№ 244
гр. Габрово, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Симона Миланези
Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500377 по описа за 2023 година
Постановеното решение по гр.д.№41/2023г. на РС-Габрово е обжалвано и от двете
страни в производството.
Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната му част относно неприсъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 35 000лв. до отхвърлената част от
50 000лв. , като излага доводи ,че присъденият размер не е съобразен с чл.52 ЗЗД и че за
справедливото обезщетяване на претръпeните от процесната трудова злополука
неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 50 000лв. ведно със законната лихва от
02.07.2020г. - датата на злополуката.
Ответникът е обжалвал решението в осъдителната му част, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000лв. до размер на
35 000лв., в която част се претендира да бъде отменено. Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.201,
ал.2 КТ. Твърди се ,че е доказано допусната груба небрежност от работника , в резултата на
която е настъпила вредата. Оспорва се като завишен ,определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди над 20 000лв. до размер на присъдените 35 000лв., при
установените по делото обстоятелства относно претърпените от ищеца увреждания от
трудовата злополука .
Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане
обезщетение на ищеца Е. С. Д. от „Пътстрой-Габрово „АД за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от настъпила трудова злополука на 02.07.2020г., ведно със законната
лихва от тази дата.
С постановеното решение РС-Габрово е уважил частично иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до размер на 35 000лв. и го е отхвърлил в останалата
част до размер на 60 000лв. Отхвърлил е иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди ,като погасен чрез прихващане.
С подадените въззивни жалби и двамата жалбоподатели оспорват размера на приетото
като дължимо обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят Д. излага доводи,
че събраните доказателства обосновават уважаването на този иск в размер на 50 000лв. , а
жалбоподателят „Пътстрой – Габрово „АД излага доводи, че определеният размер над
20 000лв. до размер на 35 000лв. се явява значително завишен и несъобразен със съдебната
практика.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
От доказателствата по делото се установява , че на 02.07.2020 г. е настъпила
злополука с ищеца Е. Д., която с влязло в сила разпореждане № 25 от 14.07.2020 г. ,
издадено от НОИ, ТП-Габрово, е призната за трудова. Злополуката е настъпила при падане
от дърво при опит за освобождаване на заклещена шина на клонорез. Към датата на
злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. Съгласно
приложената длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност „работник,
поддръжка на пътища“, основните функции и задачи, които следва да осъществява
работникът , е да работи в екип с другите пътни работници, да изпълнява указанията на
пътните работници от по-висока квалификационна степен, да изпълнява дадените указания
от прекия ръководител, както и да работи в екип и да подпомага квалифицираните пътни
работници. Въведено е като изискване работникът да има завършен 6 клас и да е
пълнолетен.
От приложените писмени доказателства се установява,че в деня на злополуката е бил
проведен ежедневен инструктаж на ищеца, удостоверено с подписа му / л.31 от
първоинстанционното дело/.
От представената медицинска документация се установява, че след злополуката
болничният престой на ищеца е бил от 02.07.2020г. до 06.07.2020г., при който е направена
репозиция и носене на имобилизация -лумбостат.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява,че полученото от ищеца
увреждане при трудовата злополука е счупване на 12 гръден прешлен , като фрактурата е
получена при огъване на гръдния отдел на гръбначния стълб в предно-задна посока, което
увреждане е възможно да се получи по описания в исковата молба начин. Счупването на
тялото на гръден прешлен води до трайно затрудняване движението на снагата за срок на
имобилизация между 4 и 6 месеца и период на временна нетрудоспособност около 12
2
месеца. Бил е в отпуск по болест 180 дни. Един месец след травмата е прилагал
антикоагулантна терапия През целия период, в който бил в отпуск по болест, носил
лумбостат. В продължение на 3 месеца бил постоянно на легло и обслужван изцяло от
съпругата си .След това един месец се придвижвал с патерици. След този период използвал
като помощно средство бастун до края на отпуска по болест. След като започнал работа,
ходел с пристягащ колан на кръста. Имал оплаквания от болки в гръдния отдел ,
изтръпване и слабост на горните крайници, по изразено на лявата ръка, изтръпване и болки
на долните крайници. Това наложило да напусне работата, която изпълнявал при ответника
и започнал работа като охрана. Не е настъпило пълно възстановяване на здравословното
състояние на ищеца. През цялото време, докато бил в отпуск по болест, употребявал
обезболяващи , както през устата, така и инжекционно. Сега използва течен аналгин. В
оздравителния период след инцидента ищецът се оплаквал от болки при движение и при
палпация по хода на последните гръдни прешлени и първи поясен и опасваща болка в
гръдния кош, които са свързани с фрактурата на тялото на дванадесети гръден прешлен.
Имал оплаквания от изтръпване на ръцете, които не могат да бъдат свързани със счупването
на гръден прешлен, но могат да се дължат на заболяване и/или травма в областта на шийния
отдел на гръбначния стълб. От данните от амбулаторния лист от 18.04.2023г. се установява,
че ищецът продължава да се оплаква от изтръпване на ръцете , както и данни за увреждане
на гръбначномозъчните нерви – четвърти , пети поясен прешлен и първи кръстцов прешлен.
Тези оплаквания не могат да бъдат свързани единствено с травмата ,претърпяна на
02.07.2020г. Свързани са с генерализирани дегенеративни увреди по хода на целия
гръбначен стълб, но клиничната им изява е провокирана от травмата. От ренгенографията от
11.05.2023г. е установено дегенеративно заболяване – спондилоза на нивото на поясните
прешлени. При извършения личен преглед на ищеца на 21.05.2023г. вещото лице е
констатирало , че се придвижва самостоятелно, но с накуцване, поради болки и изтръпване
на левия крак. Обективно се установява лека гърбица в областта на гръдния сегмент на
гръбначния стълб. Болезненост при палпация на ниво на долния сегмент на гръдния отдел
на гръбначния стълб и поясния му отдел. Травмата е причинила затруднения на движението
на гръбначния стълб и крайниците поради болка в гръбначния стълб, слабост и изтръпване
на горни и долни крайници и съответно ограничаване на работоспособността на ищеца
досежно упражняването на физически труд за в бъдеще.
От обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че към момента оплакванията
при ищеца не се дължат само на травмата на гръбначния стълб, но и на хронични промени
на гръбначния стълб , които вследствие на травмата, са били провокирани. Нивото на
счупване – 12 гръден прешлен, може да обясни само болката в гръдния кош, но не и
изтръпването на долни и горни крайници. Механизмът на получаване на травмата е не само
контузия на 12 гръден прешлен , който е бил счупен, но поради падането по гръб , има
контузия на целия гръбначен стълб. Не се очаква пълно възстановяване. Ще продължат
оплакванията , с периодично обостряне и затихване. След травмата има консолидация на
прешлени, но има хронични заболявания на гръбначния стълб , вследствие на микротравми,
генетично разположение, които са обострени след травмата .
3
Констатациите на вещото лице д-р Р. не са опровергани от останалите доказателства
по делото.
От показанията на св.М. се установява, че тя се е грижила за ищеца след злополуката.
Три месеца го е гледала на легло. При преглед при невролог се открило ,че има счупен
прешлен. Изписали лекарства, поставяли му инжекции в стомаха едни месец, всеки ден , но
нямало промяна. Около месец и половина бил с патерици, след като започнал да става. След
това започнал да ползва една патерица и да се крепи на свидетелката. Имал болки като
става, залитал. Казали ,че има засегнат нерв , това е от самото падане. Преди злополуката
бил здрав, не е ходил на лекар. Като се върнал на работа, се оплаквал от изтръпване на ръце
и крака , получавал нощно време задушаване. Поради това напуснал работа. Вкъщи
свидетелката вече върши по-тежката работа, тя ходи за дърва. Лекарите не дават прогноза за
пълно възстановяване на ищеца.
От показанията на св.Ш. се установява,че с ищеца са комшии. След инцидента е бил
на легло, неподвижен. Купили му специален колан, да може да държи гръбнака. След два-
три месеца започнал да става с патерици. Оплаквал се от болки в гръбнака. Преди седмица
пак бил в Бърза помощ. Дясната му страна била схваната. Доста време ползвал колана и му
помагал, за да става. Не бил същия човек след инцидента. Напуснал при ответника ,защото
вече не можел да работи тази работа. Вече не е така пъргав и сръчен.
Показанията на св. М., ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, не са опровергани от
останалите доказателства по делото , поради което няма основание да не бъдат кредитирани,
като тя възпроизвежда свои лични впечатления от състоянието на ищеца след инцидента.
Показанията на св.Ш. също не са опровергани в частта, в която установява обстоятелства за
здравословното състояние на ищеца преди и след процесната трудова злополука, с оглед
негови лични впечатления, предвид на което в тази част следва да бъдат кредитирани. В
частта, в която описва начина на настъпване на злополуката, на която свидетелят не е бил
очевидец, в тази част не следва да бъдат кредитирани ,тъй като не се подкрепят тези негови
твърдения от останалите писмени и гласни доказателства.
От показанията на св.В., който е бил технически ръководител при ответника при
настъпване на процесната злополука, се установява, че на процесната дата по задание е
следвало да изсичат клони ,надвиснали над пътя. Организацията на работа е да се подсигури
безопасна работа по време на движение по пътя и с дълга резачка – клонорез , се режат
надвисналите клони и се подготвят за извозване. Ищецът се качил на дървото по негова
инициатива, качил се ,за да освободи заклещената резачка в клоните , които реже, и паднал.
Свидетелят бил пряк ръководител, организационно участвал в тези дейности, бил на обекта,
когато ищецът паднал ,но не е присъствал лично, когато е станал процесният инцидент. Не
било негово задължение, когато се заклещи резачката в клоните ,да седи до всеки един
работник. Като се заклещи, търсели вариант да освободят резачката. Този вариант не бил
регламентиран. Лично решение на ищеца било да се качи. Като възможни варианти за
освобождаване на уреда при заклещване , свидетелят сочи , с автомобил – вишка или багер,
4
с каквито фирмата не е разполагала. Другият вариант е да се извика камиона, но не е
направено . Резачката се заклещва по 5-6 пъти на ден. В мого случая се освобождава и с
дърпане отдолу. В деня на злополуката е бил проведен инструктаж за работата, която ще се
изпълнява. Имало е камионче на обекта.
При така събраните доказателства, въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от
процесната трудва злополука ,е занижено.
От доказателствата по делото се установява , че към датата на злополуката ищецът е
бил на 54г., упражняващ физически труд по трудово правоотношение с ответника от 2018г.,
без данни за влошено здравословно състояние. Получената при трудовата злополука травма
на гръбначния стълб с фрактура на 12 гръден прешлен , е причинила болки и страдания на
ищеца.Такива е търпял по време на оздравителния процес, налагащи употребата на
обезболяващи средства през устата и инжекционно за периода на временна
нетрудоспособност от 180 дни, установено от показанията на св.М. и констатациите на
СМЕ. Изпитваните болки през оздравителния период са били при движение и при палпация
по хода на послединте гръдни прешлени и първи поясен и опасваща болка в гръдния кош ,
които са свързани с фрактурата на гръдния прешлен. Непосредствено след инцидента е била
извършена оперативна интервенци с репозиция .Счупването на гръдния прешлен е довело
до трайно затрудняване дивжението на снагата със срок на имобилизация с поставен
лумбостат , който е носил в продължение на шест месеца, докато е бил в отпуск по болест,
което е създавало ограничения, както и през този период не е могъл да упражнява физически
труд. В продължение на три месеца след инцидента , е бил на постелен режим и изцяло
зависим от грижите на жената, с която жиевее на съпружески начала, което ежедневно е
създавало дискмфорт и негативни изживявания от невъзможността да се обслужва сам.
През следващия месец, месец и половина не е можел да се предвижва самостоятелно и е
ползвал помощни средства - патерици, след което е продължил да ползва помощно средство
за придвижването си до края на отпуска по болест. Травмата на гръбначния стълб е
провокирала проявата и на оплаквания ,дължащи се на настъпили хронични дегеративни
промени по хода на целия гръбначен стълб , с констатирано през 2023г. заболяване
спондилоза. Съгласно СМЕ травмата е причинила затруднения на движението на
гръбначния стълб и крайниците поради болка в гръбначния стълб, слабост и изтръпване на
горни и долни крайници и съответно ограничаване на работоспособността на ищеца
досежно упражняването на физически труд за в бъдеще. Ищецът е продължил да има
оплаквания и след като се върнал на работа, като се оплаквал от болки в гръбначния стълб ,
изтръпване на крайниците ,получавал задушаване нощно време / св.М./. Това му пречело да
изпълнява работата при ответника и през 2022г. напуснал. Няма пълно възстановяване при
ищеца , нито прогноза за настъпване на такова . Причина за смяната на работата и три
месечната неработоспособност през 2022г. са не само оплакванията от процесното
увреждане , а и установени хронични промени на гръбначния стълб, които вследствие на
травмата са били провокирани, като изтръпването на горните крайници и на долните, е
5
свързано с хронични дегенеративни заболявания. И към момента ищецът продължава да има
оплаквания, които се дължат както на травмата на гръбначния стълб, така и на
провокираните от нея хронични промени на гръбначния стълб , като на счупването на 12
гръден прешлен се дължи болката в гръдния кош, а изтръпването на долни и горни
крайници на проворикаранато от контузията на гръбначния стълб хронични дегенеративни
заболявания. Изкривяванията на гръбначния стълб не са провокирани от травмата , те са
възрастови. Прогнозата на вещото лице е ,че оплакванията ще продължат с периодично
обостряне и затихване. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обществено –
икономическите условия в страната към момента на увреждането, съдът намира, че
дължимото обезщетението за причинените от процесната трудова злополука
неимуществени вреди на ищеца следва да се определи в размер на 45 000лв.
Относно поддържаното от ответника възражение по чл.201,ал.2 КТ.
В писмения отговор ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца в хипотезата на чл.201,ал.2 КТ- проявена груба небрежност при
изпълнение на възложената му работа, като се твърди, че с избраният от него начин да
освободи шината на клонореза, е нарушил правилата за безопасност и здраве, приложими
към изпълняваната от него работа, която не е включвала качване на дървета.
Съгласно установената съдебна практика / опр.№3860 от 04.12.2023г. по гр.д.
№1324/2023г. на ВКС, ІІІ г..о. и др./ правилото на чл.201, ал.2 КТ намира приложение и ако
работодателят не е осигурил в достатъчна степен безопасни условия на труд и независимо
дали е проведен инструктаж за безопасност. Винаги, когато пострадалите създава реална
възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от
увреждане, той съпричинява вредата. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да
се прецени в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на вредата . Сам по себе
си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да
осигури здравословни и безопасни условия на труд ,не е достатъчен ,за да се презюмира ,че
работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Грубата небрежност е
степен на небрежност , при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би
положил и най-небрежният човек , зает със съответната дейност при подобни условия.
От доказателствата по делото се установява, че в деня на злополуката конкретно
възложената дейност на ищеца е била почистване на надвиснали над пътя клони с клонорез.
Причина за станалата злополука е падането на ищеца от дърво, от височина около 2 м., на
което се е качил ,за да освободи заклещилата се в клоните шина на резачката. От
показанията на техническия ръководител - св.В., се установява,че ежедневният инструктаж
не включва какви действия следва да се предприемат от работниците, ако се налага да
освободят уреда при заклещване, като е нямало регламентиран ред за това . Обичайна
практика било лицата, които осъществяват ръководство по обезопасяване на пътя , да не
бъдат уведомявани ,когато се заклещи резачката, което се случвало по 5 -6 пъти на ден , а
работниците по поддръжка на пътя сами да решават какви действия да предприемат. Като
възможни варианти се сочат да бъде извикан камион или с дърпане на уреда отдолу, като в
6
деня на злополуката на обекта е имало камионче.
От така събраните доказателства се установява, че от работодателя не е бил осигурен
ефективен контрол за извършване на работата по отстраняването на надвиснали клони с
клонорез без риск за здравето на работниците по поддръжка на пътя, осъществяващи тази
дейност и по безопасен начин. Работодателят не е създал необходимата организация на
работния процес , при която да бъде осигурено безопасно освобождаване на уреда, с който
работниците по поддръжка на пътя отстраняват надвисналите клони, като не е имало ясни и
точни указания как следва да се действа при заклещване на резачката, за нейното
освобождаване , което пряко е свързано с характера на извършваната от работниците по
подръка на пътя работа с клонорез, каквато е изпълнявал и ищецът в деня на злополуката .
По този начин работниците са били поставени в риск сами да оценяват и действат според
обстоятелствата как да освободят клонореза при заклещване, без да уведомяват техническия
ръководител на обекта или да спазват съответни предписания или указания, как да действат
в такава ситуация , допускайки от работодателя установяването на порочна практика на
работа , както е действал ищеца в конкретния случай. Тези нарушения от организационен
характер пряко са довели до настъпване на вредоносния резултат от процесната трудова
злополука.
В същото време ищецът с поведението си пряко е предизвикал настъпването на
увреждането, с предприетите действия да се качи на дървото ,за да освободи резачката, без
да бъде обезопасен. Извършвайки това, той не е положил за себе си грижата, която би
положил и най-небрежният човек , зает със съответната дейност при подобни условия.
Качването на дърво, на височина около 2 м, без каквото и да е обезопасяване , предполага
несъмнена опасност от падане и евентуално неблагоприятни последици за здравето, за
предвиждането на която не е необходимо наличието на специални знания или
квалификация, тъй като такава опаснот съществува и при извършване на същите действия в
ежедневието . Ищецът е могъл за предвиди това при елементарно положена грижа за
самосъхранение . С оглед на това избраният начин за освобождаване на клонореза
представлява очевиден риск .С избора на начина на освобождаване на клонореза чрез
качване на дървото , ищецът е действал при условията на груба небрежност, поставяйки се в
риск за собстевното здраве.
Отчитайки съотношението на приноса на всяка от страните за настъпване на вредата
от процесната трудова злополука, съдът намира , че по-голям принос има работодателят ,
който не е създал необходимата организация и упражнил съответния контрол, и че следва
да се определи 20% съпричиняване от страна на ищеца.
С оглед на изложеното , настоящата инстанция намира, че на основание чл. чл.201,
ал. 2 КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката
неимуществени вреди от 45 000лв. следва да бъде намалено с 20 %, с който процент в
случая е съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия , като на
ищеца се присъди обезщетение от 36 000лв. , ведно със законната лихва от датата на
злополуката .
7
На основание изложеното въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение , а насрещната въззивна жалба следва да се уважи частично , като се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.200 КТ е отхвърлен в размер
над 35 000лв. до размер на 36 000лв. и се доприсъди на ищеца сумата от 1000лв. като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука на 02.07.2020г.,
ведно със законната лихва от тази дата.
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски.
Направените от ищеца за въззивното производство са в размер на 1000лв, заплатено
адвокатско възнаграждение. При липсата на разграничаване ,следва да се приеме,че 1/2 от
него е за процесуално представителство по подадената насрещна въззивна жалба, респ. по
въззивната жалба на насрещната страна. Съразмерно уважената част на насрещната въззивна
жалба, следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 33лв., както и в размер на
500лв. за оставената без уважение въззивна жалба на насрещната страна. Следва да се
доприсъдят разноски за първоинстанционното производство по чл.38,ал.2 ЗА на
пълномощника на ищеца в размер на 90,83лв.
Направените от ответника разноски за въззивното производство са в размер на 300лв.
за държавна такса и 1700лв. за заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС и 2040лв. с
ДДС – общо 2340лв. Неоснователно е възражението за перкомерност на адвокатското
възнаграждение, като същото не надхвърля минималния размер по чл.7,ал.2,т.3 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно
отхвърлената част на насрещната въззивна жалба, следва да се присъди на ответника като
разноски за въззивното производство съответната част от адвокатското възнаграждение,
като при липсата на разграничаване какъв е размерът за процесуалното представителство по
подадената от него жалба и това по насрещната ,следва да се приеме,че за насрещната е ½ от
2040лв. с ДДС, съответно съразмерно на отхвърлената част на насрещната жалба дължими
разноски са 952лв. с ДДС.
Ответникът следва да заплати по сметка на ОС-Габрово държавна такса върху
доприсъденото обезщетение в размер на 40лв.
Основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя за възстановяване на
надвнесената държавна такса по въззивната жалба. Дължимата за настоящото производство
е 300лв. / при обжалваем интерес 15 000лв./, а внесената е 727,25лв. Предвид на това за
разликата от 427, 25лв. следва да се постанови сумата да бъде върната на жалбоподателя .
На основание изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №337 от 07.07.2023г. по гр.д.№41/2023г. на РС-Габрово в
обжалваната от ответника ЧАСТ , с която на ищеца Е. С. Д. е пирсъдено обезщетение по
чл.200 КТ в размер на 35 000лв. за претърпени неимуществени вреди от трудова злополуча
8
на 02.07.2020г., ведно със законната лихва от тази дата
ОТМЕНЯ решение №337 от 07.07.2023г. по гр.д.№41/2023г. на РС-Габрово в
ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения срещу „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3 иск по
чл.200 КТ от Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: село А., общ. С., ул. „Я.” № *** , за
присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди за сумата над 35 000лв.
до размер на 36 000лв., ведно със законната лихва от 02.07.2020г., вместо което постанови :
ОСЖЪДА „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: село А., общ. С., ул. „Я.” № *** ,като обезщетение за неимуществени
вреди от трудовата злополука на 02.07.2020г. допълнително сумата от 1000лв. /над
присъдената от 35 000лв. или общо обезщетение от 36 000лв./ ,ведно със законната лихва
върху нея ,считано от 02.07.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана от ищеца част, с която искът
по чл.200 КТ е отхвърлен в размер над сумата от 36 000лв. до 50 000лв.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3 да заплати по сметка на ОС-Габрово
държавна такса от 40лв. и д.т. от 5лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3 да заплати на Е. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: село А., общ. С., ул. „Я.” № ***, сумата от 533лв.- разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ж. Димова от АК-
Хасково, допълнително сумата от 90,83лв. възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца Е. С. Д. в първоинстанционното производство по делото.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: село А., общ. С., ул. „Я.” № ***, да
заплати на „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3, сумата от 952лв.- разноски за въззивното
производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3, сумата от 427,25лв.,
представляваща недължимо внесена държавна такса по въззивна жалба вх.
№5200/27.07.2023г. по в.гр.д.№377/2023г. на ОС-Габрово с платежен документ от
27.07.2023г. ,явяваща се разликата над дължимата от 300лв. / 727,25лв. - 300лв./
УКАЗВА на жалбоподателя “ ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, да посочи банкова
сметка, по която да бъде възстановена надвнесената държавна такса от 427,25лв.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД като
9
трето лице помагач на ответинка.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечн срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10