Определение по дело №54/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 61
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500200054
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 11.02.2020 г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателна колегия,

в закритото заседание

на единадесети февруари

през две хиляди и двадесета година,

в състав

 

 

                                                  Председател:Пенка Братанова

 

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова        НЧД № 54

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

                  Производството е по реда на чл. 243, ал.4  НПК.

                  Адв. Д.Я.- повереник на пострадалите Е.К.Г. и Б.Й.Б., наследници на Й. Б.Б., обжалва постановлението на Окръжна прокуратура- Кюстендил от 20.01.2020 г.  по пр. вх.№ 1403/2018 г., ДП №73/2018г. по описа на КнОП, ДП № 93/18 г. по описа на ОСлО при КнОП г. С цитираното постановление е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания прокурорски акт, като се твърди, че проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно. Развити са съображения, че проведените разпити на свидетели- очевидци на ПТП, са повърхностни и фрагментарни, че заключението на тройната АТЕ е необосновано и че не е изяснен механизма на ПТП. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото за продължаване на разследването.

                  Окръжна прокуратура Кюстендил не е изразила становище по жалбите.

                  КнОС, след проверка на материалите по дознание № 65/2009 г., намира жалбата за допустима, доколкото е предявена от надлежни страни и в срока по  чл. 243, ал.3 НПК.  Разгледана по  същество, жалбата е  неоснователна по следните съображения:

                   Досъдебното производство е образувано по чл.212 ал.2 НПК за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” във вдр. с чл.342 ал.1 НК - за това, че на 26.08.2018 г. около 14,11 часа в гр.Дупница, ул.”Патриарх Евтимий”, в района на подстанция”Марек”, при управление на л.а. „Хонда сивик” с рег.№ *****, е допуснато причиняването по непредпазливост смъртта на Й. Б. ***.

                   Атакуваното постановление  на КнОП от 20.01.2020 г.  е второ  по ред, с което на осн. 243,ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и т.4 НПК е  прекратено наказателното производство по горецитираното дело. С първото от 15.05.2019 г. също е било прекратено НП, каето то е отменено по реда на инстанционния контрол, регламентиран в гл.ХVІІІ от НПК с определение  от 26.07.2019 г. по НЧД № 331/19 г. на КнОС, в сила от 21.08.2019 т. Със същото са дадени указания за изясянванена механизма на ПТП и необходимостта от поставяне на допълнителни задачи на тройната АТЕ.

                КнОП в мотивите на атакуваното постановление  е приела следната фактическа обстановка: На 26.08.2018 г. около 14,11 часа в гр.Дупница по ул.”Патриарх Евтимий” се движел в посока от с.Бистрица за гр.Дупница л.а.”Хонда Сивик” с рег.№ *****, управляван от пострадалия Й. Б..  Зад автомобила му се движел друг такъв с водач св. Н.П.и пътник св.Л.А.. Пред автомобила на Б. се движело такси, управлявано от св. Д.В., в което се возела като клиент св.Т.В..

                По същото време в обратна на посочената посока се движел таксиметров л.а.”Дачия Логан” с рег.№ **, управляван от св.Д.Т., в който л.а. пътували свидетелите М.М., дъщеря му Ж.М.и внуците на първия Д.Б.и М.М.. След спускането от парка Б. видимо увеличил скоростта на управлявания от него автомобил м. „Хонда“ до около 100 км/ч, въпреки наличието на три пътни знака- А 1- „Опасен завой надясно“; В24 „Забранено изпреварването на автомобили“ и В26- „Забранено е движение  със скорост, по- висока от обозначената“ , а именно 60 км/ч.

