Р Е Ш
Е Н И Е № 424
гр. Бургас, 12 март 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на пети март, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. Х. и с участието на прокурора
АНДРЕЙ ЧЕРМЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 246/2020
г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н., против решение № 1536/12.12.2019г.,
постановено по АНД № 4372/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С решението е
отменено наказателно постановление № 02-0002413/30.07.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на „Бестимар“
ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение на
чл.62 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., поддържа жалбата и
направеното с нея искане. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител, не изразява становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да отмени
наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че нарушението не
е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Според този състав на
съда обаче, доказателствата по делото сочат на извод в обратна посока.
В хода на
първоинстанционното съдебно производство съдът е установил следните факти:
„ На 18.06.2019г
свидетелите А.Д., В.И.- Н., Д. - и трите в качеството на инспектори в
Д“ИТ“-Бургас около 12,40 часа извършили проверка на обект Бирария „Даляня“,
находяща се в гр.Бургас, парк „Росенец“, стопанисван от „Бестимар“
ЕООД, с ЕИК *********. Проверката била по повод постъпило в Д“ИТ“–Бургас писмо
за обекти, за които следвало да бъде извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство. Свидетелката Д. заедно с В.И.- Н. влезли в
обекта и се легитимирали на салонния управител свидетелката З.Н.и стартирали
проверката. В кухнята заварили четири лица. Едно от тях миело зеленчуци на
мивката. Свидетелката Д. започнала да раздава на всички присъстващи справки на
основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, които всеки собственоръчно да
попълни. Докато раздавала справките свидетелката Д. забелязала, че жената,
която миела зеленчуците излязла. Свидетелката отишла да я
търси на паркинга, но не я открила и там инспектор Д. й казала, че е установила
тази жена в близост до едно от бунгалата, намиращи се в съседство на
заведението, в което работещата салонна управителка ползвала като място за
живеене. На лицето била връчена бланка от справката
по чл.402 ал.1 т.3 от КТ и там тя вписала трите имена постоянен
адрес времето от кога и къде работи имала ли е сключен трудов договор, какво
работи и с какво работно време. В тази справка лицето попълнило
имената Ж.С.С., с ЕГН ********** и адрес в гр.Айтос, попълнила, че
работи в „Бестимар“ ЕООД от 12.06.2019г. като работник–кухня с работно време от
10,00- 17,00 часа без почивни дни и без почивка в работния ден, а
като трудово възнаграждение вписало, че получава по 30 лева на ден (лист 20 от
делото).
За извършената
проверка не бил съставен протокол. По настояване на салонния управител Н.проверяващите
изчакали пристигането на управител на дружеството стопанисващо заведението за
обществено хранене. В негово присъствие в 13,00 часа била попълнена призовка на
основание чл.45 ал.1 от АПК (лист 18 и 19 от делото), в
която бил задължен да се яви на 25.06.2019 т в Д“ИТ“-Бургас и да
представи изрично посочените 13 на брой документа. Били представени книгата за
инструктаж (лист 21 и 2 2от делото) , като и идентификационна карата.
На 05.07.2019г бил съставен протокол №ПР 1922113/05.07.2019г за извършена
проверка (лист 24 и 25 от делото), в който били описани констатираните
нарушения открити в обекта на проверката стопанисван от
дружеството-жалбоподател и били дадени предписания. В този протокол няма
описано нарушение за това, че на 18.06.2019г е било констатирано лице, посочено
съответно с трите имена Ж.С.С. и ЕГН **********, за което е
установено, че полага труд и няма сключен писмен трудов договор“.
Съдът констатирал
липса на спор между страните, че на 18.06.2019 г. лице от женски пол се е намирало
в кухнята на обекта и е миело зеленчуци. Отчел възраженията на жалбоподателя,
че описаното с три имена и с ЕГН лице е това, което е било установено.
Кредитирал
показанията на св. Н., която заявила, че
на гости при нея за три дни и на 18.06.2019 г. включително била нейна
приятелка. Същата не е полагала труд в обекта, живеела при нея в едно от
бунгалата. В деня на проверката това лице е миело зеленчуци за салата. Когато
започнала проверката тя излязла, тъй като не полагала труд. Въпреки това била
принудена да впише имена, ЕГН и други в дадената й справка като това е станало
под диктовката на една от проверяващите.
Тук следва са се отбележи,
че в показанията си Н.е назовала името на лицето - Ж.С.и че точно тя е
подписала бланка, дадена от проверяващите, факи, които съдът е игнорирал и
приел, че в конкретния случай не се установява категорично, че по време на
проверката лице, посочено с имената Ж.С.С., с ЕГН **********, се е
намирало на обекта, престирайки труд, като изпълнявало трудова
функция, която се е осъществявала на определено работно място.
Този си извод
аргументирал и с факта, че в протокола за извършена проверка никъде това лице
не било посочено, че е
полагало труд без да има предварително сключен писмен трудов договор.
Както вече бе
посочено, тези изводи не могат да бъдат споделени.
На първо място,
протокола за извършена проверка не е единственото доказателство, въз основа на
което наказващият орган е преценил съставомерност на деянието.
На следващо, са
събрани достатъчно доказателства относно факта, че именно Ж.С.С. е била
установена да полага труд в кухнята:С.сама е попълнила справка, в която е
посочила трите си имена и ЕГН; св. Н.е заявила, че Ж.С.се е намирала в кухнята
и е миела зеленчуци при започване на проверката; само това лице, според
показанията на св. Д., е миело зеленчуци в кухнята.
Отделно от това, в
справката по чл.402 от КТС.е посочила, че работи в обекта от 12.06.2019г., като
работник кухня, за която длъжност е характерна дейността извършвана от нея при
проверката.
Необоснована е
констатацията на съда, чеС.била принудена да впише имена, ЕГН и други в дадената
й справка, като това е станало под диктовката на една от проверяващите.
Подобно съждение би
било логично, ако в справката, като работно време бе посочен пълен работен ден
или работа на смени, при съответното възнаграждение.
В случая няма как
„под принуда и диктовка“ (факт, който е абсолютно недоказан) да бъде вписано
работно време „10-17.00ч. и възнаграждение 30лв. на ден“, защото към момента на
попълване на справката проверяващите не са разполагали с информация, относно
начина на организация на трудовия процес в обекта и заплащаното възнаграждение
на работниците.
Такава информация са
получили едва с представяне на документите, изискани с връчената на
18.06.2019г. призовка.
Поради изложеното
съдът намира, че нарушението, санкционирано с наказателното постановление,
доказано.
Като е приел
обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт,
който следва да бъде отменен, а по същество- да бъде потвърдено наказателно
постановление № 02-0002413/30.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас.
С оглед изхода на
спора на касатора следва да се присъдят направените и своевременно поискани
разноски, в размер на 100лв. (юрисконсултско възнаграждение).
Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 1536/12.12.2019г.,
постановено по АНД № 4372/2019г. по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002413/30.07.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на „Бестимар“
ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение на
чл.62 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Бестимар“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Бургас сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: