Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1482 18.04.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13225
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против И.К.П., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги
по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.07.2016 г. – 26.01.2018 г. има задължения
за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ
размер на 439,99 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх. ,
ап. . За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията,
абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 18 лева за периода 30.09.2016 г.
– 31.12.2017 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се
уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество
изразходвана вода било определяно след реални отчети до 18.10.2017 г., след
което при условията на отказан достъп, като съгл. чл. 24, ал.4, вр. с чл. 25,
ал. 2 ОУ – с ограничение до разликата от общия водомер на сградата в режим на
ЕС.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1352/08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2080/2018 г. на ПРС, III гр.с., връчена редовно
при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок
по чл. 415 ГПК предявил установителни искове.
След образуване на производството били извършени
плащания, с които били погасени част от задълженията.
Останали неплатени сумите от 59,23 лева – главница за
периода 21.12.2017 г. – 26.01.2018 г.,
чиято дължимост се моли да бъде установена, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба, макар същата, приложенията и уточненията да са
редовно връчени лично. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2080/2018 г. на ПРС, III гр.с., вземането по настоящото производство съответства на част от присъдената
главница със заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр.
с ал. 1 ГПК и искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г.,
потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Ответникът не е оспорил, че е собственик на
процесния имот и потребител на услугите.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането
им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В проведеното
съдебно заседание, ищецът заявява, че след подаване на заявлението и исковата
молба в съда, ответникът е платил претендираните суми за главни и акцесорни вземания,
без разноските. Моли да бъде постановено решение, с което претенцията да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното
и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за
настъпване на факти, след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, изразяващи се в погасяване на вземането, съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, тъй като
ответникът е дал повод за образуване на делото, а искът се отхвърля поради
плащане в хода на процеса. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за сторени такива в размер на 25 лева и 75 лева –
съответно платени ДТ в заповедното и настоящото производство. За последното не
се претендира юрк. възнаграждение, а това за ч.гр.д. следва да бъде определено
на сумата от 50 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност, което е
дължимо от ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против И.К.П.,
ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между страни, че П.
дължи сумата от 59,23 лева –
главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна
и отвеждане на канална вода за периода 21.12.2017 г. – 26.01.2018 г. за обект, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл.
, вх. , ап. , ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
07.02.2018 г. до погасяването, за които, ведно с други вземания, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1352/08.02.2018 г.
по ч.гр.д. № 2080/2018 г. на ПРС, III гр.с., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2080/2018 г. на ПРС, III гр.с.
и 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП