№ 594
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110120912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С Решение № 6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г.
по описа на СРС, 176 състав, съдът е осъдил „*******“ АД, ЕИК ******* да
заплати на ЕАД Д. М., с БУЛСТАТ: ******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200,00 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.”, представлявано от адв. Д. М. М., за изменение
на Решение № 6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по
описа на СРС, 176 състав, в частта за разноските. С молбата е направено
искане за присъждане в полза на адвокатското дружество на адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС вместо присъдените 200 лв. без
ДДС.
Ответникът “*******” АД не е взел становище по основателността на
молбата.
Съдът е приел молбата за частично основателна, като с Определение №
31103 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС,
176 състав, е изменил Решение № 6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20912/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта относно присъдените на
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”, с БУЛСТАТ: *******, разноски,
като вместо присъдените с решението разноски, е постановил следното:
“ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, „*******“
АД, ЕИК ******* да заплати на ЕАД “Д. М.”, с БУЛСТАТ *******, сумата
240,00 лева с ДДС – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.”. В
мотивите на определението съдът е приел, че не следва да отстъпва от
позицията си, че присъденото с решението адвокатско възнаграждение в
размер от 200 лв. компенсира разумно и справедливо адвоката за положения
труд във връзка с цялото производство. В същото време съдът е отчел, че
действително при постановяване на решението и присъждане на
1
възнаграждението за оказана безплатна правна помощ и съдействие не е
съобразил регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС. Предвид, че по
делото са представени доказателства за регистрация на адвокатското
дружество по ЗДДС, съдът е приел, че към определеното и присъдено с
решението възнаграждение в размер от 200 лв. следва да бъде добавен и ДДС
в размер на 20%, съответно в полза на ЕАД Д. М. да бъде присъдена сумата от
още 40 лв.
Депозирана е частна жалба с вх. № 253972/06.08.2024 г. от Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.”, представлявано от адв. Д. М. М., с която
определението е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение молбата
за изменение на решението в частта за разноските за присъждане на
адвокатско възнаграждение за разликата от присъдения размер от 240 лв. с
ДДС до пълния предявен размер от 960 лв. с ДДС.
Насрещната страна “*******” АД е изразила становище за
неоснователност на частната жалба.
С Определение № 15173 от 01.10.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №
10867/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-А, съдът е прекратил производството и
делото е върнато на настоящия съдебен състав за осъществяване на процедура
по поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №
31103/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС, 176
състав, като е поставено след това делото ведно с частната жалба да бъдат
изпратени по компетентност на СГС. Въззивният съд е приел, че в мотивите на
обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал воля за
частично отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК, но е допуснал очевидна
фактическа грешка в диспозитива на същото, тъй като в него липсва
отражение на така формираната воля, т.е. отхвърлителен диспозитив, който би
следвало да бъде и предмет на обжалването пред СГС. По изложените
съображения въззивният съд е приел, че преди разглеждане на частната жалба
по същество делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
поправка на допусната ОФГ.
По отношение връщането на делото за осъществяване на процедура по
поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липса на
отхвърлителен диспозитив в обжалваното Определение № 31103 от 31.07.2024
г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, с което
съдът се е произнесъл по молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира следното:
По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В разпоредбата
на чл. 236, ал. 1 ГПК са посочени задължителните реквизити на съдебното
решение, като сред тях са това, което постановява съдът по съществото на
спора /т. 5/, както и в тежест на кого се възлагат разноските. От изложеното
следва, че процесуалният закон вменява задължение за съда да посочи
единствено в тежест на кого се възлагат разноските, съответно техния размер
– чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че
2
произнасяне в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на
направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски,
включително частична такава, съдът излага съображения единствено в
мотивите на съдебния акт. В случая съдът се е произнесъл по направеното
искане за изменение на решението в частта за разноските, като е постановил
осъдителен диспозитив само за частта от претендирания общ размер, която е
приел в мотивите си за доказана по основание и размер.
Ето защо при частична основателност, респ. частично уважаване на
претенция за разноски, липсата на изричен отхвърлителен диспозитив не
представлява липса на произнасяне от страна на съда по цялото искане за
разноски, доколкото произнасяне по разноските има, като са налице и мотиви
на съда относно размера на уважената им част.
Въпреки изложеното, съдът намира, че действително е допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 31103 от
31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС, 176
състав. С Решение № 6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023
г. по описа на СРС, 176 състав, съдът е присъдил в полза на ЕАД Д. М.
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. В мотивите на Определение №
31103 от 31.07.2024 г. съдът е приел, че решението следва да бъде изменено в
частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество бъде присъдена
сумата от още 40 лв., представляваща дължим ДДС към вече определеното и
присъдено с решението адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. Така
вместо в диспозитива на определението да присъди единствено сумата от 40
лв. – ДДС, съдът е присъдил сумата от 240 лв. с ДДС - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, т.е. повторно е присъдено адвокатското
възнаграждение в размер на 200 лв. Налице е несъответствие между
формираната действителна воля на съда в мотивите и нейното външно
изразяване в диспозитива на постановеното Определение № 31103 от
31.07.2024 г.
Така констатираната очевидна фактическа грешка следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Определение № 31103 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г.
по описа на СРС, 176 състав, като вместо грешното “ИЗМЕНЯ Решение №
6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС,
176 състав, в частта относно присъдените на Еднолично адвокатско дружество
“Д. М.”, с БУЛСТАТ *******, разноски, като вместо присъдените с решението
разноски, постановява следното: ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, „*******“ АД, ЕИК ******* да заплати на ЕАД “Д. М.”,
3
с БУЛСТАТ *******, сумата 240,00 лева с ДДС – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.”, да се чете вярното: “ИЗМЕНЯ Решение №
6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на СРС,
176 състав, в частта относно присъдените на Еднолично адвокатско дружество
“Д. М.”, с БУЛСТАТ *******, разноски, като постановява следното: ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, „*******“ АД, ЕИК
******* да заплати на ЕАД “Д. М.”, с БУЛСТАТ *******, сумата от още 40,00
лева - ДДС.”.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Определение
№ 31103 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на
СРС, 176 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4