Р Е Ш Е Н И Е
№ / 10.01. Година 2020 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.12. 2019 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т. д. № 178
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 и сл. от КЗ /отм./ във вр. с чл. 223 (отм.) от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.М.И.
посочва в исковата молба, че на 12.12.2014 г., около 19.45 часа, Ю. М.А. пътувал на задна лява
седалка в лек атвомобил марка „Х.“, модел: „С.“, с peг. № ЕВ *** АР, управляван от М.М.А..
Шофьорът на лекия автомобил се движил по главен път П-4, в посока от гр. Г. към
гр. С., когато водачът М.А. поради движение с висока и несъобразена с пътните
условия скорост, загубил управление над автомобила, същият напуснал пътното
платно и се ударил в крайпътно дърво.
За
настъпилото пътно произшествие е образувано съдебно производство - НОХД №
99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г..
С
Присъда № 56 от 01.12.2015г., постановена по НОХД № 99/2015 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Г., която е влязла в законна сила на 27.10.2016г., водачът М.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4
във вр.с. ал. 3, б. „б“ във вр.
с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) години.
В
резултат на настъпилото ПТП е починал Ю. М.А., който е брат на ищцата С.И.. Ю.
и С., като брат и сестра, са имали изключително силна емоционална връзка
помежду си. До смъртта на брат си, двамата били неразделни. Израснали в едно
домакинство, заедно с родителите си, били едно задружно и любящо
семейство. Ищцата посочва, че като по-малка сестра, разчитала на брат си, който
й помагал във всяко едно отношение, защитавал я и винаги я подкрепял. Двамата
си споделяли, често излизали заедно, обичали да се забавляват. Освен това били
морална подкрепа един за друг, Ю. често давал съвети на сестра си, която
безрезервно му се доверявала. Ищцата твърди, че изключително много е обичала
брат си, била е силно привързана към него. Ю. А. е бил любящ
и всеотдаен брат, който винаги е помагал както на сестра си, така и на цялото
си семейство, бил е винаги до тях във всеки един момент. Към момента на смъртта
си Ю. е бил едва на 28 години, в разцвета на силите си, а нелепата му смърт,
настъпила по толкова неочакван и трагичен начин, дълбоко е травмирала ищцата.
Ищцата
твърди, че с трагичната гибел на брат си е загубила част от семейството си,
най-близкия й човек, поради което след смъртта му, усеща празнота, която никой
не може да запълни. В резултат на внезапната трагедия ищцата е изпаднала в
тежко емоционално състояние. Непрекъснато плаче, няма апетит и не желае да се
храни, не може да спи, изпитва чувство на страх и безпокойство.
Към
настоящия момент, ищцата посочва, че все още не може да преодолее мъката от
преживяната трагедия. Ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от
голямата загуба. Без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си.
Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Психиката й е
белязана завинаги с травмата от загубата на любимия й брат Ю..
В
исковата молба са изложени съображения, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие виновния водач, управлявал лек автомобил марка
„Х.“, модел „С.“, с peг. № ЕВ *** АР е притежавал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
ЗД „Б.И.“ АД, полица № *****, валидна до 24.05.2015г. по силата на която и на
основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховане, застрахователят е длъжен
да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
По
силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди
изисква същото да бъде съотносимо с болките и
страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява
справедлив еквивалент на нанесените вреди.
Ищцата
позовава претенцията си на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС. Ищцата счита, че като лице
преживяло значителни морални болки и страдания от смъртта на най-близкия и
човек- собствения й брат, е налице несъмнен правен интерес от предявяването на
настоящия съдебен иск.
С оглед
обстоятелството, че деянието е извършено на 12.12.2014
г., то от този момент върху присъдените суми следва да бъде начислена и законна
лихва до окончателното им заплащане.
Направено
е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено Застрохователно дружество „Б.И.“ АД да заплати на ищцата С.М.И.
следните суми:
-
обезщетения в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта
на нейния брат- Ю. М.А., починал при ПТП от 12.12.2014
г.;
-
законната лихва върху претендиралата главница от датата на произшествието- 12.12.2014г. до датата на окончателното изплащане.;
-
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „Б.И.“ АД, с който ответникът взема
становище, че предявените искове са, неоснователни, необосновани, недоказани и
прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция
(главен и акцесорен иск), както по тяхното основание,
така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Излага
съображения, че съобразно представените с исковата молба доказателства и ТР №
1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, може да се
направи извода, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение, поради което искът е допустим.
Във
връзка с неоснователността на исковата молба, ответникът счита, че не е налице
материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Намира, че възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС №
4/1961год. и ППВС № 5/1969год. се допуска само като изключение, когато болките
и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва
съществуването на трайна и дълбока връзка между ищцата и починалия и в тази
връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва
да е причинен деликт от страна водача на лек
автомобил марка "Х.", модел "С.", с per.
№ ЕВ *** АР М.М.А., застрахован при ответника.
Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
произшествие. Твърди, че от представените с исковата молба документи не се
доказват по безспорен и категоричен настъпилите вреди. Не са налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Твърди,
че за ищцата не са настъпили вреди от смъртта на Ю. М.А., който да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че първата няма качеството
на увредено лице по смисъла на Кодекса за застраховането. Вредата, като елемент
от фактическия състав на деликта, подлежи на
доказване и не се предполага на база твърдени родствени връзки.
Заявява,
че оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищцата неимуществени
вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил марка "Х.",
модел "С.", с peг. № ЕВ *** АР М.М.А. за настъпването на твърдените в производството вреди,
като навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Ю. М.А., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл.
137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.
Оспорва
размера на предявените искове за неимуществени вреди, като считам същия за
недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и
Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила
от 07.12.2018год.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Ответникът
излага подробни съображения в тази връзка, като посочва, че до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5 000 лева.
Излагат
се доводи, че като сестра на пострадалото лице, ищцата по делото е активно
легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли
от неговата смърт, но от самите твърдения в исковата молба не може да се
направи извод, че отношенията между починалия и ищцата са се характеризирали с
особена зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с неговата смърт.
Твърди, че обезщетение в настоящия случай не се присъжда при доказана родствена
връзка, а точно обратното при доказана трайна и особено дълбока, близка и
емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди,
както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Ответникът
оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищцата и
пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са
налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи
възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищцата и пострадалия. Към датата
на смъртта на Ю. М.А. ищцата е била в млада възраст - 25 години, която възраст
сама по себе си не предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в
исковата молба. Счита, че трагичното събитие с течение на годините ще избледнее
далеч по - лесно в психиката на млад човек, какъвто е ищцата. Още повече следва
да се отчете и факта, че ищцата има свой живот, който не е свързан по никакъв
начин с настъпилите обстоятелства с нейния брат.
Връзката,
която е предмет на обсъждане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018год. по
Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост. Тези обстоятелства, както и действителното
съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение са в доказателствена тежест на ищцата и подлежат на пълно и
главно доказване в хода на производството и не се предполага и не е достатъчна
само формалната връзка на родство и/или изложени твърдения в тази насока.
С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените
доказателства ответникът поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в
изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в
техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията на
ищцата надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика,
колкото и към момента да не е формирана като константна.
На
самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е прекомерна.
В
случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то ответникът
заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
На
самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е прекомерна по аргумент от
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Самостоятелно
прави и възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали поради виновните действия на водача на
автомобил марка лек автомобил марка "Х.", модел "С.", с peг. № ЕВ *** АР М.М.А., в който
братът на ищцата е пътувал като пътник.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На
самостоятелно основание оспорва акцесорният иск за
присъждане на лихва като недължим като се позовава на изтекла давност.
Моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от С.М.И.
иск като неоснователен и недоказан.
