Присъда по дело №1022/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 246
Дата: 8 юли 2010 г. (в сила от 24 юли 2010 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20105220201022
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                      ГОДИНА 2010                            град ПАЗАРДЖИК

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ –ІХ

на осми юли                                                       2010  година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Д.

                                     П.Д.  

 

Секретар: В.В.

Прокурор:  ТИХОМИР  ГЕРГОВ

Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА

Наказателно дело ОХ № 1022   по описа за 2010 година

 

 

                                     П   Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

                          ПРИЗНАВА подсъдимия  Й.М.М.   роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование , безработен, неосъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това , че  на 17.07.2009 г.  в гр. Пазарджик  съзнателно  и   пред Д.Г.Р.  – инструктор към „Автомобилна школа 7” ООД   гр.Пазарджик се е ползвал от неистински официален документ –   свидетелство за завършено основно образование  серия ДС  № 089222  рег. № 2280/21.07.2007 дубликат на свидетелство , серия Б № 201688 с рег. № 2110/20.06.2004 г. . на ОУ „Любен Каравелов „ гр.Пещера ,  издадено на негово име    , като от него за самото  съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК  , поради което на основание  чл. 55  ал.1 т.2 б.”б” от НК във  връзка с  чл.42а ал.2 т.1, 2 и 4   от НК във връзка с ал.ІІІ т. 1 от НК  го осъжда   на ПРОБАЦИЯ при следните  мерки за контрол и въздействие:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца при честота на явяване два пъти седмично.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем   месеца.

Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за срок от осем месеца .

ОСЪЖДА  подсъдимият да заплати сторените по делото разноски в размер на 140  лева по сметка на ОД на МВР и 30 лева по сметка на Районен съд Пазарджик.

Присъдата подлежи на обжалване и протест  в 15-дневен срок  от днес  пред Окръжен съд Пазарджик .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

                                 2.

                                     

                                                            

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ НОХД 1022/10г.

 

          Производството е образувано по внесен ОА от РП Пазарджик.

Обвинението е против Й.М.М. *** за това, че на 17.07.2009г. в гр.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – Свидетелство за завършено основно образование, серия ДС № 089222 с рег.№ 2280/21.07.2007г. дубликат на свидетелство, серия Б № 201688 с рег.№ 2110/20.06.2004г. на ОУ ”Любен Каравелов” гр.Пещера, издадено на негово име, пред Д.Г.Р. – инструктор към „Автомобилна школа 7” ООД гр.Пазарджик, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - Престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе при условията на задочно производството поради отсъствието на подсъдимия, който се представляваше и защитаваше по делото от сл. Защитник.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи наказание според предвиденото в закона.

Сл. Защитник не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпните деяния, в извършване на които  обвинен подсъдимия, като настоява при определяне на наказанието да се съобразят смекчаващите обстоятелства и то се определи ориентирано към минимален размер.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Преди 2009г. подс.Й.М. успял да се снабди със свидетелство за завършено от него основно образование, каквото всъщност не бил завършил – документът бил серия ДС № 089222 с рег.№ 2280/21.07.2007г. като дубликат на свидетелство, серия Б № 201688 с рег.№ 2110/20.06.2004г. на ОУ ”Любен Каравелов” гр.Пещера. 

Въпреки, че знаел за това, че дадената му диплома е неистинска, през 2009г. М. се записал да кара шофьорски курсове, категория „В”. За да бъде приет като курсист , същият следвало да представи комплект от документи, сред които се изисквал и документ, който да удостоверява , че има завършено най.малко основно образование.

 

Така на 17.07.09г. описания горе документ за завършено основно образование бил представен на  инструктора – св.Д.Р. . пред същия подсъдимият представил и копие на документа, върху което отразил „варно с оригинала и се подписал.

След като преминал задължителния курс на обучение, положил два изпита - теоретичен и практичен, документите на.М. били изпратени в РД”Автомобилна администрация”, където обаче се усъмнили в редовността на дипломата и подали сигнал за проверка в полицията. Това поставило и началото на производството.

В последствие се констатирано, че М. не се е обучавал в ОУ ”Любен Каравелов” гр.Пещера и съответно не му е издавано свидетелство за завършено основно образование, серия ДС № 089222 с рег.№ 2280/21.07.2007г. дубликат на свидетелство, серия Б № 201688 с рег.№ 2110/20.06.2004г. Поради това и на същия било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 от НК, като е инкриминиран описания горе документ за завършено образование.

Горната фактология съдът възприе след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства – показанията на свидетелите А., А., М., изслушаните експертизи и писмените доказателства по делото, приобщени по съответния процесуален ред.  

Събраните доказателства по делото са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е описана в обстоятелствената част на ОА.

Подсъдимият е обвинен в извършване на продължавано документно престъпление – съзнателно ползване на неистински официален документ – свидетелство за придобито основно образование, без същият да може да отговаря за престъпно създаване на същите.

Предвид отсъствието на подсъдимия в съдебното фаза на процеса - неустановен остана начина, по който същият се е снабдил с процесния неистински документ.

Установено обаче е несъмнено, че той е ползвал пред инструктора св. Р. този документ с цел да бъде допуснат на първо място до обучение практическо и теоретично за придобиване на провоспособност за правоуправление. При подаване на заявлението за записване в курса  и пред инструктора на 17.07.09г. , подсъдимият представил процесния документ ,  на когото изготвил копие , върху което отразил Варно с оригинала и се подписал. Това копие инструктора приел към заявлението и кандидатът бил допуснат до теоретично обучение.    

След като преминал задължителния курс на обучение, положил два изпита - теоретичен и практичен, документите на М. били изпратени в РД”Автомобилна администрация”, където обаче се усъмнили в редовността на дипломата и подали сигнал за проверка в полицията.

Установено е от писмо на л. 15 от РИО МОН Пазарджик, че свидетелство с номера и серията на инкриминираното не е издавано и че въобще подсъдимия не е бил обучаван в ОУ „ Любен Каравелов” Пещера.

От заключенията по назначените две експертизив хода на разследването  - графологическа и техническа, е видно, че бланката на Свидетелство за основно образование, серия ДС № 089222 с рег.№ 2280/21.07.2007г. дубликат на свидетелство, серия Б № 201688 с рег.№ 2110/20.06.2004г. на името на Й.М.М. ЕГН: ********** не е оригинална и не е подпечатена с оригиналните печати на училището, както и че представеното пред инструктора копие е заверено и подписано от подсъдимия М. и е откопирано от съответния неистински оригинал.

 Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено основно образование пред св.  Р.  като обучаващ инструктор и  то във връзка с допускане до курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Несъмнено е съзнавал неистиността на документа, тъй като той не е завършил необходимия курс на обучение в посоченото в свидетелството учебно заведение за придобиване на свидетелство за основно образование в Република България именно в това учебно заведение. Въпреки това е свидетелството -дубликат, за да докаже че има завършено основно образование с цел да бъде уважено искането му за вкючване в курсовете за теоретична и практическа подготовка за водач на МПС.

Представянето на документите за завършено основно образование е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в него факти, а именно че лицето притежава изискуемата степен на образование за получаване на документ, удостоверяващ  правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези документи – за удостоверяване завършена степен на образование става по установен ред и форма ( като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от МОН) , от длъжностно лицеви то в кръга на службата му. Документът е бил неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е съставило.

Тъй като се касае до документ за завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия съставна чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в извършване на престъпно ползване на неистински официален документ –свидетелство за завършено основно образование.

Осъществено е престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК,  в извършване на което престъпление подсъдимият бе признат за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид  критериите за неговата индивидуализация по чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани в чл. 36 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието е  висока, а на дееца – занижена , отчитана на базата на липсата на предходни осъждания, липсата на данни за извършени противоправни и противообществени прояви, но от друга страна и завишения брой на престъпления от същия вид. Касае се документно престъпление, предмет на което е документ удостоверяващ степен на образование . Подсъдимият не е осъждан ( л. 88), има позитивни харакеристични данни, няма данни за заведена криминалистическа и съдебна регистрация.  Няма настъпили реално вредни последици от деянието ( въпреки, че действително деянието е на (формално извършване) .  

При това съдът прие, че са налице характеристики на деянието, вкл. и неговият деец които в решаваща степен го променят, правейки го различно съпоставено с останалите престъпления от същия вид. Наред с това съдът съобрази , че в случая и най-лекото наказание лишаване от свобода, което е предвидено за престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.-2  от НК  се оказва несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК и наложи на подсъдимия „пробация”.

За определяне на конкретните мерки за контрол и въздействие се взеха предвид горните обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия , като съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания  наказанието да постигне целените промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен ефект, следва да се определят следните пробационни мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1, 2  и 4 от НК : задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от осем месеца , ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за срок от осем месеца.

В тежест на подсъдимия се присъдиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 140 лева.

По изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: