Решение по дело №297/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

№ 225                                     18.06.2019  год.                        гр.Хасково

       

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                            първи въззивен граждански състав

На пети юни                                                                Две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в следният състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                               ТОДОР ХАДЖИЕВ    

                                                                                                                                                                                                             

Секретар:  Д.Х.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

в.гр.дело № 297  по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение  №146/07.03.2019Г.,постановено по гр.д.№907/2018Г. Районен съд-Хасково:ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.П.,че дължи на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД-гр.София сумите от 3 677,41лв.-главница по договор за банков кредит от 16.04.2008г.,сключен между страните; 119,41лв.-изискуема редовна лихва от 05.04.2017г. до 13.12.2017г.; 190,13лв.-изискуема наказателна лихва от 05.05.2017г. до 04.01.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от 05.01.2018г. до изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед №30/09.01.2018г. за изплащане на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№67/2018г. по описа на РС-Хасково;ОСЪЖДА Д.И.П. да заплати на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД-гр.София направените в заповедното и  исковото производство разноски в размер на общо 768,48лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д.  И.П., който чрез назначения особен представител адв. К.С.-*** го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за недопустимост и неоснователност. В жалбата се излагат доводи, че районният съд се бил произнесъл по непредявен иск.Поддържа се,че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка съдът приел,че ответникът е бил недобросъвестен.Счита,че в случая ответникът не бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита надлежно,поради  което неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът приел ,че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен и доказан. Твърди се също  допуснато съществено процесуално нарушение – съдът се бил произнесъл при непредявено по основание искане и бил излязъл извън предмета на делото,което било недопустимо. Цитирана е и практика в подкрепа на доводите на жалбоподателя. Претендира въззивната инстанция да обезсили решението и да прекрати производството поради недопустимост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна  „Райфайзенбак/България“ЕАД-гр.София.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствения искания.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Производството пред Районен съд – Хасково е инициирано по предявен иск  с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, обективиран в искова молба подадена от ищеца „Райфайзенбанк /България“ЕАД-гр.София против ответника Д.И.П., с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед №30/09.01.2018г. за изплащане на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№67/2018г. по описа на РС-Хасково суми,както следва,а именно: 3 677,41лв.-главница по договор за банков кредит от 16.04.2008г.,сключен между страните; 119,41лв.-изискуема редовна лихва от 05.04.2017г. до 13.12.2017г.; 190,13лв.-изискуема наказателна лихва от 05.05.2017г. до 04.01.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от 05.01.2018г. до изплащане на вземането.  Ищцовото дружество мотивира исковата си молба с твърдения, че ответникът Д.И.П. бил сключил с  договор за  банков кредит,с който му е бил отпуснат кредит в размер на 27 070лв.,усвоен напълно на 16.04.2008г.Договорът за кредит е бил отпуснат за рефинансиране на потребителски кредити и текущи нужди.Поради обстоятелството,че кредитополучателят не заплатил  8 дължими месечни погасителни вноски с определени падежи през 2017г./описани в исковата молба/ банката обявила всички дължими суми по кредита за предсрочно изискуеми и поради липсата на плащания по кредита, подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил исковете.

За да уважи иска  по чл.422 ал.1 от ГПК, районният съд е приел , че на 02.04.2018г. е бил крайния срок за плащане на кредита и тъй като същият не е бил заплатен от ответника в размерите ,посочени в исковата молба банката е установила съществуване на вземането си.Приел е също,че  от събраните по делото доказателства не се установявало надлежно уведомяване за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,но тъй като е настъпил падежа на целия кредит на 02.04.2018г.,с изтичането на срока за плащането му  и след като не е установено извършено плащане,то банката е установила съществуване на вземането си,в размерите посочени в исковата молба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По твърденията на въззивника Д.И.П.,направени от назначения му особен представител, относно недопустимостта на решението, съдът ще изложи съображенията си.

  На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

  Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и пространно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.

   Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и окончателните правни изводи за разрешаването на спора,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

   Безспорно е, че между ответника Д.И.П. и „Райфайзенбанк/България/“ЕАД-гр.София е възникнало валидно облигационно правоотношение, обективирано в  Договор за банков кредит от 16.04.2008г.,с който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 27 070лв.,която сума е усвоена напълно на 16.04.2008г.Крайния срок за плащане на кредита-главница и лихви е 02.04.2018г. и този срок е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд.Установени са въз основа на назначената по делото икономическа експертиза,  дължимите суми по кредита,в размерите,съвпадащи с посочените  в исковата молба.

   Кредиторът-заявител е упражнил правото си като  е подал Заявление № 302/08.01.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 67/2018г. по описа на Районен съд – Хасково. В полза на „Райфайзенбанк/България“ЕАД-гр.София против ответника Д.И.П. е издадена Заповед № 30/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочени в исковата молба вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

 Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване  съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.

Несъстоятелни са доводите на въззивника  за недопустимост на постановеното решение. Решението е поставено съобразно законоустановения, от категорията на преклузивните ,едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Спорните вземания на ищеца произтичат от договор за Банков кредит от 16.04.2008г. Ищецът-заявител е индивидуализирал достатъчно ясно и конкретно своите вземания, както в заявлението за издаване не заповед за изпълнение, така и в исковата си молба. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства се вместват в очертаните рамки  в заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение , а районният съд е постановил решението си в рамките на очертания от исковата молба предмет,като е взел предвид всички факти и обстоятелства,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право при спазване изискването на чл.235 ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед изложеното, съдът намира за неоснователни  аргументите на особения представител на въззивника за недопустимост на постановеното решение.

Доказателствата по делото са безспорни, че заемателят Д.И.П. е поел задължение да върне сумата в размер на  27 070лв.,на погасителни вноски, с краен срок на договора и падеж на последна вноска  02.04.2018г. Липсва изпълнение по договора за заплащане на месечните вноски за главница в общ размер на  3 677,41лв.,  редовна лихва за периода  05.04.2017г. до 13.12.2017г.- 119,41лв.;наказателна лихва ца периода от 05.05.2017г. до 04.01.2018г.г.-190,13лв., което обстоятелство  се установява и от заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено.

 В този ред на мисли и предвид обстоятелството,че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал твърдените във въззивната жалба нарушения на процесуалния и материалния закон,настоящият съдебен състав счита,че това решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да се потвърди .

             Тъй като за въззивното производство не е било определено възнаграждение за  назначения на ответника особен представител и предвид молба вх.№5498/06.06.2019г. ,подадена от  адв.к.С.-*** съдът счита,че на назначения особен представител на въззивника Д.И.П.-адв.К.С.-*** следва да бъде  определено такова възнаграждение в размер на  509лв.Възнаграждението за особен представител следва да се заплати от  ищеца по делото „Райфайзенбанк/България“ЕАД-гр.София,тъй като такова не е било внесено преди заседанието пред въззивната инстанция.

      На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

     Мотивиран от горното, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 146/07.03.2019г., постановено по гр.д.№907/2018г. на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА  „Райфайзенбанк/България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“,бул.“Никола Вапцаров“ №55,“Експо 2000“ да заплати на адв.К.С.Г.-***,назначена за особен представител на ответника по делото Д.И.П., ЕГН ********** *** възнаграждение в размер на 509лв.,която сума да й се заплати по посочената по делото банкова сметка *** „Пощенска банка“ ***.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                                              2.