Алтернативно
моли, в случай, че съдът счете за основателна исковата претенция на ищцата, то
да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение, тъй като претендирания размер не
кореспондира с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и
законовите разпоредби. Включително, моли, да се отчете и степента на съпричиняване на вредоносният резултат.
При
положение, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, моли, съдът да определи размера на дължимото
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни
и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018год., в
сила от 07.12.2018год.), и се съобрази с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД като вземе предвид съпричиняването
отстрана на пострадалото лице.
Ответникът
претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
В
случай, че съдът частично уважи исковите претенции, на ответника да бъдат
присъдени съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Постъпила
е допълнителна искова молба, с която
ищецът, предвид становището на ответното
дружество, и това, че същото не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и дружеството към
датата на процесното ПТП, моли съдът да отдели за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, следното обстоятелство:
-
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента към
момента на процесното ПТП, полица № *****, валидна до
24.05.2015г.
Ищцата
твърди, че не е съгласна с оспорването на ответника относно материално-
правната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя брат Ю. А..
Счита за
неоснователни и необосновани оспорванията от страна на ответника, че водачът М.А. с
поведението си е причинил деликт, неоснователно е и
оспорването на механизма на процесиото ПТП, както и
оспорването на вредите, като посочва, че в тази връзка с исковата молба са
представени писмени доказателства.
Ищцата
твърди, че не е съгласна с оспорването от страна на процесуалния представител
на ответника на причинно-следствената връзка между смъртта на Ю. А. и
неимуществените вреди за ищцата, в това число и на интензитета и
продължителността на претърпените от нея моралните болки и страдания. Посочва,
че в тази връзка са направени доказателствени
искания. В тази връзка заявява, че не е
съгласна с оспорването на съществуващите отношения между ищцата и нейния брат,
с оспорването от страна на ответното дружество, че между ищцата и починалия е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и твърдението на
ответника, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между
ищцата и пострадалия. Счита, че тези твърдения и възражения почиват изцяло на
предположения, без да са подкрепени по никакъв начин с доказателства или
конкретни факти.
На
следващо място, по отношение на наведените от ответника доводи, че ищцата има свой
„собствен живот, който не е свързан по никакъв начин с настъпилите
обстоятелства с нейния брат“, счита, че следва да се има предвид, че ищцата и
брат й Ю. са израснали заедно, в едно домакинство, като още от деца между тях е
съществувала дълбока емоционална връзка, която е продължила и след смъртта на Ю..
В тази връзка не може да се приемат наведените от ответника твърдения, че
ищцата има свой живот, поради което същата не би могла да търпи сериозни по
интензитет и продължителност болки и страдания от смъртта на своя брат. Счита,
че тези твърдения, изложени от процесуалния представител на ответника са не
само напълно неоснователни, но е неотговарящи на житейската логика.
Ищцата
счита за напълно неоснователно и недоказано възражението на ответника, че произшествието
е настъпило при условията на съпричиняване от страна
на пострадалия - Ю. А., като се твърди, че същият, като пътник в процесния
автомобил, не е използвал предпазен колан, с което е допринесла за настъпването
на вредите. Счита тези твърдения за безпочвени и неподкрепени с никакви
доказателства.
Във
връзка с възраженията на ответника ищцата прави следното уточнение на исковата
молба относно механизма на процесното ПТП. Ю. А. е
пътувал на задната седалка в ляво, в управлявания от М.А. автомобил в посока от
гр. Г. към гр. С.. В района на магазин Т. водачът А. достига и изпреварва
движещ се пред него в дясна пътна лента л.а. „Ф.“, модел „Е.“, управляван от З.П..
За извършване на маневрата А. преминава в лява пътна лента и в края на
изпреварването насочва автомобила за връщане в дясна пътна лента.
