Мотиви към присъда по НОХД № 300 по описа за 2010г. на ШРС
На
04.03.2010г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 59/2010г. по описа на ШРП, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу Ю.Х.Х.
с ЕГН **********,*** за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.195 ал.1 т.7 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК
вр. чл. 28 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
на 03.08.2009г. в гр. Шумен действайки в условията на
повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон “Самсунг”, модел f 400 на
стойност 260 лв. от владението на Р.К.Д., собственост
на владелеца, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Преди
началото на съдебното следствие не е подаден граждански иск срещу подсъдимия и
няма конституиран граждански ищец.
Преди
даване ход на делото от защитника подсъдимия е направено искане за разглеждане
на делото по реда на глава 27 от НПК.
В
съдебно заседание подсъдимия Х. се възползва от новите диференцирани процедури
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 12.04.2010год. обяви
, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по
обвинителния акт срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 1
година и 6 месеца при приложение на току що влезлия в сила изменен чл. 58а от НК, като наказанието бъде намалено с 1/3 и стане на 1 година “лишаване от
свобода”.
В хода
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и че е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият Х. заявява,
че съжалява за извършеното, моли за наказание каквото
определи съда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Ю.Х. е криминално
проявена личност, многократно осъждан за извършени престъпления от общ
характер. През 2009г. Х. ***, не разполагал с финансови средства и не работел.
Нуждата от средства с които да задоволи личните си
потребности, мотивирала подсъдимия да реализира престъпно посегателство срещу
собствеността. На 03.08.09г. той минавал по ул. “Д. ***.
Влязъл в магазин за дрехи , в който работела като
продавач свидетелката Р.К.Д.. Подсъдимия я помолил да
му даде да изпробва дреха от изложените за продажба в магазина. Междувременно в
магазина влязъл друг клиент , което заангажирало
вниманието на Д. . Възползвайки се от създалата се ситуация ,
както и от обстоятелството, че пострадалата в този момент била оставила
собствения си мобилен телефон “Самсунг” модел f 400 встрани от себе си, подсъдимия оставил дрехата която изпробвал,
взел мобилния телефон и напуснал търговския обект. Скоро след извършване на
кражбата се разпоредил с вещта , предмет на
престъпното посегателство. Открадната вещ не е издирена и върната на
собственика и.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза стойността
на отнетата вещ е 260 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия Х. в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, където изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
разпита му. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по реда
на чл.371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК.Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема , че с
горното деяние подсъдимия Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195 ал.1 т.7 от НК във
вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е отнел чужда движима вещи с определена стойност от владението на свид. Р.К.Д. без съгласието на
владелеца, като е прекратил фактическата власт върху вещта, която до момента на
деянието се упражнявала от владелеца и е установил своя фактическа власт върху
нея; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или
държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да
установи фактическа власт върху предмета:
- по
отношение на подсъдимия е налице квалификация по т.7, тъй като кражбата е
извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК
престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление /в случая той е осъждан също за
извършени кражби с други присъди - влезли в законна сила/ на наказание
"лишаване от свобода". Според ВС еднакви по вид престъпления по
смисъла на чл. 28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или
различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е
квалифицирано или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на
кражба ще има когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила
присъда за друга кражба. Извършената кражба не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т.9 от НК - видно от оценката на експерта според приетото от
съда като пълно, обосновано и компетентно дадено заключение.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимия не е имал фактическа
власт върху движимата вещ - предмет на престъплението и не е бил неин
собственик;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата движима вещ,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с него в свой интерес
(имал е намерение противозаконно да го присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, както и тежкото социално положение, в което е изпаднал
подсъдимия.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимия -
данните за личността му - видно е че те са с завишена обществена опасност,
предвид предишните му осъждания, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
Съдът
преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – има добросъвестно поведение в наказателния процес, утежнено
социално положение. Съдът обаче констатира наличието на предишни осъждания
/извън обуславящите рецидива/ като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, а именно: За престъпление по чл.195 ал.1 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от една до десет години, което на основание чл.
55ал1т.1 от НК следва да бъде заменено с “под най-ниския предел”.
Съдът
съобразявайки горните обстоятелства , счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от
единадесет месеца при ефективно изтърпяване на наказанието. Съдът не споделя
становището изразено от представителя на държавното обвинение и намира, че
приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е материално правна норма и е по
благоприятна за дееца към момента на извършване на деянието.
На
основание чл. 25 ал.1 от НК съдът счита, че следва да определи общо наказание
по настоящата присъда и по присъдите и определения постановени по НОХД №
1105/09г. на ШРС и по НОХД № 1380/09г. на ШРС, до размера на най тежкото от тях
а именно11 месеца “лишаване от свобода”, като определи първоначален строг режим
на изтърпяване на общото наказание в заведение от затворен тип.
На
основание чл. 68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение общото наказание
“лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено
на осн. чл. 66 ал.1 от НК по ЧНД № 1030/09г. по описа на РС гр. Плевен. Така
определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и морална укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът
счита , че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях
и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпление, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществот0.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимия на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски по
делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: