ ***и запад – улица. Пазарната стойност на този дял е 6950 лв.

 

ОСЪЖДА Р.А.А. ЕГН ********** *** да заплати в 6-месечен срок на Ю.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 11802,50 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.А.А. ЕГН ********** *** да заплати в 6-месечен срок на Г. Р. А. ЕГН ********** *** сумата от 2325 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Ю.С.А. ЕГН ********** *** да заплати в 6-месечен срок на Г. Р. А. ЕГН ********** *** сумата от 2325 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.

 

УКАЗВА на ищците, че съгл. чл. 349, ал. 6 от ГПК в случай на неизплащане на паричното уравнение в 6-месечен срок  решението за възлагане се обезсилва и имотът може да бъде изнесен на публична продан.

 

ОСЪЖДА Г. Р. А. ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.А. ЕГН ********** *** сумата от 935 лв. за направените подобрения в УПИ XXII-1748, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Г. Р. А. ЕГН ********** *** да заплати на Ю.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 935 лв. за направените подобрения в УПИ XXII-1748, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Г. Р. А. ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.А. ЕГН ********** и Ю.С.А. ЕГН **********,*** сумата от 750 лв. за направените по делото разноски за адвокат по искане за сметки по чл. 346 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.А.А. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 511,10 лв. върху стойността на дела му.

 

ОСЪЖДА Ю.С.А. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 511,10 лв. върху стойността на дела ѝ.

 

ОСЪЖДА Г. Р. А. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 386 лв. върху стойността на дела му.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд С.З..

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,