№ 889
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215123 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019211 от
23.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ. ДЖ., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от двадесет
и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалваното наказателно постановление
като иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Съдът е намерил, че
следва да даде ход на делото при условията на чл. 60, ал. 4 от ЗАНН, тъй като
на адреса на жалбоподателя е изпратена призовка, като адресът му е посетен
три пъти през месец ноември 2021г., както и три пъти през месец януари
2022г. и същият не е намерен.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.09.2021 г., около 02:10 ч., жалбоподателят Д. управлявал лек
автомобил „Сузуки Лиана” с рег. № *****, движейки се в гр. София, по бул.
„Александър Стамболийски”, с посока на движение от бул. „П. Ю. Тодоров“
по бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Костенски водопад“. Същият бил спрян за
проверка на бул. „Гоце Делчев“ до блок № 1 от екип на 04 РУ – СДВР. След
като полицейските служителите констатирали наличието на кенчета от бира в
превозното средство, се обърнали за съдействие към екип на КАТ относно
тестването на лицето за алкохол и наркотични вещества. Пристигналият на
мястото екип на КАТ и по – конкретно мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР
К.И. извършил тест за алкохол на лицето – жалбоподател, като резултатът от
същия бил отрицателен. При предприемане на действия относно извършване
на тест за наркотици лицето Д. отказал да бъде тествано с техническо
средство тип дрегер. Бил му издаден талон за кръвно изследване, който бил
предявен и връчен на жалбоподателя.
След като К.И. получил отказ за тестване от Д., той му съставил АУАН в
присъствието на св. В.С. и С.Ч. /присъствали при констатиране на
нарушението/ за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който му
бил връчен на място срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН, началник сектор към ОПП СДВР
Даниела Дескова издала процесното наказателно постановление № 21-4332-
019211 от 23.09.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ.
ДЖ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване от правоуправление
на МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетеля С.Ч.,
докладна записка от мл. автоконтрольор К.И., докладна записка от мл.
инспектор при 04 РУ – СДВР и свидетел в производството С.Ч., талон за
медицинско изследване, заповед № 8121з-515/14.05.2018г.на министъра на
2
вътрешните работи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаният свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни. Посредством тях се установяват,
както времето, мястото и часа на извършване на процесното нарушение, така
и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото в това число
доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не
са налице никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до
описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е
напълно достатъчно, за безспорното му установяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни
и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство, без значение дали жалбоподателят
желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в кръвта му чрез
3
химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се
наказва водач, който „ откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ИЛИ
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“,
т.е. според самия Закон за движение по пътищата, с посоченото наказание от
2000 глоба и 2 години лишаване от правоуправление на МПС се наказва както
водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство, така и този, който
откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му предписание
навреме. В случая водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде
направено изследване с техническо средство тип дрегер за наличието на
наркотични вещества, поради което с този отказ формално е осъществен
съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна страна.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
които в дадения случай са строго фиксирани от закона като размер.
Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно установен
размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите
като ги намали.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство, е съзнавал, че
извършва нарушение на ЗДВП.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-019211 от
23.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ. ДЖ., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от двадесет
и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в цялост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5