Решение по дело №1511/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

при участието на секретаря Г. Владова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело  № 1511 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са от назначените постоянни синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище ***, срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, Н.П.С., ЕГН **********, Ц.П.М., ЕГН **********, Т.Ж.М., ЕГН ********** и „*******“ АД, ЕИК *******, при условията на обективно евентуално и субективно пасивно съединяване искове в поредност, както следва: главни установителни искове по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, за прогласяване на изявления за прихващане, извършени от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г. и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г., за нищожни поради противоречието им със специалните правила на ЗБН; съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 59, ал. 2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а именно за прогласяване на изявления за прихващане, извършени от ответниците  Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г., от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г. и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г., за нищожни поради липса на предписаната от закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис. Извън посочените установителни искове, при условията на евентуалност са предявени за разглеждане и конститутивни такива основани на чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, за обявяването на изявления за прихващане, извършени от ответниците - Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г., от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г. и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г., за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.

Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е била отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността ѝ била прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността ѝ – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата 20.06.2014 г. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката, както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на исковете.

Изложени са твърдения, че „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност била кредитор на ответното дружество „Ф.“ ЕООД с изискуеми вземания, породени от договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сключен между КТБ АД (н.) и първия ответник в размер на 1 000 000 евро, като към 04.11.2014 г. задълженията на ответника по посочения договор за кредит възлизали на сумата от общо 1 055 098,12 евро. На 05.11.2014 г. банката е получила уведомление, че по силата на договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. ответниците Ц.П.М. и Т.Ж.М. встъпват като солидарни длъжници в задълженията на кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД по описания по-горе договор за банков кредит, за сумите, както следва: новият длъжник - Ц.П.М. се задължава да отговаря за непогасената част от задълженията на първоначалния кредитополучател, в които е встъпил, до размера на сумата от 740 000 лева, с паричните си средства, налични по сметка в банката, а новият длъжник - Т.Ж.М. се задължава да отговаря за непогасената част от задълженията на първоначалния кредитополучател, в които е встъпил, до размера на сумата от 100 000 лева, с паричните си средства, налични по сметка в банката. С уведомление, получено от банката на 07.11.2014 г. същата е била известена за сключения на 30.05.2014 г. договор за встъпване в дълг, съгласно които ответникът „*******“ АД се задължил да отговаря за непогасената част от задълженията на „Ф.“ ЕООД по описания договор за банков кредит, до размера на сумата от 190 000 лева, с наличните си парични средства по сметка в банката. Уведомление с подобен характер е било получено от банката и на 18.11.2014 г., в което е изложено, че по силата на сключен на 23.05.2014 г. договор за встъпване в дълг ответникът Н.П.С. също се бил задължил да отговаря за задълженията на „Ф.“ ЕООД по описания договор за банков кредит, до размера на сумата от 11 000 евро с паричните си средства, налични по сметка в КТБ АД (н).

С уведомлението от 05.11.2014 г. новите солидарни длъжници Ц.П.М. и Т.Ж.М. отправили и изявление за прихващане на вземанията си, произтичащи от наличности по банковите им сметки в КТБ, които към датата на входиране на уведомлението, възлизали в размер на сумите както следва: 740 000 лева за Ц.П.М. и              100 000 лева за Т.Ж.М., с насрещните си задължения по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. в същия размер. С уведомлението за встъпване в дълг от 07.11.2014 г. новият солидарен длъжник - „*******“ АД отправил и изявление за прихващане на вземанията си, произтичащи от наличности по банковите му сметки в КТБ, с насрещните си задължения по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. в размер от 190 000 лева, до размера на по-малкото от двете насрещни задължения. С уведомлението за встъпване в дълг от 18.11.2014 г. новият солидарен длъжник - Н.П.С. отправил и изявление за прихващане на вземанията си, произтичащи от наличности по банковите му сметки в КТБ, които към датата на входиране на уведомлението възлизали на сумата 11 000 лева, с насрещните си задължения по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

От ищцовата банка са наведени основания за нищожност, респективно за относителна недействителност на извършените от Ц.П.М., Т.Ж.М., „*******“ и Н.П.С. прихващания, като опорочаването се основавало на следното:

Осъществените на 07.11.2014 г. и на 18.11.2014 г. материалноправни прихващания били в разрез със специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗБН, а оттам и нищожни. Посочената разпоредба предвиждала, че от датата на решението за отнемането на лицензията на банката за осъществяване на банкова дейност не могли да се извършват никакви разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката, като от същата дата не могли да се извършват и действия, насочени към изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение. Поради правния си ефект прихващането представлявало именно действие по изпълнение на задължение на банката, тъй като с достигането на едностранните компенсационни изявления на всеки от ответниците до банката, което обстоятелство станало след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ, прихващанията били породили правната си промяна, както в правната сфера на прихващащия, така и на банката – двете насрещни задължения се погасявали до размера на по-малкото от тях, без да се изисква съдействие/волеизявление от страна на КТБ АД (н). „Ф.“ ЕООД и встъпилите в дълга му солидарни длъжници следвало да изпълнят задълженията си чрез реално изпълнение, а не чрез заместващия изпълнението способ на прихващане. 

На самостоятелно основание се навежда и друг порок водещ до нищожност на извършените прихващания, а именно, че отправените изявления за прихващане не отговаряли на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото същите били извършени на 05.11.2014 г., 07.11.2014 г. и 18.11.2014 г., то се касаело до такива сделки, които предхождат, респективно следват датата на отнемането на лицензията на банката за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.). Адресирайки изявленията си за прихващане  до квесторите, то ответниците на общо основание е следвало да се придържат към  предписаната в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност – писмена, с нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо правния субект, от които произлизало изявлението.

При условията на евентуалност синдиците твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Отбелязва се това, че процесните прихващания били извършени преди 22.04.2015 г. – датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Знанието на длъжниците, извършили прихващането,  относно неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид приетото от УС на БНБ решение № 73 от същата дата за поставянето ѝ под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, което решение било общоизвестен факт, огласен широко в публичното пространство. Твърди се още, че към момента на извършване на процесните прихващания, неплатежоспособността е била общоизвестен факт и предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. и на т.нар. „Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД“ – документ с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ. енд Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД“. Резултатите от доклада показвали, че банката била с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което имало за неизбежна последица отнемането на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност и подаване от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Синдиците акцентират и върху това, че процесните прихващания са били извършени след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката под специален надзор, с оглед на което по отношение на всеки от ответниците било налице знание за неплатежоспособността при придобиване на вземането, прихванато със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. С оглед изложеното разпоредбата следвало да бъде приложена и да се прогласи недействителността на атакуваното прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД.

При условията на евентуалност, синдиците твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото последните били извършени след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2014 г.), и като такива не могли да бъдат противопоставени на кредиторите на несъстоятелността, като считат за приложима редакцията на разпоредбата към датата на решението на СГС, VI-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.т.б.“ АД (22.04.2015 г.). Излагат доводи, че извършеното прихващане не може да бъде противопоставено на кредиторите на несъстоятелността и въз основа на редакцията на разпоредбата със съдържанието отпреди изменението.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „*******“ АД е подало писмен отговор, с който излага становище за нередовност на исковата молба и за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че разпоредбата на чл. 59, ал. 7 ЗБН, за освобождаване на ищците от държавна такса се отнасяла единствено до исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 и не обхващала и предявените от синдиците главен иск по чл. 3, ал. 2 ЗБН и евентуален такъв по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Следователно исковата молба, в тази си част следвало да се остави без движение като нередовна до внасянето на държавна такса по един от евентуално предявените искове.

По отношение на допустимостта на предявените искове, твърди, че исковете били недопустими поради липса на правен интерес от провеждането им – дори и при благоприятен за ищеца изход на спора, същият нямало как да предприеме действия по събирането на вземането си от имуществото на ответника, извън вече наличните средства по посочената в договора за встъпване в дълг банкова сметка *** „*******“ АД в КТБ (н).

