Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр. Силистра, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година
в състав: административен съдия Павлина Г.-Железова, при секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 216 по описа за 2021 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-процесуалния
осигурителeн кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на И.Й.Г. *** срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03001920005809-091-001/22.07.2021 г., издаден от Е. С.Х.началник сектор
„Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил
ревизията и Г.З.Х.на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция -
ръководител на ревизията, който РА е потвърден с Решение № 232 от 22.10.2021 г.
на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
/ОДОП/ гр. Варна при Централното управление на НАП. С посочения РА са
установени задължения за данък по чл. 48,
ал. 1 от Закона за доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
за 2014 година в размер на 3 966 лева и лихва за забавено изпълнение в размер
на 2 507,15 лева, и съответно за 2018 г. – главница в размер на 1 565
лева и лихва 353,89 лева.
Жалбоподателката
твърди, че РА е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния
закон. Счита, че събраните доказателства не са анализирани в пълнота.
За
2014 г. не били взети предвид възраженията, че продажбата на дружествени дялове
от 28.05.2014 г. на съпруга й не би следвало да се определи по метода на
чистата стойност, както административният орган е възприел чрез назначената в хода
на ревизията икономическа експертиза. Подкрепя изводите си със становище, че
при определяне на ДДФЛ по чл. 48 от ЗДДФЛ е неприложим закона за корпоративното
облагане /ЗКПО/, без жалбоподателката да посочва защо ЗКПО е неприложим. Не
конкретизира и защо спрямо процесния казус, при оценката на продадените
дружествени дялове, е неотносим методът на чистата стойност. Счита, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл. 33 от ЗДДФЛ и неправилно е определена данъчната
основа, като твърди, че стойността на придобиването на дяловете следва да бъде
тази, посочена в сделката и не може пазарната цена на продадените дялове да се
свързва с метод, при който дружественият дял да се оценява като ликвидационен. Счита,
че посочената сделка следва да се третира по реда на Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени.
За
2018 г. сочи, че след като административният орган е приел, че през 2014 г. цената
на продадените дружествени дялове е определена чрез метода на чистата стойност
и тя възлиза на 41 620 лв., то тази сума е следвало да се намали със
сумата от 2000 лева, която декларирана
като цена на продадените дялове. Съответно разликата от 39 620 лева е
следвало да се отнесе към началното салдо за 2018 г., което би следвало да
рефлектира върху дължимата данъчна основа за определяне на ДДФЛ.
Загатнати
са и съображения, че не е взето предвид обстоятелството, че две години преди
началния период на ревизия, а именно на 20.07.2012 г., жалбоподателката е
получила сума в размер на 24 500 евро от продажбата на
апартамент-съпружеска общност и тази сума, според жалбата, е била налична в
брой и е била пазена като част от активите на физическото лице в периода от
седем години, включващ две години преди ревизията и пет години - ревизиран
период.
В
заключение, моли съда да постанови решение, с което да отмени РА, като
постановен при неправилно приложение на материалния закон, като претендира и за
присъждане на разноски. Излага становище в писмени бележки /л. 818/
Ответникът
– директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, чрез процесуалните си
представители, оспорва жалбата. Твърди, че РА е законосъобразен, като
постановен при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателката и Е. Г. са съпрузи и свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3, буква "а" от ДР
на ДОПК, поради което
са приложими правилата на чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, съобразно които данъчната основа
следва да се определи по пазарни цени. Позовава са на приетата в хода на
административното производство оценителна експертиза, изготвена при оценяване
на активите, с които дружеството разполага към периода, определени по пазарни
цени съгласно методите на чистата стойност на дружествените дялове към датата
на продажбата-2014 г. В писмено становище /л. 815 и сл./ излага подробни
съображения. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски
и за юрисконсултско възнаграждение.
В
хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 171 от АПК, е допуснат
разпит на вещото лице, дало заключение в административното производство. Освен
това е назначена и съдебно-икономическа експертиза.
І.
По допустимостта на жалбата: не се спори, че РА №
Р-03001920005809-091-001/22.07.2021 г. е връчен по реда и в сроковете по ДОПК и
подадената жалба от 17.08.2021 г. е своевременно инициирана.
Контролният
орган се е произнесъл с Решене № 232 / 22.10.2021 г. /л.10 и сл./, с което
изцяло е потвърдил ревизионния акт.
Решението
е постановено в сроковете по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Със същото
са определени
задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2014 година в размер
на 3 966 лева и лихва за забавено изпълнение в размер на 2 507,15 лева, и
съответно за 2018 г. – главница в размер на 1 565 лева и лихва 353,89
лева. Решението е връчено на 25.10.2021
година, поради което подадената на 08.11.2021 година жалба до съда е в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК и се явява допустима.
По
делото не се спори, че ревизията е извършена от компетентни органи.-по степен и
териториален обхват.
От своя
страна, жалбоподателката не е оспорила и авторството на ЗВР, РД и РА, поради
което съдът приема, че са съставени от органи по приходите с квалифициран
електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, арг. чл. 13,
ал. 4 от ЗЕДЕП.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът установява следното от
фактическа и правна страна:
Ревизията на И.Г. обхваща задължения за данък
върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 –
31.12.2019 година и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03001920005809-020- 001/25.09.2020 г., изменяна със заповеди №
Р-03001920005809-020-002/18.12.2020 г. и № Р-03001920005809-020-003/25.02.2021
г. Обхват на ревизията е данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. За констатациите на
ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-03001920005809-092-001/22.06.2021 г.,срещу който е подадено възражение от
09.07.2021 г. Ревизията е приключила с оспорения РА, с който е определен
допълнително данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 5531,00 лв.
и са начислени лихви за забава в размер на 2861,04 лв.
В хода на ревизията са извършени процесуални
действия, подробно описани в констативната част на РД на основание чл. 120, ал.
2 от ДОПК, отправени са запитвания и искания за представяне на документи и
писмени обяснения до трети лица и са получени отговори от банкови институции,
физически и юридически лица.
На основание чл. 60 от ДОПК с акт за възлагане
на експертиза № Р- 03001920005809-01-001/09.02.2021 г. е назначена такава със
задача установяване пазарната цена на продадени дружествени дялове от капитала
на „Екоефект-2008” ООД.
Докладът за извършената експертиза е приет с
протокол за приемане на резултатите от възложена експертиза №
Р-03001920005809-145-001/17.02.2021 г., като изготвената Експертна оценка е
приета с вх. № 186#7/17.02.2021 г. в ТД на НАП гр. Варна.
На задълженото лице са връчени два броя
искания за представяне на документи и писмени обяснения от 24.11.2020 г. и от 18.02.2021 г.
По делото не се спори и в хода на
ревизионното производство е установено, че И.Г. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, че през ревизирания период не е осъществявала дейност като ЕТ и че е
съпруга на Е. Г., на когото през ревизирания период, а именно през 2014 г. прехвърля
дружествените си дялове в ООД „Екоефект - 2008 „.
За част от ревизирания период
жалбоподателката не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ , а именно – за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г., а за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.е подала такива, с които е
декларирала доходи от трудови правоотношения и доходи от друга стопанска
дейност.
Органите по приходите са анализирали
представените доказателства и обяснения за доходи и разходи - парични заемни
средства, налични парични средства в брой към началото и края на всяка
календарна година, разходи за издръжка и живот на семейството. Извършен е
анализ на движението на паричните средства по банковите сметки на И.Г. в „Банка
ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка" АД; „Интернешънъл асет банк“ АД;
„Юробанк България“ АД и ЦКБ АД .
За част от декларираните доходи, а именно за
24 500 евро с произход продажба на апартамент в гр. София с НА № 85 от 2012 г.,
е прието, че липсват доказателства, че сумите са спестени в брой, предвид
факта, че не са представени данни за транзакциите по сметката на съпруга на
жалбоподателката за периода от 01.08.2012 г. до 01.01.2014 г.
Въз основа на извършена съпоставка на
имуществото и доходите на И.Г., подробно описани в табличен вид в РД, е
установено несъответствие на имущественото й състояние за 2018 г., т.е. налице
е превишение на стойността на имуществото и извършените разходи, спрямо размера
на получените доходи и
не е установен източникът на дохода за покриване на извършените разходи в
размер на 17 809.07лв. В издадения РА органите по приходите са
извършили корекция в намаление в разходната част на таблицата за съпоставка за
2018 г. за извършените разходи за покупка на бяла техника на кредит от 2 667
лв. на 370.71 лв., а за 2019 г. - в увеличение на разходите с 2 594.96 лв. В
резултат на това, с РА е установено, че превишението за 2018 г. на извършените
разходи е в размер на 15 512.78 лв.
С
договор за покупко-продажба на дялове от 30.05.2014 г. И.Й.Г. продава на
съпруга си Е. Г. 20 дружествени дяла от „Екоефект-2008” ООД за сумата от 2 000
лв., която сделка е между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б.„а“ от ДР на
ДОПК /съпруг и съпруга/.
Изготвената по чл. 60 и сл. от ДОПК
експертиза по метода на чистата стойност е установила, че пазарната цена на
продадените от И.Г. 20 дружествени дяла е 41 620,00 лв. Същата значително
надвишава вписаната в договора цена по сделката. Определената пазарна цена е по
реда и условията на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК на дружествени дялове. Лицата,
участвали в сделката,като съпрузи ,са свързани лица /чл. 77 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО/ и следва да се приеме, че уговорената между
страните цена е симулативна. Полученият от И.Г. доход от продажба на дяловете в
„Екоефект-2008” ООД е намален с декларираната стойност на дяловете /41 620 лв.
- 2 000 лв./ или разликата е 39 620 лв.
При този резултат е счетено, че са налице
обстоятелства за укриване на доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и с
уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК от 18.02.2021 г. И.Г. е била запозната, че
основата за облагане с ДДФЛ ще е върху основа по чл.17 от ЗДДФЛ, определена по
особения, а не по общия ред.
На 24.02.2021 г. са изискани декларации по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период, документи, справки и писмени
обяснения като съответно адресатът е
предоставил такива.
Органите по приходите, на основание чл. 122,
ал. 4 от ДОПК са определили основата за облагане с данък върху доходите на
физическите лица за съответните данъчни периоди, както следва:
За 2014 г. - годишна данъчна основа по 122,
ал. 2 от ДОПК общо в размер на 45 834.23 лв., в т.ч.:данъчна основа за доходи
от трудови правоотношения - 6 214,23 лв.; данъчна основа за доходи от
прехвърляне на права и имущество - 39 620,00 лв.
За 2018г.: годишна данъчна основа по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК общо в размер на 24 191,69 лв., в т.ч.:данъчна основа за доходи
от трудови правоотношения - 7 882,79 лв., данъчна основа за доходи от друга
стопанска дейност - 796.12 лв. и данъчна основа за доходи от други източници -
15 512,78 лв.
Върху така определената данъчна основа по чл.
122, ал.2 и ал.4 от ДОПК е приложена ставка 10% и, след приспадане на внесения
данък, е установен дължим данък върху дохода за 2014 г. - 3966.00 лв., за 2018
г- 1565.00 лв., както и лихви за закъснение.
Съдът
намира, че наведените твърдения за нарушаване на процесуалните правила –
нарушение по чл. 37 от ДОПК - за събиране и оценка на
доказателствата и чл. 120 от ДОПК - задължение за обективна оценка и
анализ на доказателствата и мотивиране на РА не се потвърждават от данните по
делото.
РА е
мотивиран. Изложени са достатъчно факти и обстоятелства, които обосновават
съдържанието на административния акт и дават възможност на адресата да възприеме ясно и адекватно смисловото
изражение на волеизявлението.
Предоставена
е възможност на данъчно-задълженото лице да участва пълноправно в ревизията, да
представи всички преценени от него доказателства и да вземе отношение по процесуалните
действия.
ІІ.
По материално-правната законосъобразност на РА:
С РА
и потвърждаващото го решение са установени задължения за данък върху доходите
на физическите лица за 2014 година в размер на 3 966 лева и лихви за забавено
изпълнение в размер на 2 507,15 лева и за 2018 г. – главница в размер на
1 565 лева и лихва – 353,89 лв., т.е. обща главница в размер на 5 531
лева и обща лихва в размер на 2 861 лева.
За
да постановят този резултат органите по приходите са приели, че на 30.05.2014
година жалбоподателката е прехвърлила 20 дружествени дяла от "Екоефект
2008" ООД гр. Силистра на съпруга си Е. Г.. Посочената в договора цена на
продажба е 2 000 лева. Приели са, че страните по сделката са свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3, б. а от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на ДОПК,
поради което и на основание чл. 15 и 16 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/,
приложими по препращане от чл. 77 от ЗДДФЛ са приели, че цената по сделката води
до отклонение от данъчно облагане. Цената на прехвърлените дружествени дялове
следва да се определи по пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Позовавайки се на оценително
заключение по експертиза, възложена на основание чл. 60 и сл. от ДОПК, изготвена
от вещото лице, разпитано и в съдебно заседание като лице, дало сведение в
административното производство – Д.В. /л.601 - л. 697/, са приели, че пазарната цена на
дружествените дялове на дружеството съобразно приложените методи на оценка е 41
620 лева .Като правно значима е приета не историческата стойност на дяловете,
посочена в договора като цена на придобиване, а тази, изчислена в резултат на
оценка на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. При тези изчисления доходът от продажбата на дяловете е
определен като разлика между 41 620 лева и декларирания от И.Г. доход от 2000
лева или доход, равняващ се на 39 620 лв. На тази база е определена и
данъчната основа на дохода от прехвърляне на дружествени дялове, за която на
основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е
определен данък за 2014 г.в размер на 3 966 лева.
Съдът
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представения договор за продажба на дружествени дялове /л.730/, на
14.05.2014 г. между жалбоподателката и съпруга й Е. Г. е сключен договор за
продажба на 20 др. дяла от капитала на "Екоефект-2008“ ООД с номинална
стойност 100 лева всеки, за сумата от 2 000 лева, която цена купувачът е
получил в брой.
Жалбоподателката
не е подала Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за годината, в
който се е случило данъчното събитие – 2014 г.
По
аргумент от чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ
доходът от продажба на дружествени дялове е облагаем.
Съгласно
чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на
лицата по този закон в случаите на сделки между свързани
лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от
облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, се
прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно
облагане по ЗКПО.
Съгласно
чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват
търговски и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху
размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица,
данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха
възникнали за несвързани лица.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки,
включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води
до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се
вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма,
а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване
на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане
на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно
облагане.
Между
страните не се спори, че жалбоподателката и Е. Г. са съпрузи, поради което и на
основание § 1, т. 3, б. "а" от ДР на
ДОПК са свързани
лица, поради което е изпълнена хипотезата на чл. 77 от ЗДДФЛ.
С
оглед правилото на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата без
данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите
условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не
са свързани. Методите за определяне на пазарни цени изчерпателно са посочени в
т. 10 на същата разпоредба и това са: а) методът на сравнимите неконтролирани
цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната
пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в
непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с
обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната
пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с
обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на
разпределената печалба.
В
конкретния случай, с оглед специфичния предмет на договора за продажба –
дружествени дялове, тези методи са неприложими. След като методите по Наредба №
Н-9/14.08.2006 година са неприложими съдът намира, че по аналогия следва да се
използва друг метод за оценка на дружествени дялове,който е функция от оценка
на търговското предприятие. От своя страна оценката на предприятието се
извършва по различни, нормоустановени методи за оценка на активи и
пасиви,включени в търговското предприятие, както е сторило вещото лице Д.В.
чрез приетата в административното производство експертиза. При това положение
дружественият дял е формиран от чистата стойност на капитала и представлява
разлика между всички активи и пасиви, коригирани с преоценъчния резерв.
Съдът
не споделя разбирането на процесуалния представител на жалбоподателката, че
този метод е неприложим, тъй като дружествения дял не бил ликвидационен дял.
Съобразно разпоредбата на чл. 133 от Търговския закон, съдружниците не могат да искат
дяловете си докато дружеството съществува и постановява, че същите имат право
само на част от печалбата, съразмерно на дяловете, ако не е уговорено друго.
Съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от същия закон при прекратяване на участието на
съдружника в дружеството, имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Посочените разпоредби уреждат отношенията между съдружниците в контекста на
търговското право и не въвеждат принципна забрана за оценяване на дружествен
дял за целите на данъчното облагане. Въведена е забрана за получаване на
паричния еквивалент при липсата на предпоставките по чл. 125 от Търговския закон. При наличието, обаче, на сделка,
доходът от която подлежи на облагане, арг. чл. 33,
ал. 3 от ЗЗДФЛ и тя е между свързани лица, се взема под внимание данъчната
основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния
вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но
която не води до отклонение от данъчно облагане, арг. чл. 16 от ЗКПО. Т.е. разбирането на съда е, че
следва, при неприложимост на нито един от методите по Наредба № Н-9/14.08.2006
година, да се приложи друг аналогичен метод.
Органите
по приходите са се позовали на приобщено оценително заключение. Съобразно
разпоредбата на чл. 60 от ДОПК експертиза се възлага по инициатива
на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои
възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът
по приходите няма. Експертизата се възлага писмено от органа по приходите,
възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от
извършването й, а при обжалване – от решаващия орган, арг. чл. 63 от ДОПК. С оглед на цитираната разпоредба
съдът намира, че приобщената експертиза е събрана по реда на ДОПК. Същата е
годно доказателствено средство. В съдебно заседание вещото лице бе разпитано по
реда на АПК като лице, дало сведение пред административния орган.
Видно
от Съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и от страните като
компетентно извършена/протокол от с.з. от 13.10.2022 г./, за 2014г. не са налице
превишения на разходите над доходите. Налице са данни за допълнителна данъчна
основа за доходи от прехвърляне на права и имущество, определена по реда на чл.
122 от ДОПК в размер на 39 620 лв. /41 620лв.-2 000лв) от продажбата на 20
дружествени дяла в „ЕКОЕФЕКТ-2008“ ООД на 28.05.2014 г., в резултат на
експертиза направена в хода на ревизионното производство от Д.В., която
установява стойност на 1 дял в размер на 2 081 лв. или общо за 20 дяла 41
620,00 лв. определени по оценка по пазарна стойност.В резултат надопълнителните констатации
се установява за 2014 г.сума на годишните данъчни основи по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 45 834,23 лв. Дължим данък върху общата данъчна основа - 4
583,42 лв. Авансово внесен/удържан - 616,60 лв.; Дължим данък върху доходите на
жалбоподателката - 3 966,82 лв.,определен като 10 % върху данъчната основа. Този
е и размерът, определен и оспорен от жалбоподателката .
Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ /ДВ
бр. 106/2008 година/ дължимият данък по чл. 48
се внася до 30 април на годината, следваща годината на дохода. Видно от
извършената експертиза лихвата възлиза на 2 507,47 лева. Този размер е
идентичен с лихвата, определена от административния орган по оспореното решение
– 2 507,15 лева като разликата от стотинки е пренебрежима.
Предвид
горното РА следва да се потвърди в частта, касаеща данъка, дължим за 2014 г.
Проверка за материалната
законосъобразност на оспорения акт данък, дължим за 2018 г.:
По
делото не е спорни,страните признават факта и жалбоподателката се ползва от
този факт, че с нотариален акт от
20.07.2012 г. съпрузите Е. и И. Г.еви са продали имот в гр.София, за
сумата от 49 000 евро, като стойността на 1/2 идеална част, принадлежаща
на жалбоподателката е 24 500 евро. През проверяваната 2018 г. няма установени допълнителни
приходи. Установено е превишение на разходите над доходите със 17 809,07 лв. и
с тази сума е коригирана общата годишна данъчна основа по чл. 117 от ЗДЦФЛ за
2018 г.
По делото не е установено, че в началото на
съответната година ревизираното лице е
разполагало с налични в брой парични средства. Органите по приходите са
извършили анализ на представените писмени доказателства и са установили, че не
са представени документи, които да доказват съхранението на получените парични
средства от продажба на апартамент в гр. София с нотариален акт 85/2012 г. в
размер на 24 500 евро. Не са представени банкови извлечения за движението на
паричните средства през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Установено е,
че в подадените декларации по чл. 124 от ДОПК тази сума е 24 500 евро и е
непроменена като начално и крайно салдо на паричните средства в брой към
01.01.2014 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. През
2018 г. е посочено, че е усвоена сума в размер на 10 000 евро и остатъкът към
31.12.2018 г. е 14 500.00 евро, който е непроменен към 31.12.2019 г.
Съобразно
посочените по-горе данни, следва да се приеме, че в хода на
административното производство не са представени от страна на жалбоподателката
доказателства, а и служебно не са издирени такива, за налични средства в брой
от продажба на апартамент в гр. София през 2012 г.
За да установи с какви парични средства в
брой е разполагало ревизираното лице в началото на 2014 г., органът по
приходите е изискал документи и писмени обяснения, относно получените и
изразходвани парични средства в брой преди 2014 г., както и документи,
удостоверяващи с какви парични средства е разполагала И.Г. в началото на 2014
г. В отговор е представена само декларация, в която в т. 9 е посочено, че
лицето не съхранява документи. Сумите са декларирани в подадените декларации ,
но не по чл.50 от ЗДДФЛ, а по чл. 124 от ДОПК. В същото време, това обстоятелство
не е декларирано нито от И.Г., нито от Е. Г.ев при извършване на възложените им
ревизии.
Съдът
намира, че действително И.Г. не е представила годни доказателства за
приблизителния размер на разполагаемата сума в брой към 01.01.2014 г. с
произход продажба на недвижим имот в гр. София. Също така не са представени
други доказателства за получени доходи в размер на предоставените средства на С.
и П.Т., което налага извода, че предоставените на последните средства в размер
на 30 000 лева са с произход от продажбата на недвижим имот в гр. София.
Не
са ангажирани доказателства, които да оборят този извод, поради което правилно
е определено началното салдо за всеки един от ревизираните периоди.
По
отношение на прилагането на особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК съдът
съобразява, че е налице хипотезата на недекларирани доходи.
За начално салдо на 2014 г.следва да се приеме
24 800 евро, съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
За 2018 г.за начално салдо следва да се отчете посочената стойност от 14 500
евро, функция от получената сума от жалбоподателката при продажбата на
апартамента в гр.София.
Съпоставката между имущественото
и финансовото състояние на всички години от проверявания период – от 2014 г. до 2019
г. като салда, постъпления и разходи в частта за налични парични средства в
брой е основание да се приеме, че тези суми следва да са начални салда. В
началото на данъчния период 2014 г.началното салдо е прието за 48 504,58 лв./
равностойността в лева е определена по централен курс на БНБ 1,95583 лв/евро /
и начално салдо за 2018 г. - 28 359,54 лв. За 2018 г. с корекцията на началното
салдо в брой със сумата от 28 359,54 лв сумарният ред показва положителна сума
(к.2+к.3-к.4-к.5 =28 521,65лв+19 108,21лв-31 045,73лв-6 033,66лв) в размер от
10 550,47 лв, което също означава, че няма превишение и за 2018 г.Общата
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ за 2018 г. се
равнява на 8 678.91 лв., включваща доходи от трудови
правоотношения - 7 882,79 лв. от „кметство Добротица“, от доходи от друга стоп.
дейност - от възнаграждения от извънтрудови правоотношения - 796,12 лв. и от
„Априлия“ ЕООД.
В тази връзка дължимият данък върху общата годишна
данъчна основа е в размер на 867,89 лв.
Жалбоподателката
е внесла авансово, респ. й е удържан
данък в размер на 853,76 лв. Като дължим данък се явява сумата от 14,13 лв. До този размер жалбата,
касаеща дължим за 2018 г. ДДФЛ се явява основателна и следва да се уважи. За
разликата над размера 14,13 лева главница жалбата до съда следва да се
отхвърли.
Видно от заключението на вещото
лице дължимото обезщетение за забава под формата на лихва за
периода от 01.05.2019 г. до датата на издаване на ревизионния акт – 22.07.2021
г. е 3,19 лева, до който размер жалбата се явява основателна.
На
жалбоподателката следва да се присъдят направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от претенцията. Заявения
размер на разноски по представения списък е 1 967,36 лева /ДТ-дължима 50
лева, но внесени 67,36 лева; 400 лева – експертиза с вещо лице Н.М. и 300 лева
– съдебна експертиза с вещо лице И.Т. и 1200 лева – адвокатски хонорар/. Съразмерна
част от претендираните разноски за депозити,такси и хонорар, изчислена по
формулата: претендирана претенция върху уважена претенция спрямо претендирани
суми върху неизвестно. Резултатът е 446 лева /неизвестното е равно на
произведението на 1 902 лева и 1 967 лева, разделено на поддържаното
оспорване в размер на 8 392 лева/.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
оспорването. Ответникът е заплатил следните депозити и такси:/ 50 лева – такса
за разпит на вещото лице Д.В., дала заключение в административното производство
и 300 лева – депозит за експертиза с вещо лице И.Т./. Съобразно уважената част
от оспорването дължимите разноски се равняват на 271 лева /
произведението между 6 490 лева и такси в размер на 350 лева, разделени на
поддържано възражение за 8 392 лева/. Юрисконсултското възнаграждение
следва да се изчисли съобразно уважената част от оспорването. Ответникът
претендира за възнаграждение в размер на 750 лева при поддържана претенция за
отхвърляне на жалбата в размер на 8 392,04 лв. Уважената част от възражението
е за 6 490,47 лв. Определено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно промените,
влезли в сила от 2022 г., дължимото юрисконсултско възнаграждение се равнява на
465 лева.Или общите разноски, дължими на ответника се равняват на сбор
от 271 лева и 465 лева юрисконсултско възнаграждение в размер на 736 лева.
По
компенсация жалбоподателката следва да изплати на ответника сумата от 290 лева.
Водим
от горното, Силистренският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № /№ Р-03001920005809-091-001/22.07.2021 г. година на органи по
приходите при Териториална дирекция гр. Варна на Националната агенция за
приходите, потвърден с Решение № 232/22.10.2021 година на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходите, В ЧАСТТА, В КОЯТО на И.Й.Г., ЕГН:**********
са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху
доходите на физическите лица
за ревизиран период 2014 г.-2019 г. за разликата от 6 490 лева до 8 392 лева с
включена лихва/ или за разликата от 1 902 лева/.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Й.Г., ЕГН: ********** В ЧАСТТА, В КОЯТО на И.Й.Г., ЕГН: **********
са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху
доходите на физическите лица
за ревизиран период 2014 г. - 2019 г. до 6 490 лева с включена лихва.
ОСЪЖДА
И.Й.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ ПО КОМПЕНСАЦИЯ на Националната агенция
за приходите гр. София - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. Варна сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: