РЕШЕНИЕ №
06.11.2017 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на шести октомври две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Д.
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2600 по описа на съда за 2017 година.
Производството е образувано по иск с правно
основание чл. 49 от Семейния кодекс, предявен от Г.В.Д. срещу С.Е.Д., двамата с
адрес ***, за прекратяване на брака им, сключен на 11.03.1994 г. в Русия, от
който нямат ненавършили пълнолетие деца, като дълбоко и непоправимо разстроен
без произнасяне по вината.
В исковата молба се твърди, че след като се
наложило ищецът да замине на работа в чужбина, отношенията на двамата се
влошили, двамата вече не проявявали интерес един към друг и повече от три
години не поддържат никакви контакти, а ответницата живее в семейното жилище,
което е негова собственост. Иска се предоставяне на ползването на семейното
жилище на ищеца, както и възстановяване на предбрачното име на ответницата.
Ответницата
е представила отговор, в който заявява, че също желае бракът да бъде прекратен
без произнасяне по вината, но че причина за разстройството му е поведението на
ищеца, който от 1997 г. насам поддържа извънбрачни връзки. През 2012 г.
ответницата е поискала да прекрати брака, но ищецът я разубедил, обещавайки, че
ще прекрати изневерите. От заминаването му за чужбина през 2008 г. при
завръщанията му в България двамата са продължавали да живеят като семейство.
Ответницата желае да запази брачното фамилно име и претендира ползването на
семейното жилище. Заявява, че през 2002 г. е продала своя наследствена къща в
Украйна, останала ѝ от родителите ѝ,
и с парите е построила пристройка към полумасивната сграда, представляваща
семейно жилище на двамата.
В открито заседание страните чрез своите пълномощници
поддържат становищата си. Пълномощникът на ищеца представя писмена защита, в
която излага доводи за това, че ответницата не е доказала твърденията си за
вина на ищеца за разстройството на брака, както и не е доказала жилищната си
нужда, нито твърдението, че е вложила пари от продажба на свой имот в
изграждането на пристройката към къщата; счита, че няма основание да и се предоставя
ползването на семейното жилище, което е лична собственост на ищеца, нито само
на пристройката, която не представлява отделно жилище.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на двамата разпитани свидетели се установяват следните факти:
Страните по делото са сключили брак на 11.03.1994 г. в
Русия - Република Коми, откъдето е съпругата. След сключването на брака
заминали да живеят в родното място на съпруга – гр. Ветрен, в къща, собственост
на ищеца и неговия брат.
Към момента ищецът пребивава трайно в Кипър, където
работи. От няколко години съпрузите са се отдалечили един от друг, отношенията
им са охладнели и рядко контактуват. Ответницата работи като готвачка в гр.
Ветрен и продължава да живее в същата къща, като обитава изградена
междувременно пристройка към нея на втория етаж. В същата къща живеят братът и
майката на ищеца. Пристройката не представлява отделно жилище, а сервизните
помещения в къщата се ползват общо. Няма данни никой от двамата съпрузи да
притежава друго жилище. Децата на страните са пълнолетни и не живеят в гр.
Ветрен.
По делото са събрани показания – тези на свидетелката Ялъчкова, - според които
ответникът имал извънбрачна връзка с друга жена, живееща също в Кипър.
Свидетелката няма конкретни данни за подобна връзка, а само заявява, че така е
чула от трето лице. Съдът намира, че е без значение дали е доказана такава
извънбрачна връзка, тъй като това има отношение само към въпроса за вината, а
произнасяне за нея никоя от двете страни не е поискала, т.е. въпросът е
ирелевантен за изхода на делото. Не е спорно и се подкрепя в достатъчна степен
и от свидетелските показания, че отношенията на страните е настъпило трайно
отчуждаване, затова доказването на евентуална изневяра не е необходимо и като
обстоятелство, подкрепящо извода за разстройство на брака.
При горните установени факти съдът направи следните
правни изводи:
Няма съмнение, че бракът на страните не изпълнява
функциите си и не може да се очаква възстановяването на отношенията им – израз
на това е и фактът, че и двете страни са категорични в желанието си за
прекратяването на брака.
Ответницата желае да запази брачното фамилно име – да
избере дали да го запази, или да възстанови предбрачното, при действието на
сегашния СК е единствено нейно право, а противопоставянето на съпруга е без
значение.
Налице е жилищна нужда на ответницата – тя няма друго
жилище, поне в страната (а няма данни за такова и в чужбина). Без значение за
преценката за жилищна нужда е фактът, че тя работи и има доход. Съдът намира,
че семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи, както и до момента.
За целта не е необходимо то да се състои от две отделни жилища или да може да
се раздели на две такива. Ответницата в обитаваната от нея пристройка има
относителна самостоятелност, каквато имат и ищецът и неговите майка и брат в
останалата част от къщата. Няма данни отношенията между страните или на
ответницата с нейните девер и свекърва да са нетърпими, няма пречка баните и
кухните да се ползват общо или ползването им да се разпредели по съгласие на
страните, а въпросът дали ответницата е вложила свои средства в изграждането на
пристройката, или не, е без пряко значение за настоящото дело.
Произнасяне по вината не е поискано и разноските остават
за страните, както са направени.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Прекратява
с развод брака на ищеца Г.В.Д., ЕГН **********, и ответницата С.Е.Д., ЕГН **********,***,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
Постановява след прекратяването на брака ответницата да
носи брачното си фамилно име Д..
Предоставя ползването на семейното жилище – къща в гр. Ветрен, ул. "Първа" № 14, собственост на ищеца и
негови близки, на двамата съпрузи, като съпругата С.Е.Д. да ползва пристройката
към втория етаж на къщата с площ 34 кв.м., а останалата част от къщата да
ползва съпругът Г.В.Д., при общо ползване на сервизните помещения.
Определя обща държавна такса от 50 лв., от които 25 са
внесени, и осъжда С.Е.Д. и Г.В.Д. да довнесат по сметката на съда разликата от
25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: