№ 6844
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100107899 по описа за 2023 година
Ищците С. А. П., И. Г. П. и Ц. Г. П. поддържат в исковата молба, чрез
процесуалния си представител - адв. М. Б., че са съсобственици общо на 7/8
идеални части от правото на собственост върху следните недвижими имоти,
представляващи:
Апартамент № Б-2 с идентификатор 68134.1006.305.1.2 по КККР на гр.
София, находящ се на втори /първи жилищен/ етаж, със застроена площ
от 97.12 кв.м,, състоящ се от дневна с готварна, две снални, баня,
тоалетна, перално помещение, при граници: изток - апартамент № В-3,
запад - двор, север - стълбище и коридор, юг - двор, ведно с ИЗБА № 14 в
избения етаж, със застроена площ от 3.43 кв.м., при граници: изток-
коридор, запад - изба № 12, север - коридор, юг - изба № 15, както и
5.27% идеални части от общите части на жилищната сграда — секция Б,
в която се намира апартамента, изградена в дворно място в гр. София,
местност „Манастирски ливади – изток“, ул. „*******“ № 79;
29/820 (двадесет и девет/осемстотин и двадесети) идеални части от
дворно място, с идентификатор 68134.1006.305 по КККР на гр. София,
находящо се в град София, местност „Манастирски ливади – изток“, ул.
„*******“ № 79, съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр.
1
София, местност „Манастирски ливади“;
Гараж № 3, c идентификатор 68134.1006.305.1.19 по КККР на гр. София,
находящ се на първия /партерен/ етаж, със застроена площ от 21.57 кв.м.,
както и 1.10% идеални части от общите части на жилищната сграда -
секция Б, в която се намира гаража, в дворно място в гр. София, местност
„Манастирски ливади – изток“, ул. „*******“ № 79.
Излагат, че процесните имоти са придобити по време на брака, сключен
на 18.12.1983 г. между Г.П. П. и С. А. П. и поради това са били в режим на
съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпруга Г. на 11.07.2013
г. собствеността на имотите се разпределя между преживялата съпруга С. и
законните наследници на Г. в следното съотношение:
- 5/8 ид.ч. на С. А. П., в качеството й на преживяла съпруга и наследник;
- 1/8 ид.ч. на И. Г. П. – син на наследодателя;
- 1/8 ид. ч. на Ц. Г. П. – дъщеря на наследодателя;
- 1/8 ид.ч. на П. Г. П. – син на наследодателя и ответницата.
Твърдят, че след смъртта на наследодателя и понастоящем
наследствените имоти се ползват единствено от ответницата, която живее със
сина си в процесния апартамент и не позволява на ищците да ползват по
какъвто и да било начин имотите. Поддържат, че се противопоставят на това,
включително и нееднократно са искали от ответника Р. П., като законен
представител на наследника П. П., да им изплаща обезщетение за ползването
на имотите. В тази връзка са изпратили нотариална покана до ответника за
изплащане на обезщетение за ползването на имотите от наследника П. П., но
до момента не са получили такова обезщетение, нито ответницата плаща наем
от свое име.
Предприели са действия за съдебна делба на имотите, като по тяхна
молба е образувано гр. дело № 38551/2019 г. по описа на СРС, 57 състав, по
което СРС е допуснал делба на процесните имоти между законните
наследници на Г. П. при описаните по-горе квоти. Постановени са и
привременни мерки, съгласно които П. П., чрез законния си представител –
майка му Р. П., е осъден да заплаща на ищците обезщетение за ползването на
имотите, тъй като е установено, че единствено той и майка му ги владеят, но
до момента на подаване на настоящата искова молба, ответницата не е
2
изпълнила това задължение. Посоченото решение на СРС за допускане на
делба е обжалвано от П. П. и не е влязло в сила.
Ищците обосновават интереса си от водене на настоящото дело с
обстоятелството, че ответницата не е страна в делбеното производство и не е
обвързана от решението по него. Твърдят, че ответницата владее имотите без
правно основание и недобросъвестно пречи на собствениците им да ги
ползват, с цел да ги присвои.
Ето защо предявяват иск да бъде признато за установено по отношение
на ответницата Р. П. П., че ищците са съсобственици на съответните идеални
части от правото на собственост върху процесните имоти, както следва: С. А.
П. - собственик на 5/8 ид.ч., И. Г. П. - собственик на 1/8 ид.ч. и Ц. Г. П. -
собственик на 1/8 ид.ч., както и искат ответницата да бъде осъдена да предаде
владението на процесните имоти на ищците.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Р.
П. П., чрез адв. С. Ц. - САК, в който оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Ответницата сочи, че доколкото не осъществява владение за себе си
върху процесните имоти, искът е недопустим спрямо нея, още повече, че
синът й П. Г. П. е съсобственик на процесните имоти. Освен това, е
постановено решение на СРС по висящо дело за делба - гр.д. № 38551/2019 г.
на СРС, 57 състав, с което процесния апартамент Б-2 в гр.София, ул.
“*******” № *******, е предоставен за ползване на П. Г. П., с когото са едно
семейство и домакинство и който доскоро е бил непълнолетен и ученик, и
поради това ответницата живее в процесния апартамент. На това основание
счита, че до приключването на делбеното дело ищците нямат право да искат
да им бъде предадено владението на имотите.
Ответницата оспорва квотите на съсобственост на ищците като
неправилно изчислени, като заявява, че процесните имоти не са били
придобити от наследодателя Г. П. и съпругата му С. П. в режим на СИО.
Твърди, че след 1994 г. наследодателят Г. П. е живял във фактическа раздяла
със съпругата си, а от 1998 г., включително и по време на закупуването на
процесните имоти, той е живял в едно домакинство с нея и общия им син - П.
Г.ов П., роден през 2005г. Заявява, че съпругата С. П. не е имала никакъв
принос нито за придобиването, нито за поддържането на процесните имоти,
3
докато ответницата е имала принос за придобиването, ремонтите,
обзавеждането и поддържането им.
Въз основа на изложените съображения ответницата счита, че в
установителната му част искът е неоснователен, защото ищците не
притежават посочените от тях квоти в съсобствеността на процесните имоти,
а в осъдителната му част искът е неоснователен и поради това, че тя не владее
същите.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
От Нотариален акт № 172, том V, рег. № 8451, дело № 901 от 07.12.2006
г. на нотариус Д.Т. с район на действие гр. София, рег. № 041 на НК, се
установява закупуването от Г. П. на АПАРТАМЕНТ № Б-2 на втори (първи
жилищен) етаж, кота +2,50 със застроена площ от 97,12 кв.м., състоящ се от
дневна с готварна, две спални, баня, тоалетна, перално помещение, при
граници: изток-апартамент № В-3: запад – двор; север – стълбище и коридор,
юг - двор, ВЕДНО с ИЗБА № 14 в избения етаж, кота -2,65, със застроена
площ от 3,43 кв.м. при граници: изток – коридор; запад - изба № 12; север -
коридор, юг - изба № 15,както и 5,27% ид.ч. от общите части на Жилищната
сграда - секция Б, в която се намира апартаментът, изградена в дворно място,
находящо_се в гр. София. местност "Манастирски ливади - изток", ул.
„*******'' № 79, съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр.
София, м. “Манастирски ливади-изток“ с площ на УПИ 820 кв.м. и при
граници: от две страни – улици, УПИ XIII-196, УПИ X-197 и УПИ IX-201,202.
Установява се от Нотариален акт № 173, том V, рег. № 8452, дело № 902
от 07.12.2006 г. на нотариус Д.Т. с район на действие гр. София, рег. № 041 на
НК, че Г. П. П. е закупил 29/820 идеални части от дворно място, находящо се в
гр. София, местност "Манастирски ливади-изток", ул. "*******" № 79,
съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр. София, м.
“Манастирски ливади-изток“, с площ на УПИ 820 кв.м. и при граници: от две
страни – улици, УПИ XIII-196, УПИ X-197 и УПИ IX-201,202.
Видно от Нотариален акт № 27, том 1, рег. № 533, дело № 26 от
02.02.2007 г. на нотариус Д.Т. с район на действие гр. София, рег. № 041 на
НК, Г. П. П. е закупил ГАРАЖ № 3 на първия (партерен) етаж, кота +0,00, със
застоена площ от 21,57 кв.м. при граници: изток - входно фоайе, запад - двор,
север - стълбище, юг - гараж № 4, КАКТО и 1,10% ид.ч. от общите части на
жилищната сграда-секция Б, в която се намира гаражът, изградена в дворно
място, находящо се в гр. София, местност "Манастирски ливади - изток", ул.
„*******'' № 79, съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр.
София, м. “Манастирски ливади-изток“ с площ на УПИ 820 кв.м. и при
граници: от две страни – улици, УПИ XIII-196, УПИ X-197 и УПИ IX-201,202.
4
От представеното по делото Удостоверение за граждански брак се
установява, че наследодателят Г. П. и ищцата С. П., са сключили граждански
брак на 18.12.1983 г., който брак е прекратен със смъртта на съпруга Г. П.,
настъпила на 11.07.2013 г. видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0390
от 12.07.2013 г. на СО – р-н „Сердика“.
От удостоверение за раждане № ******* се установява, че П. Г. П. е син
на Г. П. и на ответницата Р. П. П., а от Удостоверение за наследници изх. №
1401 /27.06.2018 г. на СО – р-н „Сердика“ е видно, че наследници по закон на
Г. П. са преживялата съпруга С. А. П., И. Г. П. и П. Г. П. – синове и Ц. Г. П. -
дъщеря.
Приета по делото е нотариална покана от 13.10.2015 г. на нотариус М.Е.а
с рег. № 627 на НК, отправена от С. А. П., И. Г. П. и Ц. Г. П., връчена на
14.10.2015 г., с която ищците са предявили претенция към сина на
ответницата - П. Г. П., за заплащане на обезщетение за лишаването им от
ползване на притежаваните от тях идеални части от описания по-горе
недвижим имот.
Представено е и съдебно решение от 28.02.2023 г. по гр. дело № 38551
по описа за 2019 г. на СРС, 57 състав, с което на основание чл. 34, ал.1 от ЗС е
допусната съдебна делба между тримата ищци и П. Г. П. на процесните имоти.
Към датата на приключване на съдебното дирене няма данни решението да е
влязло в законна сила.
Представените по делото книга на собствениците (домова книга) в
жилищната сграда на ул. „*******, гр. София, както и протокол от събрание
на етажната собственост установяват, че процесния апартамент е собственост
на Г. П. и от 2007 г. се обитава от ответницата Р. П. и синът им – П. П..
От Удостоверение № 20190514110758/14.05.2019 г. от Агенция по
вписванията се установява, че в регистъра на имуществените отношения на
съпрузите за лицето С. П. към дата 14.05.2019 г. не е регистриран режим на
имуществени отношения на съпрузите.
Във връзка с оборване на презумпцията за съвместен принос по чл.21,
ал.3 от Семейния кодекс и твърдението на ответницата, че процесният имот е
бил придобит от съпруга по време на трайна фактическа раздяла с ищцата С.
П., респ. във връзка с оборване на това твърдение от ищцовата страна, по
делото е проведен разпит на свидетели.
При разпита свидетеля на ответната страна И. Л. заявява, че познава Р.
