РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Кюстендил, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20221520101497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. Д. К.,
ЕГН **********, чрез адв. М. С. от АК – София, съдебен адрес в гр. С., ул.
„Л.“ №*, против В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К., ул. „С.“
№*.
В исковата молба се сочи, че с присъда №124 от 22.12.2010 г. по НОХД
№88/2010 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е уважен предявеният от В.
М. Й. срещу ищеца Е. К. граждански иск в наказателното производство и Е.
К. е осъден да заплати на ответника по настоящото сума в размер на 2100
лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.12.2004 г.
Присъдата била потвърдена с присъда № 5 от 24.01.2012 г. по ВНОХД №99
от 2011 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Последната влязла в сила на
24.01.2011 г.
Според ищеца, от 24.01.2011 г. е започнала да тече погасителната
давност за събирането на вземането, като на основание чл. 111, буква „в“ от
ЗЗД давността за лихвите е изтекла на 24.01.2014г., а за главницата съгласно
чл.110 от ЗЗД на 24.01.2016г. Въпреки това, ответникът през 2021 г.
образувал изпълнително дело № 2021813040215 по описа на ЧСИ А. В. с рег.
№ ***, което обуславяло и предявяването на настоящия иск. Ищецът оспорва
1
правото на принудително изпълнение върху сумата, като твърди, че предмет
на предявения отрицателен установителен иск, основаващ се на твърдения за
изтекъл давностен срок, е да признае от съда за установено, че ищецът не
дължи, т.е. че липсва валидно притезание, насочено срещу него.
Ето защо се поддържа искане да бъде установено, че Е. Д. К., ЕГН
**********, не дължи на В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К.,
ул. „С.“ №* сума в размер на 2100 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата 06.12.2004г.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. С отговора ответникът взима становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Оспорват се твърденията на ищеца,
че по отношение на него е изтекла погасителна давност за вземането, тъй като
сочените суми се дължали въз основа на причинени вреди от престъпление и
влязъл в законна сила съдебен акт. Оспорва представените от ищеца
доказателства, тъй като били неясни по своята същност и съдържание.
Ето защо се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я
оспорва.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Присъда от 22.12.2010 г. постановена по НОХД №88/2010 г. по описа
на КРС Е. Д. К. е осъден солидарно с други лица да плати сума в размер на 2
100 лв., представляваща граждански иск за причинени от престъпление
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.12.2004 г. до окончателното изплащане. В тази й част присъдата е
потвърдена с Присъда №15 от 24.01.2012 г., постановена по ВНОХД
№99/2011 г. по описа на КОС. Налице е Решение №267 от 01.10.2012 г.,
постановено по НОХД №74/2012 г. по описа на ВКС, която обаче не касае
осъждането на настоящия ищец по гражданския иск, поради което Присъда
№15 от 24.01.2012 г., постановена по ВНОХД №99/2011 г. по описа на КОС е
влязла в сила спрямо К. на 24.01.2012 г.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск за установяване несъществуването на правото, предмет
на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. По
своята правна същност той е проявна форма на защита на длъжника в
изпълнителното производство срещу материалноправната
2
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в тази хипотеза в доказателствена тежест на ищеца
е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на
спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на
ответника да установи реалното му възникване. В настоящия случай ищецът
твърди, че процесните вземания са погасени по давност,
С Определение №1106/17.10.2022 г. по настоящото дело е указано, че в
тежест на ищеца е да установи наличието на юридически факти, настъпили
след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на
спорното право – предмет на принудителното изпълнение. От приетите по
делото писмени доказателства – цитирана по-горе присъда съдът установява
единствено началната дата, на която е започнала да тече погасителната
давност за вземането - 24.01.2012 г. /, а не както ищецът неправилно сочи
24.01.2011 г. в исковата молба/. Верни са разсъжденията в молбата, че
претенцията за главницата се погасява с изтичане на 5-годишната давност, а
за лихвите с кратката тригодишна, но с оглед доказателствения материал по
делото, настоящият съдебен състав е поставен в невъзможност да изследва
дали е изтекла погасителната давност, кога, прекъсвана ли е и т.н. Следва да
се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и
с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, то
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект.
Твърди се в исковата молба, но не се доказва с писмени доказателства,
че за вземането е образувано изп. дело №215/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.
При настоящата процесуална пасивност на ищеца, въпреки указаната му
доказателствена тежест с Определение №1106/17.10.2022 г. по настоящото
дело, съдът дори е поставен в хипотеза, при която да отхвърли иска като
недоказан, допускайки, че е възможно същият да е и недопустим, доколкото
пред него липсват данни, от които да се направи извод дали вземането не е
погасено чрез плащане.
По разноските и дължимите държавни такси:
При този изход на спора на ответника се следва възнаграждение.
Същото е доказано да е сторено и претендирано своевременно, поради което
ищецът ще бъде осъден да плати на ответника сума в размер на 300 лв. –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът намира
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника за неоснователно с оглед разпоредбите в Наредба №1 от 09.07.2004
3
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния
интерес по делото.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258, във вр. с чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Е. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.
М. С. от АК – София, съдебен адрес в гр. С., ул. „Л.“ №* против В. М. Й., ЕГН
**********, с адрес в с. С., общ. К., ул. „С.“ №*, за признаване за установено
в отношенията между страните, че Е. Д. К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на
В. М. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 2 100,00 лв. (две хиляди и сто
лева) – граждански иск за причинени имуществени вреди от престъпление,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.12.2004 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което Е. Д. К., ЕГН **********, е
осъден да плати солидарно с други лица на В. М. Й., ЕГН **********, с
присъда Присъда от 22.12.2010 г., постановена по НОХД 88/2010 г. по описа
на КОС, потвърдена с Присъда №15/24.01.2012 г., поради настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по издаване на
изпълнителното основание факти, а именно – изтекла погасителна давност,
като недоказана.
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН **********, да заплати на В. М. Й., ЕГН
**********, с адрес в с. С., общ. К. ул. „С.“ №*, сумата от 300 лв. (триста
лева), разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил чрез
Районен съд – Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4