Решение по дело №14/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

№ 105

гр. Монтана  19 февруари 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на 14.02.2020 г. в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 14 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение от 15.11.2019 г. по АНД № 198/2019 г. на районен съд Берковица е потвърдено Наказателно Постановление № 19-0243-000534 от 22.05.2019 г. на Началник РУ Берковица, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с което на К.М.П.,***, е наложено административно наказание затова че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, който твърди, че PC Берковица не е взел предвид доводите във въззивната жалба и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи за нарушение на разпоредбите на ЗДвП, поради което и решението е неправилно. От фактическа страна към момента на деянието е управлявал технически изправно МПС, преминало ГТП с поставен стикер на предното стъкло, валидна застраховка „ГО" с поставен стикер на предното стъкло и налични, монтирани на съответните за това места, съгласно изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, табели. Поради това, че МПС му е предоставено от друго лице, без да го уведоми, че е спряно от движение или дерегистрирано на някакво основание, той няма как да знае това. Не е нито продавач, нито купувач по Договора за покупко-продажба на МПС, за да има задължения по пререгистрация в зависимост от настъпилите промени. За него като водач и при наличието на горните документи и табели с регистрационни номера не е възможно да знае, че същото не е регистрирано, съгласно чл. 140, ал. 1, от ЗДвП.

В писмено становище адв. Г*** Г*** излага съображенията изложени в касационната жалба, като посочва още, че МПС е имало валидна застраховка „ГО”, преминало ГТП и не е страна по цитирания в НП договор за покупко-продажба.

Ответната страна, чрез юрк Д*** оспорва касационната жалбата. Моли съдът да я остави без уважение като неоснователна и потвърди решението на РС Берковица като правилно, законосъобразно и обосновано. Същото е постановено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е събрал всички относими по делото писмени и гласни доказателства и е стигнал до правилния извод, че има извършено нарушение и че същото е извършено именно от лицето, което е посочено в акта и в НП. Основното възражение в касационната жалба е, че като водач, а не собственик на МПС не следва да носи отговорност. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че при съставяне на акта и предявяването му на нарушителя, същият не е направил възражение. Няма такова подадено и в тридневния срок. Наложеното наказание е в минимален размер, т.е. административнонаказващият орган се е съобразил с личността на нарушителя и със степента на обществена опасност на деянието, което същият е извърши.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата за неоснователна, а атакуваното решение на РС Берковица за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установена е изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на издаденото наказателно постановление. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:  

За да постанови обжалваното решение и отмени издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема, че на 01.03.2019 г. в 09:40 часа в гр. Берковица на ул. „Т*** " до бензиностанция О*** с посока на движение от ул."А*** " към ул. "П*** З*** " жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „М*** С *** Ц*** с ДК №М*** , когато бил спрян за проверка от служители на РУ Берковица. Последните установили, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията е прекратена от 28.06.2018год. във връзка с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП поради наличието на договор за покупко-продажба. Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т.Г*** – актосъставител, които показания кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Приема също, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, не е ограничено и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Позовава се на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията към момента на извършване на нарушението/, който гласи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.". Съгласно чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред". В случая не е налице противоречие между извършеното нарушение и наложената за него санкция.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон.

Всички изложени във въззивната жалба възражения са обсъдени от този съд, а въвеждането на нови основания, по които не са правени възражения пред първата инстанция, са недопустими за разглеждане, тъй като касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите, т.е. по правилното приложение на закона. Пред първата инстанция касаторът е разполагал с всички допустими по закон доказателствени средства да прави възражения и иска събирането на доказателства, но възраженията му пред тази инстанция се изчерпват с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушение при издаване на Наказателното постановление и обстоятелството, че няма настъпили обществено опасни последици от деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не се изисква настъпването на общественоопасни последици, тъй като нарушението е с характер на формално извършване.

Предвид възражението, че НП не е следвало да бъде издадено, поради образуване и прекратяване на наказателното производство, следва да се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. За вмененото нарушение по отношение на касатора не е имало образувано и срещу него не се е водило наказателно досъдебно производство. В образуваното наказателно производство същият не е привличан като обвиняем, като същевременно е разпитван в качеството си на свидетел, т.е. в това производство лицето не е наказателно преследвано, респ. обвинявано за извършено деяние, за което е административно наказан с издаденото и потвърдено от РС Наказателно постановление.

За пьлнота на изложението следва да се има предвид, че сключването на задължителна застраховка гражданска отговорност и предходно сключен договор за покупко-продажба на МПС, по което касаторът не е страна, са без правно значение към извършеното нарушение, въпреки посочването на този договор в обстоятелствената част на издаденото Наказателно постановление. По обясненията на касатора дадени в досъдебното производство, същият е закупил управляваният от него автомобил и е правил опит за регистрирането му в КАТ, но му е било отказано, което от своя страна влиза в противоречие с последващите твърдения в касационната му жалба, че не е било възможно да знае, че автомобилът не е бил регистриран по съответния ред. Очевидно касаторът е наясно с вменените му по закон задължения, неизпълнени по една или друга причина, последната също неотносима към повдигнатия правен спор.  

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от 15.11.2019 г. по АНД № 198/2019 г. на районен съд Берковица. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

 

ЧЛЕНОВЕ :