№ 4965
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110106218 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца ЗД„Е”АД неговият представител твърди, че на
26.04.2022г. в град София на ул. *** било реализирано пътно-транспортно проишествие,
при което бил увреден единственият участник- лек автомобил „*** застрахован по
застраховка "Каско на МПС" към датата на ПТП-то при ищцовото дружество. Ищцовата
страна посочва, че причина за настъпване на автопроишествието е попадането на движещия
се автомобил в „необезопасена и несигнализирана неравност” на платното за движение . В
ищцовата застрахователна компания била заведена щета № *** , по която след направената
оценка на имуществените вреди на застрахования собственик на автомобила било
изплатено застрахователно обезщетение общо в размер на 298,81 лева (от които били
приспаднати 71,40 лв , представляващи неплатена вноска за застрахователна премия).
Според ищцовата страна отговорността за осъщественото ПТП е на С.О., тъй като
увреждането на застрахования автомобил е било резултат от неподдържането и
неизправността на пътния участък.
Искането към съда е да осъди С.О. в качеството й на въложител на лицата , които не
са изпълнили задълженията да поддържат изправността на пътното платно на ул. „***
град София , да му заплати сумата от 298,81 лв, представляваща платеното от дружеството
застрахователно обезщетение по щета № *** по риск "Каско на МПС" за имуществените
вреди на лек автомобил „*** причинени при реализираното на 26.04. 2022г. в град София
на ул. „*** № 13 пътно-транспортно проишествие , при което посоченият автомобил
1
пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до плащането, както и
разноските по делото , включително юрисконсулско възнаграждение.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат иска. В
заседанието на 28.02.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил
представител на ищеца , но с писмено становище от 22.02.2024г. юрисконулт на ищцовото
дружество е пледирал за уважаване на иска.
Ответната страна – С.О. оспорва предявения иск по основание и по размер според
изявлението на пълномощника й в представения на 13.03.2023г. отговор на исковата
молба. Изткъва се , че застрахователното обезщетение е платено бз основание , тъй като не
са били налице условията за това. Оспорват се : съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по риска „Каско” между ищеца и водача на уврудуния
автомобил ; механизма на процесното ПТП ; щетите по автомобила и причинно-
следствената връзка между проишествието и вредите по колата, както и размера на
претендираното обезщетение. Посочва се , че липсват каквито и да било доказателства за
механизма на процесното ПТП , за твърдените щетипо автомобила , както и за наличието
на неравност на съответния пътен участък. Твърди се наличието на съвина от
страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната
пътна обстановка. Предявено е възражение за съпричинителство на проишествието от
страна на водача на автомобила, поради което се претендира намаляване на размера на
обезщетението , ако бъде присъдено такова на ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на иска. В заседанието на 28.02.2024г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 28.02.2024г. ,
докладвана на съдебния състав на 01.03.2024г., юрисконулт на ответника е пледирал за
отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело ищецът, (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), не е доказал по категоричен начин чрез т.нар.пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че причина за процесното ПТП, осъществено на
26.04.2022г. е необезопасена и несигнализирана неравност на ул. ***град София , както се
твърди в исковата молба. Това обстоятелство изрично се оспорва от пълномощника на
ответната страна.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства за твърдяното от него
ПТП – Протокол № ****г. на ОПП-СДВР и Искане за завеждане на претенция по
застраховка „Каско на МПС” , „Гражданска отговорност на автомобилистите” и
2
„Застраховка на МПС срещу ПТП , посетено на място от органите на полицията” от Георги
Стефанов Георгиев от 29.04.2022г. до ищцовото дружество.
Пълномощникът на ответника изрично е оспорил верността на съдържащите се в
Протокола за ПТП № ****г. констатации относно причините за настъпването на
проишествието. В Протокола за ПТП не е вписано актосъставителят да е извършил оглед на
местопроишествието, нито да е разпитал свидетели на ПТП-то, което означава , че
изводите му се основават единствено на твърденията на водача на увреденото МПС.
Отбелязването на формално „да” в съответната графа на протокола за „посещаване на
място”, не означава , че е бил извършен оглед на местопроишествието , както и , че е бил
установен точния механизъм на ПТП-то чрез проверка и на други данни, освен
твърденията на водача на самокатастрофиралия автомобил. Следователно в Протокола
за ПТП (както и в искането за завеждане на претенция от 29.04.2022г. –б.с.) се съдържат
единствено твърдения на водача на увреденото МПС относно причината според него за
процесното ПТП. Тези твърдения не са потвърдени от доказателства, не са и проверявани от
полицейските и застрахователните органи относно тяхната вярност (например чрез оглед на
местопрошествието за констатиране на съответната дупка , причинила процесното ПТП
според водача на МПС-то).
Тъй като са оспорени констатации , изготвени само въз основа на изявления на
частно лице– участник в ПТП-то, ищецът следва да установи верността им, а не
ответникът да доказва тяхната неистинност. Това е така , тъй като изявленията на частно
лице, независимо че са удостоверени в официален документ, нямат обвързаща
доказателствена сила за съда, доколкото препредаването им в този документ не означава , че
е проверена тяхната истинност , а само , че са били направени пред длъжностното лице,
съставило Протокола за ПТП.
По настоящото дело няма представени доказателства за наличие на „необезопасена
и несигнализирана неравност ” на пътното платно на ул. *** в град София. Не са
представени никакви доказателства, няма дори данни, потвърждаващи писмено
удостоверените твърдения на заинтересованото лице – водача на увреденото МПС за
механизма на проишествието.
По делото не са представени други доказателства (освен писмено удостоверените
твърдения на водача на увредения автомобил) , от които да се установява точната причина за
щетите , нанесени по процесния автомобил. Приетото в съдебното заседание на 28.02.2024г.
заключение по съдебната авто-техническа експертиза не може да бъде доказателство за
механизма на процесното ПТП , тъй като е изготвено въз основа на документите по
делото , т.е.въз основа на удостоверените в тези документи изявления на водача на
порцесното ПТП.
По делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП, т.е.
причините за щетите по процесния автомобил. По-конкретно не е доказано наличието на
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно на ул. *** в град София на
26.04.2022г. , т.е. неизпълнение на задълженията на ответната страна. Не е установено, че
3
единствената причина за процесното ПТП и за щетите по увредения автомобил е
незправност на пътното платно. Следователно не е доказано , че за ответната страна е
възникнало задължение за обезвреда по чл.49 ЗЗД.
Предвид изложеното доколкото претендираното от ищеца право не е налице, искът по
чл.410 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът е отхвърлен.
Пълномощникът на ответната страна– С.О. е предявил искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение. С оглед чл.78,ал.8 ГПК такова му се полага, тъй като С.О.
е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
(50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от ЗД "Е"АД, ЕИК: *** гр.София,
бул. "*** против С.О., гр.София, ул. **, осъдителен иск по чл.410 КЗ във връзка с с
чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 298,81 лв (двеста деветдесет и
осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща платеното от дружеството
застрахователно обезщетение по щета № *** по риск "Каско на МПС" за имуществените
вреди на лек автомобил „*** причинени при реализираното на 26.04. 2022г. в град София
на ул. „*** № 13 пътно-транспортно проишествие , при което посоченият автомобил
пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 03.02.2023г. до
окончателното плащане, както и исканията за разноските по делото и за юрисконсулско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД "Е"АД, ЕИК: *** гр.София, бул. "*** ДА ЗАПЛАТИ на С.О., гр.София,
ул. ** на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв (петдесет
лева), представляваща полагащото се на общината юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4