О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
2019 |
Град |
Момчилград |
|||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
На |
06.06. |
Година |
2019……….. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
В закрито
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
|||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Геров |
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
ЧН |
дело номер |
138 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||||||||
|
За да се произнесе
взе предвид следното : |
||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.244 от НПК.
Обжалвано е
постановление за сприране на наказателно производство
от 29.05.2019 год. на РП – Момчилград, с което е спряно ДП № 77/2018 год. по
описа на РУ Момчилград.
Жалбоподателя
моли да бъде отменено обжалваното постановление и делото да бъде върнато за
допълнително разследване, като бъде назначена повторно психатрично-психологична
експертиза с вещи лица от гр.Пловдив.
Съдът, с оглед събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Видно от постановление за спиране на
наказателно производство от 29.05.2019 год. е спряно наказателното производство
по ДП № 77/2018 год. по описа на РУ Момчилград образувано за престъпление по
чл.129 от НК. В обстоятелствената част на обжалваното НП прокурорът е изложил
подробни мотиви затова как е направен изводът за наличието на деяние евентуално
осъществено по чл.132, ал.1, т.2 във вр.с чл.129, ал.2
от НК. В ДП е била назначена комплексно психатрично-психологична
експертиза. Видно от същата, вещите лица от анамнезни
данни и извършени психиатрични и психологични изследвания са констатирали, че
обвиняемия страда от „разстройство на личността и поведението в зряла възраст.
Смесени и други разстройства на личността /МКБ-10, F-61/“. След като е
преценил тази експертиза и показанията на свидетели – очевидци на извършване на
деянието прокурорът е стигнал до извод, че е налице така наречения физиологичен
афект /силно раздразнение/ по време на извършване на деянието. Изложил е
подробни мотиви в следствие на които и с оглед вътрешното му убеждение е
достигнал до извода, че се касае за деяние, което се преследва по тъжба на
пострадалия в предвид разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК. При това положение
единственият правилен и законосъобразен акт, който може да постанови прокурора
е да спре производството с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Точно
това и този прокурор е сторил. Ето защо съдът намира, че така обжалваното
постановление е законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено като такова от съда. Разбира се, следва да бъде отчетено меко казано
недомислието в тази поредица от законови текстове, които водят и прокуратурата
и съда да една ситуация, която ще следва да бъде последвана от действия от
страна на тъжителя, които са нелогични, абсурдни и трудно правно осъществими.
Разбира се, това е проблем на законодателя и така или иначе казано по-горе, в
този си вид постановлението е правилно и законосъобразно, тъй като отговаря на
изискванията на така действащото законодателство и следва да бъде потвърдено
като такова.
Водим от изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на
наказателно производство от 29.05.2019 г. на РП – Момчилград, с което е спряно
наказателното производство по ДП № 77/2018 год. по описа на РУ Момчилград образувано
за престъпление по чл.129 от НК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране пред ОС - Кърджали в 7– дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Момчилград 02.05.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Момчилградският районен съд в закрито съдебно
заседание на втори юни , две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
Йордан Геров
разгледа докладваното
от съдията ЧНД дело № 120 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.243 и сл. от НПК.
Обжалвано е постановление за прекратяване на наказателна
производство от 17.05.2017 год. г. на РП – Момчилград, водено срещу Айхан
Джемил Мохамед от с. Подвръх, общ.Джебел за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Като мотиви РП – Момчилград е изложила, че същият не е знаел, че трябва да
изпълнява задължението си за заплащане на издръжка и е узнал за постановеното
съдебно решение през м.февруари 2017 год.
Жалбодателят излага съображения, с
които обяснява, че дори да бъде възприета тезата на РП-Момчилград, то към
момента на постановяване на постановлението за прекратяване, а именно 17.05.17
год., обвиняемият също носи наказателна отговорност, с оглед разпоредбата на
чл.183 ал.1 от НК, която говори за това, че наказателна отговорност носи лице,
което не е заплатило повече от две месечни вноски.
Съдът намира, постановлението за прекратяване на наказателно
производство за неправилно. В случая изводът на РП – Момчилград е неправилен
поради следните причини: на първо место – по времето, когато е постановено
постановлението обвиняемият е осъществил текста на чл.183 от НК. Същият ако се
възприеме неговата позиция е узнал за решението от м.февруари 2017 г. и към
м.май не е изпълнил своето задължение. На второ место – без значение е кога е
влязло в сила решението, с което обвиняемият е осъден да заплаща месечна
издръжка, тъй като в този вид дела се допуска предварително изпълнение на
решението в частта му ,касаеща заплащане на издръжка.
Следва да бъде отменено постановлението за прекратяване като РП – Момчилград
съобрази обстоятелствата, посочени в настоящото определение, относно дължимия
размер на издръжката и изготви обвинение, като съобрази и текстовете на чл.242
на ГПК. Следва да бъде разяснено и правото, което би могъл да ползва дееца по
чл.183 от НК, а именно визираното в ал.3 на същия текст.
Водим от
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.05.2017 г. на РП –
Момчилград по ДП № 55/16 год. по описа на РУ.-Джебел, водено срещу Айхан Джемил
Мохамед от с.Подвръх, общ.Джебел, с ЕГН ********** за престъпление по чл.183 ал.4,
във връзка с ал.1 от НК КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на РП –
Момчилград за изпълнение на указанеията, дадени в
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване или протестиране
пред КОС в 7– дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Момчилград 12.11.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Момчилградският районен съд в закрито съдебно
заседание на дванадесети ноември , две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:
Йордан Геров
разгледа докладваното от съдията ЧНД дело № 298 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Обжалвано е
постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.10.2014 г. на
РП – Момчилград, с което е прекратено наказателно производство № 99/13 год. по
описа на РУ „Полиция” – Кирково. Жалбодателят чрез
адвоката си – Л.Базлянков в срок обжалва
постановлението на РП – Момчилград. Счита постановлението за необосновано и
незаконосъобразно. Моли съдът да отмени постановлението и да върне делото на РП
– Момчилград със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът,
с оглед събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Видно от постановление за прекратяване
на наказателно производство същото е прекратено, водено срещу Милчо Любомиров
Енчев за престъпление по чл.129 от НК. Съдът намира постановлението за
незаконосъобразно и необосновано. В същото е посочено , че деянието е извършено
в състояние на физиологичен афект, поради което прокурора е приел, че същото
следва да се квалифицира по чл.132 ал.1 т.2, във връзка с чл.129 от НК.
Видно от съдебни актове от 17.07.2014
год. и 13.02.2014 год. по реда на чл.243 от НПК съдът е отменявал постановление
за прекратяване на делото и е връщал досъдебното производство за изпълнение на
указания, дадени в мотивите на същото. Казано накратко, мотивите се състоят за
това, че изводът за наличието на състояние „афект” от страна на обвиняемия е
незаконосъобразен и най-вече необоснован. Така или иначе, след определение от
17.07.14 год. на МРС освен разпита на две лица Хюсеин Осман и Мехмед Бекир, и
предявяване на обвинение на Милчо Енчев на досъдебното производство не е
сторено нищо по-вече. Тези показания, дадени от свидетелите по никакъв начин не
обуславят наличието на състоянието физиологичен афект от страна на обвиняемия
Милчо Енчев към момента на извършване на деянието. Дори едните от тях не сочат
по категоричен начин и автора на деянието. Въобще не са посочени имена, а са
посочени имена, а футболни номера от отбори, които са играели на 27.08.13 г.
футболен мач. Отново следва да бъде потретено на РП – Момчилград, че съдебната
практика е категорична за приложението на чл.132 от НК и тя казва: „това
противозаконно действие трябва обективно да съществува. Субективното убеждение,
че се извършва противозаконно действие по отношение на правно защитени права не
дава основание за прилагане на привилегирования състав. След като бъде
установена и причинната връзка между деянието и последиците следва да бъде
безспорно установено, че тези последици са тежки и не е достатъчно само
причиняване на обикновени , неприятни и болезнени емоции, а трябва да е налице
сериозно накърняване душевния мир на виновния или неговите близки.” В никакъв
случай с оглед казаното по-горе грубата спортна игра на футбол гарнирана с
употреба на псувни и обиди и хващане на дрехата на обвиняемия от пострадалия
„дърпане на фланелка спортна от един футболист на друг неможе да бъде отнесена
към тежки последици, сериозно накърняващи душевния мир на виновния или негови
близки, а по-скоро е причиняване на обикновени неприятни и донякъде болезнени
емоции.” Отново следва да бъде подчертано, че в случая постановлението не е
мотивирано и е изложена фактическа обстановка, която прокурора е приел за
установена, но без да става ясно от кои свидетелски показания е извлякъл
извода, че телесната повреда е причинена от Енчев , и второ, че обвиняемият
Енчев е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия. РП – Момчилград в постановлението си е посочила, че е изготвена
съдебно-психиатрично-психологическа експертиза, която сочи, че деянието е било
извършено при състояние на ефект, следва да бъде подчертано, обаче, че тази
експертиза е абсолютно субективна и произволно в предвид времето на изготвянето
й близо година след случая. Докато първите разпити на свидетелите в досъдебното
производство по никакъв начин не
обосновават картина, от която да може РП – Момчилград да изведе наличието на
състоянието силно раздразнение и да квалифицира деянието по чл.132 от НК. Чисто
субективното убеждение на обвиняемия, че се извършва противозаконно действие по
отношение на него не дава основание за привилегирован състав. Казано с други
думи, това води до правния абсурд, че всеки обвиняем по чл.129 би могъл
субективно да изрази чувства, че е бил застрашен той или негови близки, и да
отговаря по чл.132 от НК. Или, практически би се получило липса на осъществен
състав по чл.129 от НК. Само въз основа на чисто субективни възприятия от
страна на извършителя. Нещо, което е абсурд. Ето защо съдът намира, че
постановлението следва да бъде прекратено и върнато на РП – Момчилград, която
да съобрази за пореден път мотивите, както на настоящото определение, така и на
предходните две и на първо место да установи по категоричен начин авторството
на извършителя на деянието, след което да прецени по-нататъшните си действия.
Водим от изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА постановление
за прекратяване на наказателно производство от 30.10.2014 г. на РП – Момчилград
, с което е прекратено ДП № 88/13 год. по описа на РУ”Полиция” – Кирково водено
срещу Милчо Любомиров Енчев от с.Кирково за престъпление по чл.128 от НК,
като НЕОБОСНОВАНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото
на РП – Момчилград за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото
определение.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране пред КОС в 7– дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: