Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Харманли, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 376 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от В.М.И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Г.М., против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г. М. Д.“ № 1.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2017 г. около 22:15 часа на първокласен път I-8 при
км 351+427 между гр. Любимец и гр. Свиленград настъпило ПТП между лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, управляван от Д.В.Д., ЕГН: **********, и
лек автомобил марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № ****, управляван от А.Ю.Е., ЕГН: **********.
При реализираното ПТП водачът Д. загубил контрол над управлявания лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, вследствие на което се ударил челно в
движещия се насреща по пътното платно и управляван от водача Е. лек автомобил
марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № ****. В резултат на произшествието пострадал
ищецът В.М.И., който бил пътник в лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ****.
Изложено
е, че за настъпилото произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 14 от 23.08.2017 г. Образувано било досъдебно производство №
351/2017 г. по описа на РУ - Свиленград, по което било установено, че вина за настъпилото
произшествие имал Д.В.Д.. Сочи се, че с определение № 18 от 21.01.2020 г. по
НОХД № 32/2020 г. по описа на РС - Свиленград, Д.В.Д. бил признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3-то, б. „а“, предл. 2-ро, вр.
ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК.
Наведени
са доводи, че в резултат на произшествието ищецът И. получил телесна повреда,
изразяваща се в причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, а именно контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка без
пълна загуба на съзнанието. Пострадалият ищец претърпял болки и страдания от
причинената му вследствие на ПТП телесна повреда, каквито продължавал да търпи
и към момента на подаване на исковата молба. В периода от 28.07.2017 г. до
31.07.2017 г. бил настанен в отделение по неврохирургия в МБАЛ - Хасково с
диагноза комоцио церебри, контузио капитис ет корпорис, като се оплаквал от
главоболие и главозамайване, болки в гръдния кош и дясна лакътна става. След
проведеното лечение оплакванията и болките намалели, но оздравителният процес
не бил успешен, тъй като били налице усложнения, изискващи допълнително
лечение. На 02.11.2017 г. и 07.11.2017 г. ищецът бил прегледан от невролог по
оплаквания за главоболие, повръщане на кръв и намален слух. За времето от
11.12.2017 г. до 16.12.2017 г. ищецът бил хоспитализиран в неврологично
отделение в „МБАЛ Харманли“ ЕООД по повод фронтално главоболие, гадене, намален
слух и пристъпно замайване, като бил изписан с указания за спазване на строг
хранителен и двигателен режим, както и медикаментозна терапия в домашни
условия. Поддържа се, че пътнотранспортното произшествие причинило на ищеца И.
внезапно и неочаквано увреждане на здравето, както и множество болки и
страдания. Преживеният стрес и възстановителния процес се отразили негативно
върху емоционалното и психическото състояние на ищеца. Същият станал
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал безпокойство и притеснение,
неувереност и страх от МПС.
Изтъква
се, че към реализиране на процесното ПТП виновният водач, управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, който имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество ЗАД „ДаллБогг“ Живот и Здраве“ АД по полица № BG/30/117000573569 с
валидност от 16.02.2017 г. до 16.02.2018 г. Посочено е, че във връзка с
изискването на чл. 380 от КЗ до ответника е отправена претенция с искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, заведена като щета №
0801-000979/2018-02. Отбелязва се, че към подаване на исковата молба
законоустановеният срок бил изтекъл, като застрахователят не изплатил
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния
интерес на ищеца от предявения иск. Претендира се и лихва за забава от
11.03.2019 г., на която дата ответникът се е произнесъл по претенцията.
По
изложените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
да заплати на ищеца В.М.И. сумата в размер на 12 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки, страдания и
психически стрес вследствие на ПТП от 27.27.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
изложено становище по предявения иск, който се оспорва изцяло по основание и размер, като се твърди, че
е недоказан и неоснователен, поради което следвало да бъде отхвърлен или
алтернативно размера на претендираното обезщетение да бъде намален.
Ответното
дружество признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение във
връзка със собствеността и ползването на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ **** по силата на застрахователна
полица № BG/30/117000573569/16.05.2017 г.
По
отношение на наведените в исковата молба фактически твърдения ответникът сочи,
че в случая водачът Д.В.Д. не е нарушил правилата за движение по пътищата и не
е причинил процесното ПТП, поради което липсвал основният елемент от
фактическия състав на деликта - противоправно поведение. С оглед на това се
претендира, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, поради което предявеният иск следвало да се отхвърли. На
следващо място се твърди, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на лек
автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № **** - А.Ю.Е., който по време на движението
си бил с включени дълги светлини, с което заслепил водачът Д.Д.. В тази насока
се изтъква, че посоченото нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на водача А.Е.
било в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и последиците от него.
Във
връзка с претендирания размер на застрахователното обезщетение се отбелязва, че
е необосновано завишен с оглед конкретните обстоятелства, имащи значение за
определянето му по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Изтъква се, че
съобразно Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда само след като се установи, че действително са
претърпени такива. В този смисъл искът се явявал неоснователен в пълния
предявен размер, доколкото не бил съобразен с реално понесените от ищеца болки
и страдания в резултат на настъпилото ПТП и с приноса на пострадалия за това,
като значително надвишавал справедливото и достатъчно за компенсиране на
вредите обезщетение.
На
следващо място ответника поддържа, че твърдените от ищеца неимуществени вреди
не били доказани, доколкото липсвали медицински документи относно
здравословното състояние на пострадалия, възстановителния процес с проведеното
лечение и извършените прегледи, както и документи за закупени медикаменти.
С
отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца В.И., поради нарушение на изискванията
на чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Посоченото нарушение
били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от
него, с оглед на което се претендира, че евентуално дължимото обезщетение
следвало да бъде намалено заради приноса на пострадалия.
Оспорва
се претенцията за лихва, нейния размер и начален момент, като се твърди, че
ищецът не е предоставил всички необходими документи за установяване
основателността на отправената извънсъдебна претенция. По тази причина се сочи,
че ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение за твърдените
неимуществени вреди. В този смисъл според ответника лихвата следвало да се
претендира от завеждане на исковата молба.
По
реда на чл. 2019 от ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника е
конституирано Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс” АД, в качеството
си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на лек автомобил „Мерцедес Ц220” с рег. № ****. Според
подадено от същия становище споразумението, одобрено по НОХД № 32/2020 г. по
описа на РС - Свиленград, обвързвало настоящия съд на основание чл. 300 от ГПК
относно установените с него деяние, деец и вреди, като вината за процесното ПТП
се дължала единствено на застрахования при ответника водач Д.В.Д.. В тази
връзка се оспорват твърденията за вина на други лица за настъпване на
произшествието. Оспорва също така, че ищецът е получил увреждания вследствие на
процесното ПТП, доколкото не фигурирал като пострадало лице в споразумението. В
условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, като се твърди, че пътувал без поставен обезопасителен колан,
с което допринесъл за уреждането си. В допълнително становище е направено
оспорване на предявения иск по основание и размер, като е поискано от съда да
постанови решение, с което да го охвърли изцяло като неоснователен и недоказан,
или алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа страна следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от 23.08.2017
г., съставен от Д.Г.Г. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в звено „Пътен контрол“
при РУ - Свиленград, се установява, че на 27.07.2017 г. около 22:15 часа е
настъпило пътнотранспортно произшествие на Първокласен път I-8 при км 351+427,
при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №****
– Д.В.Д. загубил контрол над автомобила и навлезнал в лентата за насрещно
движение, вследствие на което се ударил челно в движещия се насреща лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег. № ****, управляван от А.Ю.Е.. В
протокола са посочени пострадалите при ПТП лица и техните увреждания, сред
които е ищецът В.М.И..
Видно
от представената по делото епикриза към ИЗ № 12790/2017 г. на 28.07.2017 г. ищецът В.И. постъпил в
отделение по Неврохирургия при „МБАЛ – Хасково“ АД. По време на престоя му в
болничното заведение били извършени изследвания и проведено лечение, като на
31.07.2017 г. бил изписан с окончателна диагноза комоцио церебри, контузио
капитис ет корпорис. От приложените амбулаторни листове се установява, че на
02.11.2017 г. и 07.11.2017 г. ищецът бил прегледан невролог. При последващ
преглед на 11.12.2017 г. бил хоспитализиран в „МБАЛ - Харманли“ ЕООД, където
бил лекуван до 16.12.2017г. с диагноза атипична лицева болка.
По
делото е отделено за безспорно наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/117000573569 за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****, със
срок от 16.02.2017 г. до 16.02.2018 г., сключена с ответното дружество „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД. Същото се отнася и за наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Мерцедес Ц220“ с рег. № **** с третото лице - помагач ЗД „Бул Инс“АД.
С
молба от 19.10.2018 г., входирана на 24.10.2018 г. ищецът В.И. е предявил пред
ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на
причинени му от ПТП неимуществени вреди. Видно от уведомление от 11.03.2019 г.
застрахователното дружество е отказало да се ангажира с определяне и изпращане
на претендираното обезщетение, поради което е оставило претенцията без
уважение. Причина за това е била липсата на представени от ищеца
удостоверителни документи, влезли в сила и доказващи вина на застрахования водач,
доколкото образуваното по случая ДП № 351/2017 г. по описа на РУ – Свиленград
все още не е било приключило.
От
представения като доказателство по делото протокол от съдебно заседание,
проведено на 21.01.2020 г. по НОХД № 32/2020 г. по описа на РС - Свиленград, се
установява, че с определение № 18 съдът е одобрил споразумение, по силата на
което е признал Д.В.Д. за виновен в това, че на 27.07.2017 г. на ПП-I-8 км
351+427, в землището на гр. Любимец, обл. Хасково, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече
от едно лице: А.Ю.Е., В.М.А. и Г.В.И. - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
3-то, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3-то от НК.
В
хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, ангажирани и от двете страни. За установяване какви болки, страдания
и психически стрес е претърпял и продължава да търпи ищецът В.И. в резултат на
процесното ПТП са разпитани като свидетели неговият баща Г.Е.Й. и неговата
снаха М.С.Е.. От техните показания се установява, че вечерта на 27.07.2017 г.
били уведомени по телефона за станалото с ищеца ПТП между гр. Свиленград и гр.
Любимец. Веднага бил приет в болницата в гр. Хасково, където останал до края на
месеца. Според тези свидетели в резултат на произшествието ищецът получил
счупване на носа, кръвоизлив в мозъка, подуване и посиняване на дясната ръка и
бедро, изкълчен крак, болки в гърдите и посиняване от обезопасителния колан.
След изписването му от болницата не се чувствал добре, оплаквал се от
главоболие и главозамайване, като няколко пъти повръщал кръв. Постоянно приемал
медикаменти и няколко пъти ходел на контролни прегледи, като през месец
декември го приели в болницата в гр. Харманли. Свидетелите споделят, че след
произшествието ищецът се променил, затворил се в себе си, депресирал се, станал
агресивен и нервен. Понастоящем ищецът имал проблеми с паметта и слуха.
В
качеството на свидетел е разпитан Д.В.Д., който е управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** при настъпване на процесното
ПТП. Свидетелят разказва, че на 27.07.2017 г. бил помолен от ищеца да го закара
заедно със семейството му с неговия автомобил до село в близост до гр.
Свиленград. Около 22:00 - 22:30 часа се прибирали, като на влизане в гр.
Любимец имало голям завой, след което прав участък. Движел се с 80 км/ч, когато
бил заслепен от силни светлини насреща. Последвал силен удар от дясната страна
на автомобила. Впоследствие свидетелят установил, че е навлезнал в насрещното
платно за движение. В резултат на произшествието постарал ищецът, който се
возел на пасажерското място, като имал наранявания по главата и ръката, както и
синини по тялото от предпазния колан.
От
показанията на свидетеля В.М.А., полицейският служител посетил
местопроизшествието, се установява, че заварил два автомобила, като единият -
марка „Мерцедес“ бил в собственото си платно за движение, а другият - марка
„Фолксваген“ се намирал в канавката на отсрещното за него платно. Свидетелят си
спомня, че на място вече били пристигнали служители на „Пожарна безопасност“,
като всички пострадали лица били изкарани извън автомобилите, а само водачът на
автомобила марка „Мерцедес“ бил заклещен вътре и видимо бил най-увреден.
Съдът кредитира изцяло
изложеното от свидетелите, които непосредствено са възприели факти и
обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото, като намира, че
показанията им са еднопосочни, логически последователни и безпротиворечиви.
По реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от страна на ищеца В.И. по поставени от ответника
въпроси. От неговите отговори се установява, че е пътувал отпред на
пасажерското място, в дясната част на автомобила до шофьора. През цялото време
е имал поставен обезопасителен колан. Ударът би силен и настъпил от дясната
страна. В резултат на удара има белези от колана, като бил одраскан и насинен.
По
делото е назначена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че ищецът В.М.И. е получил контузия на главата и тялото,
главоболие, главозамайване, болка в гръдния кош и дясна лакетна става, фрактура
на носни костици, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание. Вещото
лице е посочило, че уврежданията са причинени по механизъм на действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма в купето на автомобил по
начина, времето и обстоятелствата при процесното ПТП. Причинено е разстройство
на здравето, като претърпените болки и страдания са били по-интензивни в
момента на травмата, а след проведено лечение постепенно са намалели и
възстановителния процес е продължил около 1 месец. Вещото лице е констатирало
наличие на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания,
проведеното лечение и процесното ПТП, настъпило на 27.07.2017 г. При извършения
личен преглед ищецът се оплакал от непостоянно главоболие и болка в носа при
натиск. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че с
оглед получените увреждания, в частност болките в гръдния кош и дясната лакетна
става е възможно ищецът да е бил с предпазен колан по време на ПТП, като при
липса на такъв травмата на главата би била по-голяма. Съдът кредитира
заключението като компетентно и безпристрастно изготвено, с нужните
професионални знания и опит.
За
изясняване на делото от фактическа страна е назначена и съдебна автотехническа
експертиза с вещо лице инж. С.П.. От изготвеното заключение се установява
следният механизъм на ПТП: На 27.07.2017 г. около 22:15 часа по път ПП I-8 в землището на гр. Любимец се движил лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, управляван от Д.В.Д. в посока от гр.
Свиленград към гр. Харманли със скорост 84,2 км/ч. Движението се извършвало
през нощта, по мокър, хоризонтален, прав, асфалтов участък от платно за
двупосочно движение. При км 351+427 след преодоляване на десен завой с голям
радиус, по необясними от техническа гледна точка причини, водачът предприел
изпълнение на маневра „отклонение наляво“ с навлизане в лентата за насрещно
движение, в момент когато по нея се движил лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220‘ с рег. № ****, управляван от А.Ю.Е. в посока към гр. Свиленград
със скорост 56,6 км/ч. При възприемане на опасността водачът Е. предприел
изпълнение на маневра „отклонение надясно“ спрямо посоката му на движение с
навлизане в зоната на левия банкет. При така създалата се ситуация и параметри
на движение на автомобилите между тях е настъпил удар, който по характер е бил
кос, при челен сблъсък – предна челна дясна част на купето на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** с предна челна дясна част на
купето на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220‘ с рег. № ****. Вещото
лице е констатирало, че и двамата водачи са имали техническа възможност да
предотвратят удара, като водачът Д.В.Д. е можел да възприеме насрещно движещия
се автомобил и да запази движението си в собствената лента на движение, а
водачът А.Ю.Е. е можел да предприеме своевременно, екстремно задействане на
спирачната система на автомобила със запазване на посоката му на движение, с
което би пропуснал другия автомобил да премине преди него. В съдебно заседание
вещото лице дава допълнителни разяснения, като посочва, че е възможно
необяснимото от техническа гледна точка отклонение наляво на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** да се дължи на заслепяване на
водача от светлините на насрещно движещия се на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220‘ с рег. № ****. Наред с това допълва, че ударът е настъпил в
опасната зона за водача А.Ю.Е., който е предприел спасителна маневра с оглед
личната си преценка за дължима реакция. Заключението на автотехническата
експертиза се възприема изцяло от съда като обосновано и компетентно изготвено,
обективно съобразено с фактите по делото и отговарящо на поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, който е тримесечен,
считано от предявяване на претенцията пред него или негов представител, ако
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят въвежда
като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ отправянето на застрахователна претенция от увреденото лице
към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
данните по делото се установява, че исковата претенция е предявена в хипотезата
на чл. 498, ал. 3, предл. 2 от КЗ, а именно след отправена застрахователна
претенция и отказ на застрахователя да плати обезщетение. С оглед изложеното
съдът намира предявения иск за процесуално допустим.
Основателността на прекия иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
- наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество, настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от
виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, вида и
размера на причинените вреди, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието.
По делото е безспорно, че към момента на
пътнотранспортното произшествие по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество, а за лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ****
- с третото лице - помагач ЗД „Бул Инс“ АД.
На следващо място между страните не се спори относно настъпването
на застрахователното събитие - ПТП на 27.07.2017 г. около 22:15 часа на ПП I-8
при км 351+427 с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. №****, с водач Д.В.Д. и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с
рег. № ****, с водач А.Ю.Е.. По делото е установено, че във връзка с това ПТП е
одобрено споразумение от наказателен съд, което има силата на влязла в сила
присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно настоящият
съдебен състав е обвързан от силата на пресъдено нещо относно настъпването на
произшествието, неговият механизъм, авторство и причинени съставомерни
последици. При това положение следва да се приеме, че виновен за настъпилото
ПТП е свидетелят Д.В.Д., който е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата, в частност чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От
друга страна с оглед възраженията за принос на другите участници за настъпване
на ПТП, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
следва да се осъдят фактите, относими към механизма на произшествието.
От
изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че
произшествието е настъпило в резултат на необяснима от техническа гледна точка
маневра, предприета от свидетеля Д.Д. за отклонение наляво на управлявания от
него автомобил и навлизане в лентата за насрещно движение, по която в същия
момент се е движил другият автомобил, управляван от А.Ю.Е.. В заключението е
прието, че водачът Д. е имал техническата възможност да възприеме движението на
насрещно движещия се автомобил и да предотврати произшествието, като остане в
собствената си лента за движение. Действително според вещото лице такава
възможност е имал и водачът Е. чрез своевременно задействане на спирачната
система и запазване на посоката на движение, при което е можел да пропусне
другият автомобил и да предотврати удара. В същото време обаче водачът Е. е
предприел спасителна маневра за отклонение на автомобила надясно, която е била
продиктувана от собствената му лична преценка. Според разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, при навлизането на управлявания от водача Д. автомобил
в насрещното платно за движение, той е попаднал в опасната зона на водача Е.,
при което ударът е бил неизбежен. Следователно спасителната маневра е
предприета в опасната зона при създадена непосредствена реална опасност за
настъпване на вредни последици, поради което следва да се определи като
правомерна /ТР № 106/1983 г./. По
отношение на твърдението за допуснато нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
по делото не се събраха доказателства, които по безспорен начин да установяват,
че водачът Е. е бил с включени дълги светлини. В показанията си свидетелят Д.Д.
заявява, че е бил заслепен от насрещно движещото се превозно средство, а според
вещото лице е вероятно именно по тази причина да е отклонил движението на
управлявания от него автомобил. Същевременно това заслепяване не води
автоматично до извод за включени дълги светлини или за липса на превключване в
определения от законодателя момент, а именно на разстояние не по-малко от 150
метра между превозните средства или при сигнал на насрещния водач. При наличие
единствено на предположения за това как поведението на водача Е. се е отразило
върху механизма на ПТП и без категорични данни в тази насока, съдът намира за
несъстоятелно възражението, че е допринесъл за настъпване на произшествието.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице основанията за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на Д.Д., застрахован при
ответното дружество, за което се поражда задължението да обезщети всички
причинени имуществени и неимуществени вреди. Тук следва да се отбележи, че
претърпените от ищеца вреди не са част от състава на престъплението, за което Д.
е признат за виновен, поради което не се обхващат от силата на пресъдено нещо
на одобреното споразумение. От приетата по делото медицинска документация и
заключението на допуснатата съдебно медицинска експертиза безспорно се доказват
получените от ищеца В.И. телесни увреждания, настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. В резултат на същите ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психическите
травми, които се установяват от показанията на свидетелите Г. Е.Й. и М.С.Е.. При това положение съдът намира
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, настъпили от
процесното произшествие за доказана по основание.
Относно релевираното възражение за
съпричиняване съдът приема, че по делото не
се доказа ищецът В.И. да е допринесъл за настъпването на вредите. В показанията
на разпитаните по делото свидетели, включително и в обясненията на ищеца, се
съдържат данни, че е бил с поставен обезопасителен колан. Според вещото лице по
допуснатата медицинска експертиза е възможно болките в гръдния кош и дясната
лакетна става да причинени именно от предпазния колан, като при липса на такъв
интензитетът на причинените увреждания несъмнено би бил по-голям. В своята
съвкупност събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че
по време на процесното ПТП ищецът В.И. е бил с поставен предпазен колан, поради
което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Предвид разясненията,
дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, преценката се
извършва въз основа на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Такива са тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с това болки и
страдания, вида и характера на увреждането, периода на възстановяване,
отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалия. В
случая ищецът е получил контузия на главата и тялото, главоболие,
главозамайване, болка в гръдния кош и дясна лакетна става, фрактура на носни
костици и сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание. Проведено е на два
пъти болнично лечение с обща продължителност от 10 дни. Първоначално болките и
страданията са били по-интензивни, а впоследствие са намалели. Възстановяването
е продължило около 1 месец, съпроводено с прием на медикаменти. Полученото
увреждане е причинило болки и страдания, както и неудобства по време на възстановяването. Понастоящем ищецът продължава да търпи последствия от
получените телесни увреждания.
След съвкупна преценка на
конкретните обстоятелства в случая съдът прецени, че обезщетение в размер на 2 000
лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна
степен претърпените от ищеца в резултат на произшествието неимуществени вреди. При това положение съдът намира, че предявеният иск следва
да се уважи за сумата от 2 000 лв., а за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 12 000 лв. се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По
отношение на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от
датата на произшествието до окончателното изплащане, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия случай извънсъдебната
претенция на увреденото лице е предявена пред застрахователя с молба, входирана
на 24.10.2018 г. С уведомление от 11.03.2019 г. застрахователят е отказал да
определи и изплати обезщетение поради непредставяне на удостоверителни
документи за виновността на застрахования при него водач. Същевременно
непредставянето на същите не е било по вина на ищеца, доколкото към онзи момент
образуваното за процесното ПТП ДП № 351/2017 г. по опис на РУ – Свиленград все
още не е било приключило. При това положение законната лихва следва да се
присъди на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ от изтичането на тримесечен
срок от предявяване на извънсъдебната претенция съобразно чл. 496, ал. 1 от КЗ,
а именно от 24.12.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът В.И. има право на разноски
съразмерно с уважената част от предявената искова претенция. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца -
адв. Г.М. възнаграждение в размер на 370 лева, определено съобразно чл. 36, ал.
2 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответното дружество също има право на разноски. Ответникът е направил
разноски в размер на 450 лв. за възнаграждения за вещите лица, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
20 лв. разноски за свидетел. В случая ищецът е освободен от
заплащането на държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, но
това не го освобождава от отговорността за разноски, направени от другата
страна, с оглед изхода на спора /в този
смисъл Определение № 753 от 20.12.2011 г. по на ВКС
ч. гр. д. № 564/2011 г., Определение № 472 от
13.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2016 г./. Съразмерно
с отхвърлената част на претенцията на ответника следва да се присъди сумата в
размер на 475 лв.
На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата в размер 205 лв.,
представляваща дължимата държавна такса и заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за съдебно медицинска експертиза съобразно с уважената част от
исковата претенция, която да се заплати по сметка на РС – Харманли.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Г. М. Д.“ № 1, да заплати на В.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от 27.07.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 24.12.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 000
лева до пълния предявен размер от 12 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Г. М. Д.“ № 1, да заплати на адвокат Г.И.М. ***0463
по регистъра на ВАС, с адрес на упражняване на дейността: гр. Харманли, бул. „България“
№ 4, ет. 1, офис 4, сумата в размер на 370 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.М.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г. М. Д.“
№ 1, сумата в размер на 475 лева за
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Г. М. Д.“ № 1, да заплати по сметка на РС –
Харманли сумата в размер на 205 лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс” АД на страната на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова Смит/