Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр. Сливен, 02. 08. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
шестнадесети юли, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 85 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „К. ф.” ЕООД с ЕИК: ………..,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Нова индустриална зона”,
ул. „Банско шосе”, база К., пр. от у. А.А.А., със
съдебен адрес:***, кант. …, подадена против Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014– 2020 за кампания 2016 с
Изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г., издаден от Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие”– София, с който по отношение на оспорващото
дружество е прекратен агроекологичния ангажимент по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение“.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и несъответствието му с целта, която преследва закона.
Излага съображения, че: оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа
обстановка; в акта не са изложени мотиви; заявените площи попадат в специализиран
слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7 от 24.02.2015 г./. Моли оспореният акт да бъде
отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си
за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в
подкрепа на твърдения си за законосъобразност на оспорения акт и претендира
присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият „К. ф.” ЕООД е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 184680 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. През 2015 г. е подал заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Одобрен е за
участие по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ с площ 15,28 ха. За кампания 2016
г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 20/150616/05237
и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение“, със
заявена площ в текуща кампания – 16,73 ха.
При извършени автоматични проверки в ИСАК на
въведените данни в заявлението на оспорващия за кампания 2016 г., е отчетена
следната грешка относно парцели: 46783-1123-10-1 и 46783-99-2-1: заявеният
парцел или част от него попада във ФБ, който не попада изцяло в слоя със
зимуващи гъски /л.140/. Оспорващият е декларирал, че се е запознал с
резултатите от извършените автоматични проверки /л.140-гръб/.
С Писмо Изх. № 01-2600/4369 от 22.08.2018 г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, получено
на 14.09.2018 г., оспорващият е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че
ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“, по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“. В писмото е посочено, че при
извършването на административни проверки е установено, че процентът на
заявената от кандидата площ през текущата кампания спрямо размера на одобрената
/референтната/ площ за участие по направлението е 20,48 %, поради което ДФЗ-РА
е предприел действия по прекратяване на агроекологичния
ангажимент. Указано е, че при несъгласие с направените в писмото констатации, в
7-дневен срок от получаването му могат да бъдат представени възражения и
допълнителни доказателства. Няма данни да са представени възражения и
допълнителни доказателства от оспорващия.
На 21.01.2019
г. е издаден оспореният в настоящото производство Акт Изх. № 01-2600/361,
с който е прекратен агроекологичния ангажимент на „К.
ф.” ЕООД по процесното направление. В акта е отразено, че в резултат на административни проверки, извършени на
основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат” от ПРСР за периода 2014 –
2020 за спазване на поет петгодишен агроекологичен
ангажимент по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ на подадено от „К. ф.” ЕООД
заявление за подпомагане с УИН: 20/150616/05237
и Приложение за кандидатстване по мярката за кампания 2016 г., е установено, че
процентът на заявената от кандидата площ през текущата кампания спрямо размера
на одобрената /референтната/ площ за участие по направлението е 20,48 %. В
Приложение № 1 към акта в табличен вид са посочени: референтна /одобрена/ площ
– 15,28 ха; заявена площ в текуща кампания – 16,73 ха; и заявена допустима за
подпомагане площ в текуща кампания – 3,13 ха. В Приложение № 1 се съдържа и
Таблица № 2, в която са отразени парцел № 46783-1123-10-1 с площ 7,86 ха и
парцел № 46783-99-2-1 с площ 5,74 ха, като заявени недопустими за подпомагане
площи, и следното посочено основание за недопустимост за подпомагане: заявеният
парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т.
1 и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., и съгласно чл. 26, т. 6
от посочената Наредба, парцелът е неодобрен за участие. В акта е извършено
позоваване на чл. 8 и чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., и като правни основания за издаването му
са посочени: чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент
/ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и
чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
Оспореният акт е издаден от Зам. и. д. на ДФЗ– София, П.
С..
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за зам. и. д. на ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС
на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – зам. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия
да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” /т. 7
от Заповедта/.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. П.Ж.З. със
специалност - г. и. к.. Вещото лице дава заключение, че: първата /референтна/
година, за която „К. ф.” ЕООД е заявило участие по мярка 10 „Агроекология и климат” по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар
в обработваеми земи с орнитологично значение“, е 2015
г., а заявените и утвърдени /референтни/ площи по процесните мярка и
направление са два парцела в землището на с. Маломир, община Тунджа, област
Ямбол, с обща площ 15,28 ха; за кампания 2016 г. са заявени за подпомагане по
процесното направление три парцела с обща площ 16,73 ха, от които: парцел №
46783-99-2-1 със заявена площ 5,74 ха, парцел № 46783-1129-3-1 със заявена площ
3,13 ха, и парцел № 46783-1123-10-1 със заявена площ 7,86 ха; от заявените за
подпомагане парцели за кампания 2016 г. по процесното направление, допустим за
подпомагане е само парцел № 46783-1129-3-1; парцел 46783-99-2-1 и ФБ 99, в
който е разположен, едновременно не попадат с цялата си площ в специализирания
слой на местообитанията на зимуващите видове гъски; парцел 46783-1123-10-1 е в
границите на ФБ 1123, който не попада с цялата си площ в специализирания слой
на местообитанията на зимуващите видове гъски, и пресича парцел от мярка 214
„АЕП“; специализираният слой на местообитанията на зимуващите видове гъски се
формира като сечение на землищата, определени в Приложение № 1 към чл. 5, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., и специализирания слой на земи с
висока природна стойност; границите на специализирания слой на местообитанията
на зимуващите видове гъски за времето на ангажимента на оспорващия са се
променяли само веднъж, като с Писмо на МЗХГ № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. е
предаден измененият слой на местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места.
Заключението на вещото лице е оспорено от оспорващия с
твърдения, че е неясно и че вещото лице не е използвало свои проучвания, а е
приело констатациите в акта. Съдът възприема изцяло заключението на вещото
лице, тъй като намира същото за обосновано, изготвено компетентно и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Заключението е изготвено
след анализ на приложените по делото документи и относимата за спора
документация, включително и въз основа на проучване в МЗХГ и ДФЗ на съответните
носители на информация относно заявените парцели и границите на специализирания
слой на местообитанията на зимуващите видове гъски.
В приложената по делото административна преписка се
съдържа Писмо Изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. по описа на МЗХГ, Вх. №
01-0400/69 от 20.04.2016 г. по описа на ДФЗ, от което е видно, че е извършено
прецизиране на специализираните слоеве за прилагане на дейностите върху площи
по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар
в обработваеми земи с орнитологично значение“, и на
ДФЗ е предоставен пакет от географски цифрови данни, включващ и слой
местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни
места. Предадените данни са предназначени за съобразяването им в ИСАК, с оглед
извършване на проверките по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. при
заявяване на площи по мярка 10 през кампания 2016 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 18.02.2019 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на
съда на 05.03.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, тъй като последният ден от 14-дневния срок /04.03.2019
г./ е неприсъствен, поради това че националният празник 3 март съвпада с
неделя, и срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 05.03.2019 г. Жалбата
е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат”. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Твърденията на оспорващия за немотивираност на акта са
неоснователни. Актът е мотивиран в достатъчна степен. Посочени са: направените
констатации при извършените административни проверки; установеният процент на
заявената допустима площ в текущата кампания спрямо размера на референтната
площ и начинът на изчисление на този процент; причините, поради които
административният орган е взел решение за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярката. Наред с фактическите, актът съдържа и правните основания
за издаването му.
Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е
изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми кандидата за
подпомагане за откритото производство по издаване на административен акт за
прекратяване на ангажимента му. Актът е издаден, след като са изяснени всички
относими за случая факти и обстоятелства, а именно: каква е референтната площ;
кои са парцелите, недопустими за подпомагане; какви са причините за
недопустимостта им; налице ли е намаляване на заявената допустима площ спрямо
одобрената за 5-годишния ангажимент с повече от 10 %.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. е предвидено, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните
дейности по процесното направление може да бъде намалена с не повече от 10 на
сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен
ангажимент. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от посочената Наредба, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент, когато земеделските стопани не
са спазили изискванията на чл. 20, ал. 4. От доказателствата по делото,
включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е установено,
че за кампания 2016 г. одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности
по процесното направление е намалена с повече от 10 %. От заявената в текущата
кампания площ от 16,73 ха, допустима за подпомагане е само площ от 3,13 ха,
като за останалите площи е установено, че са недопустими за подпомагане, поради
това че попадат изцяло или отчасти извън специализирания слой на
местообитанията на зимуващите видове гъски. В тази връзка изчислените от вещото
лице стойности са идентични с посочените в оспорения акт. Неоснователно е
възражението за некоректност на включените в ИСАК очертания на слоевете. Наредба
№ 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на ИСАК предвижда създаването и поддържането на ИСАК, която система
съдържа електронна база данни, периодично актуализираща се, и включваща данни
за допустимостта на земеделските площи /чл. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г./.
Системата за идентификация на земеделските парцели, като част от ИСАК, се
създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите /чл. 2,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г./.
Министерството на земеделието, храните и горите предоставя
на ДФЗ всяка година географски цифрови данни за специализираните слоеве, които
данни се попълват в ИСАК. Във връзка с изложеното, на 20.04.2016 г. на ДФЗ е предоставен от МЗХГ пакет от географски
цифрови данни, включващ и слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места. Предоставените данни са
съобразени в ИСАК и при извършените автоматични проверки в ИСАК на заявлението
на оспорващия за кампания 2016 г., е отчетена грешка относно парцели:
46783-1123-10-1 и 46783-99-2-1, като такива, които изцяло или отчасти попадат във
ФБ, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски. Оспорващият се е запознал
с резултатите от тези автоматични проверки и следователно е бил информиран, че
посочените парцели или части от тях не попадат в специализирания слой. Съгласно
чл. 27, т. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., данните от ИСАК се ползват при
извършване на контрол на кандидатите и подадените заявления, какъвто контрол в
разглеждания случай е осъществен.
За процесното направление се предоставя подпомагане във
физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна
стойност– чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., а за прилагането на
агроекологичните дейности по направлението, са допустими за подпомагане
земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списъка на землищата, в
които има местообитания на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1 и
специализиран слой на орнитологично значими места,
включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 – чл. 5, ал. 3, т. 1 от
посочената Наредба. Землището на с. Маломир, където се намират процесните
парцели, е включено в Приложение № 1. Следователно, за да бъдат одобрени за
подпомагане земеделските парцели, попадащи в землищата на населените места по
Приложение № 1, те с цялата си площ трябва да попадат в специализирания слой на
земи с висока природна стойност и в специализирания слой на орнитологично
значими места. Изискването е кумулативно. По делото не е спорно, че оспорващият
е одобрен по процесната мярка по направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение“. Видно от
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, между които
е и поддържането на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение /чл. 3, т. 2/, се прилагат за период от пет последователни години,
като в ал. 2 изрично е посочено, че този срок започва да тече от началото на
годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“. Съгласно
чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., одобрената площ за прилагане на
агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 може да бъде намалена
с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен
ангажимент. В процесния случай това намаление е 79,51 %. Следователно, налице
са материалноправните предпоставки за осъществяване правомощието на
административния орган да прекрати поетия агроекологичен
ангажимент. Прекратяването на агроекологичния
ангажимент на основанието, посочено в оспорения акт – чл. 18, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г., е законосъобразно.
По изложените съображения, в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт за прекратяване на ангажимент е в съответствие със закона и
неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна,
поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния
орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 350
лева, от които: 200 лева - внесен депозит за вещо лице и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 4 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К. ф.” ЕООД с ЕИК: …………, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Нова индустриална зона”, ул.
„Банско шосе”, база К., пр. от у. А.А.А., подадена
против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2016 с Изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г., издаден от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София.
ОСЪЖДА „К. ф.” ЕООД с ЕИК: ……….., със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, кв. „Нова индустриална зона”, ул. „Банско шосе”,
база К., пр. от у. А.А.А., да заплати на Държавен
фонд “Земеделие” – София, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: