РЕШЕНИЕ
№ 4577
гр. *********************, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110152639 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /поправена с искова молба, приложена
към молба с вх. № 2764/05.01.2023 г./ на В. Д. Ц. – Д.а срещу М. А. К., Д. А. Д., Г. Г. И. и Л.
Т. К., с която са предявени от В. Д. Ц. – Д.а следните субективно пасивно и обективно
кумулативно съединени искове, а именно: 1. положителни установителни искове срещу М.
А. К. и Д. А. Д. с искане да се признае за установено по отношение на тях, че ищцата е
собственик на основание дарение, покупко-продажба и наследство на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор ********************* по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от
07.02.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. *********************, район
„*********************“, кв. „*********************“, ул. „*********************“, с
площ от 1 477 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 567, квартал: 52, парцел: III, при съседи: *********************,
*********************, *********************, *********************,
*********************, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в
полза на тези ответници Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227 от
06.04.2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК; 2. ревандикационни
искове срещу Г. Г. И. и Л. Т. К. за осъждане на тези ответници да предадат на ищцата
владението върху собствения й на основание дарение, покупко-продажба и наследство
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********************* по КККР,
1
одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо имота, от 07.02.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. *********************,
район „*********************“, кв. „*********************“, ул.
„*********************“, с площ от 1 477 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 567, квартал: 52, парцел: III, при съседи:
*********************, *********************, *********************,
*********************, *********************. Претендира разноските по делото.
Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на съпруга си А.Б. Д.. Излага, че
неговият баща Б. А. Д. му дарил 1/2 ид. ч. от процесния имот, за което е съставен
Нотариален акт № 17, том 11, дело № 1883 от 22.02.1975 г., а чичо му Д. А. Д. по време на
техния брак, сключен на 16.10.1996 г., продал на съпруга й другата 1/2 ид. ч. от имота, за
което е съставен Нотариален акт № 67, том 8, нот. д. № 1199 от 12.11.2003 г. на нотариус
*********************, с рег. № 040 в НК, поради което тази идеална част е придобита в
режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че праводателите на нейния
наследодател са придобили собствеността по давност, делба и придаване по дворищна
регулация. Твърди, че от 1961 г. до настоящия момент праводателите й и тя са
осъществявали непрекъснато владението върху процесния имот, като постоянно са го
ползвали за земеделски цели и са обработвали земята или са го предоставяли за ползване за
земеделски нужди на ********************* Д., демонстрирали са правото си на
собственост, включително като са заплащали дължимите местни данъци и такси. Излага, че
на 01.04.2022 г. ********************* Д. я уведомил, че в имота дошли непознати хора,
представящи се като изпратени от новия собственик – ответника К., за да извършат сеч на
намиращите се в имота дръвчета. Сочи, че по този повод тя направила справка в Агенция по
вписванията и установила, че за имота е съставен в полза на ответниците К. и Д. Нотариален
акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227 от 06.04.2021 г. на нотариус
*********************, с рег. № 065 на НК, за собственост върху недвижим имот, съставен
по обстоятелствена проверка, и въз основа на него имотът е продаден на ответниците И. и
К., за което е съставен Нотариален акт № 31, том 1, рег. № 484, нот. д. № 29 от 25.01.2022 г.
на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК. Оспорва ответниците К. и Д. да са
осъществявали някога фактическа власт върху имота, като изтъква, че те никога не са имали
достъп до него, както и оспорва те да са демонстрирали собственически намерения към него,
поради което по отношение на тях не са изпълнени предпоставките за придобиване на
собствеността по давност. Счита, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е
съставен въз основа на неверни свидетелски показания. Сочи, че тези ответници са съседи на
имота, които се опитват да го завземат по скрит начин. Правния си интерес от предявените
искове срещу тях обосновава с обстоятелството, че с правните си действия по снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост и по разпореждане в полза на другите двама
ответници с процесния имот те оспорват нейното право на собственост. Счита, че
ответниците И. и К. са закупили имота от несобственици, поради което не е настъпил
вещнопрехвърлителният ефект на сделката. Твърди, че те неоснователно владеят собствения
2
й имот, поради което иска да бъдат осъдени да й предадат владението върху него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. А. Д. и М. А. К. са подали отговори на
исковата молба, с които оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на
идентичност между имота, посочен в представените от ищцата нотариални актове, и
процесния поземлен имот. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Твърдят, че имотът от много години се владее от тях, а приживе – от баща им, като
владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, поради което в
тяхна полза отдавна е изтекла придобивната давност. Възразяват, че Договор за наем на
недвижим имот от 27.04.2009 г. е съставен за нуждите на процеса и е антидатиран. Оспорват
той да е подписан от страните по него и молят да бъде открито производство по оспорването
му. Оспорват имотът да е бил ползван някога от П. Д.. Оспорват плащане от ищцата на
данъците за процесния имот, а евентуално изтъкват, че то не би оказало влияние върху
придобивната давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В своя отговор ответниците Л. Т. К. и Г. Г. И. сочат, че са прехвърлили процесния
имот обратно на К. и Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том
1, рег. № 304, нот. д. № 4/2023 г. на нотариус *********************, веднага след като са
узнали, че същият е спорен. Оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и
молят за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу ответниците К. и Д. за признаване правото на собственост на ищцата върху поземлен
имот с идентификатор ********************* по действащите КККР и ревандикационни
искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците И. и К. за осъждането им да
предадат на ищцата владението върху същия имот.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците К. и Д.:
По положителните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на процесния имот на сочените основания – дарение, покупко-продажба и
наследствено правоприемство от А.Б. Д., включително че придобитият по този начин имот е
идентичен с процесния, а в тежест на ответниците К. и Д. е да докажат, че са придобили
собствеността върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
В случая ответниците по положителните установителни искове в своите отговори на
исковата молба оспорват правото на собственост на ищцата върху процесния имот, но с
молба с вх. № 49473/14.02.2024 г. изрично заявяват, че признават предявените срещу тях
искове. Поради промененото процесуално поведение на К. и Д., намерило категоричен израз
3
в направеното лично от тях признание на исковете, съдът е приел, че те не поддържат
възраженията си по отговора на исковата молба, и с протоколно определение от 15.02.2024
г. е допълнил изготвения с Определение № 36157/12.10.2023 г. проект за доклад, като е
обявил за безспорно по тези искове, че ищцата е придобила процесния имот по силата на
дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство от А.Б. Д., след което проектът
за доклад ведно с неговото изменение и допълнение е приет за окончателен без възражения
на страните. Горното е достатъчно за формиране на извод, че исковете с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК срещу К. и Д. са основателни – установено е правото на собственост на
ищцата именно върху процесния имот на наведените от нея придобивни основания.
Същевременно тези ответници не са провели каквото и да е доказване на
възражението си, че са придобили имота по силата на придобивна давност. Извод за
неговата доказаност не следва и от събраните по почин на ищцата доказателства – Договор
за наем на недвижим имот от 27.04.2009 г. /по отношение на който е открито по искане на К.
и Д. производство за проверка на неговата автентичност по реда на чл. 193 ГПК, но поради
промяната в тяхното процесуално поведение определението по чл. 193 ГПК е отменено на
основание чл. 253 ГПК/ и показанията на свид. П. Д. не съдържат каквито и да е данни
ищцата или нейните праводатели да са губили владението върху процесния имот /като
елемент от правото им на собственост/ поради това, че К. и Д. или техните наследодатели са
установили и осъществявали свое владение върху него. Извод за осъществено владение
върху имота от тези ответници или техните наследодатели не може да се направи и въз
основа на събраните свидетелски показания по нот. д. № 227/2021 г. на нотариус
*********************, с рег. № 065 на НК, защото те са събрани в друго производство.
Искането на ищцата за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения в полза
на ответниците К. и Д. Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227/2021 г. на
нотариус *********************, с рег. № 065 на НК /л. 17 и л. 126/, е основателно.
Съгласно мотивите към ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК: „Лице,
което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по
исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.
Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със
сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на
третото лице.“.
По исковете с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците И. и К.:
По ревандикационните искове в доказателствената тежест на ищцата е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на сочените
основания – дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство от А.Б. Д., както и
че И. и К. упражняват фактическата власт върху имота към момента на предявяване на
исковете, а при доказване на тези факти ответниците носят доказателствената тежест да
4
установят, че е налице противопоставимо на ищцата основание за осъществяване на
фактическата власт върху имота.
В случая въз основа на съвкупна преценка на писмените доказателства по делото –
Нотариален акт № 17, том 11, дело № 1883/1975 г. на І нотариус при СРС за дарение на
недвижим имот /л. 10/, Нотариален акт № 67, том 8, рег. № 11419, нот. д. № 1199/2003 г. на
нотариус с рег. № 040 на НК, за продажба на недвижим имот /л. 11/, Удостоверение за
сключен граждански брак от 06.02.2008 г. /л. 12/, Удостоверение за наследници с изх. №
04148/18.05.2016 г. /л. 13/, и заключението на съдебно-техническата експертиза и неговото
допълнение /л. 137 – 142 и л. 156 – 160/, се доказва, че през 1975 г. Б. А. Д. е дарил на А.Б.
Д. 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в землището на ********************* –
*********************, цялото от 1 522 кв. м., съставляващо УПИ ІІІ-567 от кв. 52 по плана
на гр. *********************, м. „*********************“, идентично с поземлен имот с
идентификатор ********************* по действащите КККР, а през 2003 г. Д. А. Д. е
продал на съсобственика си А.Б. Д. другата 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот, която е
придобита по време на брака на купувача с ищцата, сключен през 1996 г., поради което е
станала съпружеска имуществена общност, а на 30.04.2016 г. А.Б. Д. е починал и е оставил
своята съпруга като единствен наследник по закон. Изложеното обосновава извода, че по
предявените срещу И. и К. ревандикационни искове ищцата е провела пълно и главно
доказване на правото си на собственост върху процесния имот.
Тези ответници не й противопоставят каквито и да е възражения за тяхно право на
собственост върху имота, като извод за такова не следва и от доказателствата по делото. От
Нотариален акт № 31, том 1, рег. № 484, дело № 29/2022 г. на нотариус с рег. № 065 на НК,
за продажба на недвижим имот /л. 18 – 19/, е видно, че на 25.01.2022 г. те са сключили с
ответниците К. и А. в нотариална форма договор за покупко-продажба на процесния имот,
но доколкото продавачите не са били негови собственици, този договор не е произвел
вещнопрехвърлително действие и купувачите също не са станали собственици. Нещо повече
дори – с Нотариален акт № 4, том 1, рег. № 904, дело № 4/2023 г. на нотариус с рег. № 030
на НК, за покупко-продажба на недвижим имот /л. 83 – 85/, на 11.01.2023 г. И. и К. са
продали на К. същия имот.
Следователно по отношение на тези ответници също е доказано правото на
собственост на ищцата.
Искът по чл. 108 ЗС съдържа две самостоятелни претенции – установителна за
правото на собственост, и осъдителна относно предаване на фактическата власт върху
имота. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на
владението върху имота като елемент от ревандикацията е установяване на факта на
владението му от ответниците.
Свид. П. Д. в своите показания разказва, че по договор с ищцата той обработва
нейния имот и го наблюдава от много години, като никой никога не е имал претенции към
този имот до февруари 2023 г. Тогава видял човек с резачка да го разчиства и да реже по
поръчение на Л. К., който го изпратил да чисти имота, защото го бил купил от М. и М.. След
5
намесата на полицията се изяснило, че имотът не е нито на Л., нито на М., и полицаите
изпратили човека, но преди да си тръгне той сложил катинар на входната врата на имота
откъм улицата, след което Л. не е идвал повече в имота. Посочва, че Л. и неговата жена
никога не са владели имота. Заявява, че понастоящем катинарът все още стои, но въпреки
това ищцата има достъп до своя имот през врата, намираща се между него и имота на
свидетеля, като той самият продължава да посещава имота, а Л. се отказал от имота и си
взел парите от М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д. с изключение на
посочения от него момент, когато ответникът К. изпратил човек, който да чисти имота – в
тази част те не съответстват хронологично с посоченото от самия свидетел, че впоследствие
К. се отказал от имота и си взел парите за него, за което се установява по делото, че е
станало на 11.01.2023 г., т.е. преди февруари 2023 г. В останалата част заявеното от
свидетеля е логично, последователно и неопровергано от други доказателства по делото,
поради което следва да бъде възприето като достоверно.
Съдът намира, че свидетелските показания не доказват твърдението на ищцата за
владение на И. и К. върху процесния имот. Те съдържат единствено данни за осъществен
опит от втория за установяване на владение върху имота, свеждащ се до еднократно
изпращане на човек, който да го разчисти, но който е бил отпратен от полицията в резултат
на противопоставянето на ищцата, като тръгвайки, поставил катинар на входната врата на
имота откъм улицата, но след това повече нито К., нито друг изпратен от него човек не се
появили в имота, а ищцата и лицето, на което тя предоставила имота за безвъзмездно
ползване, продължили да имат безпрепятствен достъп до него, макар и през друга врата.
Други доказателства за осъществявано някога владение от И. и К. върху ищцовия имот не са
събрани по делото. При това положение съдът приема, че те никога не са установявали
владение върху процесния имот въз основа на сключения през 2022 г. с другите двама
ответници договор за покупко-продажба, а това изключва възможността ревандикационният
иск да бъде уважен в осъдителната му част.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за ревандикация на
процесния имот се явяват основателни в установителната им част, а в осъдителната са
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата се дължат всички сторени от нея разноски по
положителните установителни искове за собственост и половината от направените разноски
по ревандикационните искове /в този смисъл – Определение № 50018/24.07.2023 г. по ч. гр.
д. № 2772/2022 г. на ВКС, I ГО/.
Искането на ответниците К. и Д. за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
е неоснователно, защото не е налице едната от предвидените предпоставки – продавайки на
другите двама ответниците ищцовия имот, те са дали повод за завеждане на делото, като
дори до деня, предхождащ откритото заседание, са поддържали възражения срещу
предявените искове.
6
Възраженията на всички ответници за прекомерност на претендирания от ищцата за
възстановяване адвокатски хонорар е неоснователно. В случая са представени доказателства
за заплащане от нея на адвокатско възнаграждение по сключения Договор за правна защита
и съдействие в общ размер на 5 000 лв. При липса на разграничаване каква част от него е
заплатена за защитата й по всеки от предявените искове съдът приема, че половината се
отнася за защитата й по положителните установителни искове, а другата половина – по
ревандикационните искове. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за всеки
от двата вида искове, определен по реда на чл. 7, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на по
3 372.42 лв., а в случая е заплатен хонорар в размер на по 2 500 лв. Следователно
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по всеки от двата вида искове е под
минимално установените размери и липсва основание за неговото редуциране.
Съдът намира, че ответниците К. и Д. дължат на ищцата разноските, относими към
уважените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, възлизащи общо на 3 240.30 лв. и
включващи: 340.30 лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит за вещо лице /доколкото
експертизата е допусната само във връзка с възраженията на тези ответници/; 2 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, а ответниците И. и К. – разноски в общ размер на
1 420.15 лв., както следва: 170.15 лв. – държавна такса; 1 250 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въпреки отхвърлянето на ревандикационните искове в осъдителната част на
ответниците по тях не се дължат разноски, защото нито претендират, нито доказват
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Д. Ц. – Д.а, ЕГН **********,
с адрес: гр. *********************, ********************* срещу М. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *********************, *********************, и Д.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, *********************,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на основание дарение,
покупко-продажба и наследство от А.Б. Д. на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор ********************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 07.02.2022 г., с
адрес на поземления имот: гр. *********************, район „*********************“,
кв. „*********************“, ул. „*********************“, с площ от 1 477 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 567,
квартал: 52, парцел: III, при съседи: *********************, *********************,
7
*********************, *********************, *********************.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062,
нот. д. № 227/2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Д. Ц. – Д.а, ЕГН **********,
с адрес: гр. *********************, ********************* срещу Г. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********************, *************, и Л. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********************, ************* искове с правно основание
чл. 108 ЗС, че ищцата е собственик на основание дарение, покупко-продажба и наследство
от А.Б. Д. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
********************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 07.02.2022 г., с адрес на поземления имот:
гр. *********************, район „*********************“, кв.
„*********************“, ул. „*********************“, с площ от 1 477 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 567,
квартал: 52, парцел: III, при съседи: *********************, *********************,
*********************, *********************, *********************, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване
на владението върху поземлен имот с идентификатор *********************.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*********************, *********************, и Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************, *********************, да заплатят на В. Д. Ц. – Д.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. *********************, ********************* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 3 240.30 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************,
*************, ет. 3, ап. 9, и Л. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************,
*************, да заплатят на В. Д. Ц. – Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************, ********************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1 420.15 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8