П. и Г. П. повече от 20 години (от около 2000-та година), като те са му
кумували. Прекарвали уикенди заедно в една компания, както и на почти
всички рождени дни на Г. и на Великден били заедно. Знаел, че той (Г.) имал
жена, с която имат общ бизнес - Г. имал заведения по морето, на които
уреждал наемите, а жена му ги работела с децата. За пръв и единствен път
видял С. - жената на Г., няколко месеца преди смъртта му, като се засекли с
нея на вратата. Знаел, че Г. има и две деца, като е виждал дъщеря му и синът
му един-два пъти на рождени дни на П. (П. П.). Р. и Г. живеели заедно като
5
семейство в апартамент близо до „Пирогов“, като преди да се роди детето (П.),
се преместили в друг, по-голям апартамент, където свидетелят ходел на гости
много често. Знае за закупуването на процесния апартамент от Г., който му
споделил, че тъй като има и друго семейство, трябва и това дете да подсигури.
По време на придобиването на апартамента, Г. живеел с ответницата Р..
Свидетелят И. Л.а излага, че познава Р. П. отдавна и впоследствие тя я е
запознала с Г. П.. Двамата живеели на различни места, докато Г. бил жив.
Когато се родил синът им П., се преместили в процесния апартамент, находящ
се на ул. „*******“, който и тя е посещавала поне по три пъти в седмицата.
Споделя, че към апартамента има и гараж, но докато бил жив Г., гаражът не се
ползвал от никого и бил пълен с непотребни вещи, детски колички, колело на
П.. Ответницата Р. не ползвала гаража и паркирала колата си отвън. Целият
бил затрупан с неща, с вещи от онова време. За последно видяла гаража след
Нова година, като П. (синът на ответницата) го отворил.
В показанията си, свидетелят Ц. С. – майка на наследодателя Г. П.,
заявява, че познава Р. П. от края на 1999 г. Запознал ги Г.. Р. и Г. имат общо
дете, което се казва П., когото отглеждали заедно. Синът й имал един
единствен брак – с ищцата С.. Сватба правили през 1983г., но се разделили,
защото С. му изневерила. Г. споделил на майка си, че иска да се разведе, но тя
не му позволила. Г. и С. имали и общ бизнес на Боровец, Слънчев бряг и
Банско. Свидетелката твърди, че тя и Г. са били в добри отношения с ищцата
С., въпреки изневярата. Г. уреждал бизнеса за децата, за да работят заедно.
Бил в добри отношения с тях. Заявява, че отношенията между децата на Г. от
брака му и Р. и П., също били добри, защото се е случвало да посещава Р. и П.
и там е заварвала И. и Ц.. Личните си и семейни празници Г. празнувал със С.
и с двете им деца, като и свидетелката е присъствала. Твърди, че през всички
тези години С. имала мъж, с когото живеела и към настоящия момент.
Впоследствие заявява, че личните си и семейни празници Г. празнувал с Р..
Живеел с Р. и П. в апартамента на ул. „*******“. Свидетелката заявява, че
именно тя е свързала сина си с продавача-собственик на процесния
апартамент на ул. „*******“, който бил син на съпруга й от предходен брак и
се казвал Л.С.Р.. На следващо място, заявява, че от повече от 20 години живее
в чужбина, но през лятото се прибира в България.
По делото е проведен разпит на свидетелите на ищцовата страна Л.Д.Й.
и Ж.М.П..
Свидетелката Й. заявява, че познавала С. и Г. П.и повече от 20 години,
защото от около 2000 г. имала връзка с ищеца И. П. за около 4-5 години. В
този период и за времето, в което ги познава, С. и Г. живеели в едно
домакинство, като свидетелката твърди, че не знаела да са били разделени. Г.
имал отбор в Петрич и когато се прибирал в София събота и неделя, бил при
С. в апартамента на бул. *******. Взаимоотношенията им били като на
нормално семейство. Била свидетел на това, че Г. се грижел много за
семейството и децата си, прекарвали заедно доста време. С. и Г. имали общ
6
бизнес на Боровец, държали хотел и механата към него. Имали бизнес и на
морето, който работели заедно и С. управлявала, докато Г. бил в Петрич по
работа. На морето Г. идвал доста често, като и там преспивал при С. защото
били в семейни отношения. В последните години преди да почине, за Г. се
грижели ищците С., И. и Ц.. Свидетелката разбрала, че Г. има дете от друга
жена след смъртта му, като дотогава по нищо не личало, че той имал друга
връзка и дете извън брака. С. и Г. имали общ апартамент на ул. „*******“.
Средствата за закупуването на апартамента били осигурени от общия им
бизнес, което свидетелката научила от самите С. и Г.. С. намерила апартамента
и се свързала със собственика и го договорила. Свидетелката отрича да е
посещавала процесния апартамент, но знае, че се ползва от ответницата и
детето, не и от ищците, макар че С. плащала данъците. Споделя, че доколкото
знаела, ответницата отдавала гаража към апартамента под наем.
При разпита в съдебно заседание свидетелката П. заявява, че познава С.
и Г. П.и от 24 години, тъй като е съпруга на брата на С.. Заявява, че двамата
никога не са били разделени. Винаги са имали общ бизнес – хотел на Боровец,
механа, заведения на Слънчев бряг, където свидетелката е работела през
лятото. Били едно семейство, държали на отношенията с децата си и по
празници се събирали със свидетелката и нейния съпруг като част от близкия
семеен кръг, като това продължило от 2000-2001г., откогато свидетелката ги
познава, докато Г. починал. Знае, че С. и Г. са купили апартамент на
„*******“, но не си спомня кога точно. От С. знае, че тя го е намерила, както и
че в него са вложени средства от общия им бизнес. До смъртта на Г. не знаела,
че той е имал друга връзка и дете, той никога е показвал, че има и друго
семейство. С. и Г. не винаги физически се намирали на едно място, т.к. имали
бизнес и на морето, и в Боровец, а Г. бил собственик и на футболен клуб в
Петрич, но винаги са поддържали връзка по телефона, Г. винаги се грижел за
семейството си и когато пребивавал в София, си бил при С. в апартамента на
бул.„Хр. Ботев“.
По делото от страна на ответницата е ангажирана разписка за депозит от
23.11.2006г. за платена от нея сума в размер на 1000 евро, като гаранция за
задължението й да сключи предварителен договор за закупуването на
процесния апартамент 2-б на ул. „*******“ №79 със собственика на имота
Л.С.А.
Ангажирана е от ищците справка от АВп за вписвания, отбелязвания и
заличавание по партидата на лицето Л.С.А.за периода 1991 – 2008г., от която
се установява, че по партидата на това лице няма извършени вписвания
касателно процесните имоти.
Ищците са ангажирали и пълномощно от Г. П. в полза на ищцата С. П.,
което е изключено от съда от доказателства по делото, поради неизпълнение
от ищцовата страна на задължението й по чл.183, ал.1, изр. първо от ГПК.
Поради това съдът не обсъжда изключеното писмено доказателство.
При така установените факти по делото, съдът намира следното от
7
правна страна:
Предявени са субективно съединени ревандикационни искове с пр. осн.
чл. 108 от ЗС - за признаване собствеността на ищците върху идеални части от
процесните имоти: апартамент № Б-2 с идентификатор 68134.1006.305.1.2,
ведно с 5.27% идеални части от общите части на сградата-секция Б, в която се
намира апартамента и прилежащата изба; 29/820 ид.ч. от дворно място, с
идентификатор 68134.1006.305 и гараж № 3, c идентификатор
68134.1006.305.1.19, ведно с 1,10% ид.ч. от общите части на жилищната
сграда - секция Б, в която се намира гаража, всички находящи се в гр. София,
местност „Манастирски ливади – изток“, ул. „*******“ № 79, при следните
квоти:
- 5/8 ид.ч. за С. А. П., в качеството й на преживяла съпруга и наследник на
наследодателя ;
- 1/8 ид.ч. на И. Г. П. – син на наследодателя;
- 1/8 ид. ч. на Ц. Г. П. – дъщеря на наследодателя,
и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на така
описаните 7/8 идеални части от имотите.
С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик иска
от лицето, което владее или държи неговата вещ без основание, предаване на
владението въз основа на своето право на собственост. Следователно, за да
бъде уважен предявеният ревандикационен иск, всеки от ищците трябва да
докаже, че: 1/ е собственик на процесните идеални части от недвижим имот; 2/
ответницата владее (разбирано и като упражняване на фактическа власт без
намерение за своене) имота и 3/ това владение е без основание.
Ответницата следва да докаже, че владее имота на годно правно
основание – такова, което може да се противопостави на ищците.
В установителната част на предявения ревандикационен иск основният
спор между страните е концентриран около квотите в съсобствеността, които
ищците твърдят да притежават. Ответницата оспорва имотите да са били
СИО, като твърди, че същите са придобити от починалия Г. П. по времето на
трайна фактическа раздяла с ищцата С. П., при което тя няма принос за
тяхното придобиване. Ето защо, макар принципно да не оспорва, че ищците
имат дял в съсобствеността, счита, че същият не съответства на поддържаното
от тях съотношение, а всеки от наследниците притежава по ¼ от правото на
собственост.
По този въпрос съдът намира следното:
Бракът между С. П. и Г. П. е бил сключен през 1983г. , при действието на
8
СК от 1968г., отменен със СК от 1985г., от своя страна отменен от действащия
в момента СК от 2009г.
СК от 2009г. в пар 4. (1) от ПЗР предвижда, че правилата на този кодекс
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Съгласно ал.2
съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност
или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. Актуалният СК е
запазил режима на съпружеска имуществена общност /СИО/, въведен още със
СК от 1968г., като съгласно чл. 21 вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Същевременно, предвиден е и режим на разделност, както и
договорен режим, който съпрузите могат да изберат и да впишат в нарочен за
това регистър.
Доколкото по делото няма данни С. и Г. П.и да са вписали режим на
разделност или да са сключили брачен договор, въз основа на гореизложеното
следва да се приеме, че по отношение на процесните недвижими имоти,
придобити по време на брака през 2006г., е приложим режимът на СИО, по
силата на който вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити, като за съвместния принос е въведена оборима
законова презумпция. Оборването на презумпцията чрез доказване наличието
на дългогодишна фактическа раздяла, по време на която имотите са
придобити, е в тежест на ответната страна, което й е указано с доклада по
делото.
Утвърдената съдебна практика приема, че придобитото по време на
брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската
имуществена общност, когато то е придобито по време на настъпила трайна и
окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви
икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът
съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на
съвместните им усилия. В този смисъл са дадените още с ТР № 35/71г. на
ОСГК на ВС разяснения, както и актуалната практика на ВКС, която
настоящият състав споделя. Само при проведено пълно доказване на факта на
трайната фактическа раздяла между съпрузите, довела до прекъсване на
всякакви духовни, физически и икономически връзки между тях, следва да се
приеме, че придобитият от единия съпруг по време на тази раздяла имот, е
негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, защото
другият съпруг няма никакъв принос към придобиването.
Като обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че такова доказване не беше
9
проведено успешно от ответната страна. Следва да се приеме за установено от
свидетелските показания на разпитаните свидетели на ответника Л.и и С., че
Г. П. е живял с ответницата и двамата имат син – П.. Двойката е прекарвала
заедно уикенди и е празнувала рождени дни на Г., а в закупения през 2006г.
апартамент от самото начало е живяла ответницата с детето си.
Горното обаче не изключва запазването на близката емоционална,
физическа и икономическа връзка със съпругата на Г. – ищцата С. П..
Установява се от свидетелските показания, които в тази си част са
безпротиворечиви, че Г. е ръководел бизнес с локации на различни места в
страната – Боровец, Слънчев бряг, а е притежавал и футболен клуб в гр.
Петрич, което по необходимост е било свързано с пътувания и престой на
различни места. Бизнесът бил общ и в развиването му активно е участвала и
ищцата С. П.. Показанията на свидетелите Й. и П. се подкрепят взаимно и
следва да бъдат кредитирани по отношение на това, че когато е пребивавал в
София или на морето, където семейният бизнес имал обекти – заведения, Г. е
живял при съпругата си, като свидетелите – от близкия им приятелски и
семеен кръг, заявяват, че не са знаели за раздяла между тях или за
съществуването на другото семейство на Г., като за последното са разбрали
едва след смъртта му. И двете свидетелки са непосредствени очевидци, като
присъствали на семейните събирания в апартамента на семейството на бул.
„Хр. Ботев“ в гр. София и на морето. Когато се прибирал от Петрич в София,
което било обикновено уикендите, но не всеки уикенд, Г. спял в апартамента
на бул. „Хр. Ботев“ в обща стая със С., по същия начин стояли нещата между
тях, когато идвал на морето, където С. управлявала бизнеса, когато Г. го няма.
От друга страна, показанията на свидетелите на ответника, макар да
установяват безспорната дългогодишна връзка на ответницата с Г. П., не
установяват трайната фактическа раздяла на Г. със съпругата му. Свидетелят
Л. изобщо не е познавал съпругата на Г., поради което няма как да знае
каквото и да било за техните отношения, в който смисъл са и показанията му –
знаел за съществуването й, но я е виждал единствен път, когато Г. вече бил на
легло и се разминали на вратата. Обстоятелството, че Г. е празнувал с Р.
личните си празници не изключва да е празнувал същите и със съпругата си, в
който смисъл са показанията на останалите разпитани свидетели, вкл. и
майката на Г.. Що се касае до нейните показания /свидетелката С., на 88 г./ -
същите са в голямата си част противоречиви и неподкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелката първо заявява, че Г. празнувал
личните си празници със С. и семейството, впоследствие заявява, че правел
големи рождени дни, на които присъствали негови колеги, спортисти и Р..
Заявява, че апартаментът на ******* е закупен чрез нея от сина на бившия й
съпруг Л.С.Р., което се опровергава от приложения по делото нот. акт, от който
се установява, че продавач на апартамента е търговско дружество „К.-М.“
ЕООД. В тази връзка, съдът отбелязва, че и лицето, посочено като собственик
на апартамента в разписката за платен депозит от ответницата – Л.С.А. не се
установява да има по партидата си в СВп вписвания касателно процесния
10
имот. На последно място, предвид изявлението на свидетелката Ц., че в
последните 24 години живее преимуществено в чужбина, съдът също намира,
че непосредствеността на впечатленията й относно отношенията между
нейния син и неговата съпруга, е съмнителна. Прави също впечатление
поведението на свидетелката по време на разпита, която на конкретно
поставени от страните въпроси дава отговори без връзка в поставения въпрос
– напр. на поставен от ответната страна въпрос кой е присъствал на
празненствата на Г. за рождените му дни, свидетелката неколкократно
отговаря, че синът и е бил личност в спортните среди. Гореизложеното дава
основание на съда да цени критично показанията на свидетелката и да не ги
кредитира в онези техни части, в които са противоречиви, несвързани или се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид всичко гореизложено, съдът намира, че не се доказа по
делото по категоричен начин, че Г. П., живеейки на съпружески начала с
ответницата и общото им дете, се е намирал в трайна фактическа раздяла със
съпругата си – ищцата С. П.. Напротив, установява се, че в същия период от
време, той е продължил да поддържа близък контакт и общо домакинство със
съпругата си, който предвид свидетелските показания, обсъдени по-горе, не
може да се определи само като бизнес отношения, а навежда на наличието на
физическа, емоционална връзка и икономическа връзка, която изключва
наличието на трайна фактическата раздяла.
Ето защо, съдът приема, че презумпцията за съвместен принос не беше
оборена и с оглед настъпилото наследствено правоприемство ищците са
станали собственици на процесните имоти при квоти, както са посочени в
исковата молба, уточнена с молбата от 07.09.2023г., а именно – 5/8 за
преживялата съпруга и по 1/8 за всяко дете.
Недоказани останаха и възраженията на ответницата спрямо иска в
осъдителната му част – за предаване на владението. Няма спор между
страните, че ответницата живее в имота с вече пълнолетния си син. Тя
упражнява фактическа власт единствено по силата на отношенията си с един
от съсобствениците и няма правно основание за ползването на идеалните
части, собствени на ищците, поради което исковете са основателни и следва да
бъдат уважени, вкл. и по отношение на гаража, за който от свидетелските
показания на св. Л.а се установява, че синът на ответницата притежава ключ и
е предоставил достъп, с какъвто ищците няма данни да разполагат, а в гаража
се съхраняват непотребни вещи на семейството.
Ето защо, исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищците следва
11
да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса и платен
адвокатски хонорар. Възражението на ответната страна за прекомерност на
платеното адв. възнаграждение, съдът намира за неоснователно, предвид
материалния интерес на делото от 141 039,06 лв., фактическата му и правна
сложност – по същото са проведени три открити съдебни заседания,
разпитани са петима свидетели, при което намаляването на адвокатското
възнаграждение под реално заплатеното от 4 500 лв. би довело до
несъответствие с обема на предоставената от адвоката защита и свършената
работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. П. П.,
ЕГН **********, че ищцата С. А. П., ЕГН ********** е титуляр на 5/8 ид.ч. от
правото на собственост, а всеки от ищците И. Г. П., ЕГН ********** и Ц. Г.
П., ЕГН ********** е титуляр на по 1/8 ид.ч. от правото на собственост на
следните недвижими имоти:
Апартамент № Б-2 с идентификатор 68134.1006.305.1.2 по КККР на гр.
София, находящ се на втори /първи жилищен/ етаж, със застроена площ
от 97.12 кв.м,, състоящ се от дневна с готварна, две снални, баня,
тоалетна, перално помещение, при граници: изток - апартамент № В-3,
запад - двор, север - стълбище и коридор, юг - двор, ведно с ИЗБА № 14 в
избения етаж, със застроена площ от 3.43 кв.м., при граници: изток-
коридор, запад - изба № 12, север - коридор, юг - изба № 15, както и
5.27% идеални части от общите части на жилищната сграда — секция Б,
в която се намира апартамента, изградена в дворно място в гр. София,
местност „Манастирски ливади – изток“, ул. „*******“ № 79;
29/820 (двадесет и девет/осемстотин и двадесети) идеални части от
дворно място, с идентификатор 68134.1006.305 по КККР на гр. София,
находящо се в град София, местност „Манастирски ливади – изток“, ул.
„*******“ № 79, съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади“;
Гараж № 3, c идентификатор 68134.1006.305.1.19 по КККР на гр. София,
находящ се на първия /партерен/ етаж, със застроена площ от 21.57 кв.м.,
12
както и 1.10% идеални части от общите части на жилищната сграда -
секция Б, в която се намира гаража, в дворно място в гр. София, местност
„Манастирски ливади – изток“, ул. „*******“ № 79,
И ОСЪЖДА ответницата да им предаде владението върху същите
идеални части.
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******“
******* да заплати на ищцата С. А. П., ЕГН **********, И. Г. П., ЕГН
********** и Ц. Г. П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес гр. София,
ул. „*******, сторените по делото разноски от 1 410,34 лв. за държавна такса и
4 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13