Р
Е Ш Е Н И Е
№
10
гр. Хасково, 21.01.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Петя
Делчева и прокурора Невена Владимирова, като разгледа докладваното от младши
съдия Ирена Аврамова ВНОХД № 620 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 47 от 18.09.2018 г., постановена по НОХД № 188/2018 г., РС –
Димитровград е признал подсъдимият С.Х.Х. за виновен в това, че на 24.11.2017
г. в гр. Димитровград, Хасковска област без правно основание и без съгласията
на „Adidas AG, DE,
Herzogenaurach, 91074, Adi – Dassler – Strasse 1-2“, в
качеството му на притежател на изключителните права върху марки „ADIDAS“ и „NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon 97005-6453, Beaverton,
One Bowerman Drive“, в качеството му на притежател на
изключителните права върху марките „NIKE“, използвал в търговската си
дейност, като предлагал за продажба стоки с поставени върху тях марки „ADIDAS“ с регистрови номера 00021183,
00010533, 414034, 469145, 836756, 876661 и *********, марка „adidas“ с регистров № ********* и марка
„adidas EQUIPMENT“
с регистров № 566295 и марки „NIKE“ с регистрови номера 00012622,
00024739, ********* и 00044419, поради което и на основание чл. 172б, ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 2, т. 2, б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, както и наказание глоба в размер на
500 лв.
Със
същата присъда подсъдимият С.Х.Х. е осъден да заплати на „Adidas AG, DE, Herzogenaurach, 91074, Adi – Dassler –
Strasse 1-2“, действащ чрез „АРСИС Консултинг“
ЕООД – гр. София, сумата в размер на 10 290 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вследствие на деянието вреди, ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият С.Х.Х. е осъден да заплати на „NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon 97005-6453, Beaverton,
One Bowerman Drive“, действащ чрез „АРСИС Консултинг“ ЕООД
– гр. София, сумата в размер на 2 760 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на деянието вреди, ведно със законната лихва, считано от
24.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден да
заплати на Adidas AG
и NIKE INNOVATE
C.V солидарно направените от тях разноски в размер на
930 лв.
На
основание чл. 172б, ал. 3 от НК съдът е постановил отнемане на вещите, предмет
на престъплението - 70 мъжки анцунгови комплекта (горнище и долнище), със знаци
на марки „ADIDAS“
и 20 мъжки анцунгови комплекта (горнище и долнище), със знаци на марки „NIKE“, които да бъдат унищожени.
С
присъдата подсъдимият С.Х.Х. е осъден да заплати направените по делото разноски
по сметка на ОДМВР – Хасково в размер на 269,79 лв., а по сметка на РС –
Димитровград държавна такса в размер на 522 лв.
Срещу
присъдата в гражданско-осъдителната
ѝ част е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия С.Х.Х.. Изразява недоволство от осъждането си да плати на
гражданските ищци обезщетение за претърпени вследствие на деянието вреди, както
и направените от тях разноски по делото. Твърди, че имуществените вреди не са
установени и не са събрани доказателства в тази насока. Сочи, че допълнителни
аргументи ще изложи след запознаване с мотивите на присъдата.
В
законоустановения срок е подадено писмено възражение от адв. А.А., като
пълномощник на „АРСИС Консултинг“ ЕООД – юридически представител за територията
на Р България на гражданските ищци „Адидас АГ“ и „Найк Иновейт Си Ви”. Изложени са
съображения, че постановената присъда е правилна и законосъобразна по отношение
на уважените граждански искове, а подадената жалба е неоснователна. Пледира се
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в гражданскоправната част.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че
подадената жалба е неоснователна, поради което предлага присъдата да бъде
потвърдена в обжалваната ѝ част.
Гражданските
ищци „Адидас АГ“
и „Найк Иновейт Си
Ви”, редовно призовани чрез „АРСИС Консултинг“ ЕООД, не
изпращат представител.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Д.Г. поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище за
недопустимост и недоказаност на предявените граждански искове. Претендира, че
гражданските ищци не са провели пълно и главно доказване на причинените им
вреди. Моли за отмяна на присъдата в тази част.
Подсъдимият С.Х.Х.
редовно призован, не се явява пред въззивния съд.
Съдът,
като прецени материалите по делото и обсъди изложените от страните доводи,
констатира следното:
С
въззивната жалба, инициирала настоящото производство, се оспорва единствено
гражданско-осъдителната част на постановената присъда, с която са уважени
предявените против подсъдимия граждански искове. В останалата си част, като
необжалвана, присъда е влязла сила. При извършена служебна проверка по реда на
чл. 314 от НПК въззивният съд не констатира основания за преразглеждане на
въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия, още повече, че
производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК с провеждане на
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. По тези
съображения съдът намира за необходимо да съсредоточи вниманието си само върху
спорните обстоятелства.
На
първо място, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от ощетените
юридически лица гражданскоправни претенции. Поначало е вярно, че престъплението
по чл. 172б, ал. 1 от НК е такова на просто извършване и в неговия състав не е
предвидено настъпване на престъпен резултат. Същевременно в Тълкувателно
решение № 1 от 31.05.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСНК на ВКС категорично е
прието, че и от това престъпление могат да настъпят вреди, подлежащи на
обезщетяване в
рамките на наказателното производство. Аргументът е,
че във всички случаи престъплението води до отрицателно изменение на условията
за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право
върху търговската марка, като засяга постигнатия търговски статус и репутацията
на маркопритежателя, от което настъпват неблагоприятни изменения в неговата
правнозащитена сфера, които имат имуществено измерение. По този начин висшата
съдебна инстанция е указала, че макар вредите да не са обективен признак за
съставомерността на деянието по чл. 172б, ал. 1 от НК, когато те са пряка и
непосредствена последица от престъплението, увреденият носител на
изключителното нематериално право може да претендира тяхното репариране чрез
предявяване на граждански иск в наказателния процес. Така възприетото от ВКС
разрешение е продиктувано от изискванията на международното и европейското
право за необходимостта от компенсиране на вредите при нарушаване на правото
върху интелектуалната собственост. Във връзка с така дадените задължителни разяснения, въззивният състав намира за
неоснователно възражението на защитата, че предявените граждански искове са недопустими.
На
следващо място, в правната теория и съдебната практика многократно е
прокламирано, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието, предмет на обвинението. В настоящия случай повдигнатото обвинение е
за престъпление против интелектуалната собственост, в частност правото върху
търговска марка. Действително защитата на регистрирана търговска марка е
предвидена в специалния Закон за марките и географските означения и се
осъществява по уредения в този закон ред, но това се отнася до
гражданскоправната защита, реализирана по общия исков ред на ГПК. Когато е
предявен в наказателния процес за престъпление по чл. 172б от НК, гражданският
иск следва да се квалифицира като такъв за непозволено увреждане, причинено от
престъплението. В този смисъл районният съд погрешно е определил правното
основание на предявените граждански искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, но в
крайна сметка правилно е приел, че същите са основателни с оглед наличие на
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. След като
същият е признат за виновен за неправомерно използване на търговски марки,
което покрива признаците на деликта по чл. 45 от ЗЗД, той дължи обезщетение на
маркопритежателите за причинените като пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК имуществени вреди. При определяне на
техния размер, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 на ОСНК на ВКС, се прилага уреденият в разпоредбата на чл. 76б, ал. 1,
т. 2 от ЗМГО презумптивен механизъм за оценка на вредите. Този механизъм отчита
трудностите при доказването на конкретните стойностни измерения на
отрицателните икономически последствия при нарушаване на правото върху марка.
Затова законодателят е предвидил, че когато искът е установен по основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, обезщетението се изчислява съобразно
равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични
или сходни със стоките, предмет на нарушението. Такъв е бил подходът и на
назначената по делото съдебно-маркова оценителна експертиза, в чието заключение
е изчислена осреднената пазарна стойност по цени на дребно - без ДДС на
оригиналните стоки, произведени от притежателите на марките. Съобразно вида и
броя на инкриминираните стоки, експертизата е определила, че общата стойност за
70 бр. анцунгови комплекта (горнище и долнище) с марка „Adidas“ възлиза на 10
290 лв., а за 20 бр. анцунгови комплекта (горнище и долнище) с марка „Nike“ - 2
760 лв. Именно по този начин и в тези размери са установени претърпените от
маркопритежателите „Адидас АГ“ и „Найк Иновейт Си Ви“ имуществени вреди
вследствие извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Следователно
гражданските искове са доказани по своето основание и размер, поради което
правилно са уважени от първоинстанционния съд. Що се отнася до присъдените в
полза на ощетените юридически лица разноски, следва да се посочи, че същите са
своевременно поискани, представени са доказателства за направата им, с оглед на
което възлагането им в тежест на подсъдимия се явява законна последица от
уважаването на исковите претенции.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като постановената
първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
в гражданско-осъдителната ѝ част присъда № 47 от 18.09.2018 г.,
постановена по НОХД № 188 по описа за 2018 г. на Районен съд – Димитровград.
В
останалата част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.