Изпреварването е извършено в района от пътя с ляв завой за водача А.. При
достигане края на левия завой лекият автомобил е загубил устойчивостта си на
движение и се е отклонил надясно към десния банкет, като с лявата си страна
напред е напуснал платното за движение, след което е настъпил страничен кос
нецентрален удар в крайпътно дърво. Ударът за автомобила е в задния край на
задната лява врата, в резултат на което задната част на автомобила е изцяло
деформирана и се е получило разкъсване на купето на две части. Ударът в
автомобила е настъпил изцяло от страната, където е седял пострадалия Ю., който
е поел цялата тежест и сила на удара.
Ищцата
счита за неоснователно и оспорването от страна на ответника на размера на
предявения иск за неимуществени вреди. В тази връзка, заявява, че поддържа
исковата молба в предявения й размер.
Счита,
че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси.
На
следващо място, за акцесорния иск за присъждане на
законна лихва, ищцата твърди, че следва да намерят приложение законовите положения,
намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са
обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния. В този смисъл поддържа така претендирания
иск за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на произшествието
- 12.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
В тази
връзка ищцата възразява срещу позоваването на ответника на изтекла давност по
отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва.
Постъпил
е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа всички възражения относно неоснователността на
предявените искове. Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така
и по размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, че на 12.12.2014 г., около 19.45 часа, Ю. М.А.
пътувал на задна лява седалка в лек атвомобил марка „Х.“,
модел: „С.“, с peг. № ЕВ *** АР, управляван от М.М.А.. Шофьорът на лекия автомобил се движил по главен път
П-4, в посока от гр. Г. към гр. С., когато водачът М.А. поради движение с
висока и несъобразена с пътните условия скорост, загубил управление над
автомобила, същият напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
За
настъпилото пътно произшествие е образувано съдебно производство - НОХД №
99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г..
С
Присъда № 56 от 01.12.2015г., постановена по НОХД № 99/2015 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Г., която е влязла в законна сила на 27.10.2016г., водачът М.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4
във вр.с. ал. 3, б. „б“ във вр.
с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) години.
В
резултат на настъпилото ПТП е починал Ю. М.А., който е брат на ищцата С.И..
Не е
спорно съществуването на наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента
към момента на процесното ПТП, полица № *****,
валидна до 24.05.2015г.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно е посочено се установява, че на 12.12.2014 г. около 19 ч. М.А. управлявал ЛА „Х. С.“ с Per № ЕВ *** АР от гр. Г. в посока гр. С.. На предната
дясна седалка до него седял М.С. без поставен предпазен колан. На задната лява
седалка пътувал Ю. М.А., а на задната дясна К.А.. На излизане от гр. Г. на прав
пътен участък по път Н-44, автомобилът се движел с включени дълги светлини и
висока скорост. Около 19,15 ч. в участъка пред магазин ,,Т.‘‘ лекият автомобил преминал
в лявата лента и със скорост около 136 км/ч предприел изпреварване на движещия
се пред него ЛА“Ф.-Е.“ с Per № СА 8775 КН управляван
от З.П.. В зоната на ляв завой М.А. приключвал изпреварването и започнал да
връща автомобила в дясната пътна лента. Настилката била от дребно зърнест
асфалт,износена и мокра. Платното за движение било двупосочно с по една лента
във всяка посока, разделени с обособена с бордЮ. затревена
разделителна ивица. Двете пътни ленти били разделени с единична прекъсната
линия. При достигане на края на левия завой водачът на лекия автомобил „Х. С.“
загубил устойчивостта на движение, насочил го на ляво, после на дясно, но
поради високата скорост на движение и субективните му въздействия върху
органите за управление ЛА преминал в процес на ротация около вертикалната си
ос, насочил се на дясно към десния край на асфалтовото платно и десния банкет. Непосредствено
след левия завой и в началото на прав пътен участък при км.27+250, преди
разклона за с. В., ЛА напуснал платното за движение и със задния край на задна
лява врата осъществил силен страничен кос, нецентрален удар в крайпътно дърво,
при който цялата задна част на автомобила се деформирала и купето му се
разделило на две части. В процеса на последващо
движение от купето изпаднал Ю. А.. След летеж двете части на автомобилното купе
се установили в дясно от пътното платно върху затревена площ след стръмен скат.
От Протоколите за разпит на свидетелите, които са
били в колата по време на случилия се пътен инцидент е видно, че загиналият Ю. М.А.,
седящ на задната лява седалка е бил без поставен предпазен колан. В момента на
въртеливото движение на автомобила около вертикалната му ос тялото на Ю. под
въздействието на центробежните сили е било прилепнало към облегалката на
задната седалка. В момента на удара на задната лява врата и част на автомобила
в крайпътното дърво скоростта на автомобила е била 122,9км/ч. При тази твърде
висока скорост ударът в неподвижно тяло прехвърля огромна кинетична енергия
върху тялото и крайниците на загиналия. В резултат на това са се получели
многобройните счупвания описани в СМЕ в Досъдебното производство. Високо
енергиен сблъсък са получили и вътрешните органи и главата в резултат на което
са получени множеството разкъсвания,кръвоизливи. Изхождайки от механизма на ПТП
и директния удар върху крайпътното дърво може да се заключи, че всички тези
травми на загиналия са получени при директния му удар в лявата задна врата при
удара в дървото. След този високо енергиен удар между кола-дърво и съответно
тяло-задна лява врата е настъпило разцепването на купето. След рикушета тялото е изпаднало от задната част на купето на
затревения скат.
Според доказания механизъм на ПТП-то от 12.12.2014 г., случило се с ЛА марка“Х. С.“ с Рег.№ ЕВ *** АР,
същия в началото е бил подложен на въртеливо движение около вертикалната си ос,
след това е напуснал пътното платно; преминал е през банкет и затревена площ и
прелитайки няколко метра се е блъснал задно-странично -ляво в шириколистно крайпътно дърво. На задната лява седалка се е
возил Ю. М.А., който е загинал в резултат на травмите си получени при директния
удар на автомобила в дървото с моментна скорост 122,9км/ч. В резултат на
директния удар той е получил тежка съчетана механична травма-глава, гръден кош,
корем, изразяваща се в масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с мозъчен
оток и кръв в мозъчните стомахчета, контузия и
разкъсване на белите дробове с аспирация на кръв, разкъсване на гръдната аорта
и сърцето с кръвоизлив в гръдната кухина двустранно, счупване на всички ребра в
ляво, счупване на лявата ключица и счупване на гръдната кост, разкъсване на
левия диафрагмален купол с хернииране
на стомаха в гръдната кухина и попадане в нея на разкъсания ляв
бъбрек,разкъсване на слезката, разкъсване на черния
дроб, кръвоизлив в коремната кухина,счупване на костите на тазовия пръстен в
ляво, разкъсно контузна
рана в горната лява седалищна област и други по-дребни повърхностни наранявания
на седалището, поясната област, лявата предмишница. От свидетелските показания в Досъдебното
производство е видно, че Ю. А. не е бил с поставен предпазен колан в момента на
инцидента.Поради това и причина за смъртта на Ю. А. е тежката и несъвместима с
живота съчетана травма на главата и тялото /с разкъсване на сърце и аорта/ с
остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила много бързо след удара. Уврежданията
отговарят да са причинени от силен удар от ляво и сътресение на тялото вътре в
купето на автомобила с последващо изпадане на терена
и съответстват на обстоятелствата на възникналото ПТП. При изследването на
трупа не са открити увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения
механизъм.
Разсъждавайки върху втората част на въпроса на
ответника, т.е. в същия обем ли биха били уврежданията на загиналия при процесното ПТП, но при поставен обезопасителен
колан, то трябва да се има предвид,че двете части - хоризонталната и косата
част на обезопасителния колан запазват тялото и таза
на ползващия го, но само при челен удар. В случая се касае за кос, страничен
удар, при който дори и поставен колан не би защитил тялото.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема
като изготвена добросъвестно и компетентно е посочено се установява, че след
справка във VIN декодера и в официалния представител на Х. за Б., Б.М.АД гр. С., констатирах, че процесния автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с per. № ЕВ *** АР е произведен
1988г. Не е бил произведен с въздушни възглавници. Имал е предпазни колани за
водача и всички пътници в автомобила.
Причина за смъртта на А. е тежката и несъвместима с живота съчетана травма на главата
и тялото ( с разкъсване на сърце и аорта
) с остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила много бързо след
удара.
Уврежданията отговарят
да са причинени
при силен удар от ляво
и сътресение на тялото вътре в купето на автомобила
с последващо изпадане на терена и съответстват
на обстоятелствата на възникналото ПТП.
При изследването
на трупа не се откриват увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения
механизъм. Състоянието на трупа отговаря на смърт в
посочения по горе срок, на местопроизшествието.
След анализ на данните от протокола за оглед, по точно деформацията
на автомобила, показанията на свидетелите, както и данните в СМЕ, може да се
направи извода, че механизмът на ПТП е следният:
На 12.12.2014 г. около 19:30 часа по главен път II-44, в посока от
гр. Г. към гр. С. , изпреварвайки друг автомобил, с висока скорост се движи лек автомобил „Х. С.”, с per. №
ЕВ *** АР управляван от М.М.А..
На километър 27+250, в близост до разклона към село В. водачът губи контрол
над МПС. Автомобилът се върти надясно около вертикалната си ос, гледано отгоре,
напуска платното за движение въртейки се и се удря в крайпътно дърво.
Първоначалният контакт за автомобила е в областта на задна лява врата и задна
лява колонка. При удара в дървото автомобилът е разделен напречно след предните
седалки /сн. № 23 и сн. №
24 от фотоалбума/.
При силната деформация на купето на автомобила всички пътници
изпадат от него, тъй като са били без поставени предпазни колани. Водачът е бил
с поставен предпазен колан и по тази причина той остава на седалката.
Ю. А. е заемал задна лява седалка в автомобила. Още при завъртането
на автомобила надясно около вертикалната си ос, в следствие на центробежните
сили, тялото на пострадалия „полита” наляво и е било разположено плътно вляво в
купето на автомобила. При удара на задна лява врата и колонка на МПС в дървото,
настъпва силна деформация на купето, при която то на практика е разделено на
две части. Това е причината всички травматични увреждания на пострадалия да са
в ляво: счупване на всички ребра в ляво, счупване на лявата ключица и счупване
на гръдната кост, разкъсване на левия диафрагмален
купол с хернииране на стомаха в гръдната кухина и
попадане в нея на разкъсания ляв бъбрек; разкъсване на слезката,
разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, счупване на костите
на тазовия пръстен в ляво, разкъсно-контузна рана в
горната лява седалищна област и други по-дребни повърхности наранявания на
седалището, поясната област, лявата предмишница. Настъпва тежка и несъвместима с живота
съчетана травма на главата и тялото (с разкъсване на сърце и аорта) с остра
кръвозагуба.
В конкретния случай, предпазния колан няма възпиращо действие, върху
движението на тялото встрани.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Другата функция на обезопасителния колан е
да предпази телата на пътниците от удар в главата и от изпадане при преобръщане
на МПС, при силни деформации на купето или при счупване на стъклата.
Дори и да бе поставил предпазния колан, в конкретния случай, поради
силната деформация на автомобила, видно от сн. № 12, сн. № 23, сн. № 24, сн. № 25, сн. № 26, сн. № 28, сн. № 29, сн. № 30 и сн. Ш 31, приложени
във фотоалбума на ДП № 841/2014 г., по описа на РУ гр. Г., уврежданията
на Ю. А., описани в заключението на СМЕ биха били в
същия обем и биха довели до смъртта му. Телесните увреждания на пострадалия са
в следствие на първоначалния силен страничен удар на автомобила в задната лява
врата и задна лява колонка в дървото, а не в следствие на изпадане на тялото от
купето.
От показанията на свидетелите А.А.Б./леля на ищцата и пострадалия/ и М.А.И. /баща на ищцата и пострадалия/ се установява, че същите от малки до смъртта на Ю. М.А. са живели в едно домакинство, в една стая. Заедно са били на детска градина,
както и в един клас в училище. Ищцата се е грижила за брат си, тъй като често е
боледувал и между тях е имало силна емоционална връзка и привързаност. След като са създали семейства са продължили да живеят в
общ дом до смъртта на брат й. От 2016 г. ищцата, заедно със семейството си
живее в с. Търничени, общ. Павел баня. Посочва, че ищцата е приела много тежко
загубата на брат си , затворила се е и не е разговаряла - ,,Те извънредно много
се обичаха един друг. Тя беше напълно съкрушена. Тя ми казваше, че и липсва
част от нея.‘‘.
От отговорите на въпроси по чл. 176 от ГПК на ищцата се
установява, че е живяла с брат си в едно домакинство до смъртта му. Сочи, че от
2016 г. живее заедно със семейството си в с. Търничени, общ. Павел баня.
При така установеното от фактическа страна, могат
да се направят следните правни изводи:
Страните
не спорят, че на 12.12.2014 г., около 19.45 часа, Ю. М.А.
пътувал на задна лява седалка в лек атвомобил марка „Х.“,
модел: „С.“, с peг. № ЕВ *** АР, управляван от М.М.А.. Шофьорът на лекия автомобил се движил по главен път
П-4, в посока от гр. Г. към гр. С., когато водачът М.А. поради движение с
висока и несъобразена с пътните условия скорост, загубил управление над
автомобила, същият напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
За
настъпилото пътно произшествие е образувано съдебно производство - НОХД №
99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г..
С
Присъда № 56 от 01.12.2015г., постановена по НОХД № 99/2015 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Г., която е влязла в законна сила на 27.10.2016г., водачът М.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4
във вр.с. ал. 3, б. „б“ във вр.
с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) години.
В
резултат на настъпилото ПТП е починал Ю. М.А., който е брат на ищцата С.И..
По силата на договора за застраховка гражданска
отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са
настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.
Предвид разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, съобразно която
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Обстоятелството, че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна
закрила по застраховката "Гражданска отговорност", обуславя правото
на пострадалия, да предяви прекия иск по чл. 226 от КЗ.
На първо място, съдът следва да установи, че към
датата на събитието, собственикът на лекия автомобил, с който е причинено ПТП е
имал валидно сключена комбинирана застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество.
По делото не е спорно наличието на валидна
застраховка ,,Гражданска отговорност’’ между ответника и делинквента
към момента на процесното ПТП, полица № *****,
валидна до 24.05.2015г.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че смъртта на Ю. М.А., се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – М.М.А.,
което е установено с влязлата в сила присъда № 56 от 01.12.2015г., постановена
по НОХД № 99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
От гледна точка на чл. 52 ЗЗД
обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
и на гарантираното с чл. 6, ал. 2
от Конституцията на Република Б. и с чл. 20
и чл. 47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В случая събраните по делото гласни доказателства,
посредством показанията на свидетелите, които съдът кредитира като непротиворечиви
и основаващи се на непосредствените им впечатления, сочат, че между ищцата и
пострадалия е съществувала изключително силна, пълноценна и хармонична връзка,
те са били много привързани един към друг, отношенията им се основавали на разбира-телство, уважение и взаимопомощ от ранна детска
възраст. След създаването на семейства и двамата са продължили да живеят в общ
дом, поддържали редовни контакти и са разчитали на взаимна грижа, помощ и
подкрепа. Ищцата е претърпяла значителни по интензитет и продължителност
морални болки и страдания от внезапната загуба на нейния брат. Неочакваната
смърт на Ю. М.А. е лишила ищцата от обичта, подкрепата и опората, която тя е
получавала от своя брат. Тежката загуба, която е понесла, се е отразила негативно
върху нейното емоционално и психическо състояние, била е съкрушена, променило
се поведението и, мъката и е била
неизмерима и все още не е преживял внезапната загуба. При така установеното, се
налага извод, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице
от разширения семеен кръг - изградена трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и нейния брат, заради съдържанието на която същата е търпяла морални
болки и страдания с висок интензитет.
Относно размера на иска за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968
г., справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо
увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне
на справедливо обезщетение.
В случая, при определяне размера на обезщетението,
следва да се вземат предвид установената по несъмнен начин силна емоционална
привързаност между ищцата и нейния брат, поддържаните помежду им изключително
близки отношения, основани на обич, доверие, разбирателство и взаимопомощ.
Пострадалият е бил само на 28 години към датата на инцидента, работоспособен, в
разцвета на силите си, деен, грижещ се за близките си. Ищцата е преживяла силен
шок от неочакваната и невъзвратима загуба на толкова близък човек, променил се
е начинът и на живот, като и до момента същата не може да се възстанови изцяло
от преживяната травма. Съобразявайки така установените обстоятелства и
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,
съдът намира, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на нейния
брат е в размер на сумата 50 000 лева.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Пострадалият е бил без поставен обезопасителен
колан, който би задържал човешкото тяло на седалката по
време на удар на МПС, при
отхвърляне на тялото напред от
инерцията.
От заключението на назначената по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че в конкретния случай дори и да бе поставил
предпазния колан, поради силната деформация на автомобила,
уврежданията на Ю. А., описани в заключението на СМЕ биха били в същия
обем и биха довели до смъртта
му. Телесните увреждания на пострадалия
са в следствие на първоначалния силен страничен удар на автомобила
в задната лява врата и задна лява колонка в
дървото, а не в следствие на изпадане на тялото от купето.
Поради това е не налице съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния
резултат.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за вземането лихва, съдът счита същото за частично
основателно.
След като застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него,
то в тежест на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ е да покрие
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
третото увредено лице.
Лихвите върху обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди се дължат съгласно общото правило за непозволено увреждане
/чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената
за това възможност в разпоредбата на чл. 233, ал. 2, изр. 1-во от КЗ. В този
смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 220/23.03.2009 год. на САС по
гр.д. № 2530/2008 год.; Решение № 78/16.09.2011 год. на БАС по гр.д. № 171/2011
год.
По отношението на вземането за лихви, вкл. за
минал до исковата молба период е налице задължителна съдебна практика,
постановена по реда на
чл. 290 от ГПК - Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г.,
постановено по ГПК (отм.); Решение №
72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008 г. и Решение № 67 от 24.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК, в които е прието, че лихвата върху
обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД.
В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. С оглед на гореизложеното съдът приема,
че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателно за времето до 10.06.2016 г., т.е.
три години преди завеждане на исковата молба. Предявяването на иска има за
последица прекъсването на давността /чл. 116, б. „б” от ЗЗД/ и начало на нова
давност. Поради това при вземания с периодичен характер, каквото е и вземането
за лихви, погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния
период преди датата на исковата молба. В този смисъл са решения на Търговска
колегия - решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., II т. о./представено при
първоначалното касационно обжалване/, решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. №
54/2010 г., II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., имащи задължителен
характер на съдилищата. Следователно в настоящата хипотеза, законната лихва по
реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение от 50
000 лева, следва да бъде присъдена от датата 10.06.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата, като за периода от 12.12.2014
г. до 09.06.2016 г. искането е погасено по давност.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца не е определен на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 436 лева
с ДДС.
Водим от изложеното,
съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, ****да заплати на С.М.И., ЕГН **********,*** сумата
от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - психически
болки и страдания от смъртта на Ю. М.А.,
вследствие на ПТП, настъпило на 12.12.2014 г., ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 12.12.2014
г. до 09.06.2016 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ****, ****да заплати на С.М.И., ЕГН **********,*** сумата от 2 436 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: