Присъда по дело №304/2021 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

към присъда по НЧХД №304/2021 г. по описа на КРС

Наказателното производство е образувано по внесената тъжба от
Х.И.П.. с ЕГН ********** от гр.к., обл.П., с която е повдигнал обвинение
срещу О.К.Х.. с ЕГН ********** от гр. к., обл. П. за престъпление по чл.144,
ал.1 от НК, за това, че на 03.11.2020г. в гр.к., обл.П. се е заканил на другиго –
на Х.И.П.. с ЕГН **********, с престъпление против личността му, като му
казал „Ще те смачкам“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
В съдебно заседание частният тъжител Х.П. лично поддържа внесената
тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представя доказателства. Пледира за
осъждане на подсъдимия Х..
Подсъдимият Х. участва лично в процеса, като ползва защитник –
адв.Л., който пледира, че не е доказано подзащитният му да е извършил
престъплението, за което е обвинен с тъжбата, като иска от съда Х. да бъде
оправдан, алтернативно, ако съдът го признае за виновен да му наложи
административно наказание по реда на чл.78а от НК – глоба в минимален
размер.
Подс. Х. не се признава за виновен, в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от частния тъжител.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото - обясненията дадени от подсъдимия Х.,
показанията на свидетелите Т. Х. И., Ц. Г. К., П. В. Д., И. Н. Д., Х. К. Г., И. Е.
Р., Д. И. Д., А. Д. Д., В. В. Д., Д. М. и Т. И. Г., както и прочетените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото /описани по-долу
в мотивите/ и веществените доказателства – 2 бр. дискове, предявени на
страните, като съдържанието им се възпроизведе чрез компютърната система
на екрана на съдебния протоколист и бяха изгледани /без звук/ от страните в
с.з., съдът намира за установено следното:
Подсъдимият О.К.Х.. е роден на ******** с ЕГН **********.
Тъжителят Х.И.П.. работел в Д. „*********“ гр.к.. Там работели и
лицата В. Д. и И. Р. /сега Я./. Двете се познавали с лицето О.К.Х.., който
работел като охрана в магазин „К.“ и често се случвало тримата заедно да
пият кафе и пушат цигари до сградата на Д “БТ“ к.. Х.П. забелязал това
обстоятелство и без да посочва конкретно името на подс.Х., казал на двете си
колежки, че репутацията на лицето с което пият кафе не е добра, и че то се
занимава в разпространение на наркотици.
Сутринта на 03.11.2020г. св.В. Д. казала на подс.Х. за заявеното по
1

негов адрес от П. и О.Х. се ядосал. Решил да изчака Х.П. и да го пита защо
говори така за него и го злепоставя. Около 08.20 часа П. отивайки на работа,
пред сградата на Д. „*****“ к. бил пресрещнат от подс. О.Х., който го
попитал защо говори така за него и той наркодилър ли е? П. му казал да не се
занимава с него и влезнал в сградата на Д. „*****“ к., а подсъдимия го
последвал, влезнал в сградата на Д „*****“ к. след П. и със заплашителен и
висок тон му се заканил с думите „Ще те смачкам, мишко!“, като изреченото
било възприето от работещите в бюрото свидетели Т. И., Ц. К., П. Д. и И. Д..
Директорката на Д „*****“ к. – св.И. Д. също чула, че в зала I се чуват викове
и веднага излезнала, видяла случващото се, казала на О.Х. да се успокои, и
той напуснал сградата. П. са уплашил от заканата на Х. и съобщил в РУ на
МВР гр.к. за случилото се. На място около 09.30 часа бил изпратен
полицейски инспектор Т. Г., който разговарял с П., но не намерил
подсъдимия.
За инцидента Х.П. подал жалби в /тогава/ Районна прокуратура гр.к. и
РУ на МВР гр.к..
С постановление за отказ да се образува досъдебно от 14.12.2020г. по
преписка №****/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.к. е отказано да
се образува досъдебно производство поради липса на престъпление от общ
характер.
На 09.06.2021г. П. депозирал в РС к. тъжба срещу Х., вследствие на
което е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на свидетелите Т.
Х. И., Ц. Г. К., П. В. Д., И. Н. Д., И. Е. Р., В. В. Д. и Т. И. Г..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели тъй като не констатира
значими противоречия, нелогичност или непоследователност в тях и ги
ползва като обективни, достоверни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се и съответстващи на останалия доказателствен материал по
делото.
Свидетелите Т. Х. И., Ц. Г. К., И. Н. Д. и П. В. Д. посочват, че именно
подсъдимият се е заканил на П. с думите „Ще те смачкам бе, мишок“ и че
последният е бил притеснен и уплашен от тези закани.
От писмените доказателства: преписка №****/2020г. по описа на тогава
Районна прокуратура - гр.к., справки и писма от ***, ******, справки от РУП
к., писмена справка от Национална система 112, Районен Център 112 гр. К.,
справка от РП П., ТО к., справка за съдимост, характеристична справка.
От веществените доказателствени средства: 2 бр. дискове със записи от
охранителна камера в сградата на Д. „*****“ к., изгледани от страните в с.з.
на 23.11.2022 г.
По отношение на обясненията на подсъдимия в теорията и практиката
2

се приема неотклонно, че същите имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на
защитата на подсъдимия. Поради тези причини съдът счита, че изявленията
на подсъдимия, че не е казвал нищо заплашително на частния тъжител, са
израз на признатата му от закона възможност за защита. В тези им част
обясненията на подсъдимия се оборват от горепосочените доказателствени
източници, за чието ценене съдът вече изложи мотиви, поради което и в
обсъдените частни съдът не кредитира обясненията на подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимия е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК, тъй като на 03.11.2020г. в гр.к., обл.П.
се е заканил на другиго – на Х.И.П.. с ЕГН **********, с престъпление
против личността му, като му казал „Ще те смачкам“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране, чрез думи или действия на закана с престъпление
против личността или имота на определено лице, която да е възприета от него
и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заканата с
престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята
на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на
намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или
имуществото на пострадалия от естество да възбуди основателен страх за
реализирането му. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи.
В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено чрез
действие, доколкото подсъдимия е казала на П. „Ще те смачкам мишко“. С
оглед конкретното съдържание на заканата обосновано може да се приеме, че
се касае за застрашаване на телесната неприкосновеност, интегритет и здраве
на пострадалия П., доколкото изразът съдържа заплаха с физическо насилие.
Ефектът от словесната закана е бил допълнително усилен от действия на
подс. Х., който въпреки наличието на служители в Д. „*****“ к. се заканил на
П. и демонстрирал решимост веднага да реализира словесната заплаха чрез
конкретни физически действия, насочени срещу тъжителя, което дава
основание на съда да приеме, че заканата действително е могла да предизвика
основателен страх за осъществяването й. Този извод намира категорична
подкрепа и в събития, обективно настъпили след деянието – тъжителя П.
уведомил полицията за действията на подс. Х. и на място бил изпратен
3

полицейски служител - св. Г..
Инкриминираното поведение на подсъдимия съдържа всички признаци
на престъпния състав по чл.144, ал.1 от НК, като не само би могло да
възбуди, а и реално е възбудило основателен страх за осъществяването на
заканата, което се установява от гореизброените доказателствени материали.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вина пряк умисъл, като същият е съзнавала обществено-опасния му
характер, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искал
настъпването им. Конкретно - интелектуалната страна на умисъла на подс. Х.
включва съзнаване от същия, че изричането на думите: „Ще те смачкам
мишко”, насочени към П. обективират закана към телесната
неприкосновеност, интегритет и здраве на пострадалия, както и че с оглед
конкретиката, заканата е годна да възбуди у П. основателен страх за
осъществяването й, а от волева страна е искал настъпването на този
основателен страх у пострадалия и така да мотивира поведението му в
желаната от него насока, а именно да не твърди пред трети лица
обстоятелства които според него са неверни.
Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби
волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.144, ал.1 от НК предвидено наказание
„Лишаване от свобода” за срок до 3 години.
Съдът съобрази, че към инкриминираната дата подс. Х. е бил
неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от общата част
на НК, както и, че от извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди, т.е. деянието попада в предметния обхват
на чл.78а, ал.1 от НК.
При опреД.е размера на наказанието, съдът се съобрази с т.6 от
Постановление №7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на пленум на ВС.
Според цитираното постановление, след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл.78а
от НК се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл.27 от ЗАНН. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е
предвидено, че при опреД.е на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба”
следва да бъде определено в размер от 1000 лв., тъй като Х. е с чисто съдебно
минало и следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. Наред с това, обществената опасност на престъплението по чл.144,
ал.1 от НК не е висока. Съдът намира, че деянието не се характеризира със
значително по-висок интензитет от други деяния от същия вид, който да
предполага негова по-висока степен на обществена опасност. При отчитане на
4

всички обстоятелства, предвидени в чл.27 от ЗАНН, съдът достигна до извод,
че деянието е осъществено при смекчаващи вината обстоятелства, като при
ниската обществена опасност на извършеното престъпление и ниската
обществена опасност на дееца, размерът на наказанието е определен в
минимума, предвиден в чл.78 от НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
наказаното лице и обществото.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен съдът счете, че той
следва да бъде осъден и го осъди да заплати на тъжителя направените по
делото разноски. По делото са представени доказателства за следните
разноски: заплатена държавна такса за завеждането на делото – 12 лв.
По изложените мотиви съдът произнесе присъдата си.

Г.Б.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………….
5

Номер на акта:	2
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20215320200304
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 юни 2021 г.

Присъда по дело №304/2021 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите