№ 9667
гр. С., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110143574 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 2
952 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие от трудова злополука, настъпила на .., и сумата 13 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от същата
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпването й – .., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало трудовото
правоотношение, по силата на което е изпълнявала длъжността “с.”. На ..,
между 12:30 часа и 13:30 часа, във връзка с изпълнение на трудовите си
задължения, ищцата посетила адрес, находящ се в гр. С... Твърди, че след
почистване на жилището, при излизане от вход № 253, кракът й се плъзнал
силно настрани и паднала с цялото си тяло върху лявата си ръка. Злополуката
е декларирана от работодателя пред Т.., като с разпореждане № .. на Т.. – С.
град е призната за трудова. Излага, че при удара изпитала изключително
силна болка, като нейната колежка Л.И. й помогнала да стане, след което
съпругът и синът й я закарали в .. “Н. И. П.”. Твърди, че след извършен
преглед било установено, че ръката й е счупена, като в деня на злополуката
лекарите й поставили гипс, а след няколко дни се наложила спешна операция
– . – оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с
1
много голям обем на сложност. Посочва, че операцията била извършена на
14.12.2022 г., а на 16.12.2022 г. била изписана. Твърди още, че от
първоначалната епикриза се установява, че на .. е постъпила в болничното
заведение с диагноза – S52.70 множествени счупвания на костите на
предмишницата, закрито, S52.00, счупване на горния край на лакътната кост,
закрито, S52.10, счупване на горния край на лъчевата кост, закрито,
изкълчване на главичката на лъчевата кост. Излага, че за целите на
операцията е сторила разходи в размер на 2 952 лева, които представляват
имуществени вреди вследствие от трудовата злополука. Претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в първични и последващи болки и
страдания, оценява на общо 13 000 лева.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните, както и че ищцата е претърпяла телесни увреждания вследствие от
трудовата злополука, настъпила на .. Оспорва размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като прави възражение за приспадане от общия размер
на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
размера на изплатеното на ищцата обезщетение за временна
нетрудоспособност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им.
По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже настъпване на
твърдените имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на
неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет
и продължителност, както и причинна връзка между трудовата злополука и
вредите.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
2
положителния факт на погасяване на дълга, респективно пълното или
частично погасяване на същия по пътя на общественото осигуряване.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че между ищцата С. П. М. и ответника О. “С.”
е сключен трудов договор № ., по силата на който към .. тя е изпълнявала
длъжността “с.”, както и че на .. е настъпила трудова злополука с нея
вследствие на падане с цялото си тяло върху лявата ръка. С разпореждане № ..
на Т.. – С. град, на основание чл. 60, ал. 1 К. процесната злополука е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 К., като липсва спор, че това разпореждане е влязло в
сила.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова
злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на
злополуката като трудова е установен по предвидения от закона ред със
съответния влязъл в сила административен акт.
По отношение на самата злополука съдът намира, че от събраните по
делото доказателства безспорно е изяснено, че тя е настъпила на посочената
дата .., когато ищцата е изпълнявала график на ОП “С.” за почистване на
адрес, където във входа на блока на обслужваното лице се подхлъзнала и
паднала с цялото си тяло върху лявата ръка.
Спорен по делото е въпросът относно размера на претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на злополуката следва да се
приеме за установен въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на съдебно-
медицинската експертиза. В насока изясняване на релевантните към това
факти, относими показания дава свидетелката Л.П.И. - колежка на ищцата.
Двете работят в един район, като в деня на инцидента били на адрес ж.к. “..
Свидетелката споделя, че ищцата вървяла пред нея, като на излизане от входа
паднала от площадката на лявата си страна. След падането споделила, че
лакътят много я боли. Свидетелката й помогнала да стане, опипала двата
лакътя и в единия усетила натрошени частици. Показанията на свидетелката
изцяло кореспондират със заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, като съответно от тях се установява, че С. П. М. е паднала от
3
площадката, веднага след като е излязла от входа, а от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се изяснява, че наличните данни за
уврежданията на ищцата са причинени вследствие директен удар в задната
част на лява лакътна става, при падане. Предвид изложеното и доколкото не
са събрани доказателства за различен механизъм на настъпване на
злополуката, то следва да се приеме, че тя е настъпила при посочените
обстоятелства.
На следващо място съдът намира, че следва да бъдат възприети изцяло
изводите на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на характера на причинените на ищцата травматични увреждания
и наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесния
инцидент, доколкото са дадени задълбочени, обективни и достатъчно
мотивирани отговори на поставените задачи, като липсват събрани
доказателства, които да ги разколебават. Съгласно заключението, вследствие
на процесния инцидент на ищцата са причинени следните увреждания –
счупване на горния край на лакътната кост, закрито, счупване на горния край
на лъчевата кост, закрито и изкълчване на главичката на лъчевата кост, като
вещото лице посочва, че медикобиологичният характер на увреждането е
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30
дни. Изяснява се, че през периода на възстановяване, за около 8 месеца,
ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 30 дни болките са били с
по-висок интензитет, след което - със затихващ характер. Установява се, че
ищцата е претърпяла две медицински интервенции. Първото оперативно
лечение било извършено след инцидента - открито наместване на счупванията
и фиксиране на фрагментите с плаки и винтове. След интервенцията се
наложило ищцата да носи шина за 14 дни. На 19.02.2024 г. отново постъпила
в . по .” на .. “П.”, където провела ново оперативно лечение за отстраняване на
металните остеосинтези. При извършения на 29.02.2024 г. преглед, експертът
е установил наличие на оперативен белег по задната страна на лява лакътна
става с надлъжен ход и дължина 14 см., наличие на оперативни конци,
ограничен обем движение в лява лакътна става, дефицит от 20 градуса при
изправяне и ограничение на свиването от 100 градуса при норма 145 градуса,
както и ограничен обем движение при въртене на китката навън от 30 градуса
при норма 90 градуса. В заключение от експертизата се изяснява, че с оглед
тежестта и давността на травмата, както и проведеното лечение, най-вероятно
4
ограниченият обем движение в лява лакътна става ще остане за постоянно.
Търпените от ищцата болки и страдания, съответно причинените й
неимуществени вреди, се установяват и от показанията на свидетеля Г.Д.Ц. –
съпруг на ищцата, които следва да бъдат кредитирани, независимо от
близката роднинска връзка, тъй като същите кореспондират с изводите по
приетата медицинска експертиза, както и с характера на уврежданията, а от
друга страна и липсват доказателства, които да са в различна насока.
Свидетелят описва изпитваните от ищцата значителни болки, невъзможността
да извършва елементарни движения, да се самообслужва и изобщо да си
служи с лявата ръка, както и по какъв начин това се е отразило върху
психиката й. Свидетелят споделя, че след като съпругата му била изписана от
болницата, се налагало той да й помага за домакинските задължения и в
банята. Към настоящият момент свидетелят споделя, че продължава да
помага на съпругата си при обличане и за други неща, тъй като ръката й не
може да се опъне напълно. Установява се, че по препоръка на лекарите година
след първата операция ищцата отново е постъпила в болница за оперативна
интервенция на същата ръка. Свидетелят споделя, че около осем месеца след
първата операция ищцата е била в болничен, след което отново е тръгнала на
работа.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че
описаните увреждания се намират в пряка причинна връзка с процесната
злополука, с оглед на което и работодателят дължи обезщетение за
претърпените във връзка с уврежданията неимуществени вреди. Настоящият
съдебен състав намира, че процесната трудова злополука е имала негативен
ефект върху физическото и психическото състояние на ищцата. За определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид вида и характера на
увреждането – счупване на горния край на лакътната кост, счупване на горния
край на лъчевата кост и изкълчване на главичката на лъчевата кост,
вероятността ограниченият обем движение в лява лакътна става да остане за
постоянно, извършените медицински интервенции – 2 операции, периода на
възстановяване – около 8 месеца и изпитваните през целия този период болки
и дискомфорт, обстоятелството, че болките са били по-интензивни през
първите тридесет дни от възстановителния период, съчетани със затруднени
движения на ръката, водещи и до невъзможност за извършване на обичайни
житейски дейности, а от друга страна и изпитаните през продължителен
5
период от време неприятни изживявания поради травмата. В допълнение към
горното, съдът отчита обстоятелството, че и към настоящия момент ищцата
изпитва болка при натоварване и смяна на времето, като извършва със
затруднения някои от хигиенно-битовите си потребности. Въз основа на
всички тези факти, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените физически и душевни страдания от ищцата, които са в пряка
причинна връзка с претърпяната трудова злополука, кореспондира с размера
на предявената претенция, която е в размер на 13 000 лева.
Съдът намира, че по делото се доказва и наличието на търпени от
ищцата имуществени вреди в размер 2 952,00 лева. Към исковата молба са
приложени декларация при извършена операция от 14.12.2022 г. /л. 31/,
фактура № .. и фискален бон .. Установява, че ищцата С. П. М. е заплатила на
“.. Н. И. П.” ЕАД сумата от 2 952,00 лева, от които 1 064,00 лева за мини Т-
плака с 2/4 дупки, дебелина 1.2 мм., ширина, на стойност и 5.5 мм., дистанция
между дупките 7.00 мм., комплект с винтове титан кат. № 5.930.03 и 1 888,00
лева за заключваща плака за олекранон със зъби за 3,5,8 дупки, 76 мм.,
комплект с винтове титан кат. № 5.08743.08.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. От представените по делото
болнични листи се установява, че в периода от .. до 09.06.2023 г. ищцата е
била в отпуск поради временна неработоспособност, свързан с причинената й
от злополуката травма. По делото е прието Удостоверение № .., издадено от
Т.. – С. град, от което се установява, че на ищцата е изплатено обезщетение за
временна неработоспособност в общ размер на 8 292,59 лева. Настоящият
съдебен състав намира, че няма основание така определените размери на
обезщетения да бъдат намалени с получени обезщетения по пътя на
общественото осигуряване, доколкото приспадането може да се извърши
само при обезщетяване на вреди от един и същ вид. Обезщетението за
временна неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход, т.е.
обезщетява имуществената вреда от невъзможността лицето да полага труд и
да получава трудово възнаграждение, но не се явява обезщетение за болките и
страданията му, нито компенсира заплатени разходи във връзка с лечението.
6
С оглед на това следва да се приеме, че не се установява ищцата да е
получила парични суми, свързани с обезщетяване на вреди, явяващи се част
от предмета на настоящото дело, поради което и не са налице основания за
компенсиране на определените размери на обезщетенията.
По изложените съображения съдът намира, че предявените по делото
претенции следва да бъдат уважени изцяло, съответно да бъде присъдена
сумата 13 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, и сумата 2 952,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди /извършени разходи/, претърпени от ищцата С. П. М. в
резултат на трудовата злополука, настъпила на .., като на ищцата следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – .. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 1 800,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по уважените
претенции, която е в размер 4%, но не по-малко от 50,00 лева, съответно в
случая в общ размер 638,08 лева, както и сумата 350,00 лева, представляваща
направени разноски за експертиза от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. “С.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “., ДА ЗАПЛАТИ на С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “Н.,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 13 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, и сумата 2 952,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от С.
П. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на .., ведно със законната
лихва, считано от .. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О. “С.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “., ДА ЗАПЛАТИ на С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “Н.,
7
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 800,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. “С.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 638,08 лева, представляваща дължима държавна
такса, както и сумата 350,00 лева, представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8