Основателността на предявените искове се оспорва със следните доводи: по отношение на главния иск по чл. 3, ал. 2, вр. 2 ЗБН се поддържа, че като способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение прихващането нямало по дефиниция увреждащ ефект за масата на несъстоятелността с оглед на погасителния му ефект по отношение на съществуващи задължения на банката, като единствено засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. Така изведената същност на прихващането, както и възможността то да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав водели до извода за неприложимост на нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН спрямо него.

По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН се твърди, че в ЗБН не е предвидена предходна разпоредба, придаваща обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с оглед на което по отношение на прихващанията, извършени преди датата на влизане в сила на актуалната ѝ редакция (28.11.2014 г.), следвало да се прилага редакцията преди изменението, която предвиждала недействителност на прихващанията, извършени с изявление единствено на длъжника в производството по несъстоятелност, т. е. в случая банката, но не и на нейни кредитори. Допълнителен аргумент за изложеното се извеждал и от характера на измененията не само на ал. 5, но и на ал. 1 на чл. 59 ЗБН, с които прихващанията по ал. 5 били изключени от приложното поле на ал. 1, като целта на законодателя била да синхронизира новата уредба на допустимите до изменението прихващания, извършени от кредитори, и да ги разграничи от действителните прихващания по ал. 1. Правните последици на извършеното с уведомление с вх. № 9597/21.10.2014 г., допълнително уточнено с уведомление с вх. № 11468/07.11.2014 г. прихващане настъпвали именно с достигането на изявлението на кредитора до банката, което обстоятелство обосновавало приложимостта на старата редакция на посочената разпоредба.

По отношение на втория евентуален конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, ответникът поддържа, че предвиденото в разпоредбата потестативно право възниквало при наличието на фактически състав, включващ обстоятелствата: извършване на прихващане от кредитор на банката, с активно вземане, възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, както и със задължение на кредитора към банката, което също е било налице преди откриването на производство по несъстоятелност и наличие на знание у ответника, към момента на придобиване на вземането и на задължението му, за настъпила неплатежоспособност или за поискано откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката. Изтъква, че с оглед на датата, на която е придобил задължението си към банката – 03.05.2014 г. (сключването на договора за встъпване в дълг), датата на която е уведомил банката за това обстоятелство – 21.10.2014 г. и датата на уведомлението до банката за извършеното прихващане (07.11.2014 г.), както и на датата на вписването в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията на банката (също на 07.11.2014 г.), прихващането не можело да се квалифицира като извършено след датата на вписване на акта на БНБ, правейки по този начин презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН неприложима и пораждайки тежест за ищеца да докаже конкретно знание на ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, за което не били представени доказателства. Поради липсата на специални икономически и правни знания отрича да е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката, по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Неплатежоспособността на КТБ (н) не била всеизвестен факт към 20.06.2014 г. с поставянето ѝ под специален надзор на същата дата, тъй като посочената процедура се прилагала с цел да се оздрави банка, за която е налице опасност от неплатежоспособност, от която опасност не можели да се правят изводи за вече настъпила неплатежоспособност. При липсата на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, искът се явявал неоснователен.

По отношение на евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН се изтъква, че разпоредбата визирала хипотези на попълване на масата на несъстоятелността, което предпоставяло открито производство по несъстоятелност към датата на извършване на атакуваното като нищожно действие, а текстът на разпоредбата посочвал изрично единствено синдика като адресат на изявленията за прихващане. Към 07.11.2014 г. банката не била в открито производство по несъстоятелност и се е представлявала от квестори, следователно към изявлението на ответника по чл. 103, ал. 1 ЗЗД нямало основание да се изисква посочената в разпоредбата на ЗБН квалифицирана форма. 

Ответниците Т.Ж.М. и Ц.П.М., чрез процесуалния си представител адв. Т.М., са подали писмени отговори с идентично съдържание, в които предявените искове се оспорват като неоснователни. По отношение на главния иск се поддържа, че компенсаторното изявление не попадало в приложното поле на действията, които могат да бъдат обявени за нищожни на основание чл. 3, ал. 2 ЗБН, както поради липсата на увреждащ масата на несъстоятелността ефект (прихващането имало погасителен ефект към вече съществуващи задължения на банката), така и поради наличието на специална уредба в чл. 59 ЗБН.

Искът по чл. 59, ал. 5 се оспорва с довода, че атакуваното прихващане от 05.11.2014 г. се явявало действително, тъй като, към момента на извършването му, приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 (преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) се отнасяла единствено до прихващания, извършени от длъжника, т.е. несъстоятелната банка, а от друга страна липсвала изрична правна норма, придаваща обратно действие на измененията в чл. 59, ал. 5 ЗБН. По отношение на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН счита, че бил придобил задължението си към банката с подписването на договора за встъпване в дълг (на 21.01.2014 г.), т.е. преди датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ (н) – 07.11.2014 г., съответно необоримата презумпция за знание за неплатежоспособността по чл. 59, ал. 4 ЗБН не била приложима. Твърденията на ищеца за антидатиране на договора за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. не били подкрепени с доказателства, а ищецът не бил и трето лице, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, за да се изисква договорът да има достоверна дата спрямо него. Съставянето на договора се установявало по несъмнен начин и от изявлението на „Ф.“ ЕООД за извършеното встъпване в дълг и за прихващане, входирано в банката на 21.10.2014 г. Знание за неплатежоспособността на банката у ответника по никакъв начин не се извеждало и от съдържанието на посочения договор. Евентуалният иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН се оспорва с довода, че спрямо прихващането, извършено преди откриване на производството по несъстоятелност, не следвало да се прилага предвидената в посочената разпоредба утежнена форма. 

            Ответниците „Ф.“ ЕООД и Н.П.С. не са упражнили процесуалното си право да подадат отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.  

В срока по чл. 372 от ГПК от името на синдиците на ищцовата банка е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното в исковата молба и се оспорват възраженията на ответните страни, развити в писмените им отговори, по отношение на редовността на подадената искова молба и допустимостта и основателността на предявените искове. Ищците поддържат изцяло и твърденията си, свързани с предявения главен иск по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН за прогласяване нищожността на извършените от ответните дружества изявления за прихващане, както и твърденията, свързани с предявените по чл. 59, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) на прихващанията, извършени от ответниците Ц.П.М. и Т.Ж.М., „*******“ АД и Н.П.С.. 

Считат исковата молба за редовна, тъй като държавна такса не се внасяла предварително по всичките обективно, евентуално съединени искове, включително и по този с правна квалификация чл. 3, ал. 2 ЗБН, на основание чл. 60, ал. 2 ЗБН. По отношение на допустимостта поддържат, че характерът на предявените искове, като такива за събиране на вземания на банката, така че кредиторите на последната да бъдат удовлетворени съразмерно и в съответствие с предвидения в закона ред, обосновавал правния интерес от провеждането им. Съставът на прихващането бил осъществен с достигането на изявлението на длъжника до банката, без да се изисква съгласие от страна на същата, поради което валидното извършване на прихващането не следвало да се доказва. По отношение на главния иск по чл. 3, ал. 2 ЗБН се излага, че имуществото на банката включвало и правата ѝ да си върне дадените в заем суми, а разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН се отнасяла до всякакви сделки, а не единствено до действия извършени от банката. Целта на осъществените от ответниците прихващания била с вземания срещу банката, извън гарантирания от ФГВБ размер, да се погаси задължение на друг клиент на банката, което представлявало заобикаляне на закона, и затова действието, което водело до подобен резултат следвало да се обяви за нищожно. Отново се посочва, че процесните изявления били направени в периода от 05.11.2014 г. до 18.11.2014 г., т.е. след датата на отнемане лиценза на КТБ (н) за извършване на банкова дейност.

Ищците отново поддържат изложеното в исковата молба, че спрямо оспорените прихващания приложение следвало да намери нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й от 28.11.2014 г. Настоява се над това, че потестативното право, уредено в обсъжданата законова норма, може да възникне само тогава, когато дадената банкова институция е обявена в несъстоятелност, респективно преди това такова преобразуващо право нямало как да възникне в патримониума на Синдиците на банката, които са призвани да защитават кредиторите на масата на несъстоятелността, като не се допуска поставянето в привилегировано положение на дадена група кредитори спрямо други такива чрез заобикаляне на предвидения в закона ред за справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Отбелязва се, че производството по несъстоятелност на банката е открито от съда, считано от 22.04.2015 г. и едва тогава трябвало да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелната банка възникват всички предвидени в ЗБН специални преобразуващи права, вкл. това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Именно това е и релевантната дата към която следвало да се преценява редакцията на материалноправната норма уреждаща фактическия състав на правото на кредиторите да искат обявяване по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания от страна на други кредитори. При извод на съда, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да се приложи в редакцията, предхождаща изменението ѝ от 28.11.2014 г., то следвало да се възприеме тълкуване, че действителната воля на законодателя била да се обявят за недействителни прихващания, извършени както от банката, така и от нейни кредитори. В случая аналогията с чл. 645 ТЗ не била приложима, тъй като ЗБН уреждал специален вид несъстоятелност, без препращания към ТЗ. Наличието на две насрещни и изискуеми вземания при всяко прихващане означавало, че и банката в несъстоятелност и лицето, извършващо прихващане, се явявали едновременно кредитор и длъжник един на друг. Така с новата редакция било извършено единствено поясняване на общия термин „длъжник“, който бил заместен от „кредитор или от банката“. Преди изменението от 28.11.2014 г., терминът длъжник бил използван единствено на две други места в ЗБН: в чл. 25, ал. 1, т. 10 ЗБН (в изискванията за синдик), където под „длъжник“ следвало да се разбира несъстоятелен длъжник – лице изпаднало в несъстоятелност, както и в чл. 79, ал. 3, т. 4, буква “в“ с другото значение – длъжник по вземане, т. е. лице, от което банката има да събира задължение, което било още един аргумент в подкрепа на тезата на ищците. 

По отношение на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, ищците считат, че разпоредбата се отнасяла до абсолютно всички прихващания, извършени с вземания или задължения преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката. Противната теза обезсмисляла законовата презумпция за знание, тъй като било ясно, че след решението за откриване на производството по несъстоятелност всяко лице знаело за настъпилата неплатежоспособност на банката. Под „знание за настъпила неплатежоспособност“ ЗБН не визирал наличие на специални познания от страна на кредитора, а знание на средния гражданин или търговец, което в случая било налице по отношение на ответниците с оглед на обявяване на решенията на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 22.06.2014 г., с което пред обществеността била разкрита мярката по поставяне на банката под специален надзор, породена от състоянието на неплатежоспособност на кредитната институция. С ново решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ бил продължен срокът, в който банката била поставена под специален надзор, като на квесторите било указано да внесат до 20.10.2014 г. доклад за цялостна оценка на активите на банката, с оглед на опасността от неплатежоспособност. В решението също така било оповестено, че банката изпитвала остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си.

По отношение на иска по чл. 59, ал. 2 ЗБН се излага, че предвиденото в закона изискване за форма се отнасяло и за прихващанията, извършени в периода на особен надзор и адресирани до квесторите, тъй като до датата на назначаване на синдик именно квесторите били компетентни да приемат подобни изявления. Посочено е още, че специалната уредба на ЗБН отменяла регламентирания в ЗЗД режим относно формата на изявленията за прихващане.

В срока по чл. 373 от ГПК ответниците - Ц.П.М. и Т.Ж.М. са подали допълнителни отговори чрез пълномощника им адв. М., чието съдържание е напълно идентично. В тези отговори те подчертават, че договорът за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. и изявлението за прихващане, получено от банката на 05.11.2014 г. предхождали отнемането на лиценза на банката на 06.11.2014 г., което означавало че след посочената дата не са били извършвани действия спрямо банката, които да бъдат обявени за нищожни, и което водело до неприложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 вр. чл. 2 ЗБН. По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, поддържат твърденията си за неприложимост на новата редакция на нормата, в сила от 28.11.2014 г., тъй като осъщественото от ответниците прихващане е проявило окончателните си правни последици на 05.11.2014 г. Предпоставките са недействителност на прихващането следвало да се преценяват към момента на осъществяване на фактическия му състав, а не към момента, в който е възникнала легитимация за синдиците на банката да предявят искове срещу него, а от друга страна прихващанията по чл. 59, ал. 5 ЗБН (и в двете му редакции) били недействителни по право, а не се касаело за обявяване на недействително на дотогава действително прихващане, за да се изследва кога е възникнала легитимацията за атакуването му и какви са правните последици от упражняване на тази възможност. Текстът на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБН регламентирал единствено прилагането на закона към заварени и неприключили производства по несъстоятелност, а не преуреждал с обратна сила материални правоотношения, противно на твърденията на ищците. Към момента на извършване на прихващането двете насрещни вземания били ликвидни и изискуеми, тъй като забраната по чл. 116 ЗКИ се отнасяла единствено до хипотезите на реално изпълнение от страна на банката, но не отменяла настъпилата изискуемост на задълженията ѝ. По същия начин банката била освободена единствено от отговорност за забава по иначе изискуеми нейни задължения с предвиденото в разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ЗКИ. Ал. 2 на същия член пък постановявала единствено спиране на изпълнителните производства срещу имущество на банката, каквото прихващането не представлявало. Поддържа доводите си, че старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН обхващала единствено прихващания, извършени от несъстоятелната банка.

Считат, че не била доказана субективната предпоставка, включена във фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поставянето на Банка под специален надзор било охранителна и оздравителна мярка с временен характер, като откриването на производство по несъстоятелност било само една от възможните ѝ последици. Счита, че представената пред обществеността информация в периода след 20.06.2014 г. била неясна и противоречива, а имало и сведения, че банката ще бъде стабилизирана. Дори УС на БНБ не бил в състояние да формира извод относно финансовото състояние на банката преди 06.11.2017 г. Спирането на плащанията към клиенти, не било равнозначно на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и ЗБН и не водело до прекратяване дейността на банката. Излага, че ако към момента на извършване на прихващането (05.11.2014 г.) банката е била в неплатежоспособност УС на БНБ е следвало да отнеме лицензията ѝ в 5 дневен срок, което не се е случило. Резултатите от доклада на одиторските компании не сочели, че банката била с отрицателен собствен капитал, а липсвали и доказателства за достигането на доклада и изложените в него обстоятелства до знанието на ответниците. В решението на КС, постановено във връзка с отнетия лиценз на КТБ (н), било посочено, че единствено централната банка била органът, който може да прецени дали са били налице предпоставките за несъстоятелност по отношение на банката. Подобна преценка не била в правомощията дори на съда, а още по-малко следвало да се изисква от средностатистическите правни субекти. Искът по чл. 59, ал. 2 ЗБН също бил неоснователен, тъй като към 05.11.2014 г. спрямо банката не е било открито производство по несъстоятелност, съответно същата не е имала назначени синдици, до които да се отправи изявление за прихващане с изискуемата от закона нотариална заверка на подписа.

Ответникът - „Н.“ АД също се възползва от правото си на допълнителен отговор на допълнителна искова молба, депозиран в срока по чл. 373 от ГПК. Поддържа оспорванията си по отношение на нередовността на исковата молба поради невнесена държавна такса, респективно за недопустимостта на иска поради липса на правен интерес. Отново твърди, че при уважаване на исковете ищецът нямало как да се удовлетвори от със суми, извън наличните по посочената в договора за встъпване в дълг банкова сметка ***, като допълва, че към датата на подаване на допълнителния отговор, по сметката му в КТБ (н) с IBAN ***какви парични суми. В договора за встъпване в дълг липсвала яснота относно датата, на която следвало да е налице наличност на сумата от 190 000 лева по посочената сметка на ответника в банката, респективно яснота относно отговорността на ответника при предварително изтегляне на сумата, които обстоятелства водели до нищожността на договора поради невъзможен предмет, а оттам и до извод за неосъществен материалноправен ефект на атакуваното прихващане, което било самостоятелно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. По-нататък се изтъкват и допълват изложените в отговора възражения относно основателността на предявените искове, като се поддържа желанието за отхвърлянето им. Противно на твърденията на ищците, изявлението за прихващане имало погасителен, а не обезпечителен ефект. Ищецът не бил доказал наличието на конкретно знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на банката, а не само за евентуална такава.

На 02.08.2018 г. от назначения на ответника – „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност синдик С.Б. по делото е постъпил писмен отговор по първоначалната и допълнителната искови молби подадени от синдиците на „КТБ“ АД /н./. Възразява се по допустимостта и основателността на предявените искови претенции. Сочи се, че по специалните искове с квалификацията на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН е налице строго регламентирана активна и пасивна процесуална легитимация, като надлежни страни в подобни спорове са синдикът и съответния кредитор извършил или срещу когото е извършено изявлението за прихващане. В този контекст „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност не трябвало да участва в развиващия се спор, защото няма качеството на надлежен ответник по нито един от съединените за разглеждане искове. Аргумент за обратното не следвал от това, че при предстоящ позитивен резултат по някои от заявените искове би се стигнало до непряката последица свързана с възстановяване на задължението на това дружество към банката. Изложената причина мотивира посочения ответник да смята, че производството водено срещу него трябва да се прекрати. На следващо място са изложени съображения отнасящи се до неоснователност на предявените за разглеждане искове. Нямало съмнение от приобщените по делото доказателства, че се касаело до правна обстановка, при която по договорен път е било извършено встъпване в дълг на кредитополучателя - Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, за задълженията му по договор за кредит от 25.11.2009 г., а след това и извършване на едностранни изявления за прихващане /три броя/, с които ответните страни – Н.С., Т. и Ц. М., както и „*******“ АД са прихванали със свои насрещни вземания, произтичащи от договори за открити банкови сметки, задълженията си поети по съответния договор за встъпване в дълг. Напомня се, че хипотезата на встъпване в дълг не е предшествана от даване на съгласие от кредитора по съответния дълг, нито пък информирането му, което означава, че задължението на всяко от встъпващите лица се поражда от момента на подписване на съответния договор за встъпване в дълг. По главния иск с основание чл. 3, ал. 2 ЗБН е изразена позиция, че действието по прихващане не попада в кръга на действията очертани в посочената норма, което означава, че то не можело да се приеме за нищожно, дори и да е извършено след датата на решението за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност. Прихващането, като материално-правен ефект не съставлявало действие, с което да се постигне резултат увреждащ масата на несъстоятелността, защото с него се реализира погасителен ефект на вземания и задължения на банката, а що се касае до изискването за справедливост при удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник, то за защита интересите на тази група участници в производството законодателят бил предвидил нарочен иск за обявяване относителна недействителност на прихващането, но при сбъдването на определен фактически състав. Що се касае до претенцията по чл. 59, ал. 5 ЗБН ответникът е на мнение, че тук редакцията на закона трябва да се прилага във варианта на уредбата преди изменението на ЗБН от 28.11.2014 г., като новата уредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН не била приложима за юридически факти възникнали преди нейното приемане. В случаят оспорваните прихващания предхождали това изменение – датират в периода от 05.11.2014 г. до 18.11.2014 г., което осуетява приложението на новия ред за искане на тяхната относителна недействителност, в какъвто обратен смисъл е искането на ищеца. Това било така защото пълния фактически състав на групата атакувани прихващания бил изпълнен преди новата редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Изтъква се, че старата редакция изобщо не предвижда възможност за оспорване на прихващане извършено по инициатива на кредитор след началната дата на неплатежоспособността на длъжника, респективно след поставяне на банката под специален надзор, и това е така доколкото възможността при това законодателно разрешение е единствено предприето от длъжника прихващане да се атакува, като относително недействително. До момента на редакцията на чл. 59, ал. 5 от 28.11.2014 г. е имало изрична разпоредба в чл. 59, ал. 1 ЗБН, която е  регламентирала режима на компенсациите предприети по инициатива на кредитор като допустими и действителни правни действия. Що се касае до уредената хипотеза на нищожност по чл. 59, ал. 2 ЗБН, а именно съблюдаване на установено изискване за форма при отправяне на изявление за прихващане, е застъпено виждането, че тази форма е приложима само след откриване на производството по несъстоятелност, което се е случило през м. 04.2015 г., тоест след подложените на оспорване прихващания, като към момента на извършването на последните банката изобщо не е имала назначени синдици до които да се формулира компенсационното изявление в съответната форма. Иска се отхвърляне на всички предявени за разглеждане в условията на евентуалност искове за нищожност, респективно относителна недействителност на извършени прихващания от 05.11.2014 г., 07.11.2014 г. и 18.11.2014 г.           

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.

 С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.

Не е спорно, а и от представения по делото документ, именуван договор  за банков кредит, се установява, че на 25.11.2009 г. „КТБ“ АД (н) и „Ф.“ ЕООД са постигнали съгласие банката да предостави на ответника кредит в размер на 1 000 000 евро, който следвало да бъде върнат до 10.03.2011 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Впоследствие с 9 броя анекси по волята на страните е били внесени изменения в съдържанието на учреденото кредитно правоотношение, като променените елементи са срокът на действие на договора и падежните дати за изпълнение на задължението за разсрочено връщане на отпуснатия кредитен ресурс. Съобразно демонстрираната в последния анекс от 09.01.2014 г. воля, страните са се съгласили за това, че крайния срок за издължаването на главницата по кредита, чиито размер към този момент е 999 740 евро ще бъде датата – 10.04.2015 г. Тази главница трябва да се обслужи на 4 погасителни вноски, като три от тях се равняват на сумата от по 250 000 евро, като подлежат на плащане на всяко 10-то число на месеца в периода от 10.01.2015 г. до 10.03.2015 г., а последната 4-та вноска възлизаща на 249 740 евро трябва да се плати на 10.04.2015 г.   

 

Съгласно приложен договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. се установява, че от една страна „Ф.“ ЕООД, като кредитополучател/първоначален длъжник, и от друга страна Ц. и Т. М., в качеството им на нови длъжници на основание чл. 101 ЗЗД са изразили обща воля за встъпване  в дълг, по смисъла на която  Ц. и Т. М. са встъпили като солидарни съдлъжници наред с кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД до размера на непогасената част от задължението на  „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД, ведно с начислените такси и изтеклите към 21.01.2014 г. лихви, което задължение се е породило вследствие сключен договор за банков кредит от 25.11.2009 г. за сумата от 1 000 000 евро изменен с 8 броя последователни анекса, като към датата на последния Анекс № 8/09.01.2013 г. дължимата по този кредит главница се равнява на сумата от 999 740 евро. Предвидено е, че Ц. и Т. М. отговарят до размера на вземанията, с които разполагат към „КТБ“ АД по техни банкови сметки, както следва : на Ц.М. с IBAN ***ата от 740 000 лв.; и на Т.М. с IBAN ***ата от 100 000 лв. 

Съгласно приложен договор за встъпване в дълг от 23.05.2014 г. се установява, че от една страна „Ф.“ ЕООД, като кредитополучател/първоначален длъжник, и от друга страна Н.П.С., в качеството му нов длъжник на основание чл. 101 ЗЗД са изразили еднопосочна воля за встъпване в дълг, по смисъла на която  Н.С. е встъпил като солидарен длъжник наред с кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД до размера на непогасената част от задължението на  „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД, което задължение се е породило вследствие сключен договор за банков кредит от 25.11.2009 г. за сумата от 1 000 000 евро изменен с 8 броя последователни анекса, като към датата на последния Анекс № 8/09.01.2013 г. дължимата по този кредит главница се равнява на сумата от 999 740 евро. Предвидено е, че Н.С. отговаря до размера на вземанията, с които разполага към „КТБ“ АД по негова банкова сметка *** ***ата от 11 000 евро.

Съгласно приложен договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. се установява, че от една страна „Ф.“ ЕООД, като кредитополучател/първоначален длъжник, и от друга страна „Н.- 40“ АД, в качеството му нов длъжник на основание чл. 101 ЗЗД са изразили еднопосочна воля за встъпване в дълг, по смисъла на която „Н.- 40“ АД е встъпил като солидарен длъжник наред с кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД до размера на непогасената част от задължението на  „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД, което задължение се е породило вследствие сключен договор за банков кредит от 25.11.2009 г. за сумата от 1 000 000 евро изменен с 8 броя последователни анекса, като към датата на последния Анекс № 8/09.01.2013 г. дължимата по този кредит главница се равнява на сумата от 999 740 евро. Предвидено е, че „Н.- 40“ АД отговаря до размера на вземанията, с които разполага към „КТБ“ АД по негова банкова сметка *** ***ата от 190 000 лв.

На 05.11.2014 г. „Ф.“ ЕООД, Ц.П.М. и Т.Ж.М. съвместно отправили до „КТБ“ АД  изявление с вх. № 11094, с което я уведомили за встъпването на Ц.П.М. и Т.Ж.М. в задълженията на кредитополучателя – „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. В същото уведомление Ц.П.М. и Т.Ж.М. формулирали и изявление за извършване на прихващане със свои вземания към „КТБ“ АД, както следва  :  Ц.М. с негово насрещно вземане по банкова сметка *** ***ата от 740 000 лв., срещу задължението му към банката произтичащо от договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г.; и Т.М. с нейно насрещно вземане по банкова сметка *** ***ата от 100 000 лв.,  срещу задължението й към банката произтичащо от договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г.  

На 07.11.2014 г. „Ф.“ ЕООД и „Н.-40“ АД съвместно отправили до „КТБ“ АД  изявление с вх. № 11468, с което я уведомили за встъпването на „Н.-40“ АД в задълженията на кредитополучателя – „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. В същото уведомление „Н.-40“ АД формулирало и изявление за извършване на прихващане със свои вземания към „КТБ“ АД, произтичащи от разкрита банкова сметка *** ***ата от 190 000 лв., срещу задължението му към банката произтичащо от договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г.

На 18.11.2014 г. „Ф.“ ЕООД и Н.П.С. съвместно отправили до „КТБ“ АД  изявление с вх. № 11965, с което я уведомили за встъпването на Н.П.С. в задълженията на кредитополучателя – „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. В същото уведомление Н.П.С. формулирал и изявление за извършване на прихващане със свои вземания към „КТБ“ АД, произтичащи от разкрита банкова сметка *** ***ата от 11 000 евро, срещу задължението му към банката произтичащо от договор за встъпване в дълг от 23.05.2014 г.

Приложено е извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД /н./ от сметките на кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД и солидарните длъжници – К.Б.Младенов и Р.Б.М.по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., с уговорен краен падеж – 10.04.2015 г. и последно направено плащане от 30.04.2014 г., като видно от данните поместени в него общото задължение към 04.11.2014 г. по кредитната сделка възлиза на сумата от 1 055 098,12 евро, като редовната главница е равна на сумата от 999 740 евро.    

По инициатива на ищеца доказателствения материал по делото е попълнен и с три четири броя извлечения установяващи движенията по банкови сметки, както следва : с IBAN ***. М., с IBAN ***. М., с IBAN  *** „Н.-40“ АД, и с IBAN  *** Н.С.. Посочените извлечения илюстрират, какво е движението на паричните потоци по конкретизираните сметки в периода от 17.01.2014 г. до 22.04.2015 г.

За целите на производството е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която са изготвени основно и допълнително заключения във връзка с формулирани от страните задачи по предмета на спора относно обстоятелства, за които е необходимо ползването на специални знания.

С основното заключение от 31.05.2018 г., което е изслушано и прието по делото без да е оспорено от страните от вещото лице е разкрито, че с уведомления депозирани в деловодството на „КТБ“ АД от „Ф.“ ООД от 21.10.2014 г. и 07.11.2014 г. /второто е процесно/ кредитополучателя е уведомил банката, че дружеството „Н.– 40“ АД встъпва като солидарен длъжник в дълга му към „КТБ“ АД, респективно желае да направи прихващане по така споделения дълг на „Ф.“ ООД с вземанията, с които „Н.– 40“ АД разполага по откритата своя банкова сметка *** „КТБ“ АД с IBAN  ***. По повод на това изявление 5-ма служители на банката извършили анализ, като съставили протокол, където отразили, че след направена справка по експозицията по сметките на „Н.– 40“ АД е констатирано, че по сметката му с  IBAN  *** която се иска да бъде извършено прихващане на насрещно задължение – няма налична сума. Причина за това е, че на 06.11.2014 г. по отношение на вземанията по цитираната банкова сметка *** „Н.– 40“ АД ФГВБ е встъпил като носител на вземането в размер от 195 994,66 лв., като след тази операция крайното салдо по сметката е станало нулево, а това означава, че липсва активно вземане което да бъде приспаднато.  Предвид това работната група при банката е заключила, че изявлението не може да произведе ефект, защото няма наличие на необходимата ликвидност, и е направила предложение изявлението за прихващане да не се отразява счетоводно в масивите на банката. След проучване на движенията по сметката  с  IBAN  ***, че към датата – 06.11.2014 г. сметката е била с персонално салдо в размер от 258 019,64 лв., като в рамките на този ден са осъществени последователно четири банкови операции : събиране на такса в размер на 30,00 лв.; кредитна операция по олихвяване за сумата в размер от 5,02 лв.; дебитна операция – осчетоводено прехвърляне на вземане по уведомление от 04.11.2014 г. между цедент - „Н.– 40“ АД и цесионер – „Л.М.“ АД  за сумата от 62 000 лв., и дебитна операция – прехвърляне на 195 994,66 лв. към ФГВБ. Остатъкът по сметката за този ден е нула лева, а към 07.11.2014 г. няма регистрирани никакви операции, поради липсата на наличност.    

С допълнително заключение от 25.09.2019 г., което е изслушано и прието по делото без да е оспорено от страните от вещото лице е разкрито, както следва : По отношение лицето Н.П.С. при „КТБ“ АД е налице разкрита депозитна сметка за граждани в лева с IBAN  ***. С., както и кредитополучателя – „Ф.“ ООД са депозирали пред „КТБ“ АД на 18.11.2014 г. изявление за прихващане на кредитно задължение на „Ф.“ ООД, като са се позовали на сключено споразумение по между им за встъпване в дълг до размера на наличните по депозитната сметка на С. средства в размер на сумата от 11 000 евро. Към 18.11.2014 г. при банката е била извършена дебитна операция с основание „погасяване частично редовна главница в размер от 11 000 евро по фикс на БНБ съгласно уведомление от кредитиране“. Посочената сметка е била с начално салдо за ден – 18.11.2014 г. в размер от 22 575,81 лв. и крайно салдо за деня 1 061,68 лв., като разликата между двете салда в размер на 21 514, 13 лв. прави 11 000 евро. По отношение лицето Ц.П.М. при „КТБ“ АД е налице разкрита депозитна сметка за граждани в лева с IBAN ***. М. и  кредитополучателя – „Ф.“ ООД са депозирали пред „КТБ“ АД на 05.11.2014 г. изявление за прихващане на кредитно задължение на „Ф.“ ООД, като са се позовали на сключено споразумение по между им за встъпване в дълг до размера на наличните по депозитната сметка на М. средства в размер на сумата от 740 000 лв. Към 05.11.2014 г. при банката са били извършени три дебитни операции, както следва : за сумата от 5 829,82 лв. с основание „Събиране на неустойка в размер на 2 98074 евро по фикс на БНБ, съгласно уведомление от кредитиране; за сумата от 98 096,10 лв. с основание „Погасяване на неиздължени лихви в размер на 50 155,74 евро по фикс на БНБ съгласно уведомление за кредитиране“; за сумата от 636 074,07 лв. с основание „Погасяване редовна главница в размер на 325 219,51 евро по фикс на БНБ, съгласно уведомление за кредитиране. Посочено е, че към 05.11.2014 г. началното салдо за деня е 786 267, 05 лв., като крайното след извършването на трите операции е в размера – 46 267,06 лв.  По отношение лицето Т.Ж.М. при „КТБ“ АД е налице разкрита депозитна сметка за граждани в лева с IBAN  ***. М. и кредитополучателя – „Ф.“ ООД са депозирали пред „КТБ“ АД на 05.11.2014 г. изявление за прихващане на кредитно задължение на „Ф.“ ООД, като са се позовали на сключено споразумение по между им за встъпване в дълг до размера на наличните по депозитната сметка на М. средства в размер на сумата от 100 000 лв. Към 05.11.2014 г. по визираната сметка е извършена една дебитна операция за сумата от 100 000 лв. с основание „Погасяване частично на редовна главница в размер на 51 129,19 евро по фикс на БНБ съгласно уведомление от кредитиране“. Посочено е, че към 05.11.2014 г. началното салдо за деня е 118 956,78 лв., като крайното след извършването на описаната операция е в размер на 18 956,78 лв.        

За целите на доказването е допусната и съдебно-техническа експертиза, като вещото лице назначено по нея е изготвило и представило по делото заключение от 02.12.2019 г., което не е оспорено от страните, и в него е отразено, че уведомление с № 11468/07.11.2014 г. е налично в системата на документооборота поддържана при „КТБ“ АД /н./, като данните показват, че датата в масивите на банката съответства на фигуриращата върху уведомлението. По отношение часът, когато е било входирано в системата на банката уведомление с № 11468/07.11.2014 г. изхождащо от „Ф.“ ООД и „Н.-40“ АД относно встъпване в дълг е посочено, че това е 17,21,13 ч. на 07.11.2014 г.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

Съдът след като се запозна със доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното от правна страна : 

Преди да пристъпи към разглеждане по същество на предявените в настоящото производство искове, сезираният съд с оглед изрично въведените от една част от ответните страни възражения, че упражнените спрямо тях искове са недопустими, счита, че следва да се произнесе по така направените отводи за недопустим процес. Отчитайки предметът на дирената от ищците защита по предявените искове /установителни и конститутивни/, както и изнесените фактически твърдения в ИМ и ДИМ става ясно, че ответното дружество - „Ф.“ ООД – в несъстоятелност се поддържа да има качеството на кредитополучател по договор за кредит от 2009 г. сключен с „КТБ“ АД, в рамките на което кредитно правоотношение му е била предоставена определена парична сума под формата на отпуснат банков кредит. Макар „Ф.“ ООД да няма материалното качество на субект извършващ някое от оспорваните с ИМ прихващания, то несъмнено е засегнато от техния погасителен ефект, тъй като отново от фактическите твърдения на ищеца става ясно, че всяко едно от оспорваните прихващания е упражнено за да се постигне погасяване на определена част от остатъка по дадения кредит с договора от 2009 г., като няма данни „Ф.“ ООД да е освободен от отговорността си на кредитополучател по този договор, а напротив то продължава да е адресат на задължението за връщане на отпуснатия му кредитен ресурс, наред със солидарно встъпилите по договори за встъпване в дълг паралелни длъжници – лицата предприели атакуваните в настоящия процес прихващания. Тоест за ищците е налице несъмнен правен интерес от това да обвържат кредитополучателя - „Ф.“ ООД с евентуално позитивно за тях решение по някой от заявените за разглеждане искове, защото така ще могат да се позоват на неуспешен погасителен ефект на извършените прихващания, което ще им позволи да попълнят масата на несъстоятелната банка със съответните суми по отпуснатия кредит, като изпълнят спрямо „Ф.“ ООД, които на свои ред няма да може да се позове на погасителния ефект на сторените прихващания.  Що се касае до пасивната процесуална легитимация на ответника – „Н.-40“ АД, то няма съмнение, че твърденията на ищците са това дружество да е извършило изявление за прихващане, което се оспорва с въведените чрез ИМ специални искове от синдиците, като обстоятелството, дали по сметката на „Н.-40“ АД е имало наличен паричен ресурс, които да позволи реализирането на правните последици на предприетото прихващане е въпрос с материално значение отнасящ се до елементите от фактическия състав на спорното материално право, като липсата му би обусловила неоснователност на претенцията, но в никакъв случай не предполага недопустимост на производството. При така изказаните мотиви възраженията на посочените двама ответника се явяват неоснователни, като съдът следва да пристъпи към разглеждането на предявените искове по същество.

По отношение на предявените главни искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН, съдът намира следното отнасящи се до прогласяване за нищожни на извършени изявления за прихващане, както следва : от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г., и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г. :

Настоящият съдебен състав считано, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл. 3, ал. 3, вр. с, ал. 2 от ЗБН тъй като цитираната норма визира единствено и само случаите на нищожност на сделки и други имуществени разпореждания, по които страна е банката и които са извършени след отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност. Целта е чрез цитираната разпоредба да се препятства намиращата се в несъстоятелност банка да увреди масата на несъстоятелността, поради което и законодателят е предвидил и най-тежкият неблагоприятен ефект за такива действия като е прогласил тяхната нищожност. Така, по напълно аналогичен начин в разпоредбата на чл. 646, ал. 1 от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност на действията и/или сделките, извършени от длъжника след настъпването на съответния юридически факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай това е отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност/. Тези сделки/действия на имуществено разпореждане извършени от страна на самия длъжник с имущество от масата на несъстоятелността след датата на отнемането на лиценза за извършването на банкова дейност са неправомерни по силата на самото им извършване, поради което и забраната за извършването им законодателят изрично е закрепил със санкцията по чл. 3, ал. 3 от ЗБН като ги е обявил за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази санкционна последица обаче не важи по отношение на компенсациите, които се упражняват чрез едностранно изявление на кредитора до банката/или съдебно възражение за прихващане упражнено в пределите на иницииран от банката исков процес за установяване на нейни вземания, която той счита за свой длъжник и при които погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и против неговата воля. Ето защо и по отношение на способа на прихващането /извънсъдебно или съдебно/, когато са извършени от кредитор законодателят е установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност, а именно този по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, където са изрично посочени предпоставките при които това прихващане може да бъде обявено за недействително, каквито допълнителни предпоставки за сравнение чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 ЗБН не предвижда. Горното разрешение е застъпено и в задължителна съдебна практика - Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК, в което е прието, че „извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 З. и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 З., в качеството им на специални за този погасителен способ норми.“.

С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на недействителността на тези прихващания, следва да бъде направен извода, че хипотезата на недействителност по чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от ЗБН не се прилага като способ за погасяване на задължения. Поради така изложените съображения предявените от ищеца в условията на предпочитане, като главни искове по чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от ЗБН за постановяване прогласяването за нищожни на извършени възражения за прихващане, както следва : от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г. и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г., поради противоречието им със специалните правила на ЗБН.

По отношение на предявените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а именно за прогласяване на изявления за прихващане, извършени от ответните страни : Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г.; „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г., и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г. сезираният съд намира следното :

От ищците се иска да бъде установено, че всяко едно от трите оспорени изявления за прихващане, които са предприети от назованите ответни страни, не е произвело правни последици, т.е. не е довело до погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, поради неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗБН изявлението да е отправено до синдика и да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Посоченото означава, че е установена специална форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че трите атакувани изявления за прихващане като едностранна правна сделки са манифестирани от ответните страни - Ц.П.М. и Т.Ж.М.,  „*******“ АД и Н.П.С., съответно на датите – 05.11.2014 г., 07.11.2014 г. и 18.11.2014 г., а към тези моменти синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент, последващ извършването на прихващанията с приемане на разпоредбата на чл.12а ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г.

Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат разширително. Това означава, че изявления за прихващане, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. В този смисъл механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на банката, е недопустимо. По тази причина предявените при квалификацията на чл. 59, ал. 2 ЗБН искове не могат да се счетат за доказани в своето основание, и като процесуален резултат от това следва да бъдат отхвърлени с крайния съдебен акт на съда.

По отношение на предявените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, а именно за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на прихващания, извършени от ответните страни : Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г.; „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г., и от ответника - Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г. сезираният съд намира следното :

Конститутивният иск, уреден в чл. 59, ал. 5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) да обявят за относително недействително по отношение на тях прихващането, извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална субституция.

Основателността на предявения в тази процесуална хипотеза иск изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от ищците в настоящото производство преобразуващо право, което създава необходимост да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН,  уреждаща възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г. Правото да се иска обявяването на относителна недействителност на прихващане упражнено спрямо банка, която е обявена в несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което разполагат само една специална група правни субекти и това са кредиторите на несъстоятелността. Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г./ е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти –синдиците.

Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано спрямо останалите кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това следва да се приеме, че това преобразуващо материално право, както и всички останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент могат да бъдат надлежно упражнени. До откриване на производството и обявяването на банката в несъстоятелност, такъв тип право не би могло да възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното прихващане.

В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4 състав и именно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката се пораждат всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо именно към посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се извършва и преценката относно приложимата  материално-правна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на тази редакция е основано на това, че субективното материално преобразуващо право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не рефлектира върху спорното материално преобразуващо право, защото то няма как да се породи в правната сфера на носителя му преди относно даденото дружество /банка/ спрямо, което е било предприето прихващането да е било открито от съда производство по несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е реализирало на 22.04.2015 г. В посочения смисъл аргументите на ответните страни, че новелата  на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на конституционни норми не следва да бъде обсъждано, защото при формиране на мотивите си по настоящото решение, съдът не изхожда от приложимостта на посоченото законодателно разрешение в темпоралното приложение разпоредбата  на чл. 59, ал. 5 ЗБН. 

Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически състав): извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати съвпадат.

След като се изясни каква е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение подложените на оспорване три компенсационни изявления, трябва да се съобрази това, дали са налице извършени изявления за прихващане, които да се ползват с погасителен ефект в отношенията между дадения кредитор и несъстоятелната банка. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Следователно в тежест на всеки един от ответните кредитори манифестирал изявление за прихващане до несъстоятелната банка е да проведе доказване на обстоятелството, че е бил обвързан с изискуемо задължение, респективно е разполагал с парично вземане, което подлежи на изпълнение. Събраните по делото три договора за встъпване в дълг еднозначно формират извод, че Ц.П.М. и Т.Ж.М.,  „*******“ АД и Н.П.С. на основание чл. 101 ЗЗД са встъпили наред с „Ф.“ ЕООД в задълженията му по договор за кредит от 2009 г. към „КТБ“ АД  /н./ до определени парични размери. Изискуемостта на насрещното вземане на „КТБ“ АД  /н./ по предсрочно изискуем остатък във връзка с отпуснат кредит по договор от 2009 г. също е обстоятелство, което е надлежно разкрито чрез пълно и главно доказване по делото. По отношение на това, дали предприемайки оспорваните прихващания кредиторите – ответни страни са били носители на насрещни изискуеми парични вземания към банката, на сочените от тях основания в уведомленията за прихващане в пределите на състоялия се исков процес  се установи, че всеки от тях е разполагал с банкова сметка „***“ АД  /н./ към датата на съответното манифестирано прихващане към банката, но докато по сметките на Ц.П.М., Т.Ж.М. и Н.П.С. е имало необходимия паричен ресурс за да произведе прихващането присъщия си материален погасителен ефект по чл. 104, ал. 2 ЗЗД, то по банковата сметка на „*******“ АД ресурсът е бил изчерпан към датата -07.11.2014 г., което е осуетило ефекта на предприетото прихващане, тъй като дружеството което го е манифестирало не е разполагало с изискуеми насрещни вземания към „КТБ“ АД  /н./, тъй като началното и крайното салдо за 07.11.2014 г. по сметката е нулево. Изчерпването на ресурса по сметката, съгласно изводите на вещото лице по основното заключение е станало в рамките на предния ден -06.11.2014 г., когато сумата от 195 994,66 лв. е била прехвърлена по сметка на ФГВБ, с оглед встъпването на последния в правата на „*******“ АД спрямо „КТБ“ АД /н./. Посоченото означава, че изявлението за прихващане на „*******“ АД от 07.11.2014 г. не е произвело типичния си погасителен ефект по чл. 104, ал. 2 ЗЗД за сумата от 190 000 лв. Следователно искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН за относителна недействителност на това изявление за прихващане е недоказан в своето основание и трябва да бъде отхвърлен.

За другите две изявления за прихващане, които са предприети от ответните страни : Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г., и Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г. доказателствата сочат, че субектите пристъпили към извършването им са били носители на насрещни изискуеми вземания спрямо банката за сумите възпроизведени в уведомленията. По отношение на тях погасителния ефект е реализиран, което означава, че се касае до валидно осъществени едностранни сделки от посочената категория, които следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН, защото следват датата 20.06.2014 г. – момента когато банката е била поставена под специален надзор, а така също е определена за начална такава на неплатежоспособността на банката. В обобщение при горните съображения исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН относно оспорените изявленията за прихващане манифестирани от Ц.П.М. и Т.Ж.М. с уведомление имащо вх. № 11094/05.11.2014 г., и Н.П.С. с уведомление имащо вх. № 11965/18.11.2014 г. се явяват основателни, като тези прихващания трябва да се обявят за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността.

По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН имащ за предмет обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на прихващане, извършено от ответника - „*******“ АД с уведомление имащо вх. № 11468/07.11.2014 г., съдът намира следното : 

Основателността на така предявения конститутивен по своята правна природа иск е поставена в зависимост от наличието на следните елементи от фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено преди или след откриване на производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2) прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН). Налице е липса още на първия елемент от очертания фактически състав. Осъществено е категорично доказване на обстоятелството, че по банковата сметка на „*******“ АД поддържана в „КТБ“ АД ресурсът е бил изчерпан към датата -07.11.2014 г., което е осуетило ефекта на предприетото прихващане, тъй като дружеството което го е манифестирало не е разполагало с изискуеми насрещни вземания към „КТБ“ АД  /н./, защото началното и крайното салдо за 07.11.2014 г. по сметката е нулево. Изчерпването на ресурса по сметката, съгласно изводите на вещото лице по основното заключение е станало в рамките на предния ден -06.11.2014 г., когато сумата от 195 994,66 лв. е била прехвърлена по сметка на ФГВБ, с оглед встъпването на последния в правата на „*******“ АД спрямо „КТБ“ АД /н./. Посоченото означава, че изявлението за прихващане на „*******“ АД от 07.11.2014 г. не е произвело типичния си погасителен ефект заложен в чл. 104, ал. 2 ЗЗД за сумата от 190 000 лв. Следователно искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН за относителна недействителност на това изявление за прихващане е недоказан в своето основание и трябва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, които са заявили своевременно искане за присъждането им, както и за ответника - „*******“ АД по отношение разходите, които това дружество е сторило за защитата си в настоящото производство, която е успешна, поради благоприятния за него изход по спора.

Разноските на ищеца се формират от заплатените във връзка с допуснатите съдебни експертизи възнаграждения за вещи лица, чиито размер възлиза на сумата от общо 700,00 лв. /400,00 лв. за счетоводна и 300,00 лв. за техническа експертизи/. Тези обаче направени във връзка с поисканите специални знания по СТЕ трябва да останат в тежест на  ищеца, защото предявените от негова страна искове против ответника – „*******“ АД са неоснователни, а специалните знания ангажирани по визираната експертиза са били предназначени за разкриване на обстоятелства касаещи именно прихващането предприето от  посочения ответник. С оглед посоченото ищеца разполага с правото да бъдат възмездени за разноски в размер на сумата от 400,00 лв., като същите следва да се възложат за плащане  на ответните страни – „Ф.“ ЕООД, Т.М., Ц.М. и Н.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът - „*******“ АД е доказал извършването на разноски в размер на сумата от 600 лв. – депозит за вещо лице по допусната счетоводна експертиза, както и за сумата от 2 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор от 19.09.2017 г. за правна защита и съдействие, както и приложени към него фактура от 28.09.2017 г. и извлечение от банкова сметка ***.09.2017 г. Процесуалният представител на ищеца – адвокат К. своевременно е навел възражение за прекомерност на посочения адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, които се търси от ответника -   „*******“ АД. Това възражение е неоснователно, доколкото съобразно установените минимални размери в НМРАВ, и по-конкретно в чл. 7, ал. 2, т. 5 изчисления минимален размер на адвокатското възнаграждение за защита по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН които са  оценяеми /материалният интерес по тях е сумата в размер от 190 000 лв./ е по висок от заплатения хонорар от 2400 лв. с вкл. ДДС, поради което последния не подлежи на редуциране, и възражението в тази посока е неоснователно. 

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН за уважените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН ответните страни – Ц.М., Т.М. и Н.С. и „Ф.“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза, както следва : на сумата от 29 600 лв. относно прихващането извършено от ответника -  Ц.М. /4 % от 740 000 лв./, като отговорни за плащането й са Ц.М. и „Ф.“ ЕООД; на сумата от 4 000,00 лв. относно прихващането извършено от ответника -  Т.М. /4 % от 100 000 лв./, като отговорни за плащането й са Т.М. и „Ф.“ ЕООД; и на сумата от 860,57 лв. относно прихващането извършено от ответника -  Н.С. /4 % от 11 000 евро/, като отговорни за плащането й са Н.С. и „Ф.“ ЕООД.

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН за отхвърлените искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН, които са предявени против ответника - „*******“ АД следващата се в полза на СГС  държавна такса в размер на сумата от 7 600 лв. /4 % от 190 000 лв./ трябва да се възложи за плащане в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./.  

Воден от изложеното, съдът

 

                                                  Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Н.-40“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация по чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11468/07.11.2014 г., което е упражнено от ответника - „Н.-40“ АД, и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 190 000,00 лв., произтичащо от сключен договор за откриване на депозитна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от общо 190 000,00 лв., представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение „Н.-40“ АД е встъпило по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорен чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., е нищожно, поради противоречието му със специалните правила на Закона за банковата несъстоятелност.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Н.П.С., с ЕГН **********, и адрес ***, иск с правна квалификация по чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11965/18.11.2014 г., което е упражнено от ответника – Н.П.С., и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 11 000,00 евро, произтичащо от сключен договор за откриване на безсрочен депозит с банкова сметка *** ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от 21 514,13 лв. /левовата равностойност на 11 000 евро/, представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение Н.П.С. е встъпил по реда на чл. 101 ЗЗД като солидарно отговорен, чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 23.05.2014 г., е нищожно, поради противоречието му със специалните правила на Закона за банковата несъстоятелност.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Ц.П.М., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3  ЗЗД за признаване за установено, че изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11094/05.11.2014 г., което е упражнено от ответните страни -  Ц.П.М. и  Т.Ж.М., и с което техни  активни вземания възлизащи, както следва : за Ц.П.М. в размер на сумата от 740 000, 00 лв. произтичащо от сключен договор за откриване на банков депозит с IBAN ***, и за Т.Ж.М. в размер на сумата от 100 000, 00 лв. произтичащо от сключен договор за откриване на банков депозит с IBAN ***служи за погасяването на насрещни техни задължения възлизащо на сумата от 740 000,00 лв. за Ц.П.М. и на сумата от 100 000 лв. за Т.Ж.М., всяко от които представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение Ц.П.М. и Т.Ж.М. са встъпили по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорни чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г., е нищожно, поради неспазване на установената от закона специална форма за действителност.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Н.-40“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация по чл. 59 ал. 2 ЗБН, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11468/07.11.2014 г., което е упражнено от ответника - „Н.-40“ АД, и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 190 000,00 лв., произтичащо от сключен договор за откриване на депозитна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от общо 190 000,00 лв., представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение „Н.-40“ АД е встъпило по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорен чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., е нищожно, поради неспазване на установената от закона специална форма за действителност.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Н.П.С., с ЕГН **********, и адрес ***, иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 2 ЗБН, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11965/18.11.2014 г., което е упражнено от ответника – Н.П.С., и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 11 000,00 евро, произтичащо от сключен договор за откриване на безсрочен депозит с банкова сметка *** ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от 21 514,13 лв. /левовата равностойност на 11 000 евро/, представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение Н.П.С. е встъпил по реда на чл. 101 ЗЗД като солидарно отговорен, чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 23.05.2014 г., е нищожно, поради неспазване на установената от закона специална форма за действителност.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ по предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Ц.П.М., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното изявление за прихващане формулирано с Уведомление вх. № 11094/05.11.2014 г., което е упражнено от ответните страни -  Ц.П.М. и  Т.Ж.М., и с което техни  активни вземания възлизащи, както следва : за Ц.П.М. в размер на сумата от 740 000, 00 лв. произтичащо от сключен договор за откриване на банков депозит с IBAN ***, и за Т.Ж.М. в размер на сумата от 100 000, 00 лв. произтичащо от сключен договор за откриване на банков депозит с IBAN ***служи за погасяването на насрещни техни задължения възлизащо на сумата от 740 000,00 лв. за Ц.П.М. и на сумата от 100 000 лв. за Т.Ж.М., всяко от които представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение Ц.П.М. и Т.Ж.М. са встъпили по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорни чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г., освен за сумите, които Ц.П.М. и Т.Ж.М. биха получили при разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелната банка.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Н.-40“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация по чл. 59 ал. 5 ЗБН, за обявяване като относително недействително спрямо кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ на изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11468/07.11.2014 г., което е упражнено от ответника - „Н.-40“ АД, и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 190 000,00 лв., произтичащо от сключен договор за откриване на депозитна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от общо 190 000,00 лв., представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение „Н.-40“ АД е встъпило по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорен чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ по предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Н.П.С., с ЕГН **********, и адрес *** иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното изявление за прихващане формулирано с Уведомление вх. № 11965/18.11.2014 г., което е упражнено от ответника – Н.П.С., и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 11 000,00 евро, произтичащо от сключен договор за откриване на безсрочен депозит с банкова сметка *** ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от 21 514,13 лв. /левовата равностойност на 11 000 евро/, представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение Н.П.С. е встъпил по реда на чл. 101 ЗЗД като солидарно отговорен, чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 23.05.2014 г., освен за сумата, която Н.П.С. би получил при разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелната банка.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Н.-40“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация по чл. 59 ал. 3 ЗБН, за обявяване като относително недействително спрямо кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ на изявление за прихващане извършено с Уведомление вх. № 11468/07.11.2014 г., което е упражнено от ответника - „Н.-40“ АД, и с което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 190 000,00 лв., произтичащо от сключен договор за откриване на депозитна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно негово задължение възлизащо на сумата от общо 190 000,00 лв., представляващо част от отпуснат банков кредит, въз основа на договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „К.т.б.“ АД и „Ф.“ ЕООД и девет броя анекси към него, в което задължение „Н.-40“ АД е встъпило по реда на чл. 101 ЗЗД, като солидарно отговорен чрез сключен с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Ц.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.П.С., с ЕГН **********, и адрес ***, да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 400,00 лв., представляваща направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Н.-40“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 2 000,00 лв., представляваща направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и Ц.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 29 600,00 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и Т.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 4 000,00 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и Н.П.С., с ЕГН **********, и адрес ***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 860,57 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   

 

                                                                                  СЪДИЯ: