Решение по дело №1656/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 293
Дата: 6 юли 2018 г. (в сила от 28 юли 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320101656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 06.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                      втори граждански състав

на седми юни                                                                                  две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Димитрина Минчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1656 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е пo искове с правно основание чл.127, ал.2, във чл. 143 СК и чл. 149 предявени от Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Д.Р., адрес *** против А.А.А., ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че ответникът бил баща на малолетното им дете А.А.А., роден на *** г.. Твърди, че със същия били във фактическа раздяла повече от три години. След като родила сина им, ответникът живял с тях само 22 дена и ги напуснал. Дотогава живеели с него в дома на родителите на ищцата в гр. К., ул. ****. След раздялата им детето останало да живее при нея и тя полагала оттогава досега всички грижи за него. Тъй като била в дома на родителите си, те също ѝ помагали за отглеждането му. Ответникът още от момента на напускането не давал никаква издръжка за детето, нито се е интересувал от тях. Въобще не се обаждал, нямали никакъв контакт с него и ищцата не знаела къде се намира и с какво се занимава. Чула от негови далечни роднини, че си бил в неговото село и работел като овчар. Ищцата била безработна и се принуждавала да търси работа като чистачка по домовете и да работи на полето, за да реализира някакви доходи. От тази учебна година детето било записано и посещавало Детска градина „З.” – гр. К.. Твърди, че условията за отглеждане на детето в дома ѝ били добри. Детето се чувствало добре и спокойно при нея и родителите ѝ. Затова смята, че следвало да се предоставят за упражняване на нея родителските права върху детето. Независимо, че то не познавало баща си, с оглед изискванията на закона следвало да му се определи и на него режим на контакти със сина му. Детето се нуждаело от издръжка в размер на 300.00 лева месечно, от които ищцата следвало да поеме половината, а бащата да поеме другата част от издръжката в размер, т. е. 150 лева месечно. Тъй като не бил плащал повече от една година никаква издръжка за детето, следвало да плати и издръжка за минал период от време – за една година назад по 150 лева месечно или общо сума в размер на 1800 лева, считано от 25.10.2016 г. до завеждане на настоящата ИМ. Ответникът бил трудоспособен, работел на различни сезонни и почасови работи без трудови договори, но реализирал добри доходи. Същият нямал, доколкото ищцата знаела, други низходящи, които да издържа и можел без особено затруднение да изплаща парична издръжка за детето им.

С оглед изложеното за ищцата бил налице  правен интерес да предяви настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника дете А.А.А., ЕГН: **********;

- да определи следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа – в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа – в неделя, в присъствието на майката.

- да бъде осъден ответникът А.А.А. да заплаща на детето А.А.А., чрез неговата майка и законен представител Д.Я.Я., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от д датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване;

- да бъде осъден ответникът А.А.А. да заплати на детето А.А.А., чрез неговата майка и законен представител Д.Я.Я. издръжка за минал период от време, а именно една година назад, считано от 25.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., в размер на 150.00 лева месечно или общо 1800.00 лева.

Претендират се и разноските по делото.

Ответникът, чрез особения си представител адв. Р.И. заявява, че исковете са допустими, но неоснователни, като оспорва всички обстоятелства, на които се основават. Твърди, че претендираната издръжка била силно завишена, а предложеният от ищцата режим на лични отношения между бащата и детето – силно ограничен.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което, в случай че предостави родителските права на майката, да определи по-широк режим на лични отношения на детето с баща му, а дължимата издръжка да бъде в законовия минимум, тъй като нямало доказателства за трудовата му ангажираност и получаваните от него доходи.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и е видно от представено удостоверение за раждане, че  детето А.А.А. е родено на *** г. с родители ищцата Д.Я.Я. и ответникът А.А.А..

От служебна бележка с изх. №АСД-02-23/18.10.2017 г. издадена от Детска градина „З.”е видно, че А.А.А. посещава детската градина от 15.09.2017 г..

Представена е по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която ищцата е декларирала, че не получава трудово възнаграждение и не притежава недвижими имоти. Тези данни се потвърждават и от приложеното удостоверение  изх. №**********/12.01.2018 г. на отдел „МДТ“ при Община К..

От изготвения от Дирекция „СП– гр. К. социален доклад се установява, че за детето А.А.А. грижи полага единствено неговата майка. Обитават жилище, собственост на родителите на Д.Я., като на детето е осигурено всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. Бащата не поддържа връзка със сина си и се е дезинтересирал от него. Не е известно къде се намира той в момента, не контактува по никакъв начин с майката и детето. От ДСП К. ищцата и детето се подпомагат с месечна помощ по реда и условията на чл.9 от ППЗСП и чл.7 от ЗСПД.

От свидетелските показания на Н.Й.Я. се установява, че е майка на ищцата. Дъщеря ѝ и ответника били родители на детето А.А.. На двадесетият ден след раждането му, бащата напуснал семейството с думите „Махам се и не ми трябва повече дете да гледам“. От този ден никой не знаел къде се намира той. Не търсел нито сина си, нито майката. Детето било добре. За него се грижела ищцата, свидетелката също помагала. Бащата в нито един момент не проявил заинтересованост как се чувстват те. Не помагал с нищо и по д никаква форма. Майката била тази, която задоволявала всички негови потребности и всички разходи били поемани от нея. Не знаели с какво се занимава ответникът, но чували, че работи „на частно“.

Останалите писмени доказателства не променят направените правни изводи.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съгласно представените доказателства съдът намира, че родителските права по отглеждане и възпитание на малолетното дете, следва да се предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на свиждане както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа – в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа – в неделя, в присъствието на майката.

Предвид предоставянето на родителските права на майката, претенцията за издръжка на детето, изплащана от бащата чрез нея, е основателна. Следва да се присъди издръжка, която бащата да дава на детето си чрез неговата майка и законен представител, тъй като на осн. чл.143, ал.2 родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната. Следва да се държи сметка, че в случая делото се води срещу родител на малолетно дете, който го е напуснал и е в неизвестност. При този казус няма как да се докаже изобщо какви са възможностите на изоставилия детето си родител да реализира определени имуществени доходи и от там потенциала му да плаща определен размер издръжка или не. Но от това недобросъвестно поведение на родителя същият не може да черпи права за себе си изразени в приемане от съда на невъзможност за заплащане на издръжка над законовия минимум, което е следствие от правния принцип, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Освен това независимо от липсата на доказателства в тази насока законът е категоричен – родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и независимо от имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от /. Ето защо при липса на доказателства за работоспособността на родителя дължащ издръжка и за неговото имотно състояние при преценката на размера на дължимата издръжка, водещ става критерия по чл.142 ал.1 от СК – нуждата на детето. За безвестно изчезналия и изоставил детето си родител съдът приема, че може да реализира поне средните доходи за страната, поради което издръжка в размер на 150.00 лева се явява съответна на неговите необходимости за нормалното му отглеждане. С оглед изложените обстоятелства и предвид възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими около 280.00 лева, от които бащата следва да плаща 150 лева, а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката.

Основателна е претенцията за заплащане на издръжка за минало време. Установи се по делото, че след напускането на общото домакинство от страна на бащата, детето е останало при майката и е било отглеждано от нея. Ответникът не доказа да е давал издръжка от м. октомври 2016 г. до предявяването на иска – 25.10.2017 г., което е в негова тежест. Ето защо съдът приема, че по повод направеното искане следва да се присъди издръжка за детето за една година преди предявяването на иска, по 150.00 лева месечно или общо 1800.00 лева.

С оглед изхода от спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от за присъждане на разноски в полза на ищцата по отношение на сумата от общо 330.00 лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00 лева и платена държавна такса от 30.00 лева

Ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща депозит за назначения на ответника особен представител. Тази сума е била платена от бюджета на РС К., поради което следва ответникът да бъде осъден да я заплати. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на адв. Р.И..

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху присъдената издръжка на основание чл.78, ал.6 в размер на общо 288.00 лв.

Водим от горното, съдът:

 

Р      Е      Ш      И

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А.А.А., ЕГН: ********** на майката Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.А.А., ЕГН: ********** на адреса на майката Д.Я.Я., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.А.А., ЕГН **********,*** с детето А. А. А., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа – в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа – в неделя, в присъствието на майката.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от , А.А.А., ЕГН **********, да заплаща на детето А.А.А., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Я.Я., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от , А.А.А., ЕГН **********, да заплати на детето А.А.А., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Я.Я., ЕГН **********, издръжка за минал период от време, а именно – една година назад, считано от 25.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно или общо 1800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева).

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, да заплати на Д.Я.Я., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на общо 330.00 лв. (триста и тридесет лева).

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева) – държавна такса върху присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 300.00 лв. (триста лева) – възнаграждение за особен представител, платено от бюджета на съда.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.И.разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.М.