№ 260059 / 8.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2020 година
г. М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора…........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 3051 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с § 19, ал. 1 ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011г. ).
Образувано е по повод на жалба, подадена от Н.Ц.П. xxx срещу решение № 26РГ от 04.10.2019 година, издадено от О. с. „. –. г. М. в частта, с която е отказано за възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: овощна градина от 0.672 дка, находящ се в строителните граници на г. М. в местността Д. Ц. М. бивш имот № 2081 от кадастрален план, изработен 1956 година. Жалбоподателката поддържа становище, че не е доволна от това решение в посочената му част, тъй като желае незабавно да бъде обезщетена с друга равностойна земя.
Въззиваемата страна О. С. „. –. г. М. изразява писмено становище по жалбата, в което твърди, че жалбата е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Установено е по делото, че с решение № 26РГ от 04.10.2019 година, издадено от О. с. „. –. г. М., е признато правото на собственост на наследниците на Р. А. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: овощна градина от 1.861 дка, находящ се в строителните граници на г. М. в местността Д. Ц. М.; възстановено е правото на собственост на наследниците на Р. А. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: овощна градина от 1.861 дка, находящ се в строителните граници на г. М. в местността Д. Ц. М. бивш имот № 2081 от кадастрален план, изработен 1956 година. Със същото решение е отказано за възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: овощна градина от 0.672 дка, находящ се в строителните граници на г. М. в местността Д. Ц. М. бивш имот № 2081 от кадастрален план, изработен 1956 година. Като причини за отказа е посочено, че за застроената част от имота в размер на 0.672 дка подлежи на обезщетение по реда на чл.10Б от ЗСПЗЗ. Същият имот е заявен за възстановяване с пореден № 5 от заявлението и е установен с Молба-декларация за членство в ТКЗС. Обжалваното решение е издадено на основание чл.14, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ( ЗСПЗЗ), чл.18 ж, ал.1, 183, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 26 от 23.12.1992 г. по чл.18г ППЗСПЗЗ, № 26/23.12.92 г. по чл.18 д ППЗСПЗЗ и № 11/12.11.1992 г. по чл.18 е от ППЗСПЗЗ. С протокол № 26 от 23.12.1992 г., по чл.18ж, ал.2 и чл.18г ППЗСПЗЗ, цитиран в основанието на обжалваното решение, е постановен отказ за признаване правото на собственост с план за земеразделяне върху 4 бр. имота, като в т.4 е посочена овощна градина с площ 1.800 дка в м. ,,Ц. М.”, като в забележка е посочено, че същият се намира в регулационния план на селото, а в мотивите за отказ е посочено, че подлежи на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съгласно посочената разпоредба „Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. В мотивите на цитирания протокол № 26 от 23.12.1992 г. на ПК М. (сега ОСЗ - М.), който е посочен в основанието на обжалваното решение, че имотът е признат и ще бъде възстановен при спазване на разпоредбите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, след представяне на удостоверение и скица от техническата с. на общината съгласно чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. В част ІІ на обжалваното решение № 26РГ/04.10.2019 г. на О. с. по земеделие г. М., е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. А. И. върху част от признатия в част І имот, а именно върху 1.189 дка /от общо 1.861 дка/, представляваща овощна градина в строителните граници на г. М. в м.,,Д. Ц. М.”, б. имот № 2081 от кадастрален план изработен през 1956 г. В обжалваната част - част ІІІ от решение 26РГ/04.10.2019 г. на О. с. по земеделие г. М., е постановен отказ за възстановяване върху 0.672 дка –. овощна градина, находяща се в строителните граници на гр.М. в м.„Д. Ц. М.”, б.имот № 2081 от кадастралния план изработен 1956 г. В мотивите за отказ е посочено, че имотът е застроен и че за застроената част в размер на 0.672 дка, собственикът подлежи на обезщетение по чл.10 б от ЗСПЗЗ.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена и се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Видно от съдържанието на жалбата, госпожа П. обжалва пункт 3 на решението, като твърди, че в решението не е посочен вида и начина на обезщетение за частта от имота, чието възстановяване е отказано и е поискала незабавно да бъде обезщетена. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за необосновани доводите на жалбоподателката. Обезщетяването, което иска жалбоподателката, е само част от процедурата по възстановяване на имоти, находящи се в строителните граници на земището, като Д. процедурата по обезщетяване се пристъпва при наличието на определените предпоставки, посочени в чл.10б от ЗСПЗЗ. За да бъде обезщетен един собственик, е необходимо кумулативно да са налице следните условия : наличието на подлежащ на възстановяване имот, който се намира в строителните граници, и който съгласно приложено удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ /издадени по съответния ред/ е застроен или са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването му. Д. тази процедура се пристъпва едва след влизане в сила на решението, с което е постановен отказ за възстановяването на имота в стари реални граници. Възстановяването на имоти в границите на урбанизираните територии, се извършва в съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ „Общинската с. по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а. Въз основа на така представените пред ОСЗ - М. удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ е издадено процесното решение 26РГ/04.10.2019 г. на О. с. по земеделие г. М..
Решението е постановено от комисия в състав съгласно чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ /определена съгласно Заповед № 30/08.01.2019 г. на директора на ОДЗ –. М. и Заповед № РД 46-386/05.09.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите/, която е компетентния орган, в кръга на предоставените и правомощия, в законоустановената форма и съдържа подписи на всички членове на комисията, поради което представлява валиден административен акт. Същото е издадено в съответствие с приложимия материален закон и в частност на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, регламентиращи възстановяването на собствеността в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП/ЗРП, при наличието на застрояване или други проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността на признатите, но невъзстановени в стари реални граници имоти.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че решение № 26РГ/04.10.2019 г. на ОСЗ - М. в обжалваната му част е законосъобразно и правилно, като постановеният отказ в същото е мотивиран и обоснован с необходимостта от прилагане на чл.10б от ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната правна норма „Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Постановеният отказ за възстановяване в стари реални граници на част от подлежащия на възстановяване имот е съобразен с посочената в удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 от ЗСПЗЗ, площ на имота, която е застроена и за която собственикът подлежи на обезщетение. Именно в изпълнение на чл.11, във връзка с чл.13, ал.4, и 6 и с чл.13а от ППЗСПЗЗ и във връзка с чл.10б от ЗСПЗЗ, комисията, постановила обжалваното решение, е възстановила посочената в удостоверението на Община М. площ от 1189 кв. м. незастроена и подлежаща на възстановяване площ, и е отказала останалите 672 кв. м., тъй като върху същите са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им възстановяване в стари реални граници. Именно затова в мотивите на решението е записано, че за същата част наследниците на Р. А. И. ще бъдат обезщетени съгласно чл.10 б от ЗСПЗЗ. В случая, жалбоподателката, като наследник на собственика, не е ощетена с така постановения отказ, тъй като след влизане в сила на обжалваното решение, следва да бъде проведена процедура по обезщетяване по отношение на застроената част от имота в размер на 672 кв.м., (чието възстановяване в стари реални граници е отказано, тъй като попада в приложното поле на чл.10 б от ЗСПЗЗ).
При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения решението, в обжалваната му част, се явява обосновано и законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Ц.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx срещу решение № 26РГ от 04.10.2019 година, издадено от О. с. „. –. г. М. в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: овощна градина от 0.672 дка, находящ се в строителните граници на г. М. в местността Д. Ц. М. бивш имот № 2081 от кадастрален план, изработен 1956 година.
ОСЪЖДА Н.Ц.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на О. с. „. –. г. М. сумата от 150,00 лева –. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–.М. в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: