Решение по дело №160/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 140
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Галина Косева
Дело: 20234000500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГА.НА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГА.НА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на А. Ш., чрез адв. Ф. от АК- Велико Търново
срещу решение №59/08.02.2023г. по гр.д.№835/2021г. на ОС- Велико
Търново, с което е отнето в полза на държавата имущество на стойност 72
520,52 лева от А. И. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Сливница", ********, с цена 72 520,52 лева, както следва: от А.
И. Ш., на основание чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, с цена на
иска в размер на 100 лв.: 10 дружествени дяла с равностойност на 100 лв. от
капитала на „КОРЕКТ ТРАНС-КАР" ЕООД, ЕИК: *********; от А. И. Ш., на
основание чл.151, във вр. с чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, с
цена на иска в размер на 72 420,52 лв.: сумата в общ размер на 58 480,16лв.,
представляваща погасителни вноски по кредити по сметка в евро №
ВG01480МВ91************, подлежаща на отнемане в полза на държавата
от А. И. Ш., ЕГН: **********; сумата в общ размер на 11 944,41лв.,
представляваща погасителни вноски по кредити по сметка в евро №
ВG93SOМВ91************, в Общинска банка АД, подлежаща на отнемане
в полза на държавата от А. И. Ш., ЕГН **********; сумата в размер на 1
995,95 лв., равностойността на 1020 евро, представляваща вноска на каса по
сметка в евро № ВG93SОМВ91************ в Общинска банка АД,
подлежаща на отнемане в полза на държавата от А. И. Ш., ЕГН: **********.
Присъдени са и разноски: А. И. Ш. е осъден да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество разноски в размер на 1 325,00лв., както и да заплати по сметка на
1
Окръжен съд- гр. Велико Търново сумата 2 900,83лв., представляващи
държавна такса върху уважения размер на исковата молба, както и 5,00лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на съдебното
решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че
средствата на лицето са с доказан произход, за което са представени
документи- за ипотечен кредит, за престирана работна сила лично от
ответника и от членовете на неговото семейство в Република Германия през
проверявания период, които съдът въобще не обсъдил, не били взети предвид
и при изготвяне на съдебно- икономическата експертиза по делото.
Проверяваното лице не било уведомено своевременно за производството и
нямало възможност да участва и представи тези доказателства пред
Комисията. Сумите внасяни от проверяваното лице по банкови сметки не
били нА.чни към датата на предявяване на иска, което посочила и Комисията
в исковата молба, следователно не представлявали имущество по см. на чл.
141 от Закона, предмет на отнемане по реда на ЗПКОНПИ. Погасителните
вноски по кредита били разход, който не се отнасял към стойността на
имуществото.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърлят
предявените искови претенции.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Постановеният от първата инстанция съдебен акт преповтаря дословно
подадената от КПКОНПИ искова молба, не са изложени правни изводи по
претендираното отнемане на преминА. през банковите сметки на
проверяваното лице парични средства, ненА.чни в края на проверявания
период /което е посочено в исковата молба/. В с.з. от 13.12.2022г., ОС-
Велико Търново е приел приложените към делото писмени доказателства
каквито са и представените от А. Ш. с молби от 08.02.2022г. и 14.03.2022г. /за
доходи на проверяваното лице и семейството му от трудова дейност/, но
същите не са обсъдени, не са отразени в съдебният акт, не е посочено съдът
ги кредитира ли ги, или не, и по какви съображения. Тези доказателства не са
отразени и при изготвяне на съдебно- икономическата експертиза пред
първата инстанция, която на практика само е проверила изчисленията
посочени от Комисията в исковата молба. По тази причина, с оглед
изясняване на делото от фактическа страна, пред въззивната инстанция е
допусната и изслушана съдебно- икономическата експертиза, която е дала
вариант на заключение при отчитане представените от проверяваното лице
доказателства за доходи от трудова дейност.
В подадената въз основа на Решение № 2198/28.07.2021г. на КПКОНПИ
искова молба до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на
Окръжна прокуратура- Велико Търново с вх. № УВКПКОНПИ-257/
11.02.2020г. по ДП № 21/2012 г., по описа на ОСлО във ВТОП, пр. №
2
1748/2012 г. На 15.08.2016г., в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и 2, т. 7, вр. чл.
20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от IIK, е привлечен А. И. Ш.. Престъплението
попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.18 ЗПКОНПИ и с Протокол № ТД09РУ/УВ-
1030/24.02.2020г. Комисията е образувала проверка, обхващаща периода
24.02.2010г.- 24.02.2020г. Твърди се, че в хода на същата е установено
придобиването на имущество от поверяваното лице А. Ш., несъответно на
реА.зирания доход, като несъответствието е значително по см. на § 1 т.3 ДР
на ЗПКОНПИ, за придобиването на което не е установен законен източник.
Наведени са фактически твърдения и е проследено движението по банковите
сметки, събрана е данъчна и осигурителна информация, данни за задгранични
пътувания, вкл. за съпругата на проверяваното лице- Анелия Дуракова. В
исковата молба е посочено, че банковите сметки в Общинска банка АД, са
закрити, като процесните суми са преминА. парични средства /проследено е
движението/, ненА.чни към края на проверявания период и подаване на
исковата молба от Комисията. Наведени са твърдения за кои вноски и
получени суми се приема, че е нА.це признат законен доход. Въз основа на
направения в искането икономически анА.з относно придобитото имущество,
признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че
е нА.це несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което
за целия проверяван период е в размер на 182 908,99 лева- значително по см.
на чл.107 ал.2 вр. § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ, като предмет на отнемане в
исковото производство от А. Ш. е имущество на стойност 72 520,52 лева:
-10 дружествени дяла с равностойност на 100 лв. от капитала на
„КОРЕКТ ТРАНС- КАР" ЕООД, ЕИК *********,
-сумата в общ размер на 58 480,16 лв., представляваща погасителни
вноски по кредити по сметка в евро № BG14SOMB91************, в
Общинска банка АД,
-сумата в общ размер на 11 944,41 лв., представляваща погасителни
вноски по кредити по сметка в евро № BG93SOMB91************, в
Общинска банка АД,
-сумата в размер на 1 995,95 лв., равностойността на 1020 евро,
представляваща вноска на каса по сметка в евро №
BG93SOMB91************ в Общинска банка АД.
При така предявеният от КПКОНПИ иск с правно осн. чл.153
ЗПКОНПИ, срещу ответник А. Ш., с посочена цена 72 520,52 лева, както и
предвид установените по делото данни, е видно, че се претендира отнемане на
преминА. през банковите сметки, ненА.чни парични суми към края на
проверявания период, които са включени при формиране на „имуществото“
на проверяваното лице, за да се формира несъотвествие по см. на § 1 т.3 ДР
на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане. Сметка №
BG14SOMB91************, в Общинска банка АД, е открита на 26.02.2009г.
и закрита на 25.07.2017г. Другата сметка № BG93SOMB91************, в
Общинска банка АД, открита на 20.07.2017г., е била с крайно салдо 4,12 евро,
като в исковата молба не е посочено кога е закрита, а само, че при налагане на
обезпечителните мерки банката е отговорила, че сметката е закрита. Като
имущество в края на проверявания период са посочени погасителните вноски
по кредита в размер на 79 024,58 лева и разходите за вноски по банкови
3
сметки в размер на 1 989,16 лева.
Към момента на постановяване на настоящото решение е нА.це ТР
4/2021 от 18.05.2023г., на ВКС, ОСГК, според което: Не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са нА.чни в
патримониума на лицето в края на проверявания период; Не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
Предвид изложеното исковата претенция, имаща за предмет парични
средства, които не са нА.чни в края на проверявания период, е неоснователна
и обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно и
незаконосъобразно.
От исковата молба на Комисията е видно също, че като разход на
проверяваното лице е отчетена сумата за придобиване на вещ от стоков
кредит 1 400 лева. Тази стойност неправилно е приета като разход- същата
следва да се включи при определяне стойността на имуществото, тъй като не
се твърди и не са представени доказателства тази движима вещ да е
отчуждена. Като доход следва да се включат сумите получени от
проверяваното лице и съпругата му от трудова дейност, за което по делото
пред първата инстанция са представени доказателства. Тези доказателства са
приети от съда в открито съдебно заседание и представителят на Комисията,
който е присъствал, не се е противопоставил, не е поддържал подадената
преди заседанието писмена молба за оспорване на същите. Видно от
допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно-
икономическата експертиза, която е дала вариант на заключение при отчитане
представените от проверяваното лице доказателства за доходи от трудова
дейност, не е нА.це несъответствие между нетният доход и имуществото през
процесният период. Установеният нетен доход е положителна величина
295529,67 лева /доходи, приходи, източници на финансиране 458 862,18 лева -
разходи 163,339,51 лева= 295 529,67 лева/. Следователно не е нА.це
несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото
на проверяваното лице по см. на чл. 107 ал.2 ЗПКОНПИ вр.§ т.3ДР на
ЗПКОНПИ, за да се уважи исковата молба за отнемане в полза на държавата
на имущество от проверяваното лице А. Ш..
Предвид гореизложеното обжалваното решение на ОС- Велико Търново,
като неправилно и незаконосъобразно следва изцяло да се отмени и вместо
него да се постанови отхвърляне на исковата претенция.
Разноски: С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
Другата страна не е претендирала разноски.
4
Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №59/08.02.2023г. по гр.д.№835/2021г. на ОС- Велико
Търново, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от КПКОНПИ, Булстат129010997, адрес
за призоваване: гр. В. Търново, пл. „Център“, № 2, сграда на Областен
управител, етаж 2, стая 211а, против А. И. Ш., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Сливница", ********, иск по чл.153 ал.1
ЗПКОНПИ, с цена 72 520,52 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, Булстат *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса, дължима при заявения интерес
от 72 520,52 лв., в размер на 2 900,82 лева, чрез ВТАС.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му при нА.чие на
предпоставките по чл.280 ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5