                В района на подстанция ”Марек” водачът на л.а. „Хонда” навлязъл в десен за посоката му на движение завой със скорост от около 96 км/час, която е по-висока от комфортната за съответните пътни условия скорост. Натиснал спирачка, което довело до загуба на напречна устойчивост, при което лявата задна част на автомобила се поднесла наляво. Б. направил опит да възстанови движението на колата  в дясната си пътна лента, завивайки наляво, но не успял. Автомобилът се озовал в завой с радиус, по- малък от критичния за странично плъзгане и навлязъл с дясната си страна в пътната лента за насрещно движение, където по това време се движел св. Т. със скорост на движение- 49 км/ч. Секунди преди това св. Т. се разминал със св. В.. Св.Т. видял връхлитащия автомобил, управляван от Б.. Опитал се да спре, но поради прекалената бързина на връхлитащия автомобил „Хонда“ не успял.  Последвал удар. Ударът за л.а.”Дачия” е челен в дясната странична зона на л.а.”Хонда”, като последният се ударил и в мантинелата отдясно (явяваща се за него отляво) с предната си лява зона. Вследствие на голямата скорост на л.а. „Хонда” двата автомобила се преместили в лентата за движение на л.а. „Хонда”.  Предната част на таксиметровия автомобил се заклещшил в дясната зона на „Хонда-та“. Б. не бил поставил предпазен колан, като при удара горната част на тялото му се показала пред отворения прозорец, след което се върнала в купето. Вследствие на реализираното ПТП получил травми, несъвместими с живота и починал, а пътниците в таксиметровия л.а. получили различни по степен увреждания, с най-общата характеристика- леки телесни повреди.

                Очевидец на ПТП станал св.Н.П., движещ се зад л.а.”Хонда”, който натиснал рязко спирачките на управлявания от него автомобил, при което десните му гуми блокирали движението непосредствено след излизането  на автомобила  след десния завой. Двамата със св. А. се насочили към ПТП за оказване на помощ, респ. се обадили на тел.112. Звукът от удара бил чут и от движещия се пред автомобила на Б. св. В. и св. В., които също спрели, както и от работещия в подстанцията св. Р., който иззязъл, за да види какво се случва. Всички започнали да оказват помощ, като  междувременно предната част на л.а. м. „Дачия“ се възпламенила. Св.В. и П. се опитали до го угасят, но не успели, поради вклиняването на двата автомобила един в друг. Уплашени да не последва взрив, успели с въже да издърпат задната част на таксито, отворили предния капак на същото и угасили пожара.

                 От СМЕ на труп е установено, че смъртта на Й. Б. се дължи на тежки травматични увреждания на жизненоважни органи/тежка гръдна травма с разкъсвания и контузии на сърце и бял дроб и десностранен пневмохемоторакс, разкъсвания на черен дроб и бъбрек, контузии на главен мозък и субарахноидален кръвоизлив и др/, довели до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейности с последващото им спиране. Установените увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи-топъръбести предмети с различна форма и големина, за повечето от тях с по-голяма сила и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава – вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил, блъснат от друг автомобил – от директни удари и/или натиск на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе/прибори за управление, деформирали и”хлътнали навътре към водача” части в резултат на удара на друго МПС, както и общо сътресение на тялото на пострадалия в момента на удара между автомобилите. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено.  

                  От заключението на първата тройна  АТЕ се установява, че причина за ПТП е субективното поведение на водача на л.а.”Хонда” Й. Б., който се е движел със скорост, с която не е имал техническа възможност да премине комфортно през десния за посоката му завой, довело до навлизане в пътната лента на таксиметровия л.а.”Дачия”, с посочено в експертизата и в постановлението място на удара по дължината и ширина на пътното платно. Скоростта на л.а.”Хонда” в района на ПТП е била около 96 км/час, а в момента на удара около 66 км/час. При движение с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 60 км/час и адекватно въздействие на органите за управление на автомобила  водачът на л.а.”Хонда” е имал техническа възможност да премине през десния за посоката му завой, без да премине в насрещната лента, с което е могъл да предотврати удара. Водачът на таксиметровия автомобил е предприел намаляване на скоростта/движел се е с 50 км/час/, като в момента на удара скоростта му е била 11 км/час и той не е имал техническа възможност да предотврати удара.

                   От допълнителната тройна АТЕ, в която са съобразени  допълнителните разпити на свидетелите- очевидци, установяващи наличие на последващо преместване на таксито, се установява мястото на удара между двете ПТП, коригира се скоростта на движение на таксито  в момента на удара- между 42-43 км/ч, изчислена  е опасната зона за спиране на л.а. м. „Дачия“- 35, 84 м,  на  л.а. м. „Хонда“- 95, 75 метра. Приема се, че св.Т. при конкретните пътни условия не е разполагал с техническата възможност да спре преди мястото на удара. Изтъква се, че водачът на л.а. м .“Хонда“ при движение с разрешена скорост от 60 км/ч е адекватно въздейстиве върху органите за управление е имал техническа възможност да премине през десния по посоката му завой, без да навлезе в пътната лента за насрещно движение.

              По делото са изготвени и ФХЕ и СТХЕ, от които се установява, че в кръвта на Б. иТ.не е установено наличие на алкохол, а на Б.- и на наркотични вещества.

             Въз основа на изложените факти и след анализ на събрания по делото доказателствен материал- протокол за оглед, свидетелски показания на посочените по- горе свидетели, заключения на вещи лица и цитираните писмени доказателства, КнОП е направила извода, че смъртта на Й. Б. се дължи на собственото му неправомерно поведение като водач на МПС, изразило се в движение с превишена скорост, вследствие на което е загубил управлението на автомобила и е последвало ПТП -  удар с таксиметровия автомобил, от което са настъпили тежките последици – ПТП, причинило неговата смърт. В постановлението е прието също, че няма данни за наличие на връзка между леталния изход и непровомерно поведение на други лица и поради невъзможност да се ангажира наказателна отговорност на пострадалия, на основание чл.199 и чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 и 4 НПК е прекратено наказателното производство  и е постановено връщане на собствениците на двата леки автомобила.         

                   Същинският въпрос  в настоящето  частно производство е този-  има ли доказателства за извършено престъпление и ако има- налице ли са доказателства за неговия автор. В този аспект и КнОС  следва да изпълни задължението  си по чл. 243, ал.4 от НПК - а именно – да се произнесе по обосноваността на атакувания акт, което предполага излагане на фактически и юридически аргументи защо становището на КнОП, че не е извършено престъпление е вярно, респ.невярно. КнОС счита, че атакуваното постановление е обосновано, доколкото установените по делото фактически положения обективно съответствуват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. По делото са събрани многобройни гласни доказателствени средства, имащи  имат пряко отношение към релевантните факти, назначени са многобройни експертизи.  В този смисъл не може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че разследването е проведено формално и едностранно. Доказателственият материал е оценен поотделно и  в съвкупност, не е налице игнориране на част от доказателствата. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на  НПК, съдържанието на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно. Напротив, този материал е оценен поотделно и  в съвкупност и не е налице игнориране на част от него. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на  НПК, съдържанието  на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно. В този аспект КнОС счита, че постановлението на КнОП е обосновано, доколкото установените по делото факти съответстват на събрания доказателствен материал.

             В този аспект не се споделя изтъкнатия  в частната жалба довод, че разпита на разпитаните свидетели е проведен повърхностно и редица обстоятелства са останали неизяснени. Напротив, разследващите органи са разпитали подробно очевидците св.В., св. П. и св.А. (с разпита на последните двама е изяснено поведението на Б. по време на навлизането му в завоя и натиснатата от него спирачка с последвало поднасяне, което е потвърдено и от АТЕ, както и изяснен произхода на оставената дъговидна следа по асфалта- от автомобила на ПП.). От показанията на тези свидетели още е уточнено и местоположението на автомобилите непосредствено  след ПТП, преди издърпването на л.а. м. „Дачия“, което обстоятелство също е съобразено от тройната АТЕ. Издирени са и са разпитани и други очевидци- св. В., А. и Р., чиито възприятия  от ПТП също са съобразени при установяване на фактите по делото и при изготвянето на АТЕ.

               Заключенията на тройната АТЕ също се интерпретират превратно от защитата, която твърди, че заключението на същото било, че скоростта на Б. за движение  от 96 км/ч, е комфортна за движение и че причината за ПТП е друга. Такъв извод липсва  в заключението на вещите лица, които са категорични, че именно в резултат от тази скорост, Б., при навлизането си в завоя е загубил напречна устойчивост и лявата задна зона е поднесена наляво, като при опита за възстановяване на движението в дясната пътна лента  е завил наляво, което  довело до навлизане в насрещната лента за движение. Несъмнено е, че мястото на удара е в лентата за насрещно движение, в която напълно правомерно и с разрешена от закона скорост се е движел св. Т. (това обстоятелство се установява и от пътуващите в автомобила му свидетели, както и от пок. на св. В., с когото двамата са се разминали непосредствено преди ПТП). Последващото преместване на таксито в лентата за движение на Б., не променя този извод. В този аспект позоваването на отразените  данни в огледния протокол относно местоположението на двата автомобила е некоректно, тъй като по делото е безспорно установен факта  на преместването на таксито и вещите лица в тройната АТЕ са се съобразили  с тези обстоятелства,  съответно са коригирали и скоростта на движение на същото  в момента на удара- между 42-43 км/ч поради предприетото отнего аварийно спиране. За мястото на удара свидетелстват и повредите на л.а.м. „Хонда“- със страничната му лява зона, свидетелстващо за завъртане около вертикална ос през масовия център в челната зона на л.а.м. „Дачия“, както и показанията на св. П. и св. А., които са категорични, че подобно движение би им направило впечатление. За напускането на собствената  пътна лента от Б. категорично  свидетелстват и св.Митова, Маринков и Бошнаков- пътниците в таксито, които са възприели напълно неочакваното движение на автомобил срещу тях, в дясната лента за движение. Ето защо изтъкнатите доводи  в жалбата се явяват неоснователни и са резултат от т.превратно тълкуване на доказателствения материал, поради което и се отхъврлят като такива.

                     Атакуваното постановление на КнОП е и законосъобразно, доколкото е съответно на материалния и процесуалния закон. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т.1 и т.4 НПК, респ. е прието, че водачът, реализирал ПТП е пострадалият Б., който е починал, поради което деянието е несъставомерно от обективна страна. Прието е още, че останалите участници  в ПТП и най- вече водачът св.Т. не са допуснали нарушение на правилата за движение по ЗДП, които да са в причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на Б. и претърпените от пътниците в автомобила на св. Т. телесни увреждания. При събраните по делото доказателствени средства КНОС счита, че друг извод не може да се направи. Както бе посочено по- горе, причината на ПТП е поведението на пострадалия водач Б.- същият се е движел със скорост около 96 км/ч при разрешена за конктрения пътен участък от 60 км/ч; при навлизането си  в десния завой натиснал спарачка, вследствие на което автомобилът загубил напречна устойчивост и навлязъл неконтролирумо в насрещната лента за движение. Причината на ПТП е именно неспазване на правилата за скоростта  от страна на Б. и неадекватното му въздействие върху органите за управление на автомобила при навлизане  в завоя.

                 Св.Т. е имал право да очаква правомерно поведение от другите участници на пътя и не е бил длъжен да предвиди, че в този район в неговото платно за движение ще се движи ППС.  Същият не е разполагал с техническа възможност да спре управлявания от него автомобил преди мястото на удара и в този аспект не може да му се вмени наличие на противоправно поведение, респ. да се ангажира наказателната му отговорност.

                 По тези съображения КНОС счита, че постановлението на КОП е законосъобразно и  следва да бъде потвърдено.

                 Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.5, т.1 НПК вр. ал.4 НПК, окръжният съд

 

 

                                        О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

 

                   ПОТВЪРЖДАВА постановлението на КнОП от 20.01.2020 г.  по пр. № 1403/2018 г., ДП №73/2018г. по описа на КнОП, ДП № 93/18 г. по описа на ОСлО при КнОП,  с което на осн. чл. 243, ал.1 т.1 НПК вр. чл. 24, ал.1 т.1 и т.4 НПК е  прекратено наказателното производство по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 НК.

                  Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред САС в 7 дневен срок от получаване на съобщенията от страните по реда на  чл. 243, ал.6 НПК.              

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: