РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 27.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9767/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 102768/01.08.2017 г., предявена от С.Н.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.Ф., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
С.Н.Д.
твърди, че на 07.08.2016 г., в с. Горен близнак, Общ. Аврен, пресичала
кръстовището на ул. „Камчия“ и ул. „Божур“, когато била блъсната от
неидентифицирано превозно средство, управлявано от неизвестен водач, който
напуснал местопроизшествието.
По
случая било образувано ДП № 2212/2016 г. по описа на 4-то РУП при ОДМВР –
Варна, пр.пр. № 11722/2016 г. по описа на РП – Варна, производството по което
било спряно.
След
ПТП, ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, като й била поставена
диагноза: счупване на гръбначен прешлен, закрито (счупване на 11 гръден
прешлен). Контузия на гръдния кош. Контузия на дясната колянна става. Ожулване
в гръдната област. На ищцата била извършена оперативна интервенция, изразяваща
се в Вертебропластика на Th с помощта на костен цимент. Счупването на 11 гръден
прешлен довело до трайно затруднение движенията на снагата, за период не
по-малък от 5-6 месеца. Останалите травматични увреждания се характеризирали
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищцата
твърди, че в резултат на описаните увреждания е търпяла болки и страдания за
един продължителен период от време. Ищцата сочи, че лечението и
възстановяването й са продължили и към датата на предявяване на исковата молба
и най-вероятно ще изпитва негативните последици от събитието през целия си
живот.
Ищцата
твърди, че водачът на неидентифицирания лек автомобил, виновен за настъпването
на ПТП, попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от Гаранционния
фонд. Ищцата поканила ответника, да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но ответникът отказал.
Предвид
изложеното, ищцата моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати,
сумата от 50 000 лева – главница,
представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.08.2016 г. до окончателното плащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът - Г.Ф., е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът оспорва твърдяното от ищцата наличие на противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните
вреди. Заявява, че представеният по делото Констативен протокол е бил съставен
изцяло по данни на пострадалата и съдържанието му не е било възприето лично от
актосъставителя. Липсвали данни за наличието на ПТП. Не били посочени свидетели
– очевидци и каквито и да било находки от съприкосновение между
неидентифицирано МПС и пострадалата. Ищецът заявява, че оспорва механизма на
получаване на травматичните увреждания на ищцата, като било възможно същите да
са получени при удар с тъп предмет, както и при падане от собствен ръст.
Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на пострадалата, тъй като същата е нарушила разпоредбата на
чл. 113 ЗДвП, като не е пресякла пътното платно на обозначено за целта место и
преди навлизането си на пътното платно не е съобразила поведението си с
приближаващите превозни средства. Ответникът заявява, че претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и счита, че не отговаря
на получените увреждания и на съдебната практика.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за
имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство);
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца, всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя),
както и да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.
Съдът
приема за установено по делото, че на 07.08.2016 г., в с. Горен близнак, Общ. Аврен, на ул.
„Божур“, до кръстовището на ул. „Камчия“
и ул. „Божур“, е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) между
неидентифицирано моторно превозно средство, управлявано от неизвестен водач,
който е напуснал местопроизшествието, и пресичащата пътното платно пешеходка –
ищцата С.Н.Д..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на С.Н.Д. в него се установява при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2585/07.08.2016 г., Протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен от дознател при 04 РУ на МВР – Варна. Протоколът
за оглед на ПТП е съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера
на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 2212/2016 г. по описа на 04 РУ при
ОДМВР-Варна, пр.пр. № 11722/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Варна.
С постановление от 16.11.2016 г. на прокурор от
Районна
прокуратура - Варна, наказателното производство по ДП № 2212/2016 г. по описа
на 04 РУ при ОДМВР-Варна, пр.пр. № 11722/2016 г. по описа на ВРП, образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършено на 07.08.2016 г., в с. Горен близнак, обл. Варна, спрямо С.Н.Д., получила в
резултат на деянието средна телесна повреда, е било спряно, поради неразкриване
на извършителя на престъплението.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно. Вещото лице по АТЕ, след
като се е запознало със събраните по делото доказателства, е приело, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм: На
07.08.2016 г., около
10.30 часа, в с. Горен близнак, обл. Варна, по ул. „Божур“, в посока към
кметството към Т-образното кръстовище с ул. „Камчия“, се приближавал неизвестен
автомобил с неустановена скорост. В същото време от тротоара, най-вероятно в
посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходката С.Н.Д., на 73 години,
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Божур“. Тъй като нито
водачът на автомобила, нито пешеходката са се спрели своевременно, неизвестният
автомобил е ударил с предната си част дясната страна на пешеходката и я е
отблъснал.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на
ответника, в тази връзка, са неоснователни. Поради това, съдът
приема, че събраните по делото доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява С.Н.Д..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
По делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като
обективно, мотивирано и компетентно. Вещото лице по СМЕ, след като се е
запознало с представената по делото медицински документи, е приело, че
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания:
-
Счупване
на гръбначен прешлен, закрито;
-
Контузия
на гръдния кош;
-
Охлузване
в гръдната област;
Механизмът на счупване на прешлена на гръбначния стълб е бил падане по
гръб или падане от някаква височина. Вещото лице е изключило възможността това
увреждане да се получи при спъване и падане, тъй като в този случай човешкото тяло би политнало
напред, а при такъв механизъм не може да се получи счупване на гръбначния
стълб.
В заключението по СМЕ е посочено, че счупването на прешлен е едно от
тежките счупвания в човешкия организъм. В конкретния случай, на ищцата е било
проведено оперативно лечение, което се е изразявало във Вертебропластика
с 5 мл. цимент. В продължение на 6 месеца след операцията е било необходимо ищцата да
ходи с корсет и да спазва домашен режим без натоварване. Ищцата е претърпяла
интензивни болки и страдания през първите 15 дни, след което болките бостепенно
са отзвучавали. Към момента на изготвяне на заключението по СМЕ (представено в
СГС на 16.04.2018 г.), здравословното състояния на ищцата би трябвало да се е
стабилизирало. Видно от СМЕ, ищцата ще има болки и страдания при промяна на
времето и при по-големи натоварвания в областта на счупения прешлен, които ще
продължават за цял живот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д.Д. (по
делегация). Съдът прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Д.,
предвид най-близката й връзка с ищцата
(свидетелката е неина дъщеря). След като взе предвид, обаче, че
показанията на разпитания свидетел са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на
непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира (в
частта, с която свидетелят възпроизвежда собствените си възприятия). Свидетелката
сочи, че след настъпване на процесното ПТП, ищцата е била настанена за лечение
в Окръжна болница (Варна), където свидетелката я видяла на 08.08.2016 г.
Първоначално ищцата била на системи, но след това, с помощта на придружител
станала, като „едвам вървяла“. На 10-ти август, на ищцата била направена
операция на прешлен. На 11-ти август, ищцата била изписана от болницата и се
прибрала в къщата си в с. Горен близнак. Свидетелката отишла при нея и до февруари 2017 г. постоянно я гледала и
обслужвала. Ищцата не можела да се къпе, да пере, да се мие. Имала постоянни
болки, които продължавали и към датата на разпита на свидетелката (проведен на
27.06.2018 г.). От счупването на прешлена, ищцата се изгърбила и не можела да
върви и да се движи нормално. Пиела болкоуспокояващи, слагали й инжекции,
използвала различни мазила, спрей и тел.
Свидетелката сочи и че след катастрофата, майка й се е променила.
Станала по-нервна, по-неспокойна, не била както преди. Постоянно се будела,
сънувала удара. Изживявала психически случилото се. Не била активна както
преди. Била по-затворена, страхувала се да излезе на улицата и да отиде до
магазина. Изоставила градината си, трудно пътувала.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните уврежданията, възрастта на ищцата
към датата на ПТП, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла ищцата, прогнозата
за здравословното състояние на ищцата, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищцата (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2014 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.Н.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 30 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за
настъпването на ПТП, тъй като не е пресякла пътното платно на
обозначено за целта место и преди навлизането си на пътното платно не е
съобразила поведението си с приближаващите превозни средства. В тази връзка, по
делото не са събрани каквито и да е доказателства. Възражението на ответника за съпричиняване следва
да е доказано по нетърпящ съмнение начин, а по делото няма никакви данни, които
да установяват релевираните от ответника факти.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 30 000 лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т.1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от
съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.2 КЗ – с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.
Няма спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление,
получено от последния на 27.03.2017 г., както и че с Решение № 24-01-213 от 15.06.2017
г., ГФ е отказал да изплати обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата върху
обезщетението следва да бъде определена от 28.06.2017 г., като претенцията за
законна лихва върху сумата от 30 000 лева, следва да бъде отхвърлена за периода от 07.08.2016
г. до 27.06.2017 г., като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. В.
Й.Н., сумата от 1218 лева, съразмерно
на уважените части от исковете (2030 лв. х 0.60).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 120 лева от общо
направените разноски в размер на 300 лева (300 лв. х 0.40) - депозит за АТЕ и СМЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 120 лева (300 х 0.40) за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1380 лева, които
включват: 1200 лева – държавна такса (30000
лв. х 4%) и 180 лева (300 лв. х 0.60) – депозит за вещи лица, от внасянето
на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с
адрес: ***, да заплати на С.Н.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 30 000
лева – главница, представляваща обезщетение
за претърпените от С.Н.Д. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.08.2016 г., в с. Горен близнак, по
вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за
разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, и претенцията
за законна лихва върху сумата от 30 000 лева, за периода от 07.08.2016 г. до 27.06.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Ф., с
адрес: ***, да заплати на адвокат В. Й.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1218 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Г.Ф., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 120 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 120
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1380 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: