Определение по дело №477/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от П. А. М. – управител на [фирма], ЕИК[ЕИК], против Решение № 5156 от 21.07.2014 г., постановено по гр. дело № 89 по описа на РС Благоевград за 2014 г.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Изложени са съображения, сочещи на незаконосъобразност на атакувания акт. Иска се да бъде отменено атакуваното решение на РС – Благоевград и да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна не се е възползвала от правото си на отговор.

В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на въззивника поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд, процесуалният представител навъззиваемият изразява становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Решението на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се, че на 11.04.2012г. П. А. М., собственик на фирма [фирма] е подала заявление с вх.№УЗ-767-108 до Дирекция Бюро по труда [населено място], с молба за ползване на преференции/ парични средства/ по чл.36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за обявените от нея едно работно място. Представляваща ответното дружество е попълнила и заявка – спецификация с вх. №512/06.06.2012г. за свободно работно място и наемане на регистриран безработен- професия "сервитьор".

Установи се, че на 06.06.2012г. между Агенция по заетостта, чрез Дирекция Бюро по труда [населено място], представлявано от директора В. Р. В., от една страна и фирма [фирма], от друга, е сключен договор №80107521251361 по условията на чл.36, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, с предмет на договора , съгласно т.1 от Договора е предоставяне от "Възложителя" на "Работодателя" средства от държавния бюджет за всяко разкрито място за наемане на работа по трудово правоотношение на безработно лице по условията на чл.36, ал.1 от ЗНЗ, срока на договора на основание т.1 от Договора – не по- малък от 12 месеца, /от 06.06.2012г. до 06.06.2013г./ От тях на основание т.2 от договора субсидиран период 6 месеца/06.06.2012 до 06.12.2012/ и на основание т.4.1 от Договора – 6 месеца –несубсидиран период от 06.12.2012г. до 06.06.2013г. с уговорената цена- средствата по т.1 от договора.

От представения трудов договор № 03 от 20.06.2012 г. се установява, че фирма [фирма], по условията т.4.1.1 на Договора е сключила посочения трудов договор с безработната Д. М. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място] поле на длъжността "сервитьор", за неопределено време.

От представените 7 бр. справки за дължимите средства Дирекция Бюро по труда [населено място] на основание т.1 от договор №80107521251361/06.06.2012г. е престирала на работодателя фирма [фирма] средства от Държавния бюджет ежемесечно през субсидирания период по 366,54 лв. с изключение на първия и последния месец, като общия размер на сумата е 2257,42 лв. В тази насока са представени и платежни нареждания с получател на посочените суми [фирма].

Установява се от представените документи по делото, че последните месеци за които са престирани в Дирекция Бюро по труда [населено място] документи от фирма [фирма] по т.4.6 от Договор №80107521251361/06.06.2012г. са месеците ноември и декември 2012г., представени съответно на 15.12.2012г. и 15.01.2013г.

На следващо място до ответното дружество се установи, че са изпратени Уведомителни писма с изх.№АППТ–12/3093/25.07.2013г. и АППТ–12/3093/14.10.2013г. и двете уведомителни писма не са получени от работодателя. Видно от съобщението от Български пощи, получателят се е преместил на друг адрес. На основание т.13 от Договор №80107521251361/06.06.2012г. писмените покани и изявленията на страните по този договор се връчват на адресите посочени от страните.

Към отговора на исковата молба са представени и приети като доказателства молба от Д. Г. – сервитьор в механа „И.“ Б., с която е направила искане да и бъде разрешен 30 дневен неплатен отпуск поради лични причини, който ще прекара в родното си място [населено място] поле, както и молба от 21.01.2013г. с която е направила искане да бъде освободена от работа поради лични причини.

Със заповед № 7/01.02.2013г. на основание чл.325, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д. Г. с ответното дружество.

Изложените факти налагат следните правни изводи:

Въззивният съд споделя правната квалификация, дадена от РС – Благоевград, като приема, че претенциите на ищеца следва да бъдат квалифицирани, като искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Така предявеният иск е допустим – налице са всички законоустановени предпоставки. Повод за предявяване на иска е виновното неизпълнение от страна на фирма [фирма], представлявана от П. А. М., по сключен между дружеството, от една страна, и Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], представлявано от директора В. Р. В., от друга страна, рамков договор, съдържащ клауза за неустойка.

По същество въззивната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Безспорно по делото бе установено, че на 06.06.2012г. между [фирма] и Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] е бил сключен договор на основание чл.36, ал.1 от ЗНЗ със съответните произтичащи от него права и задължения за всяка една от страните, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. В тази връзка и по повод на надлежната активна легитимация по делото в лицето на Агенцията за заетостта следва да бъде отбелязано, че в случая е налице надлежна активна процесуално-правна и материално-правна легитимация. Сключен е договор с предмет предоставяне на средства от страна на ищеца на ответника при определени условия със съответно произтичащи от него права и задължения за всяка една от страните. За този специфичен ненаименован договор на общо основание следва да бъдат приложени правилата на ЗЗД, доколкото в специалните нормативни актове не е предвидено друго. Безспорно по делото бе установено също, че е налице неизпълнение на този договор от страна на [фирма].

Съгласно т.4.6. от договора работодателят е следвало да изпълни задължението си за представяне на посочените документи ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ изтеклия, или еднократно до 1 месец от изтичане на срока на т.4.1. от договора изброените писмени документи. По делото дружеството [фирма], чиято е доказателствената тежест в процеса да установи изпълнение на това си задължение по договора, не ангажира доказателства, от които да се установи, че в договорения в т.4.6 срок е представила на Агенция по заетостта посочените документи. С писмо с изх. № АППТ-12-3093 от 25.07.13г. на Агенцията по заетостта до дружеството е указано, че поради непредставяне от негова страна на необходимите документи по т. 4-6 от договора в 10-дневен срок от получаване на писмото следва да представи отчетни документи по т.4.6 от договора, за месеците от януари до юни 2013г., в противен случай ще бъде пристъпено към изпълнение на т.7.7. от договора санкции при неизпълнение. Договора е прекратен поради изтичане на срока му. Съдът намира, че неизпълнението на договорните задължения, поражда основателността на претенцията за заплащане на неустойка, доколкото същата се изразява в установена чрез договорно съглашение на страните отговорност на длъжника в случай, че не изпълни поетите задължения. Претенцията за неустойка в случая намира правното си основание в т.7.5.2. от договора във връзка с чл.92 от ЗЗД. Видно от последния текст е, че тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, които кредиторът има право да претендира в уговорения в договора размер, без да е нужно да ги доказва. Съгласно т.7.5.2. от последния при непредставяне до един месец от изтичане на определения срок на документите договорът се прекратява по отношение на конкретното лице, за което не са представени документи, като за това се отправя съответно изявление. В този случай работодателят дължи неустойка в размер на цялата получена сума за съответното лице. В т.7.7 от договора е посочено, че до един месец от изтичане на срока по т.4.1 работодателя в лицето на ответника ще дължи неустойка в размер на цялата получена сума за съответното лице, ведно със законната лихва върху нея. Доколкото уговореното в договора е задължително за страните по него и доколкото по делото безспорно бе установено, че е налице неизпълнение на сключения договор от страна на дружеството [фирма], съдът счита, че последното следва да бъде осъдено да заплати на ищеца неустойка за неизпълнение на договора. Относно размера на същата съдът изхожда от представените по делото писмени доказателства – справки за дължимите средства, видно от които е, че платените от Агенция по заетостта за съответното работно място суми възлизат на 2257,42 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на Агенцията.

Основното възражение на ответното дружество е за напускане на насоченото от възложителя регистрирано в Дирекция „Бюро по труда” наето безработно лице и наемане на ново лице. На първо място съдът намира, че тези твърдения не бяха доказани от [фирма]. Относно прекратяване на трудовите правоотношения не беше ангажирана по делото справка по чл.62, ал.5 от КТ, както и липсва подпис на лицето Д. Г. върху заповедта. На следващо място не са представени доказателства за наемане по трудов договор на ново лице, и съответно справка от НАП за това обстоятелство. Съгласно т.4.5 от договора дружеството е поело задължение на освободено по т.4.1 работно място да наема по трудов договор последователно повече от едно насочено от възложителя безработно лице. На следващо място т.4.2 от договора задължава работодателя да представя на възложителя по т.4.2.2 /в пет дневен срок от прекратяване на трудовото провоотношение с лицето по т.4.1 и т.4.5 копие от писмения акт за прекратяване му и уведомително писмо по чл.62, ал.5 от КТ, което не е извършено от ответника . Ето защо изложените възражения от ответника са неоснователни.

Относно твърдението на [фирма], че от неизпълнението не са възникнали вреди за Агенция по заетостта, съдът намира, че неизпълнението може да представлява пълно неизпълнение, забавено изпълнение или частично изпълнение, като всяка от трите форми на неизпълнението влече след себе си и различни правни последици. В случая е налице пълно неизпълнение. Относно твърдението за липса на вреди заАгенция по заетостта, съдът намира следното:страните са уредили евентуалното неизпълнение на която и да е клауза по договора със заплащане на неустойка в определен размер, като обезщетение за вредите от същото. Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Доколкото липсва друга договорка между страните по договора, обезщетителната функция на неустойката освобождава Агенция по заетостта, който е изправна страна по договора от задължението да доказва вредите от неизпълнението. В казуса по безспорен начин се установи, че е налице неизпълнение на задължение по т.4.6 от договора, като неустойката е определена парична сума, която длъжникът се задължава да изпълни в случай на неизпълнение на основно задължение. Неустойката обезпечава изпълнение на задълженията и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.

Въпреки основателността на иска в тази негова част, то съдът намира за неоснователен акцесорния иск за заплащане на дължимата лихва върху главницата. Неустойката за забава при парично задължение по същество е идентична с института на законната лихва, има нейната функция и се различава от нея само по размер. Доказателство за сходния характер на двата института е и законовата възможност за кредитора да избере до кой от двата способа да прибегне за да постигне обезщетяване на вредите, причинени му от неизпълнението. ЗЗД обаче не урежда въпроса за възможността да се начисляват лихви върху задължението за неустойка в такива случаи. Съдът намира, че се касае за непълнота в нормативния акт и следва да бъде приложена разпоредба, отнасяща се до друг подобен случай, по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. В този смисъл неустойката за забава при парично задължение разкрива достатъчно прилики със законовата лихва, поради което по отношение на неустойката следва да намери приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, съдържащ забрана за начисляване на лихва върху изтекли лихви, освен в предвидените в наредбите на БНБ случай, сред които не попада настоящия. Поради това върху неустойката за обезщетение при неизпълнение на парично задължение не може да бъде начислявана законна лихва, тъй като начисляването й практически би довело до анатоцизъм. В този смисъл е и Решение № 35 от 22.01.1997 г. по гр. дело № 503/96 г. на V гр.о. на ВС.

Макар и неправилно в тази си част решението на районния съд не може да бъде отменено, тъй като във въззивната жалба не е посочено такова отменително основание.

Въз основа на така установените факти обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5156 от 21.07.2014 г., постановено по гр. дело № 89 по описа на РС Благоевград за 2014 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: