№ 2677
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215903 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-010507/08.06.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на С. А. К., с ЕГН **********,
за това, че на 15.03.2023 г., около 10:40 часа, по данни на свидетелите очевидци, в гр.
София, по ул. „Академик Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Йордан
Йосифов“ към ул. „Баку“, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 259“, сив, с
рег. № ХХХХ (регистриран в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия –
държава, която не е в Европейския съюз) и срещу бл. 30 при извършена проверка се
установява, че автомобилът е с регистрация от страна извън Европейския съюз (трета
държава) и е без валидна застраховка за територията на Република България (няма Гранична
застраховка Гражданска отговорност или застраховка от Великобритания), с което нарушил
чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ. Предвид гореизложеното, на С. А. К. е наложено административно
наказание по чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от С. А. К., който в подадената жалба моли,
посредством процесуален представител, НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се оспорва твърдението за неизпълнение на задължението по
КЗ за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като се твърди, че
жалбоподателят имал сключена такава с начална дата 21.01.2023 г., като към датата на
проверката от 15.03.2023 г. същата била валидна. Като доказателство се прилага копие от
застрахователна полица № BG/30/123000299710, сключена в ЗД „Дал бог Живот и Здраве“,
1
както и справка от Гаранционен фонд. Неправилно била ангажирана отговорността на
жалбоподателя по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото същата се прилагала по отношение на
лице, което не е собственик и е управлявало МПС, докато жалбоподателят бил собственик
на процесния автомобил, доказващо се от приложеното към жалбата копие на свидетелство
за регистрация на МПС, издадено от Великобритания. В жалбата се моли за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатски хонорар, без същите да се уточняват като
размер. За с. з., редовно уведомени и призовани по телефона, жалбоподателят и неговият
процесуален представител не се явяват.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява, а изпраща
писмено становище от упълномощен представител, в което се моли за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и видно от приложени заверени копия на Заповед
№ 4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на
министъра на ВР и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. – всичките относно
компетентността на АНО Г.Б, както и Заповед № 513з-8953/25.11.2016 г. на директора на
СДВР относно компетентността на актосъставителя В. В.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушението и обстоятелствата около твърдяното
му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят С. А. К. на 15.03.2023 г., около 10:40 часа, в гр. София, по ул.
„Академик Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов“ към ул.
„Баку“, управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 259“, сив, с рег. № ХХХХ
(регистриран в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия с рег.
сертификат № 22666753989 от 23.09.2022 г.). Автомобилът бил с № на рама
WDD2120032A706447. Непосредствено срещу бл. 30 автомобилът на жалбоподателя бил
спрян за проверка от полицейски служители при СДВР, в лицето на В. В., Н. Я. и В. Г.. Св.
В. съставил на жалбоподателя К. АУАН бл. № 917667/15.03.2023 г. за нарушение на чл. 483,
2
ал. 1, т. 2 от КЗ – за това, че автомобилът на К. бил с регистрация от страна извън
Европейския съюз (трета държава) и без валидна застраховка за територията на Република
България (нямал Гранична застраховка „Гражданска отговорност“ или застраховка от
Великобритания).
С жалбата срещу процесното НП се прилага заверено копие от застрахователна
полица № BG/30/123000299710, сключена в ЗД „Дал бог Живот и Здраве“, по отношение на
лек автомобил „Мерцедес“ с номер на рама WDD2120032A706447, без посочен рег. №, с
период на застрахователно покритие от 15:30 часа на 21.01.2023 г. до 23:59 часа на
21.01.2024 г. В застрахователната полица изрично е посочено, че за автомобила има „Зелена
карта“ № ВК925517.
Съгласно писмена справка изх. № 10-00-639/22.12.2023 г. на Гаранционен фонд, за лек
автомобил с номер на рама WDD2120032A706447 към датата 15.03.2023 г. е имало сключена
и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по горепосочената застрахователна
полица № BG/30/123000299710, сключена в ЗД „Дал бог Живот и Здраве“.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите, осъществили
проверката, в лицето на В. В., Н. Я. и В. Г., както и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства: рег. сертификат № 22666753989 от 23.09.2022 г. за л. а. „Мерцедес Е
259“ с рег. № ХХХХ; застрахователна полица № BG/30/123000299710, сключена в ЗД „Дал
бог Живот и Здраве“, по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с номер на рама
WDD2120032A706447; талон за застраховка „Гражданска отговорност“ и писмена справка
изх. № 10-00-639/22.12.2023 г. на Гаранционен фонд. Показанията на свидетелите следва да
се кредитират като в достатъчна степен обстоятелствени и кореспондиращи помежду си.
Приобщените писмени доказателства кореспондират помежду си, явяват се необорени,
неопровергани и изхождащи от официални институции, поради което също следва да бъдат
кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че на жалбоподателя
К. е предявено административно нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ
(«Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което:… 2. управлява моторно превозно средство от трета държава
при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията
на Република България застраховка“). Фактите по делото безспорно установяват (а и няма
спор по този въпрос), че на посочените в НП време и място жалбоподателят С. К.
действително е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Е 259“ с рег. №
ХХХХ (регистриран в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия с рег.
сертификат № 22666753989 от 23.09.2022 г.), както и с № на рама WDD2120032A706447.
Безспорно е, че лекият автомобил е от трета държава – Великобритания, по смисъла на § 1,
т. 7 от ДР на КЗ, което задължава водачите на такива превозни средства да сключат
3
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите още на влизане на
граничния контролно – пропускателен пункт, съгласно чл. 483, ал. 2 („Лицето по ал. 1, т. 2
е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на
територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на
територията на Република България“), вр. чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Видно от неоспорените писмени доказателства жалбоподателят К. е изпълнил
задължението си и е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на горепосоченото МПС по предвидения за целта ред в чл.
487, ал. 1 КЗ - чрез сключване и представяне на застрахователна полица №
BG/30/123000299710, сключена в ЗД „Дал бог Живот и Здраве“, по отношение на лек
автомобил „Мерцедес“ с номер на рама WDD2120032A706447, с период на застрахователно
покритие от 15:30 часа на 21.01.2023 г. до 23:59 часа на 21.01.2024 г., включващ и датата на
проверката – 15.03.2023 г. Последното обстоятелство е допълнително удостоверено и чрез
официална справка на Гаранционен фонд.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 489, ал. 5 от КЗ, при придобиване на моторно
превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото
българско законодателство задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство,
като такава застраховка не може да се издава повторно. Дори обаче да се приеме, че
застрахователят ЗД „Дал бог Живот и Здраве“ е сключил горепосочената задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/30/123000299710 с обект МПС с
чужда регистрация, единствено по номер на рама и за срок повече от 30 дни, в разрез с
установените в чл. 489, ал. 5 от КЗ правила, то това действие на застрахователя не може да
бъде вменено на жалбоподателя. Последният е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния му
собствен автомобил и към датата на проверката същата е била валидна, от което следва, че
спрямо същия не може да бъде търсена административно-наказателна отговорност по чл.
638, ал. 3 от КЗ, след като за 15.03.2023 г. за автомобила му е имало валидно сключена и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Отделно от това, съгласно чл. 483, ал. 3 от КЗ, лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да
сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден
сертификат "Зелена карта". Видно от изричното отбелязване в застрахователна полица №
BG/30/123000299710, за автомобила на К. е имало валидна „Зелена карта“ № ВК925517,
поради което същият не е бил длъжен да сключи гранична застраховка „Гражданска
отговорност“. На последно място, административно-наказателно отговорното лице по чл.
638, ал. 3 от КЗ е лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
4
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в случая К. е
собственик на процесния автомобил и не може да бъде санкциониран по посочената
разпоредба.
С оглед горните аргументи по същество атакуваното НП следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е
основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Макар да не е приложил списък за
разноски, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв. М. е
заплатен хонорар в размер на 700 лева. В случая същият се явява прекомерен с оглед
осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на жалбата срещу НП и приобщаване на
доказателства към нея, както и неявяването на процесуалния защитник на проведеното
единствено с. з. В тази връзка адекватният и справедлив размер на адвокатското
възнаграждение (предвид и вида и размера на наложеното наказание) в случая се явява този
от 400 лева, което е в унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-010507/08.06.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на С. А. К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на С. А. К.
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5