Присъда по дело №287/2022 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 287/2022 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия ИВ. ИВ. ИЛ. за това, че на
07.12.2018 г. в гр. Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез използване
на З. И. К. и П.С.П., и двамата от гр. Русе, чрез използване на моторно превозно
средство-специален автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. № Р 4550
КВ, отнел чужди движими вещи лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2103“, с рег. № Р
1857 РА и лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2101“, с рег. № Р 0802 РА, всичко на
обща стойност 500 лева, от владеинето на В. П. СВ., от гр. Русе, без нейно сьгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият И.
е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласила да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от
НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 30.03.2022 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което последният
следва да бъде признат за виновен за престъплението, за което е предаден на съд, като
му се наложи на основание чл. 54 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, което след приложение на предвидената в чл. 373, ал. 2 от
НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция следва да се намали с една трета до една
година. Представителят на прокуратурата счита, че на основание чл. 66 от НК
изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок
от три години. Моли в тежест на подсъдимия да се възложат и направените в хода на
настоящото наказателно производство разноски.
Подсъдимият И.И. се явява лично и с адв. Д.М. от АК-Русе, в качеството му на
служебен защитник. В хода на пледоарията си адв. М. моли при определяне на
наказанието на подзащитния му да се отчете, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като на последния се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер, ориентиран към минимума.
Подсъдимият И., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума,
споделя изложеното от защитника му, и моли да му бъде наложено наказание в
рамките на предвидения от законодателя минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1

Подсъдимият ИВ. ИВ. ИЛ., с ЕГН **********, е роден на 19.03.1963 г. в гр.
Русе, обл. Русе. Същият е със средно образование, разведен, безработен, неосъждан
/реабилитиран/ и с постоянен адрес: гр. Русе, комплекс „Локомотив“, бл. „Лена“ и с
настоящ адрес: гр. Русе, „ул. Брезник“ № 8.
Подсъдимият И.И. се познавал с П.П., който бил собственик на два броя леки
автомобили, които били паркирани на ул. „Алея Лилия“ в близост до сградата на
СБАЛ за пневмо-физиатрични заболявания, находяща се в гр. Русе. Едната от колите
била марка „ВАЗ“, модел „2103“, с рег. номер Р 1857 РА, бяла на цвят, а другата била
марка „ВАЗ“, модел „2101“, с рег. номер Р 0802 РА, червена на цвят, като и двете
моторни превозни средства били спрени от движение. С позволението на П.П.
подсъдимият, който водел скитнически начин на живот, преспивал в автомобилите,
които не се заключвали.
На 26.11.2018 г. П.П. загинал при пожар на своята вила.
Няколко дни след това подсъдимият И. научил за смъртта на П., за когото знаел,
че единствен негов наследник била свидетелката В.С., която била дъщеря на
починалия. След като разбрал за инцидента подсъдимият взел решение да извърши
кражба на двата автомобила, в които преспивал, тъй като имал нужда от парични
средства. В изпълнение на намисленото на 06.12.2018 г. подсъдимият И.И. посетил
дома на своя познат свидетеля З. К., на когото разказал, че притежавал две леки коли,
които искал да продаде за скрап. След като научил това, свидетелят К. предложил на
подсъдимия да се срещнат отново на следващия ден, когато той щял да го свърже с
човек, занимаващ се с изкупуването на стари коли, след което двамата се разделили.
На 07.12.2018 г. подсъдимият И.И. отново посетил жилището на свидетеля З. К.,
като впоследствие двамата се придвижили с леката кола на последния до мястото,
където били паркирани автомобилите, с които подсъдимият възнамерявал да се
разпореди. Няколко минути след пристигането им свидетелят К. се позаинтересувал за
документите на двете моторни превозни средства, при което подсъдимият И. изложил
пред него версията, че не било възможно представянето им, тъй като били изгорели
при пожар, в който бил загинал и предходният собственик на автомобилите, от когото,
малко преди смъртта му, подсъдимият бил закупил автомобилите.
След като чул това свидетелят З. К. позвънил от мобилиния си телефон на
свидетеля П.П., който бил управител на търговско дружество „Дани Груп 04“ ЕООД,
чийто предмет на дейност бил свързан със закупуването на стари автомобили и
разкомплектоването им с оглед предаването им на вторични суровини. В хода на
разговора между последните двама свидетелят З. К. уведомил свидетеля П., че негов
познат предлагал за продажба две леки коли, за които последният предложил покупна
цена от 200 лева, която впоследствие свидетелят К. съобщил на подсъдимия, който се
съгласил.
Веднага след това свидетелят П.П. потеглил към мястото, на което били
паркирани двата автомобила, които след смъртта на П.П. преминали в собственост на
дъщеря му – свидетелката В.С.. След кратко пътуване свидетелят П. пристигнал на
адреса със своя специален автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. номер
Р 4550 КВ, който представлявал платформа за товарене на моторни превозни средства.
След като пристигнал свидетелят П.П. провел кратък разговор с подсъдимия И., от
когото на свой ред поискал да му предостави документите за двете коли, при което
последният повторил версията, която бил изложил и пред свидетеля К. преди това, а
именно, че бил закупил автомобилите от предходния им собственик, загинал в пожар,
2

по време на който били изгорели и документите за моторните превозни средства. След
това свидетелят П.П. поискал да узнае дали предишният собственик на колите нямал
наследници, които да предявят претенции, на което подсъдимият И. отговорил с
обяснението, че единствен наследник на покойния била неговата дъщеря, която
страдала от психично заболяване и нямало да има никакви проблеми с автомобилите.
Малко след това подсъдимият обещал на свидетеля П.П., че щял да му предостави
малкия талон (свидетелството за регистрация, част II на едната от колите).
Впоследствие свидетелят П.П. заплатил на подсъдимия И.И. сумата от 200 лева
за двете коли, които натоварил една след друга на своята платформа, с която откарал
моторните превозни средства в базата на представляваното от него дружество, която се
намирала на бул. „Тутракан“ № 30 А. Известно време след това свидетелят П.П.
разглобил леките коли и предал частите им на вторични суровини.
Междувременно подсъдимият и свидетелят З. К. отишли до дома на последния,
където подсъдимият му заплатил 50 лева за направените разноски, като впоследствие
двамата си поделили по равно остатъка от сумата, която подсъдимият бил получил за
моторните превозни средства, собственост на свидетелката В.С..
Няколко дни след погребението на своя баща свиделката В.С. потърсила двата
леки автомобила, които възнамерявала да бракува и да предаде за скрап, за да не бъдат
начислявани данъчни задължения за тях. Докато търсела колите, свидетелката С.
научила от свой, неустановен по делото познат, че те били преместени с товарна
платформа. В тази връзка свидетелката С. подала тъжба до Началника на Второ
районно управление при ОД на МВР-Русе, като след извършена проверка било
образувано настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-ценова
и икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че общата
стойност на инкриминираните вещи бил 500 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия И.И. по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по
съдържание и насоченост показания на свидетелите В.С., З. К., П.П. и М.К., както и от
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заключения по изготвена
съдебно-ценова и икономическа експертиза, удостоверение за наследници, справки за
собственост на МПС, автобиография, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, справка за съдимост.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
3

Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи и във
взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в цялост. Доказателствени
източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.И. е осъществил състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Така от обективна страна подсъдимият И.И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е
предаден на съд, тъй като на 07.12.2018 г. в гр. Русе, в условията на посредствено
извършителство, чрез използване на З. И. К. и П.С.П., и двамата от гр. Русе, чрез
използване на моторно превозно средство-специален автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит 190“, с рег. № Р 4550 КВ, отнел чужди движими вещи лек автомобил марка
„ВАЗ“, модел „2103“, с рег. № Р 1857 РА и лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2101“,
с рег. № Р 0802 РА, всичко на обща стойност 500 лева, от владеинето на В. П. СВ., от
гр. Русе, без нейно сьгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действия –
отнемане на чужди движими вещи, което се изразило в прекратяване на фактическата
власт върху тях от страна на собственика им и установяване на трайна фактическа
власт от страна на подсъдимия.
Предмет на престъплението са вещи, които са били движими, не били нито
собственост на подсъдимия, нито във владение на последния, намирали се във
владение на пострадалото лице и липсвало съгласието на последното за отнемането им.
От доказателствата по делото се установи, че при отнемането на
инкриминираните вещи било използвано превозно средство – специален автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит 190“ с рег. номер Р 4550 КВ, което обуславя и
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Процесното деяние било извършено в условията на посредствено
извършителство чрез използване на свидетеля З. К. и свидетеля П.П., които към
момента на извършване на деянието и към настоящия момент са пълнолетни и
психически здрави лица. При отнемане на инкриминираните вещи обаче и двамата не
са съзнавали, че противозаконно отнетите автомобили били чужда собственост, а не
собственост на подсъдимия, тоест свидетелите З. К. и П.П. са действали при
извинителна грешка.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият И. е бил пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал
тяхното настъпване. Подсъдимият И. знаел, че вещите са чужди, че с действията си
щял да лиши собственика им от фактическата му власт върху тях, като целял да
установи своя фактическа власт върху тях и действал с намерението противозаконно да
ги присвои.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че подсъдимият И. е
неосъждан /реабилитира/. Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства
изказаното от подсъдимия разкаяние, направеното признание на досъдебна фаза, както
и процесуалното му поведение в настоящото наказателно производство. Съдът не
констатира отегчаващи вината обстоятелства, доколкото предходните му осъждания
4

касаят деяния с голяма давност и спрямо същите е настъпила реабилитация.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер,
ориентиран към минимума на предвиденото в НК наказание. Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една до десет години. По изложените съображения съдът счита, че
на подсъдимия И. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, доколкото делото се
гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва след определяне на наказанието на
подсъдимия да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като намали наложеното
наказание с една трета. Съобразявайки изложеното, така определеното наказание
„Лишаване на свобода“ в размер на една година и шест месеца следва да се редуцира с
една трета до размер от една година.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същите съответстват на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия. Съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест наказанието на подсъдимия не би
могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Доколкото подсъдимият И. не е личност с висока степен на обществена
опасност, същият е неосъждан /реабилитиран/ към момента на деянието, съдът счита,
че в процесния случай следва да намери приложение института на условното
осъждане. Така на основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване на свобода“ в размер на една година следва да се отложи за
изпитателен срок от три години, доколкото този срок би бил достатъчен за
преосмисляне на извършеното от подсъдимия и би му дало възможност да приведе
поведението си съобразно изискванията на закона.
По разноските:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият И.И.
следва да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 40
лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Русе, а така също и държавна
такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
5

Номер на акта:	45
Дата:	30 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20224520200287
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2022 г.

Присъда по дело №287/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите